Програмиране на навиците

1. Занимания (спорт, хобита и др.)
2. съдебно досие; субективни реакции (страхове, фобии, ...)
3. Здравен картон (хронични заболявания, алергии, поносимост към лекарства, към болка, ...) 4. Психиатрически изследвания (страх, злоба, отвращение, приспособимост, реакция на дразнители, склонност към насилие, податливост на хипноза или внушение, болка, удоволствие, любов и секс)

Методи на защита — приспособяване — поведение:
1. Употреба на алкохол
2. Употреба на наркотици
3. Развлечения
4. Религиозни убеждения, влияещи на поведението
5. Други методи за бягство от реалността

Комунални разплащания и текущи разходи:
1. Плащане за телефонни сметки
2. Плащане на електричеството
3. Плащане на водата
4. Плащане на наеми
5. Изплащане за жилище
6. Изплащане на автомобил
7. Баланс по разплащателните влогове (кредитни карти).

Политическа характеристика:
1. Убеждения
2. Контакти
3. Позиция
4. Силни и слаби страни
5. Участие в политически движения и прояви

Силови методи за контрол на поведението (разследвания, обиски, арести или оказване на натиск):
1. Съдебно досие
2. Полицейско досие
3. Шофьорски талон
4. Заявления и жалби до полицията
5. Застрахователни полици
6. Съмнителни контакти (познанства)

Държавни източници на информация

Икономически източници:
1. Цени на стоките
2. Обем на продажбите
3. Инвестиции в:
a) Складови наличности или основни средства;
b) Средства за производство;
c) Сгради и инфраструктури;
d) Акции

Банки и кредити:
1. Кредитна информация
2. Платежна информация

Други източници:
1. Проучване на общественото мнение
2. Публикации
3. Записи на телефонни разговори
4. Енергия и консумативи

Контролът над обществото и кономиката се осъществява в следната последователност:

1. Създават се възможности (за икономическа активност)
2. Унищожават се други възможности
3. Контрол над икономическата среда
4. Контрол на суровините (наличност, доставка, цени)
5. Контрол на капитала
6. Контрол на банковите кредитни ставки
7. Контрол на инфлацията
8. Разпределение и преразпределение на собствеността
9. Контрол на промишленото производство (капацитет)
10. Контрол на промишлените отрасли
11. Контрол на потребителския пазар на стоки
12. Контрол на цените на стоките
13. Контрол в сферата на услугите, работната сила и т.н.
14. Контрол на заплатите на държавните служители
15. Контрол на изпълнителната власт (впоследствие и на законодателната)
16. Контрол на личните досиета — създадени без знанието и недостъпни за съответното лице
17. Контрол на рекламата
18. Контрол на достъпа до медиите — преса, телевизия
19. Контрол на телевизионните предавания
20. Отвличане на вниманието на масите от истинските проблеми
21. Емоционално ангажиране на масите за отвличане на вниманието
22. Създаване на обществен безпорядък, хаос и помрачаване на съзнанието
23. Създаване на многобройни данъчни формуляри с цел извличане на допълнителна информация за лицето
24. Контрол на информационните служби (контраразузнаване, полиция)
25. Контрол на натрупаната информация 26. Психологически анализ на личността и класификация на психологическите типове
27. Контрол на законодателството (вж. т.15) 28. Контрол на всички общественозначими фактори 29. Контрол на здравеопазването
30. Използване на всички слабости на индивидите
31. Подриване силните страни на личността 32. Изсмукване на парите и имуществото от народа

Таблица на стратегиите

Основна стратегия: отвличане на вниманието

Опитът е доказал, че най-простият метод за гарантиране ефективността на тихите оръжия и засилване контрола над обществото е то да се държи в неведение по отношение основните принципи на системата, като в същото време вниманието на хората се отвлича с маловажни неща и се създава объркване и дезорганизация.

Това се постига по следния начин:
1. Отвличане на вниманието на хората от истинските проблеми; потискане на умствената им дейност; въвеждане на некачествени учебни програми по математика, логика, икономика и инженерни дисциплини; обезсърчаване на техническото творчество.
2. Експлоатиране на емоциите на хората, усилване на склонността им да си угаждат, да задоволяват своите физически и емоционални желания (на ниво първична сигнална система). Тази цел се постига чрез:
а) непрестанни емоционални атаки и насилие (психически терор) посредством масирана пропаганда на секс, насилие и войни в медиите — особено по телевизията и в пресата;
б) задоволяване на първичните им желания в излишък, задръствайки ума с храна-боклук и лишавайки хората от истинската духовна храна, от която те имат нужда.
3.Пренаписване на историята и законите, атакувайки широко известни факти и изконни ценности и втълпявайки на хората твърдения в противоречие с общоприетото до този момент. По този начин се атакува здравия разум — вместо да се концентрират върху истинските проблеми в търсене на изход, мисълта им се насочва към изкуствено изфабрикувани външни приоритети.

Този механизъм на психическа агресия блокира способността на хората да разсъждават трезво и предотвратява евентуалното разкриване на “тихите оръжия” и технологията за автоматизиране на обществото. Основното правило е, че от хаоса се извличат дивиденти — колкото по-голяма обърканост цари сред населението, толкова по-голяма изгода могат да получат управляващите от създадената ситуация. Следователно, най-добрата стратегия е да се създават проблеми и след това да се предлага решение.

Общественото съгласие – основна победа

Системата на тихото оръжие работи с данни, получени от послушно (опитомено) население по пътя на законови (но не винаги законни) средства. Голяма част от информацията за системните програмисти на тихото оръжие се набавя от националната данъчна служба. Тази информация се състои от структурирани данни, съдържащи се в данъчните формуляри, събрани, комплектовани и предоставени с робския труд на данъкоплатци и работодатели.

Плюс това, броят надлежно попълнени формуляри, подадени в данъчната служба, е ясен индикатор за степента на обществено съгласие — важен фактор при вземане на стратегически решения. Останалите източници на информация са изброени по-горе, в краткия списък на входовете.

Коефициент на съгласие — това е обратна връзка в цифрова форма, отразяваща степента на победа.

Тя се основава на следната психологическа база: Когато правителството може да събира данъци и изкупува частна собственост без справедлива компенсация, това показва, че обществото проявява безразличие към своята съдба и приема робството и законовите посегателства срещу правата на личността.

Един добър и точен показател за времето на жътвата е броят граждани, които плащат подоходния си данък въпреки че правителството очевидно не изпълнява честно своите задължения към тях.

Енергийни източници за икономическите усилватели

Следващата стъпка в изработването на един икономически усилвател е откриването на енергийни източници. Енергийните източници, върху които се крепи всяка основна икономическа система, са, разбира се, природните ресурси и съгласието на хората да работят и съответно да заемат определен пост, ранг или класа в социалната структура, тоест, да се трудят на различните равнища в системата.

Всяка класа, за да осигури своя доход, контролира класата непосредствено под нея, и по този начин запазва класовата структура на обществото. Това обезпечава необходимата стабилност и сигурност, както и правителството на върха. С течение на времето комуникациите и образованието неизбежно се подобряват и нисшите класи започват да завиждат на по-висшите за техните привилегии и благосъстояние.

Освен това и те започват да придобиват познания за енергийните системи и стават способни да се придвижват нагоре в класовата структура. Това заплашва суверенитета на елита. Ако това издигане на нисшите класи може да бъде забавено достатъчно дълго, елитът ще може да постигне енергийно превъзходство, и доброволният труд вече няма да бъде първостепенен енергиен източник.

Докато не бъде установено абсолютно енергийно превъзходство, съгласието на хората да се трудят и да оставят други да ги управляват трябва да се взема под внимание. Един провал в това отношение би попречил на последната фаза на прехвърляне на енергийните източници под контрола на елита.

Политическа структура на нациите — зависимост

Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си.

Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта.

Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”? Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.

Лицемерие

Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце.

Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа.

Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.

Отговорност

Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал. Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си.

Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения. Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.

Накратко:
Народът избира политици, за да могат хората:
1. да получат безопасност без да се грижат за нея;
2. други да мислят и действат вместо тях;
3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност;
4. да избягват отговорността за собствените си действия;
5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.

Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел:
1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба;
2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба;
3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба;

4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;

Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците.

Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати.

Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят. По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка.

Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели.

Наборна служба

Малко методи за превъзпитание на хората са постигнали толкова забележителни и ефективни резултати колкото социално-военната институция, известна като “наборна военна служба”. Една от основните цели на наборната служба или на коя да е друга подобна институция е да се внуши на младите момчета, посредством сплашване, безкритичното убеждение, че правителството е всемогъщо. Младежът скоро разбира, че молитвата не може да възстанови онова, което куршумът извършва мигновено.

По такъв начин човек, израснал до 18-годишна възраст в религиозна среда, чрез този правителствен инструмент може да бъде пречупен и лишен от фантазиите и илюзиите си само за няколко месеца. Щом това бъде постигнато, всичко останало се внушава без затруднения. Още по-интересен е начинът, по който родителите на младия човек, които го обичат, могат да бъдат убедени да го изпратят на война, т.е. на смърт.

Въпреки че обемът на настоящия труд не позволява да разгледаме подробно този въпрос, един бегъл преглед ще ни позволи да откроим онези фактори, които трябва да бъдат взети предвид, като числени стойности, в компютърния анализ на социалните и военни системи. Да се опитаме да дадем определение на понятието за наборна служба.

Наборната служба (социална повинност или др. подобни) е институция за задължително колективно пожертвувание и робство, измислена от хората в средна и напреднала възраст, с цел да принудят младите да свършат мръсната работа в обществото. Освен това тази институция принуждава младия човек да се омърси и да поеме върху себе си същата вина като възрастните, което намалява вероятността за основателна критика срещу тях (стабилизатор на поколенията).

Тази институция се представя пред обществото с лъскавия етикет “патриотична” служба, т. е. дълг към нацията. След като сме дали обективна дефиниция на понятието служба от икономическа гледна точка, това определение ще ни послужи за очертаването на структура, наречена “човешка стойностна система”, която на свой ред се превежда в термини на теорията на игрите.

Стойността на такъв роб (наборника) се представя в таблица за човешките стойности, която е разделена на категории според интелекта, натрупания опит, свръхсрочната служба и т. н. Някои от тези категории са обикновени и могат да бъдат опитно оценени според стойността на съответния вид труд, за който заплащането е известно.

Други дейности се оценят по-трудно, тъй като са уникални за изискванията на системата за социално покваряване. Ето един краен пример: каква е цената на определен майчински съвет, отправен към дъщерята, който би повлиял върху поведението на бъдещия й съпруг след 10-15 години така че, чрез потискане на естествената му съпротива срещу перверзията на едно правителство, той да позволи на даден банков картел да закупи щата Ню Йорк след 20 години?

Решението на такава задача зависи в изключителна степен от наблюденията и данните, събрани от разузнаването във военно време и от много видове психологически тестове. Напълно възможно е да се разработят груби математически модели (алгоритми и т.н.) които, дори и да не са способни да прогнозират точно, то поне могат да предскажат със сигурност тези събития. Това, което не може да се придобие чрез сътрудничество, може да се изчисли и придобие чрез принуда.

Хората са машини, лостове, които могат да бъдат хванати и завъртяни в нужната посока. Разликата между автоматизираното управление на обществото и на един увеселителен парк е незначителна. Извлечените стойности са променливи величини (за компютърен анализ е необходимо да се използва актуална таблица за човешките стойности).

Тези величини се измерват в стабилни валутни единици, тъй като американският долар е променлива единица. Той е надут над реалното производство на стоки и услуги, за да придава на американската икономика фалшива кинетична енергия (мнима индукция). Цената на среброто е много по-стабилна поради факта, че покупателната стойност на 1 грам сребро не се е изменила практически от 1920 г.

Човешката стойност, измерена в сребърни единици, се променя слабо — главно поради изменения в технологията за добива на сребро.

Фактори на принуда

(Лостове, с които се управлява "стадото")

Фактор първи
В подхода към всяка социална система стабилност се постига само чрез разбиране и съобразяване с природата на човека (модел-“действие-реакция”). Несъобразяването с тези фактори може да има и обикновено има катастрофален резултат. Както и в други социални схеми, някаква форма на сплашване или стимул е необходима за успеха на наборната служба.

Физическите принципи на действие-реакция трябва да се приложат и към вътрешните, и към външните подсистеми. За осигуряването на наборната служба, е необходимо ефективно промиване/програмиране на мозъците и поставяне под контрол както на семейството, така и на обществото.


Фактор втори – баща
Главата на семейството трябва да бъде обработен по подходящ начин, за да се гарантира, че децата ще израснат с необходимото (за системата) обществено възпитание и съзнание. Рекламите и медиите се ангажират да втълпят на бъдещия баща още преди да се е оженил, че той неизбежно ще бъде поставен под чехъл.

Той или ще се подчини на социалните норми, които са общоприети в обществото, или ще бъде напълно лишен от любов и нежност. Той трябва да разбере, че жените търсят на първо място сигурността, а не логично, принципно и честно поведение.

Когато дойде времето синът да бъде изпратен на война, безгръбначният баща ще натика пушката в ръцете на детето си, за да не бъде осъден от обществото — или пък ще погази личното си достойнство и ще бъде обявен за лицемер. Ако синът не отиде на война, бащата ще има големи неприятности. Така, че синът ще иде на война, без да се съпротивлява.


Фактор трети – МАЙКА
Женският елемент в човешкото общество се ръководи на първо място от емоциите, а след това от логиката. В съревнованието между логиката и въображението, последното винаги печели и фантазията преобладава. Майчиният инстинкт доминира над всичко останало, затова първо се ражда детето, а след това се мисли за бъдещето.

Жената с новородено бебе на ръце е прекалено замаяна от радост и щастие, за да вижда в сина си пушечно месо или евтин източник на робски труд за богаташите. Все пак жената трябва да бъде подготвена да приеме прехода към реалността, когато моментът настъпи или дори по-рано.

Тъй като преходът от сферата на мечтите към тази на жестоката реалност става все по-трудно управляем, семейството трябва внимателно да се дезинтегрира и замести от държавно-контролирано обществено образование и управлявани от държавата центрове за отглеждане на деца.

Тези центрове трябва да се наложат в съзнанието на обществото като нещо обичайно и напълно в реда на нещата, а попълването им да става дори с юридическа принуда, за да се осъществи отделянето на детето от майката и бащата още в най-ранна възраст. За детето преходът може да бъде улеснен чрез обработка с влияещи на поведението психотропни вещества, въведени под формата на ваксини (например риталин).

ВНИМАНИЕ! Импулсивният гняв у жената е по-силен от страха й. Силата на една разгневена жена никога не бива да се подценява, както и властта й над един съпруг с целенасочено изкривено сексуално възпитание от ранни години. Тези съображения залегнаха в основата на решението да се даде право на жените да гласуват през 1920 год.


Фактор четвърти – ЮНОША
Инстинктът за самосъхранение по време на война и убеждението, че като част от тълпата може по-лесно да се оцелее — в случай че младежът бъде убеден да стане войник — е последният полезен натиск, нужен за успешното изритване на бедния Джони под дъжда от снаряди и куршуми за чужди интереси. Тихото изнудване на нещастника се осъществява с внушени заплахи като “няма ли саможертва — няма и приятели, няма ли слава — няма и жени”.

Фактор пети – СЕСТРА
А какво да се каже за сестрата на юношата? Осигурена и закриляна от родителите си, тя се приучва да очаква същото и от бъдещия си съпруг, без значение на каква цена

Фактор шести – добитък
Човешки същества, които не използват мозъците си, не са по-добри от онези, които въобще нямат мозък, така че това малоумно сборище от безгръбначни, състоящо се от баща, майка, син и дъщеря, се превръща с лекота в стадо полезни домашни животни и възпитатели на следващото поколение такива.