Развитието на този живот обаче е стигнало още по далеч в своята история, след като продължителната и безпощадна еволюция е допринесла за развитието на разума. Днес ние хората можем не само да наблюдаваме и описваме сложните процеси и явления около нас, но сме и в състояние да реконструираме и да попълним знанията си до голяма степен за ранната историята на Вселената и живота.

Един кратък поглед върху нашата Слънчева система може да ни покаже и обясни много от явленията, които съпътстват нашият живот. Именно този живот и в тази му форма, в която го познаваме днес се е зародил точно на третата планета по отдалеченост и петата по големина в Слънчевата система.

Защо животът се е зародил точно на нашата планета и не е ли могъл да възникне някъде другаде,днес е само въпрос на догатки и огромни научни студии, публикации и доклади от страна на учените по света. Нека накратко да се опитаме да отговорим на някои малки въпроси на кои планети в нашата Слънчева система е възможно развитието на живот като ги разгледаме по отделно (поне такъв, какъвто го познаваме) и на кои не е!


ПЛАНЕТИТЕ...


МЕРКУРИЙ

Първата по отдалеченост планета и осма по-големина в Слънчевата система е Меркурий. Той е един безжизнен свят съставен главно от скали и метал. Поради прекомерната му близост със Слънцето, възникването на живот именно на Меркурий днес изглежда невъзможно и поради този факт,той за сега отпада от нашата графа за планети, на които е възможно възникването на органичен живот, който има възможност и среда заеволюция.

Защо на Меркурий не може да възникне живот?

Както вече споменахме близостта на Меркурий до Слънцето се явява много голяма пречка за възникването на живот на неговата повърхност. През деня температурите на планетата могат да достигнат до около 180 2000С,което е направо убийствено за какъвто и да е органичен живот на повърхността. Именно тази висока температура би изпарила всяка органична молекула, на него. Вечер на повърхността му се забелязва обратният вариант на деня. Температурите падат главоломно до –2000С,което също не е благоприятно за развитието на живот.

Огромният интервал между температурите през деня и ноща са пагубни за всеки живот. Тези промени са по-неблагоприятни дори и от постоянно ниските или постоянно високите температури на други планети. Няма физическа възможност за развитието на органични молекули, които в даден етап на еволюцията да доведат до възникването на какъвто и да е било живот.

Друг основен проблем, е че на Меркурий липсва атмосфера, която да защитава планетата от изключително вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи облъчващи планетата. Те биха били не по-малко убийствени за всяко живо същества,което вероятно би обитавало повърхността на Меркурий. Първата планета в Слънчевата система буквално се къпе в чудовищното количество радиация,което приема от Слънцето.

Има хипотези, които твърдят, че Меркурий всъщност не е планета в цялостният смисъл на думата, а остатък от ядро на съществувала в миналото по-голям космически обект. Вероятно само това е останало след чудовищен сблъсък на тази предполагаема планета с някой астероид връхлетял изненадващо върху планетата. Дори дози факт да бъде потвърден от днешните учени, това означава, че дори и да е имало някакви елементарни органични молекули и дори нещо, което звучи още по-невероятно - примитивен живот, то той би бил унищожен още тогава от чудовищния сблъсък!

Това са само една малка част от всички причини, които обясняват защо натази най-близка до Слънцето планета, е невъзможно да възникне живот.Има много автори, който пишат за възникването на отделни "цивилизации" на места като Меркурий, но дори и при такива условия, всичко написано си остава в сферата на спекулациите и фантастиката. Никои от тях обаче не си дава сметка за реалното състояние на планетата и факторите, които действат на нея.

Много е възможно на определен период от развитието на човечеството тази планета, да бъде колонизирана и подложена на по-обстойни проучвания. Те биха показали със сигурност, кои хипотези са верни и кои ще отпаднат по естествен път след проучването на планетата. Засега единствената информация, с която разполагаме за Меркурий ни е предоставена от"Пайниър 10", който единствен засега е посещавал тази малка планета през 1976г.

Засега животът на Меркурий е невъзможен!!!


ВЕНЕРА

Втората по отдалеченост и шеста по-големина планета в Слънчевата система е Венера. Кръстената на древноримската богиня на красотата планета и днес ни възхищава, но не с красота си, а с нейната смъртоносност. Тази планета е предизвиквала много писатели- фантасти и още повече въображението на редица известни учени, който са прогнозирали, какво може да се крие под гъстите облаци на Венера.

Всички можем да си представим учудването на специалистите по астрономияи на най-обикновени изследователи, когато до тях са пристигнали първите снимки от повърхността на Венера. Те показват пустота, вечен мрак и убийствена атмосфера изключително негостоприемна за възникването на какъвто и да е било живот.

Венера в много отношения прилича на нашата планета. Тя има приблизително същите размери, почти еднаква стойност на венерианското притегляне, почти равно като това на Земята- 9,8 д. Дотук обаче са приликите между двете планети. Възникването на живот в условията, които предлага Венера е истинско предизвикателство. Там отново по чисто физични причини не може да се развива живот, които да просъществува дълго време.

Днес Венера е една негостоприемна и смъртоносна планета съставена от метал и скали. Нейната атмосфера е толкова гъста, че проникналата топлина от Слънцето не съумява да я напусне като по този начин се проявява парниковият ефект на планетата, който ни пречи дя я изследваме от Земята. Самият парников ефект се дължи на изключително голямата концентрация на СО2 в нейната атмосфера.

Днес причините за парниковият ефект на Венера не са напълно изяснени. Единственото, което се знае със сигурност, е че парниковият ефект е с гигантски размери,несъществуващ никъде другаде в Слънчевата система. Парниковият ефект на планетата създава и друг проблем. Средната температура на Венера е около 4530С-4550С, което разбира се, не благоприятства развитието на живот в тези условия. Всяка форма на елементарен живот появила се (ако въобще някога е имало възможността да се прояви) на тази планета моментално би загинала поради високата температура на нея. В атмосферата протичат почти без прекъсване химични реакции, които водят до обилни валежи от сярна киселина.

Там във високите слоеве на самата атмосфера на планетата протичат следните реакции между водните молекули и серният триоксид:

Н2О (водни пари) SО3 -> Н2SО4


По всички изнесени по-горе данни плюс напълно непрогледната тъмнина,която цари постоянно става ясно: развитието на живот на планетата Венера е невъзможно. Изпратените до Венера космически апарати от СССР(Венара 1,2,3,...) и САЩ (Магелан и др.), потвърдиха с пълна сила, че самата планета не може да бъде обитавана, от други цивилизации, както наивно се смяташе до средата на 20-ти век.

Невъзможността да се погледне под плътната обвивка на Венера доведе до най-различни предположения за това, какво може да се намира на повърхността й и какво може да представлява. Изказваха се хипотези, че под облаците има огромни пустини, чиито постоянни ветрове образуват прашни бури, за които се предполагаше, че представляват облаците. Други хипотези гласяха, че на повърхността има непроходими и гъсти гори, които кондезират и образуват на свой ред гигантски дъждовни облаци. Някой от хипотезите, който бяха изказани, направо впечатляваха със своите дръзки идеи, че на повърхността има извънземни, които ни наблюдават и готвят мащабни операции срещу земните жители.

Така или иначе днес се знае, че на Венера няма нищо, което да подскаже,че там е имало някакви форми на живот, ако разбира се изобщо ги е имало някога. Въпреки засиленият интерес към втората планета през средата на 20-ти век от страна на СССР и САЩ, тя остава сравнително непроучена от геохимична гледна точка. Мисията "МАГЕЛАН" през 1991 година ни донесе много нова информация, но въпреки това вечно търсещите отговори учени остават малко разочаровани от факта, че Венера все още крие от тях своите тайни!


ЗЕМЯ

Нашата планета –Земя, трета по отдалеченост и пета по големина възхищава, и вдъхновява със своето съвършенство, и красота не срещано никъде другаде в Слънчевата система, и вероятно в цялата Вселена. Тук може много да се говори и да се изпишат тонове мастило, какво е нейното значение за нас, и за място където се е зародил, и развил живота. Затова сега ще се опитаме да погледнем на нея не само като на един хубав и топъл дом, но и като на място, което може много да ни научи как да се държим в неблагоприятните и враждебни условия на други планети,"чакащи" нашето колонизиране след векове.

От всички места на нашата планета има едно, което е доста интересно от научна гледна точка с местоположението и природните фактори намиращи се него. Място коренно различно от местата, които сме свикнали да обитаваме. Място, на което цари вечен студ скрил под ледените си обвивки геологичната,палеонтологичната и климатична история на Земята.

Тук е мястото да обърнем малко повече внимание на един по-специален континент на нашата планета. Континент незасегнат (поне засега) от човешката дейност през хилядолетната история на Хомо сапиенс и неговото разрушително действие! Антарктида!

Антарктида- мястото на Земята, което най-много се доближава доусловията на други планети в Слънчевата система и най-вече Марс ( или и до други места във Вселената). На Антарктида температурите са много под минимума за развитие на живот в земни условия.

Всичко това съчетано и сфакта, че на белият континент не е падала нито капка дъжд от 320 000години, я прави и най-сухото място на нашата планета идеално за експерименти от астробиологична гледна точка. Къде, ако не на Антарктидада има по-подходящи условия за тренировъчна експериментална база,проверяваща специалните условия за живот на Марс? При температура на въздуха от около –30-400С ( най-ниската измерени температура на Антарктида е била –880С) затова е едно прекрасно място за изследване отстрана на астробиолози и лекари!

Преди около 22 години Антарктида ни предостави много нови въпроси, след като на нейната повърхност беше открит метеорит през 1984 г., за който се предполага, че е дошъл на Земята от Марс. Метеоритът ALH 840011 ни показа след поредица от изследвания през 1996 г, че на него има остатъци от примитивни микроорганизми, за които също се предполага, че са пренесени от Червената планета. Ако тази хипотеза се потвърди, то това би било научната сензация на века, след като категорично се докаже, че на Марс съществува живот.

Историята на метеорите, също е много интересна. Предполага се, че той е"отчупен" от Марс при катастрофален сблъсък на планетата с астероид преди милиони години. Останките от марсианската почва изхвърлени в космоса вероятно са пропътували стотици хиляди години до нашата планета преди да падната на нея. Дори и това да са метеорити идващи директно от Марс за скептиците остава убеждението, че намерените на ALH 840011 микроорганизми са всъщност от земен произход.

От времето на падането сина Земята до откриването му през 20-ти век е изминало достатъно дълго време, за да може метеоритът да бъде заразен със земни бактерии, които днес наблюдаваме като останки върху това парче скала. Това е много силен довод, който не позволява все още да бъде обявена марсианската идентичност на находката.

Въпреки всичко единствено опитите проведени в продължителни експедиции до Марс биха потвърдили или опровергали данните получени от ALH 840011.



ЛУНА

Сега по пътя си из Слънчевата система, ще направим една малка отбивка,до една много близка до нас планета. Луната. Спътника на нашата планета, които има неизменно голямо значение за възникването на живот върху нашата планета. Когато се опитваме да говорим или разсъждаваме относно произхода на живота, много често без да осъзнаваме пропускаме един многозначителен факт. Фактът, че именно на Луната, до голяма степен се дължи животът, които познаваме, в днешният му вид.

Много често пропускайки фактите относно полезното действие на нашият спътник,ние незаслужено и отреждаме, второстепенна роля в цялостното развитиена живота точно на нашата планета. Напоследък въпросите, които започнаха да вълнуват учените, а дори и в известна степен обществеността, е как по-точно нашият спътник е допринесъл за развитието на живота на Земята. Неговата роля е наистина огромна, тя се проявява непрекъснато като за основен пример ще посочим многозначителният факт за приливите и отливите на Земята съпътстващи развитието на стотици животински видове.

Те имат толкова огромнозначение, че при един непридвидим проблем в този изряден механизъм(Земя-Луна) ще настъпят катастрофални промени, за популациите на значителен брои животински и растителни видове, обърквайки стриктно подреденият им ритъм на живот установен хиляди години на ред. Важността на Луната, за живота на Земята, не се изчерпва само с приливите и отливите, съпътствайки живота и поведението на животните.

Луната можеда се разглежда и като "спътник, които уравновесява, движението наЗемята". Без Луната, оста на нашата планета, би се наклонила на повече от 230-240 градуса за разлика от днешните 11,50. Това означава, че на Земята, би настъпила глобална промяна в климата, най-вече в температурата. При промяна на градусите на наклон на нашата планета разликите биха били толкова драстични, че биха се изредили лета, при които температурите на повърхността да надвишават 1900С-2000С.

Те са щели да се редуват със зими, при които температурите, ща падат главоломно. (Това да ви е познато от една планета най-близко разположена до Слънцето- Меркурий). Температурите, са щели да бъдат толкова ниски, че това ще е било предпоставка за образуването на сух лед, който днес наблюдаваме на Марс именно поради ниските температури.

Всичко показано дотук, не предполага възникването на живот при тези екстремни условия. Самото му развитие, би представлявало истинско предизвикателство без присъствието на Луната като уравновесяващ и регулиращ фактор. Ролята, която изпълнява нашият спътник ни доказва,колко важна е неговата функция да внася стабилност в общата система със Земята.

За ролята на Луната, може още много да се говори, затова ще разгледаме възможностите на нейната повърхност да се развие живот, разглеждайки условията, в които се намира спътника ни. Луната е отдалечена от нашият космически дом на 384 000 км разстояние. Предполага се, че е стара колкото нашата планета въпреки, че има различни хипотези за възникването й и дори присъствието и в една единна система със Земята.

Погледнато реално, как стой въпроса с живота на Луната, може спокойно да се констатира с изключителна точност, че условията, които предоставя днес Луната са много неблагоприятни за развитието на какъвто и да е било живот на нея. През лунният ден температурите стигат до колосалните 150-1700С, абсолютно неблагоприятно за органични молекули или примитивни организми.

Изпепеляващата температура съперничеща си с температурите на Меркурий и Венера, биха превърнали в пепел всичко по пътя си. Луната, за разлика от нашата Земя няма атмосфера, която да я предпазва от вредното ултравиолетово лъчение идващо директно от Слънцето. Там са регистрирани, радиационни явления, надвишаващи в пъти радиационният фон на Земята. Унищожително за живот!!!
Днес се предполага, че на полюсите на нашият спътник може да има големи количества скрита в кратери вода под формата на лед, останали от минали времена при колосалните сблъсъци на планетата с астероиди паднали на нея.

Ако наличието на вода се потвърди със сигурност това ще улесни едно по-бързо бъдещо колонизиране на планетата от страна на човека.Само наличието на тази вода ще даде стимул на много учени (а защо не и на правителства) да ускорят политиката и действията си спрямо Луната.Една евентуална бъдеща база, там ще ни предостави, много ново данни за възникването, както на самата Луна така и на Вселената.

Въпреки, че днес знаем много за самата Луна, от мисиите на НАСА и СССР (мисиите-Луна 1,2,3,4,...) до нашият спътник, все още остават нерешени въпроси.Една от причините, да има все още нерешени въпроси е малкото време, с което разполагаха работните апарати и мисии до Луната.

През 70-те години програмата "Аполо" на НАСА (САЩ), изпрати на Лунатаповече от 10 души. Тяхна основна мисия беше да донесат на Земята,образци от лунната повърхност, за подробни изследвания в на земнителаборатории. Това бяха едни от най-успешните мисии на НАСА, стартирализа изпращането на човек на 20.07.1969 година с първото кацане на Лунатаот Нийлс Армстронг и Едуин Олдрин с модула "Орел".


МАРС

Марс- четвъртата по отдалеченост и седма по големина планета в Слънчевата система. Към Марс за разлика от другите планети днес, както и в миналото се гледа с друго око, що се отнася за бъдещото преселение на човешки същества из космоса. Несъмнено Марс е нашият фаворит в космическите изследвания и приключения. Надали има друга планета, която да е толкова обсъждана и стриктно изучавана толкова упорито и взискателно като Марс.

Тази малка по размерите си планета, пленява със своето "скучновато" величие. Въпреки всичко учените по цял свят са единодушни, че Марс ще е следващата спирка на човечеството в космоса след Луната. На Марс се възлагат много надежди от съвременното ни общество за едно бъдещо колонизиране, където да изградим наш втори дом.Той е призван да ни даде и много от отговорите, които ни интересуват и които трябва да разберем, ако искаме да попълним познанията си за Слънчевата система и Вселената.

На Марс се възлага непосредствената възможност да се превърне във втора Земя, която вероятно би приютила прииждащите земляни. Марс повече от всякога е натоварен със задачата,да ни проправи път към други по-големи и важни завоевания в неизвестният космос.

По своята структура Марс по-нищо не предполага, че е с нещо по-специален от която и да е било планета в Слънчевата система. Той се намира на приблизително 227 милиона километра от Земята и за разлика отнея може да се похвали не с едни, а с два спътника много странни по форма- Фобос и Деймос ( от гр. език Страх и Ужас).

Вероятно малките астероиди, бродели някога из безкрайното пространство на Вселената са били прихванати по случайност от гравитационното поле на планетата прелитайки близо до нея в определен период на нейната история.Погледнат през телескоп Марс изглежда червеникав на цвят, което всъщност се дължи на металните съединения по неговата повърхност.Буквално погледнато Марс е ръждясал.

Също така той притежава и много слаба атмосфера, която се явява почти около 1% от тази на Земята поради тази причина, радиационната обстановка на Марс е с много по-високи стойности от тези на Земята. Средната температура се колебае между–25-350С. Тези температури варират в различни граници по време на различните сезони на Марс.

Днес надали има човек по света, който да се съмнява в твърдението, че на Марс някога е имало примитивен живот, които по необяснени до днес причини да е изчезнал поради влиянието на даден фактор или случайността на споходила го голяма катастрофа в миналото. Днешните специалисти по планетология разполагат с огромен обем от данни, които непосредствено ни показват, че някога на Марс е имало течаща вода, в която е било възможно да възникне примитивен живот на ниво елементарни прокариотни клетки.

Снимки на километрични речни корита и огромни депресии ( като възможни места на някогашно присъствие на големи количества вода) ни дават преки сведения, че в миналото Марс е бил по-топъл и по-влажен.Там е имало вода! Тоест той е бил гостоприемен за възникването на живот във всичките му форми, ако да не би изстинал и превърнал се в днешният студен и сух свят, който познаваме.

Непременно някогашните условия на планетата са благоприятствали възникването на органични молекули, а чрез сложни процеси и действие на еволюционният фактори и на възникванена по-сложно устроени организми. По долините намиращи се на планетата,някога са се стичали пълноводни реки, т.е. вода в течно състояние(такава, каквато днес липсва по повърхността). Средните температури са били много по високи от днешните още едно доказателство, че възникването на примитивен живот е възможно на това място в Слънчевата система.

В днешно време съществуват хипотези, които предполагат, чеживотът на нашата планета е пренесен именно от Марс, чрез отломки паднали някога на нашата Земя. И само една прокариотна клетка да е оцеляла при това огромно пътуване тя би дала началото на огромното разнообразие от живот, което наблюдаваме днес на нашата планета. Това може и да е вярно. Може и да не е.

Все още не знаем със сигурност, за да твърдим това, че живота на Земята е пренесен от Марс, но можем да сме сигурни, че някога на тази планета е имало условия подходящи и подпомагащи живота. Те обаче за сега ще бъдат обект на допълнително проучване и една от главните задачи на астробиологията.


АСТЕРОИДЕН ПОЯС

Между Марс и Юпитер се намира пръстен от астероиди, които отделят планетите от вътрешният и външният край на Слънчевата система. Проучването му от астробиологична гледна точка не е много целесъобразно с оглед на малките възможности там да има някаква "форма на живот".Астероидите от този пояс представляват един загадъчен и тайнствен свят,който също чака своето обяснение.


ЮПИТЕР

Нашата разходка в търсене на възможностите за възникване на животни отправя към Юпитер. Първият по размер и петият по отдалеченост от Слънцето. Най-голямата планета в нашата система, Юпитер наистина внушава величие със своите титанични размери. Не напразно древните са го нарекли на върховният бог на римляните- техният еквивалент на старогръцкия Зевс.

Възникването на живот на петата по отдалеченост и първа по големина планета е възпрепятствано от една малка пречка. Юпитер за разлика от досега разгледаните планети от скален тип няма твърда обвивка. Той няма повърхност, на която да се задържи какво и да е било. Той представлява газов гигант с изключителни данни за сравнение сред другите планети.

Най-мощната гравитационна "хватка" в нашата система принадлежи на гиганта Юпитер. Изключително мощното електрично поле също. Най-големият познат ни циклон, наблюдаван още от Галилей и бушуващ вече векове наред представлява една от най-големите и поразителни с размерите си загадки.В атмосферата на този великан-Юпитер са открити редица органични съединения.

Засега обаче тяхното присъствие е само отбелязано, без да е могло да доведе до евентуалното възникване на органичен живот.Погледнато от друга страна, Юпитер е една от причините за възникването на живота на нашата планета, ако погледнем в планетарен мащаб на този въпрос. Това не е само метафора, а реалност с голямо значение за нас. Юпитер буквално привлича всичко преминало около него към себе си.

Той изпълнява ролята на Защитник на останалите планети, спирайки с мощната си гравитация астероиди, способни да унищожат цели планети по пътя си при евентуален сблъсък с тях. Много точно потвърждение за това се дава при наблюдаваният сблъсък между гиганта и кометата Шумейкър-Леви през1994 година. Интерес към Юпитер се проявява и заради изключителните му спътници (Галилеевите спътници), на които се предполага, че се намират редица органични вещества способни да дадат тласък на едно бъдещо развитие на живот. Европа, Йо, Калисто, Ганимед- това може би са имената на бъдещите научни проучвания, които ще ни позволят да надникнем в тайнственият и непознат свят на юпитверовите луни.


САТУРН

Сатурн- втората по големина и шеста по отдалеченост от Слънцето планета има същите астробиологични характеристики като тези на Юпитер.Сатурн също представлява газов гигант без твърда повърхност, на която би могло да се развие някакъв живот. Сатурн притежава и най-големите пръстени в нашата система- места също подлежащи на интензивни изследвания, особено след мисията "Касини-Хюйгенс" през 2005г.

За тях се предполага, че са от разпаднала се планета спътник на газовия гигантили от многобройните сблъсъци с преминаващи наоколо астероиди.Условията за възникването на живот дори на тях засега изглеждат само всферата на научната фантастика. Радиация, вакуум, екстремно ниски температури са една осносна поредица от неблагоприятни фактори възпиращи зараждането на какъвто и да е било живот в тази част на Слънчевата система.

Спътниците на планетата, както тези на Юпитер представляват интерес, защото при тях се забелязват някой сходства с харктеристики подобни на тези на Земята ( като например наличие на атмосфера, органични молекули, присъствие на вулкани и т.н). Тук обаче основният интерес е насочен към една от луните на Сатурн - Титан.Малката планета пленява със своята загадъчност, която тепърва предстой да бъде разгадана от учените.


УРАН

Уран- четвъртата по големина и седма по отдалеченост от Слънцето планета, също изглежда толкова безлюдно, колкото и разгледаните до момента газови гиганти. Освен с обратното си движение спрямо останалите планети, поне за сега тя не привлича с нищо по особенно нашето внимание, на планета на която е възможно да възникне живот. Отново обичайните заподозрени - радиация, вакуум, ниски температури,преминаващи астероиди и предполагаеми сблъсъци на планетата с тях, не превръщат Уран в най-подходящото място за живот.

Харктерно за него е и това, че той буквално се "търкаля" по своята орбита около Слънцето. Предполага се в различни изказани досега хипотези, че неговото обратно въртене и "търкалящо се" движение е в резултат на колосален удар с астероид в миналото. Уран подобно на Сатурн също притежава (макар и значително по-малки) пръстени. Около тях и на тях също изглежда невъзможно възникването на органичен живот.


НЕПТУН

Нептун- планета трета по големина и осма по отдалеченост от Слънцето. Единственото, с което може да ни грабне вниманието е постоянно бушуващите там циклони със скорости от порядъка на 1200 км/ч спиращи дъха. Място наистина неприветливо за какъвто и да е било живот.С характеристиките на планета газов гигант подобно на Юпитер, Сатурн иУран, така и Нептун може да предложи много отговори на наши загадки в далечно бъдеще свързани с произхода на живота.

Засега единственото присъствие на живот там се среща в романите на научнофантастична тематика. Отново ужасяващ радиационен фон, вакуум и изключително ниските температури правят невъзможно всяко присъствие на органичен живот там. Мястото около Нептун, което може да ни грабне вниманието на този етап от нашето търсене на възможен живот из Слънчевата система е Тритон. Тритон е спътника, който има много голям потенциал, за в бъдеще да ни предостави нова и важна информация за възникването на живота наЗемята и във Вселената.


ПЛУТОН

Плутон- най-малката планета в нашата система. Около статута на Плутон се спори много отдавна. След откриването му през 1930 г. до днес за неговото присъствие има много предположения и хипотези, които имат както силни страни "за", така и силни страни "против" статута на последната планета в нашата ситема. Всъщност истината се крие някъде по средата. Предположенията са, че Плутон е представлявал една о тмногобройните луни на Нептун.

Поради неизяснени причини той се е отделил от неговото гравитационно притегляне и е придобил статута на самостоятелна планета. Това предположение изглежда правдоподобно, но има спорове, как по-точно е преодолял гравитационното притегляне на газовият гигант, за да може да се освободи от него.

Друга хипотеза изказва предположението, че Плутон се е образувал дълбоко в дълбините на Вселената и преминавайки през Слънчевата система е бил "уловен" от гравитационното притегляне на нашето Слънце, превръщайки се в една от планетите му. Хипотезите по този въпрос наистина са много, но конкретни отговори могат да се получат само при по-пълно научно изследване на самата планета. До сега до тази отдалечена и тайнствена планета не са изпращани космически апарати,които да ни предоставят по-конкретна и пълна информация за неговата обвивка, състав на атмосферата, точни температурни граници, радиационен фон, наличие на определени органични молекули и т.н.

През 2006 година стартира програмата на НАСА -"Нови хоризонти", която има за цел точно получаване на повече информация за Плутон. Предполага се, че изпратената до там сонда ще я достигне някъде към есента или зимата на 2017 година. До тогава трябва да се задоволим само със снимки от телескопа "Хъбъл" и от на земните наблюдения.

На повърхността на последната планета, има предположения, че има гигантски планини от замръзнали амоняк и метан. При температури от–2350С тези планини трябва да внушават със своите размери. Когато планетата са доближи по-близо до Слънцето тези планини от амоняк и метан започват да се топят и така да образуват тънката атмосфера на планетата. Когато тя е най-близо до нашата звезда трябва да се отбележи, че най-отдалечената планета Слънчевата система в този момент е Нептун.

Развитието на живот при тези екстремални условия изглежда почти невъзможно, но предположенията за евентуалното му възникване будят интерес. Плутон е изпълнил някои от изискванията за възникването на органичен живот- органични съединения в атмосферата му, временно затопляне, което макар и минимално според някои може да доведе до протичането на химични реакции, водещи до образуване на прости органични молекули.

Плутон привлича и вниманието с това, че притежава спътник- Харон, който обикаля на много малко разстояние от него. Погледнати от разстояние Плутон и Харон приличат повече на една планетна двойка, отколкото на планета със свой собствен спътник. Засега, никой не може да предположи дали на тази планета е възможно възникването на живот. Това ще покажат само задълбочените и прецизни изследвания, които ще се проведат на самата планета.


СЕДНА

Десетата по ред планета, открита наскоро от учените ще бъде обектна бъдещи подробни анализи от страна на учените. Отдалечеността и от Слънцето я превръща в един загадъчен къс лед, който може да крие в себе си много загадки, но също така и отговори за от минали времена!

Седна е толкова далеч от нашето Слънце, че ако вероятно някой наблюдател има възможността да погледне от нейната повърхност нашата звезда, то той бия видял само като много ярка светлина на фона на огромното и черно пространство. Тази планета разположена зад пояса на Кюйпер има температурните данни на много от планетите в нашата Слънчева система,които разгледахме.

Това от астробиологична гледна точка не я прави най-подходящото място за възникването на какъвто и да е било живот.Това не включва в бъдеще едно по-подробно изследване, което да потвърди наличието на многобройни органични молекули. Дори и да е така, самата отдалеченост на планетата не може да позволи пряко развитие на живот.

Автор: Иван Божидаров