Така смята астрономът от Пулковската обсерватория Хабибул Абдусаматов и споделя, че теорията за глобалното затопляне е чиста измислица. Един от неговите аргументи е, че на Марс периодично се затопля и застудява. И то точно когато това се случва и на Земята. Това са резултати от скорошни изследвания на НАСА. Но на Червената планета няма нито марсианци, нито заводи, автомобили или други парникови газове. Това означава, че върху климата и на Земята, и на Марс влияе основно Слънцето и неговите променливи настроения.
Според теорията на друг руски учен, Николай Жарвин, глобалното затопляне ще настъпи след по-малко от 50 години и ще доведе до страшни катаклизми – земетресения, цунами и нов ледников период.

СЛЪНЦЕТО СВЕТИ, НО НЕ ГРЕЕ
Хабибул Абдусаматов смята, че за всичко – и за глобалното затопляне, и за приближаващото застудяване, е виновно Слънцето. Той открил, че през целия ХХ век то е светело по-ярко, затова се покачила и средната температура на Земята - с 0,6 градуса за последните 100 години. А точно тези данни се вземат като повод за изграждане на теорията и очакване на глобално затопляне. Но в началото на 90-те години Слънцето престанало да припича така усърдно.
И според Абдусаматов ние не сме почувствали това, защото продължаваме да се греем на остатъците топлина, които планетата е натрупала. Но запасите не са вечни. “Ще минат няколко години, и температурата ще започне да спада – обяснява ученият. – Най-напред топлина натрупват океаните и те вече определят климата на планетата. Но океанолозите говорят, че още през 2003 година е започнало изстиване на горните слоеве на океаните”.
Абдусаматов представил своята теория на симпозиум на Международния астрономически съюз, както и в Института по земен магнетизъм РАН. И не получил сериозни възражения.

ПАРНИКОВИЯТ ЕФЕКТ Е ИЗМИСЛИЦА
А как стоят нещата с парниковия ефект, който уж бил виновен за глобалното затопляне? Астрономът от Петербург е уверен, че в природата не може да се говори за никакъв парников ефект. Според него всеки човек, особено който има вила извън града и си отглежда зеленчуци, познава схемата на парниковия ефект. “Стъклото на парника пропуска слънчевите лъчи, но не поема обратно, не пропуска инфрачервеното излъчване и въглеродния двуокис от земята. За сметка на това температурата в парника се повишава” - казва Абдусаматов. В атмосферата такова стъкло обаче просто не съществува. Това са доказали учените от Пулковската обсерватория. Въглеродният двуокис спокойно си “пътешества” из въздушните слоеве и не си и помисля да се натрупа под небето. Абдусаматов се позовава на изследванията на полярниците. Те продупчили четирикилометровите ледове около станция “Восток” в Антарктида и в Гренландия и взели проби за произхода им. Ледовете били на неколкостотин хиляди години. И в двата случая се оказало, че количеството въглероден двуокис се е повишавало и по-рано, а и температурата на Земята се е променяла редовно. Но натрупването на въглероден двуокис не е било предшествало, а точно обратното – било е следствие от затоплянето.
Затова Хабибул Абдусаматов твърди, че затоплянето по никакъв начин не е свързано с парниковия ефект.
Обществото на учените реагирало болезнено на това твърдение на Абдусаматов. Цели 168 страни били подписали Протокола от Киото, където е записано: трябва да се борим с парниковия ефект, да съкращаваме изхвърлянето на вредни газове в атмосферата. За борбата с тази напаст се изразходват стотици милиарди долари, а десетки учени защитават дисертация по темата.

ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА МРЪЗНЕМ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА
Абдусаматов установил следното: това, дали Слънцето свети по-силно или по-слабо, се подчинява на строги цикли: 11-годишни и 100-годишни. И няма още дълго да чакаме застудяването. Едновековният цикъл на по-слабо светене на Слънцето ще започне още през 2012 година. Температурата на планетата ще започне да спада и към 2050 година ще достигне своя минимум. Средно ще стане с 1,2-1,3 градуса на година по-студено, отколкото е сега.
Дреболия ли е това?
Но нали глобалното затопляне се променя с по-малки стойности – 0,6 градуса за сто години! Хабибул дава за пример застудяването на времето през периода 1645-1715 година. През новия ледников период на човечеството ще му се наложи да мръзне по същия начин.
“Тогава с ледове са се покрили Сена и Темза, замръзнали са всички канали в Холандия – плаши ни Абдусаматов. (Но за сведение и за сравнение: през същия този януари и в Париж, и в Лондон, и в Амстердам било около плюс 10 градуса – за какъв лед говори той). – Върху дебелата кора на заледените Днепър и Москва-река нашите прадеди са си устройвали панаири. Аномалните студове изплашили викингите, които тръгнали да покоряват Гренландия. Виждайки как на зеления преди това остров идват ледници, те решили да се махнат оттам”.
В Русия недостигът на слънчеви лъчи ще стане забележим след 15 години, зимите ще станат дълги и мразовити. А към 2050 година страните на север ще бъдат обхванати от дълбоки снегове. Белият сняг ще отразява слънчевата светлина и това ще предизвика още по-голямо застудяване.

СЛЪНЧЕВОТО ТЯЛО НЕ СВЕТИ РАВНОМЕРНО
Защо Слънцето свети неравномерно? По този въпрос няма единно мнение. В недрата на звездите бушуват термоядрени реакции и най-вероятно непостоянството на светилото е свързано с тях. Когато температурата в слънчевото ядро се повишава, налягането расте, Слънцето “се надува” и Земята получава повече светлина и топлина от него. По-удобно тези детайли се изучават от Космоса. Сътрудниците от Пулковската обсерватория са разработили специална апаратура, а космонавтите обещали, че през 2008 година ще я вземат на МКС, за да могат в рамките на проекта “Астрометрия” да измерят измененията във формата и диаметъра на Слънцето. Тези данни ще помогнат по-точно да се предскаже периодът и силата на глобалното застудяване.
В австралийското градче Дуббо, което е разположено в щата Нов Южен Уелс, от сто години насам върви застудяване. Докато в целия свят говорят за глобалното затопляне, там през целия ХХ век дневната температура на въздуха неотклонно се е понижавала. Лятото там е по-прохладно, отколкото през 1900 година, а зимата - все по-мразовита. Тези парадоксални данни представя Марк Хоуден, сътрудник от Австралийската научноизследователска организация CSIRO.