Непубликувана досега дипломна работа на Петър Дънов при Теологическия факултет на Бостънския университет излиза в книга на "Бяло Братство" и университетско издателство "Св. Климент Охридски".
Трудът от 1893 г. е на тема "Миграция и християнизиране на германските племена". Изложба с 33 архивни фотоси представя живота на Учителя.
През 2007 г. телевизионната класация "Великите българи" на БНТ го нарежда на второ място - между Васил Левски и хан Аспарух.
Петър Дънов е първият българин, който изследва научния въпрос за миграцията и християнизирането на германските племена.
Той е и първият българин, писал за епископ Вулфила и неговото мисионерство. Преди него единствено Гаврил Кръстевич, генерал-губернатор на Източна Румелия, проучва готите, но от друг ракурс - като историческо присъствие по земите на траките и като част от различните етноси, образували по-късно българския народ.
Във времето на следването на младия Дънов стандартът на писане на дипломни работи е не повече от 20 ръкописни страници за европейските и американските университети. Изискването е в най-кратък обем да се представи есенцията на проблема.
Спазвайки това, трудът на Петър Дънов притежава достатъчна обхватност и дълбочина.
Дипломната работа, наричана от автора есе, спазва пропорцията на историческото изследване - научният подход съответства на реалните факти. Работата му е 48 ръкописни страници. На проблема за миграцията на германските племена са посветени 39 страници и 7 - на тяхното покръстване.
В исторически мащаб миграцията е продължила много повече години, много по-разнородна е като време и пространствени измерения, а християнизирането е процес, който се извършва в по-кратки срокове.
Петър Дънов неслучайно се обръща към Вулфила - християнски мисионер, който е създал готската християнска азбука, превел е Библията на готски, и е проповядвал не само на готите, но и на всички етноси, живеещи тогава по днешните български земи, на готски, латински и гръцки.
В образа на Вулфила сякаш има нещо близко до неговата интелектуална и душевна нагласа, до неговия светоглед. Вулфила е продължител на старохристиянската традиция и делото му е в голяма степен израз на стремежа за връщане към изворите и чистотата на вярата от времената на апостолите.
Представянето на книгата е на 11 ноември в галерия "България", където се открива и изложбата "Петър Дънов - духовният учител на България" с 33 архивни фотоса от живота на Петър Дънов. Симфоничен оркестър, национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и солисти с диригент Георги Стратев ще изпълнят музика от Петър Дънов.
Една от най-внушителните духовни личности в новата история на България създава едно уникално, самобитно, българско духовно учение. Роден е на 11 юли 1864 г. в Николаевка, Варненско, пряк потомък на два рода с възрожденски традиции.
Завършва Американско богословско училище в Свищов, следва в семинарията Дрю, Ню Джърси. Дипломира се в Теологическия факултет на Бостънския университет и през 1895 г. се завръща в България.
През 1897 г. учредява във Варна "Общество за повдигане религиозния дух на българския народ", прераснало по-късно в общество "Всемирно бяло братство". През 1898 г. произнася "Призвание към народа ми, апел за духовно-социално самоутвърждаване на българската нация".
От 1914 г. слага начало на цикъл от неделни беседи, наречен "Сила и живот". В тях излага принципите на своето учение. Открива християнска езотерична школа (1922), чийто лекционен курс продължава 22 години.
През 1927 г. основава край София селището Изгрева (днес кв. Изгрев) и създава уникален социален модел за духовен, правен и стопански живот, основан върху междучовешкото братство. Две години по-късно извежда последователите си край Седемте рилски езера.
Върху т. нар. "Паневритмия" - цикъл от духовни упражнения с мелодия, текст и пластични движения, работи след 1934 г.
По време на Втората световна война повлиява дипломатическите решения, свързани със спасяването на българските евреи. Умира на 27 декември 1944 г. Оставя над 5000 беседи и лекции, и над 160 песни и мелодии.
Оригиналното му учение повлиява творчеството на Михалаки Георгиев, Николай Райнов, Мара Белчева, Борис Георгиев, Васил Иванов, Петър Димков. 60 години след неговата кончина учението му присъства вече на петте континента. "Паневритмия" се играе от Япония до Калифорния.
