ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Четвъртък, 01 Ноември 2007 00:00 |
Най-старите сведения за употребата на кехлибара се съдържат в един клинопис на обелиск от X век пр.н.е. /Британски музей/.
 ЛЪСКАВ КАТО ... ПИКОЧ НА РИС
Етимологичните названия на красивото прозрачно-жълто късче са много. От арабски /персийски/ - кахруба, т.е. привличащ сламата, на английски amber, от арабското амбар, на немски Bernstein / горящ камък/ от старонемското bernen – изгарям, поради средновековния обичай на стриването му на прах и изгарянето му с отделяне на характерен мирис.
В древна Гърция е бил познат като "електрон" – светещ или блестящ, а древен Рим като "линкуриум" – лигур, по поверието, че това е вкаменена пикоч на рис, в древна Русия – като чудния камък "алатир"/ съвременно название на "янтарь", навярно чрез литовското gintaras от финикийското jainitar за морска смола.
Най-старите сведения за употребата на кехлибара се съдържат в един клинопис на обелиск от X век пр.н.е. /Британски музей/. В този документ се споменава, че кехлибар по това време се е добивал по крайбрежията на Северно и Балтийско море.
Между X и VI век пр.н.е. търговията с кехлибар преминава в ръцете на финикийците, а по-късно – и на римляните. Свидетелство за това са запазените документи от този период, сред които е намерена и заповед на Нерон за изпращане на войска към крайбрежието на Балтийско море, която да обмени златни съдове за тази чудовищно ценна смола.
ПО-СКЪП ОТ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ
За това колко е бил моден кехлибарът в Рим по това време свидетелстват още и разказите на Плиний Стари, според които малка кехлибарена фигурка е струвала по-скъпо от един роб.
От VII век кехлибарът вече се е използвал широко в търговията в Европа и Азия. Заедно със слоновата кост е бил любим материал за направата на украшения. Увлечението по него се е дължало не само на красотата му, но и на суеверните представи за свръхестествените му и лечебни свойства.
Поради мистическите му и защитни качества от него са били правени красиви бижута, амулети, талисмани за предпазване от уроки, църковни отвари. Пиели го под формата на микстури, прахообразно, втривали го в кожата, дишали негови пари или просто го притискали към болното място.
Жреците на фараоните опушвали светите места и го използвали за балсамиране. От Египет кехлибарената медицина преминала в Гърция и Рим, а после и в Европа при средновековните доктори и алхимици.
Персия, Арабския Изток и Китай приели лечението с кехлибар и още повече го усъвършенствали.
КЕХЛИБАР ПОРАДИ ЛИПСА НА АСПИРИН
Авторите на древната медицина Плитий, Калистрат, Хипократ, Авицена и др. предписвали кехлибара при най-различни заболявания – на бъбреците, стомаха, гърлото, главата, при жълтеница, отравяния, астма, кожни проблеми, при мигрена и дори при защита от полудяване.
Винаги се смятало, че тези златисти парченца древна смола способстват плодородието, лекуването на женски болести, благотворно влияят на щитовидната жлеза и укрепването на зъбите, пазят от магии и лоши очи, спасяват от задух, регулират сърцебиенето.
Има поверие, че ако бременна жена носи кехлибарена огърлица, ще роди леко. А също, че носи здраве на бебетата. А ако се поставят необработени парченца кехлибар под възглавницата или се окачат над нея, прогонват безсънието.
Кехлибарът е един природен биостимулатор, влияе благотворно върху нашия организъм и електромагнитно поле, възстановява аурата и дори според казаното в медицинската литература е способен да забави растежа на раковите клетки и да възстановява кръвта.
Всъщност самото му съзерцание носи удоволствие и радост, сякаш частици слънчева душа разпръскват лъчите си.
КРАСИВОТО ХОБИ
Кехлибарът е бил винаги моден и търсен скъпоценен камък от най-високо качество. Реже се, полира се и се добива лесно, което заедно с прекрасните му свойства – цвят, прозрачност, устойчивост към действието на разяждащи основи и разредни киселини, бавно "стареене", го правят незаменим в ювелирното дело и за колекциониране.
Особено са ценени от колекционерите кехлибари със съдържащи се в тях растения и насекоми. Напоследък се правят сполучливи имитации от пластмаси/бакелит, бернат, целулоид, казеин, полистирол и особено от съвременните природни смоли като копалит, които обаче по своята окраска и здравина отстъпват на естествения кехлибар.
Характерно за кехлибара е, че се размеква при 150? С, а се топи при 200-300? С. За подобряване декоративните качества на кехлибара се използва особена обработка – изпичане в пещи при температура повече от 200 градуса по Целзий, в резултат на което камъка става прозрачен, а в зависимост от продължителността променя цвета си от златист към тъмно вишнев.
При това в камъка се образуват пукнатини, които правят кехлибара искрящ. При нагряване без достъп на въздух кехлибарът става пластичен. Това му свойство се използва при пресоването му. Използва се още като електроизолатор, за покритие на мебели, музикални инструменти и т.н.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ КЕХЛИБАРЕНИ РЕКИ И ГОРИ ...
Преди милиони години на земята започнало значително затопляне на климата и като следствие от това смолата от горите на Скандинавския полуостров започнала да де окислява и натрупва в почвата във вид на т.нар. "Кехлибарени гори".
Реките и ручеите постепенно смивали втвърдената смола от земята и я отнасяли в устието на големите реки, които се вливали в морето на територията на съвременния Калининградски п-ов. Така се образувало едно от най-големите находища на кехлибар в света – Приморското /Палмикенското/.
Общоприето е мнението, че кехлибарът се образува от смолата на обединения вид борове Пинус Суксинифера.
Предполага се, че отделяната от тези борове смола е била много рядка /течаща/, за което говори и наличието на запазили се насекоми в нея. Течната консистенция на кехлибарената смола и отделянето й са се обуславяли от повишеното съдържание на летливи вещества в нея.
Кехлибарената смола се е освобождавала както през деня, когато температурата е била висока, така и през нощта, когато температурата се понижавала. Доказателство за това са намерените в кехлибара цяла група насекоми, чиято жизнена дейност се е проявявала изключително през нощта.
Превръщането на смолата в кехлибар се е извършвало чрез неколкократна смяна на окислителните и възстановителни условия в утайките, на постоянното взаимодействие на изходната смола с вместващите скали. Образуването на кехлибара /както и на останалите видове смола/ следователно е зависело главно от ботаническата принадлежност на попадналите в утайките смоли.
Най-голямото предприятие за преработване на кехлибар се намира в Калининград – Русия. В съседните Литва и Латвия работят още шест завода. Фактически две трети от световното производство на изделия и украшения от кехлибар е в тези заводи.
Следват полските, които са най-големия износител на изделия и украшения от кехлибар в света. Преработка на кехлибар се осъществява още и в Германия, Белгия, Япония, САЩ.
ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА Е ОТ КЕХЛИБАР
Сред най-известните и великолепни изделия от кехлибар е прочутата Кехлибарена стая в Екатерининския дворец в Царское село край Санкт Петербург. Тя е била подарена на руския император Петър І от пруския крал Фридрих І през 1716 г. и впоследствие плячкосана от немските войски през Втората световна война при блокадата на Петербург.
След кратък престой в Кьонигсберг /днешен Калининград/, следите на кехлибарените пана и фигури се губят. Понастоящем “Янтарная комната” е изцяло възстановена по архивни снимки. Копието е уникално, струва 8 млн. долара и с право може да бъде наречено Осмото чудо на света.
Истински шедьовър на изкуството, тази стая сияе с блясъка на кехлибара. Всички стени в нея са плътно облицовани от полирани кехлибарени късчета, рамките на картините, барелефите и бюстовете също.
Тя е истинско доказателство за красотата и магията на кехлибара, който осветява всичко като със слънчеви лъчи и показва едно великолепие, изящество и разточителство.
Автор Мария Иванова
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
