Белтейн е празник на Божествената сватба! Най-ярко е нейното отражение през вечерта на 1 май. Четири са Великите Празници във Календара на Уика. Толкова са и в келтския. Двата най-големи са Белтейн и Хелоуин. Белтейн е на първи май - точно обратния на своя по-тъмен близнак Хелоуин. Това е деня на съюза на Бога и Богинята. Белтане е бил познат под много имена - Кетсамен, Валпургиева Нощ, Родмас.
Белтейн (на ирландски Beáltaine; на шотландски келтски Bealtainn; от староирландски Beltene, "ярък огън") е традиционен празник, отбелязван от келтските общности в Шотландия и Ирландия в началото на месец май. Подобен празник се отбелязва и от някои клонове на съвременния неопаганизъм.
Традиционният Белтейн Традиционно Белтейн се празнува в средата на периода между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене. Точната дата е 5 май, но в по-ново време празникът се отбелязва около 1 май. Този празник чества главно завръщането на пролетта и слънчевата енергия. Празникът "Мay Day" отбелязва появата на първите плодове.
Ранни келтски източници от 10 век описват как друидите палят клади на върха на някое възвишение и прекарват добитъка през огъня, за да го пречистят и за късмет. Хората също преминават между кладите. Традицията е запазена и след християнизацията, като кладите вече се палят от светски лица, а не от друиди. Празникът продължава да съществува до 50-те години на 20 век, като на отделни места се отбелязва и днес. От 1988 празник с огньове по повод на Белтейн се провежда в нощта срещу 1 май в град Единбург.
Белтейн е характерен за келтските народи в Шотландия и Ирландия. Той не съществува в Уелс и Бретан, както и при древните гали, въпреки че много други народи имат пролетни празници с различни наименования.
Неопаганисткият Белтейн При неопаганизма името Белтейн се използва за един от осемте слънчеви празника. Въпреки че празникът има някои сходства с келтския Белтейн (например кладите), той е по-близък до германския Майски ден, както по своята символика, концентрирана върху плодородието, така и по ритуалите.
На Белтейн Богът става мъж. Хормоните в него бушуват и той търси своята Богиня. Влюбени, те лягат в своето легло от зеленина и цветя. Богинята забременява от Бога и уиканите празнуват нейното плодородие. Тревата и цветята представят Богинята, докато майските дърветата се свързвали с Бога. Този празник символизира божествения съюз между Бога и Богинята.
Символизма на Белтайн е очевидно сексуален. Жрецът и Жрицата въплъщават Бога и Богинята и така празнуват Майския Ден. Сега е време да се празнува Живота. Цялата природа и вселена е един сексуален акт, едно обединение на мъжкото и женското, духа и материята. Така е постигнат съвършенния баланс. В Кабалата Белтайн се свързва с Даат - Белтайн Ритуал.
Денят и Вечерта на магьосниците-въшебници Белтейн е един от най-свещенните в календара на магьосниците, вещерите. Кръгът е украсен с диви цветя. По време на ритуала кралица Май е коронясана с венец от цветя, а крал Май, с венец от зелени листа. Украсява се дърво с цветя и панделки, символизиращо фалос, който дарява с живот. Танцува се около него, докато огън, запален е девет клона гори, празнувайки силата на Слънцето. На Белтайн Богинята е Бяла Богиня на плодородието, а Бога - Бога на разлистената гора.
Легенда за Богът Пан Първоначално Божество на пасищата, но поради еднаквостта на името му с гръцката дума πασ,παντοσ (всичко) бил произведен с помощта на народо-етимологията в Бог на Вселената. Още като дете приличал на коза - бил обрасъл с косми по цялото тяло, с кози рога и крака и копита, с брада и с опашка. Майка му щом го родила се изплашила и го подхвърлила, но Хермес го намерил и занесъл повит в заешка кожа на Олимп.
Боговете като го видели се изсмели без да му обърнат особено внимание. Пан бил преди всичко планинско Божество. На него били посветени планинските пещери. Самият той живеел в пещера на планината Ликей в Аркадия, където растяла елата, неговото свещено дърво. Там танцувал с Ехо и другите планински нимфи. Пиндар го нарича най-съвършения танцьор сред боговете.
Покровителствал пастирите, стадата, ловците, пчеларите и рибарите. Влюбил се в нимфата Сиринга и дълго я преследвал, докато тя, за да се предпази от него се хвърлила в аркадската река Ладона, където майка ѝ я превърнала в тръстика. От нея Пан направил овчарска свирка, носеща името на нимфата. Със свиренето си забавлявал нимфите и дори дръзнал да се състезава с Аполон. Когато някой пътник се загубел в гората Пан излизал насреща му и го стряскал с чудовищната си фигура. От тук идва „паника“.
Думата "Пан", също е и свирка която се състои от няколко кухи тръбички и задвижвайки се от вятър издава интересни звуци.
Легенда за Богинята Флора Богинята Флора е нимфа, която се асоциира с пролетта, цветята и пробуждането на природата. Тя най-добре от всички се грижи както за всички растения, така и за децата. Флора е богиня на цветята и пролетта. Флора била отвлечена и по-късно омъжена за Зефир, западния вятър. Имат син на име Карпус. На древногръцки капрус означава плод.
"Зефир е олицетворението на Западния Вятър, който носи свежестта и дъжда на пролетта. Той става едно с Флора, богинята на възобновената растителност и от този съюз поникват свежите плод на земята." Западният вятър въвзестява пробуждането на природата, която ражда плодове. Съпругът на Флорида Зефир е най-нежният от всички ветрове - плодоносен вятър и предвестник на пролетта.
Празниците, посветени на нимфата се наричали Флоралия, и се отбелязвали в периода 28 април -3 май. Фестивалните празници символизират обновлението на цикъла на живота и се отбелязва с танци, пиене и цветя.
Eдна приказка разказва, че богинята Флора получила от Юпитер много деликатно, но и изключително важно поръчение: да отиде на планетата Венера и да укроти избухналото там сред цветята вълнение и недоволство. Отправяйки се на такова далечно и продължително пътешествие, тя не можела да остави земните цветя без управител и затова слязла от небето, повикала цветята и им предложила да си изберат временно неин заместник. Дала им за обсъждане 48 часа, след което им заповядала да се съберат отново и да решат въпроса чрез гласуване.
Цветята се съгласили и се пръснали по гори и полянки, продължавайки да обсъждат кого да изберат. Минали два дни и вярна на думите си, Флора отново седнала върху един пън с мъх като кадифе, и зачакала да се съберат всички цветя на земята.
И ето започнали да пристигат всички деца на Флора — от непристъпните бездни, от дълбоките долини, от гъстите гори, от реки, езера и морета, облечени в своите най-изящни, красиви, ароматни одежди. Никога до този момент Флора не била виждала такава прекрасна картина. За първи път тя видяла всички свои поданници в пълен състав.
Скоро се събрали всички. Нямало я само розата — същата, която с пълно право трябвало да бъде избрана за заместничка на Богинята Флора. Всички мълчали и търпеливо чакали, само глупавият божур, сигурен в своите достойнства, мечтаел как в отсъствието на розата, без съмнение той ще бъде избран да управлява.
Накрая се появила чудната, дивната, с нищо несравнимата красавица — розата и всички цветя неволно притихнали, поразени от нейното величие и красота. Само божурът я гледал предизвикателно. Неговите листенца, сякаш налети с кръв, се пъчили и надували с всички сили, стараейки се да я надмине с едрината си.
Такава дързост поразила всички. Цветята се споглеждали учудено, а самата Флора наблюдавала насмешливо божура. Но той не обръщал внимание на никого, пламнал като огън, самодоволно продължавал да гледа розата с презрение, останалите цветя — с горделив поглед, а Флора — с твърдата увереност, че той ще е избраният. Най-накрая настъпил моментът на избора. Всички цветя, като един, дали своя глас за розата и само посраменият божур единствен викал: "Не съм съгласен, не съм съгласен!"
Тогава Флора, свалила от главата си царствения венец, тържествено го поставила върху главата на розата, а след това с презрителна усмивка се обърнала към божура: "Горделиво и глупаво цвете! Заради самодоволството си, остани за наказание завинаги такъв дебел, надут като днес, и нека нито една пеперуда да не ти подари никога своята целувка, нито една пчела да не вземе мед от твоите венчелистчета и нито една девойка да не постави твоя цвят до гърдите си!"
И както казала Богинята, така и се случило: божурът останал такъв едър, надут и тромав и станал емблема на празноглаво високомерие.
Звездите за Май Богинята на месец Май е Мая. Мая в гръцката митология е името на най-голямата от Плеядите (седемте дъщери на титана Атлас). Тяхната красота покорила ловеца Орион и той започнал да ги преследва, докато над тях не се смилил Зевс и не ги превърнал в звезди. Самият Орион също се прeобразил и всяка нощ продължава преследването си. Мая е също майката на бога-вестител Хермес. В римската митология това е името на богинята на Земята, на която е кръстен месец май.
Как да отпразнувате Белтейн За украса сложене на олтара (на масата или в направен магически кръг) една голяма свещ, увита с червени и бели ленти. Можете и да прикачите пролетни цветя също. Хубаво би било да празнувате Белтейн на открито в някоя гора. Изберете си едно дърво и го превърнете в своя Майска кулона /или Майско дърво/. Окичете го с панделки, гирлянди и ленти, които символизират всещениа съюз между боговете. Около това дърво бихте могли да пеете и танцувате.
Подредете олтара, запалете благовонията и свещите и създайте кръга. Инвокирайте Боговете. Застанете пред олтара и насочете своя жезъл (ако имате,ако ли не направете това с вдигнати ръце) към небето. Кажете:
"О, Велика Майко, господарке на нощта и земята. О, Велики Татко, повелител на деня и на горите. Чествам вашия свещен съюз."
Накичете на вашето майско дърво различни амулети и магически предмети. После кажете:
"От вашият съюз пониква нов живот, ново поколение от същества, които ще покрият земята и които ще дишат нежният въздух. О, Древни Духове, почитам и вас!"
Използван символизъм и атрибути за празничния ритуал Есенции: люляк и момина сълза Цветя: всички майски цветя Цветове: розово, зелено, лилаво и жълто Дърво: всички плодни Камъни: сапфир, розов кварц Карта от Таро: Висшият Жрец, 5 карта от големите аркани Планета: Венера и Луната Богове и Богини: Флора, Дияна, Пан
Нощта на 1 май е времето на елементалите: Силфиди, Ундини, Гноми и Саламандри. Това е също и празникът на феите и елфите. Подобно на Самхейн, по това време воалът между световете се повдига и тези астрални същества биха могли да се видят от смъртните. През деня е време за игри и веселия.
Ако можеш, празнувай Белтайн близо до някое цъфтящо дърво в гората. Ако това не е възможно, намери от някъде малко дръвче засадено в саксия. Може да бъде от всякакъв вид. Направи малък амулет или чар като знак за почит на Съюза на Бога и Богинята и го закачи на дърво. А можеш да направиш и повече. Тези амулети могат да бъдат торбички с цветя или нещо друго; всичко, което въображението ти може да създаде.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|