Твърде дълго хората показват, че не заслужават мястото си на пиедестала, което Творението им е отредило. От това непредизвестено падение са се появили маймуните, неандерталците... всъщност всички

Сигурно е, че и на ученият Александър Белов – както и на мен – не ми допада идеята, че древният ни праотец е маймуната. След като в първичната супа са се навъдили клетки, а гените им специализирали през хилядолетията да се организират в жива материя с хриле или дробове, с плавници или криле, като огромни динозаври или невидими бактерии…

Докато се стигне до маймуната, която еволюционно се принудила да слезе от дървото, да грабне каменна брадва в ръка… и – изкачвайки се все по-високо във видовата стълбица – по някое време да “роди” разните там неандерталци, кроманьонци, австралопитеци; от които пък (или над които) се извисява Човекът Разумен. Уж древен и приспособяващ се цели епохи, той някак изведнъж се научил да строи пирамиди, храмове, обсерватории; да мести и вдига огромни камънаци – че и да ги обработва; да плава по моретата, да прави карти на незамръзналата Антарктида, или да съхранява в легенди избухването на свръхнови в далечния Космос…

“Според Александър Белов, хората от древните цивилизации в резултат на продължителна деградация са изгубили множество присъщи им качества; заедно с тях и човешкия облик, който са имали. В природата протича не биологично очовечаване на животните, а биологично озверяване на човека!” – посочва основите на тази теория акад. Ив. Деревянко. А това си е жива дЕволюция!

БОЖЕСТВЕНАТА ПЪРВИЧНА СУПА
Удивителната способност на молекулите – тези микроскопични частици материя, да взаимодействат една с друга вътре в клетката, навежда на мисълта, че притежават тайнствена способност за самоорганизиране. Но учените без колебание отхвърлят тази идея, като настояват, че молекулите просто се подчиняват на законите на физиката.

Ала тогава трябва да се отговори на въпроса как молекулите, взаимодействайки съгласно тези закони, успели да се обединят и да формират изключително сложните структури на клетката. Още по-трудно е да се обясни как клетките са успели да се “съберат” заедно в многоклетъчен организъм.

Ричард Л. Томпсън например размишлява по следния начин: принципът на естествения отбор, който често бива привеждан, за да се обясни подобен избор, е невъзможен – макар и само поради това, че лежащите в основата му принципи на причинността, т.е. природните закони, не разполагат с достатъчно информационен потенциал, за да определят посоката в процеса на подбора.

С други думи – пише пък Белов, - подборът не може да отбира сам, защото не притежава самостоятелни воля и желание – “не знае”, че именно той е онзи, който трябва да направи избора! Не бива да се приписва воля и желание на подбора – защото това вече е функция на Бога. Принципът на естествения подбор не подхожда и за обяснение на зараждането на първото живо същество.

Подборът не може да започне, преди да възникне самовъзпроизвеждаща се система – понеже без възпроизвеждане природата няма да има сред какво да избира. Освен това, живият организъм може да функционира само, ако всичките му “части” са по местата си и в работно състояние. Затова е слабо вероятно, че една цялостна жива система може да възникне в процеса на постепенна, стъпаловидна еволюция от нежива материя, както твърдят дарвинистите.

Всичко живо в света е подложено на ентропичен процес. Колкото по-ниско от човека по стълбицата на биологическата инволюция се спуска някое живо същество – толкова по-разнообразни и специализирани стават формите на тялото му, начинът на живот и средата на обитаване. За сметка на разума, разбира се, загубения разум и неизползваните раздели на мозъка – но можем ли да твърдим, че един вирус, червей, гущер, плъх, котка, куче, крокодил, кит… живеят по-нещастно в средата си на тая планета от даден човек?

Възниква въпросът: защо в природата протича процес само на инволюция, а не на еволюция? Причината е, че много по-лесно е нещо да бъде загубено, отколкото придобито. Естественият подбор не подновява изгубените в резултат на дисфункция органи или системи, гласи правилото на Доло. Може да се промени само нещо, което съществува. Има един обидно прост за еволюционистите пример, че от лека кола с двигател може да се направи и каруца – но от каруца не може да се създаде автомобил, ако не се изобрети двигателят.

ВЕЛИКАНИ И ДЖУДЖЕТА: КОЙ ОТ КОГО
Наистина, почти няма земна митология, дето някога в изначалните времена Богът-първосъздател (или “съществото” – ако не забравяме вариантите с кит и костенурка, които крепят света) да не е великан, от чийто органи и части се обособяват земята, водата, небето, планините, реките, живите твари. В древноиндийските Пурани и Упанишади това е първочовекът Пуруша, чието огромно тяло представлява цялата наша Вселена.

Пан-гу е китайският исполин, от тялото на когото е направено всичко около, над и под нас. При египтяните пък е богът Птах, а отделните божества са части от тялото му. Творец на всички земни живи същества за индусите е Брахма. Роден в златно яйце, той го разделя със силата на мисълта си на земя и небе, а себе си – на мъжка и женска части. Един ден на Брахма е равен на 4 320 000 “човешки” години. Митичната древно-иранска космогония отбелязва космическият великан Имир, когото Один убива, за да станат от черепа му – небе, от кръвта му – море, от плъттта – земя, от костите – планини.

Други, сравнимо по-съвременни философии, боравещи и с финия свят, също говорят за нашите предшественици гиганти. За Розенкройцерите първата раса хора са потомци на лунните предци на Питри – ефирна форма, лишена от плът. Те сами станали творци на следващите фини невидими човешки тела.

При втората раса се появил първичния процес на размножаване на аурата чрез пъпкуване. Третата раса на “после родените” отделяли “капка пот”, която като полова клетка развивала плод, той пък се развивал в океана. Четвъртата раса същества произлязла от третата чрез разделянето на двуполовото същество на мъж и жена. Това били лемурийците, които вече приличали на нас. И при цялото това “расово надграждане” телата на предшествениците се смалявали. Били планетарни исполини, стигнали до валко над ръста на днешния човек.

А лемурийците се разделили на две групи – които запазили “искрата на разума” останали “яйцеглави”, онези, които я изгубили – “тесноглави”. С времето останалите неразвити “тесноглави” породили неми и прегърбани чудовища – първите маймуни, които ходели на 4 крака, а телата им били покрити с рижи косми. В края на краищата те се превърнали в ужасни и злобни твари, сред които древният човек успял да оцелее единствено, понеже самият бил гигант.

Яйцеглавите лемурийци доста приличали на нас, но все още значително ни надвишавали ръстово. Това са атлантите. Подир своя упадък – пише Белов, - те породили различни видове човекоподобни маймуни, в това число и гигантски, някои от които доживели до днес. Днешното човечество е петата раса, но още по-добра ще е шестата, която ще ни смени. Дали за това ще е нужен пореден всемирен потоп?

Но да довършим с древните книги. Там етапите на деградацията впечатляват: телата и душите на многоръките и многокраките същества били разделени от Демиурга поравно. На тяхно място се появили двуръки и двукраки циклопи, сетне последователно ги сменяли титани, богове, техните потомци – великаните и, накрая, хората. А титаните вече имали, съдейки по митовете, напълно антропоморфен вид.

В сравнение с хората, животните силно са се отклонили от първоначалния образец. Сред съвременната фауна членестоногите представляват изродени потомци на сторъките. Влечугите, земноводните и птиците са далечни потомци на циклопите. Към рода на титаните спадат гигантските животни. Съвременните бозайници са наследници на богоподобните същества.

ДРЕВНИТЕ ЖИТЕЛИ НА АМЕРИКА
Доктор Уитни, професионален геолог и куратор на археологическите разкопки към правителството на САЩ, през XIX в. описал множество човешки останки, намерении в Калифорния. Тяхната възраст много надхвърля срока, който еволюционистите определят за появата на човека. Ясно е, че количеството “вещи” и следи от гиганти, открити в Америка, е подозрително голямо.

Ако се съди по приведените примери и от Белов в неговата “Деволюция на Хомо Сапиенс”, и от множество вече други автори и изследователи – на американския континент преди появата на “нашите” хора вероятно са живеели други, които са обработвали метал, имали са големи ходила (в някои случаи дори са носили обувки) и размерът им говори за раса на гиганти.

Испанците, дошли с Колумб и след него, записали не един разказ на местни индианци за великани, пристигнали през морето на тръстикови салове по времето на вожда Антарко Кусо.

Гигантите били с толкова огромен ръст, че дори най-високият човек, застанал до тях, стигал само до коленете им. Нападателите били без жени, придвижвали се от крайбрежието навътре като опустошавали страната.

Индианците показали на дон Гиеза, испанският наместник в Перу през 1545 г. огромен кладенец, изкопан от великаните и няколко ребра от техни скелети – за които испанците свидетелстват, че “наистина бяха много големи”.

Впрочем, подир гигантите са останали не само легендите и трупащите се неогласявани артефакти, но най-вероятно всичките тези мегалитни строежи в двете Америки, Близкия Изток, Египет, Индия, Централна и Южна Азия, Тихоокеанските острови. И не само исполините от Пасха учудват днес. Край най-големия от Каролинските острови – Понапе се намират развалини с древен град върху 92 “ръкотворни островчета, построени върху коралов риф и на площ ок.130 хектара. Дължината на всяко достига 100 м, а са построени от грамадни шестоъгълни и осмоъгълни базалтови колони.

Теглото на отделните ъглови блокове от потопения акропол е по 50 тона.” Само дето огромните дялани колони с височина от 3 до 9 метра, образуващи непристъпни стени и издигнати на 20 м над водата, приличат на “експертите” на “застинала лава”. Легендата на местните и тук е свързана с великани от миналото.

Преди края на Втората световна война – привлечени от легендите и неохотно разказваните от островитяните истории за железни ковчези на морското дъно – японски военни водолази започнали да измъкват от дъното край останките платинени късове и парчета. През 1944 г. американците окупират архипелага, настаняват се и в Понапе, засекретяват подводните операции и всичко замлъква.

АМЕРИКАНСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Александър Белов поддържа хипотезата, че някогашна Европа е била заселена с предците на неандерталци и кроманьонци, дошли от Северна Америка по сухоземния мост между Аляска и Азия през микулинския междуледников период преди 120-65 хил.години.

“Учените, открили останки от късни палеоантропи (неандерталци), били принудени с голямо неудоволствие да констатират, че древните хора значително се различават от съвременните с ниския си ръст (155-165 см за мъжете), непропорционалната си глава, полегатото чело, силно изразения вал на веждите, сплескания отгоре тил, липсата на брадичка.”

Белов привежда още несъответствия, тревожещи дарвинистите: “Така извеждането на родословието на днешния човек от тях става проблематично. На практика видът им (хомо неандерталис) има друго родословие – което води началото си от антропологично съвременния човек.”

Вероятно отначало хората, потомци на арктическите преселници, били малко. Когато напускали Америка, съвременните хора в различни времена се движели към стария свят на големи групи във вид на дружини, предвождани от своите владетели. Впоследствие тези дружини, или поне някои от тях, станали основатели на трите главни раси: европейци, азиатци и афрриканци.

Цветът на кожата и другите антропологични характеристики се променили заради последвалата природна изолация едни от други в пределите на еднородна група, както и поради приспособяването към един или друг вид дейност, специфичния начин на живот и различните условия на съществуване.

Най-ранната дружина станала родоначалник на африканците, като преминала по съществуващия тогава провлак на мястото на Гибралтар от Европа в Африка. Друга група преселници се установила в Югоизточна Азия. После от тази група се формирала азиатската раса.

Европейската се заселила в Югоизточна Европа и Предна Азия, понеже нейните предци дошли най-късно в Стария Свят и дотогава понасяли студ и лишения в северните планетарни области – срещу американския континент. Но те пък се оказали най-издръжливи и върху новата земя, като се придвижвали на юг заедно с движението на ледника.

Белов сочи, че има “съвременни лингвистични изследвания, според които в миналото цялото човечество имало една прародина. Може да се позовем на д. фил. н. Н. Н. Вашкевич, който нагледно демонстрира с многобройни примери, че всички езици и култове по нашата земя, включително “старата” Америка, имат коренна глобална прилика. Многобройни древни “културни” находки, намерени на планетата, показват, че съвременният човек се е разпространил из целия свят много по-рано – и неговата родина е Северното полукълбо, а не Африка, както е прието да се счита.

Разселването на човека по целия свят се обяснява не с поетапната еволюция от маймуночовеци, а с поетапна миграция от Арктика, където преди ледниковия период е имало цветуща природа, към подходящи за оцеляване географски райони.

Смели археолози, поставящи на карта авторитета си, заявяват, че са открили селища на първите американци на възраст 17 хиляди, както и на 30 хиляди години. В Монте Верде, Южно Чили, бе открито такова, датирано на 12,5 хил.години, което вече надхвърля “заветната дата” за възможното заселване на Америка от север, през Аляска.

Както отбелязва в “Човекът по стълбата надолу” Ал.Белов, “ако се съди по разнообразните и многобройни находки в Америка, свързани с човека, неволно може да се създаде впечатление, че той въобще не произлиза от Стария, а от Новия свят!”.

ПРАМАЙКАТА НА ЧОВЕКА
Съвременните антрополози твърдят, че всички раси на съвременните хора са преминали в историята си през силно намаляване на своите популации, така нареченото “гърло на бутилка” – когато броят на праотците и прамайките на бъдещите раси буквално се свил до съвсем малък броя: хиляда или – може би – стотина души. Огнищата на възникване на расите се намират точно в районите, отделени един от друг със значителни разстояния и географски прегради.

Темата е екстраполирана нееднократно и дори в различен политически контекст, но като цяло се изхожда тъкмо от това схващане. Немският археолог Вейденрайх (1939 г.) предполага, че расите са възникнали изолирано от различни предци.

Според него от Яванския човек (питекантропа) произлезли австралоидите. От Родезийския човек – негрите и бушмените. От палеоантропите пък – европейците. Той, разбира се, не желаел да “има” за предци негри или азиатци. Друг учен – Даун, смятал, че всички монголоиди са хора, които носят в популацията си дегенеративни наследствени черти.

Синдромът, който той изследвал, бил наречен на негово име, но сетне се разбрало, че причината за малформациите е неразделянето на 21-та двойка хромозоми, т.е. когато бебето има излишна хромозома, останала му от родителите. Вече в наши дни по програмата “Човешкият геном” генетиците сравниха гените на представители на раси и подраси на основата на парче от ДНК, взето от митохондриите (енергийните централи на клетките).

Установи се, че тя е наследена от една единствена жена – човешката прамайка; независимо дали ще я наречем Ева, или ще се окаже, че е съпругата на Ной – Ноема – прамайка ни след Потопа. С помощта на компютърни програми бе пресъздаден дори портрета й – в лицето й по удивителрен начин са сплетени расови черти на всички хора от планетата ни.

В интерес на истината, а и ако спазваме логиката на Библията, прамайката на съвременното човечество не би могла да бъде Ева, а по-скоро някоя от жените на тримата синове на Ной, който единствен преживял Потопа със семейството си. Това, например, е и схващането на френския учен Вирей (още през 1801 г.), който отбелязва като предтечи на човека Ной и Ноема. Тази гледна точка се потвърждава и от индийските митове, в които се разказва за Ману – прародителят на хората.

Имало седмина Ману – шестият породил гигантите и може да се асоциира с Адам (нали и канониците приемат, че бил висок няколко десетки метра). Седмият Ману се асоциира с Ной – Вайсвата, но щом пък той е потомък на гиганта син на Тващара, значи също е бил исполин. С този Ману е свързана легендата за потоп, сходна с библейската.

Прочее, щом сме съгласни, че Потоп е имало, трябва да приемем кланът на Ной за свой прародител.

ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА
Как в крайна сметка са се появили върху планетата живите същества, къде е родината им и кой от живите организми трябва да бъде смятан за пръв? В основата на родословното дърво, предложено от Ч. Дарвин, е нарисувано кръгче – което се превърнало в алфата и омегата на съвременните биолози. То символизира първоорганизма, от който, според Дарвин, са произлезли всички следващи едноклетъчни и многоклетъчни организми. На дали наистина е така?

Много експерименти, провеждани интензивно в най-различни лаборатории по света през последните 100 години, за да потвърдят еволюционната теория, показаха, че от “първоорганизма”, който бил смятан за едноклетъчно същество с примитивен строеж и начин на съществуване, при никакви, дори най-невероятни условия на въздействие, не се получават по-сложни многоклетъчни същества. Точно върху този факт е залегнала теорията на Александър Белов, развита в цяла трилогия.

От първоорганизма, през едноклетъчните и многоклетъчните, та до наследствената информация – всеки детайл е важен преди да кажем, дали ние сме възникнали от неандерталеца или пък... той от нас. Важното е да разгръщаме страница по страница и да не ограничаваме чудото на живота със съмнително звучащи в много случаи постулати, с каквито в крайна сметка изобилства науката в началото на XXI век.