НАРЦИСИЗМА КАТО ЛИЧНОСТЕН И СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН
Ако се заобичате прекалено, ако се погледнете в огледалото и ви се стори, че сте съвършен(а) – явно е дошло време да си запишете час при психиатър. Или просто да заживеете с ясното съзнание, че сте най-обикновен нарцис Да заобичаш себе си е началото на романс, който трае цял живот", каза някога Оскар Уайлд. И в който няма място за втори, допълват психиатрите в хор, оглавяван от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Как обаче човек да разбере дали си има работа с безчувствен негодник, или с клиничен случай? На тези въпроси пред Sunday Times Magazine се опитва да отговори доктор Шмуъл Вакнин, който сам е с диагноза нарцистично личностно разстройство (НЛР). Въпреки че НЛР попада в списъка с психичните разстройства отскоро, красивият мит за красавеца Нарцис съществува от векове. Според легендата нимфата Ехо се влюбила до полуда в него, но тъй като била лишена от способността да формира свои думи, трябвало да повтаря това, което чува. Нарцис, който не можел да откъсне очи от отражението си в едно езеро, по цял ден му повтарял: „Обичам те!", а Ехо дословно произнасяла, каквото чувала. Тъй като самовлюбеният момък бил твърде погълнат от образа си във водата, постепенно изгубил сетивата си и умрял. Ехо го последвала в отвъдното, погубена от мъка по него.... „Легендата е красива, но действителността е далеч по-уродлива", казва 46-годишният Шмуъл „Сам" Вакнин, чиято книга „Злокачествената любов към нас самите или истината за нарцисизма" се превърна в хит във Великобритания. В най-крайната си форма нарцисизмът се изражда в параноя и физическа агресия: вземете Сталин, Хитлер и Саддам Хюсеин". Сам Вакнин два пъти е диагностициран с НЛР. За разлика от повечето нарциси той приема спокойно фактите и превръща болестта си в доходоносен бизнес. Роденият в семейството на мароканец и туркиня Вакнин е сложна комбинация от чар и грандомания. Той е икономист, поет, писател, философ, журналист и финансов съветник, но това не му пречи да определи живота си като „провал". „Живял съм в 12 страни и съм сменил над 50 работни места, но не мисля, че някой би ме взел обратно – казва натурализираният британец. – Избухвах често, а в няколко случая стигах дори до физическа саморазправа." На 26 му лепват за първи път диагнозата НЛР. Сам бил потресен, но като всеки нарцис се запитал: „Дали пък не мога да изкарам пари от тази работа?" Отговорът бил положителен. Написал книгата си в затвора в Израел, където лежал 11 месеца за парична измама. „Днес не съм по-здрав оттогава, няма и да стана – откровеничи той. – Но мога да помогна на всички, които си имат работа с нарциси, да ги разпознаят навреме и да се спасят. Какво е спасението ли? Ще ви кажа: бягайте по-далеч и по-бързо от проклятието, наречено нарцис!" Има няколко признака, по които можете да определите дали любимият ви или някой ваш близък е поразен от нарцистичния синдром. Забележите ли, че най-често употребяваната дума в речника му е „аз" или че ви залива с неизброимите си таланти и постижения, вече можете да бъдете нащрек. Ако вярва в собствената си уникалност и търси общуването само със „специални" хора; ако постоянно иска да е в центъра на вниманието и му липсва съпричастие и способност да се поставя на мястото на другите; ако е завистлив, надут или подчертано агресивен, то алармата е налице. „За съжаление най-потърпевши от нарцистичния синдром са близките на пациента с НЛР, казва Вакнин. Обикновено те нямат друг избор, освен да проявяват безкрайно търпение към него. Затова ако сте романтично обвързани с нарцис, по-добре го напуснете навреме. Или животът ви ще бъде превърнат в ад!" Дали в действителност нарцисизмът е толкова опасен, като се има предвид, че днес той до голяма степен е и залог за успех? Неизменна истина е, че ако искаш да пробиеш в шоубизнеса, то трябва да умееш да поддържаш интереса към себе си. Неотдавна деградиралата Бритни Спиърс призна, че е готова на всичко, за да се появява всекидневно на челните страници на вестниците – „Ако отсъстваш дълго, хората те забравят." Хотелиерската наследница Парис Хилтън доказа как можеш да си винаги на гребена на вълната дори ако не умееш да правиш нищо друго, освен да позираш пред камерите. Да не говорим, че има цели общества, които тънат в блажен нарцисизъм. „Нима политиката на САЩ спрямо света днес не е плод на едно колективно нарцистично мислене – пита Вакнин риторично. – По същия начин някога Хитлер можа да зарази цяла Германия със собствената си болест, от която човечеството все още се съвзема." Границата между здравословния и клиничен нарцисизъм е много тънка, но според Сам Вакнин прогнозата за изхода от това състояние може да се направи, след като първо се погледне в детството на засегнатия. „Прекалено амбициозните или егоцентрични родители превръщат децата си в чудовища", казва той и признава, че сам е жертва на подобно отношение от страна на майка си. Тъй като нарцисизмът трудно може да бъде изкоренен у един възрастен, най-доре е да се пресече в зародиш. „Обичайте децата си безусловно, внушавайте им чувство за справедливост отрано, но внимавайте да не ги разглезите прекалено – призовава родителите Вакнин. – Само така можете да хвърлите камък в езерото с кошмарния образ". 9-те пипала на нарцисизма Недоволният Той разполага с много любов, но – внимание! – никога не я дава, защото се страхува да не бъде отхвърлен. При него нещата стоят така: аз ти давам това, ако ти ми дадеш еди-какво си. Обикновено се обвързва с хора, които го обожават, но затова пък не отговарят на високите му изисквания. Специалният любовник Този тип нарцис е романтик по душа и идеализира склонността си да обича. Той изповядва убеждението, че любовта ще спаси света. Проблемът е, че няма връзка с действителността и робува на някакъв измислен и безплътен образ, което го прави абсолютно нетолерантен към недостатъците на любимия. Жертвата Мъченикът благоговее пред страданието. Той непрекъснато залива околните със самопожертвувателните си намерения и действия, като по този начин привлича вниманието им. „Вижте ме, никой не страда повече от мен" е лайтмотивът на „жертвата". Той се стреми към съюз с някой, който се вкопчва в него. Това е начинът му да контролира хората. Фантазьорът Той има твърде слаба връзка с действителността. Убежището във вътрешния му свят е неговата реакция спрямо болката и неудобствата на битието. Неспособен е да поема отговорност, поради което интимните му връзки са обречени на провал. Обикновено изкривява истината, за да пасва на интересите му, което го превръща в изпечен лъжец. Суперменът Ключовите думи, които определят този типаж, са: мода, младост, тяло, козметика, впечатляващ външен вид. Както можете да се досетите, той е повърхностен, живее от днес за утре и е убеден, че него старостта ще го пожали. Духовният му свят е кух, връзките му са краткотрайни, затова пък е изключително взискателен към околните. Властолюбивият Този вид нарцис е влюбен във властта и контрола над останалите. Той не се колебае да подиграва, унижава и тормози подчинените си по всякакъв начин. Студен, надменен и бюрократичен е до мозъка на костите си. Не се интересува от последствията на поведението си. Винаги получава каквото и когато иска дори ако трябва да премине през няколко трупа. Избухливият Не дай си боже да засегнете честолюбието на този тип и с вас е свършено. Следва мощен пристъп на ярост, в сравнение с който изригването на Везувий е нищо. В много случаи се стига и до физическо насилие. Във връзките си избухливият е тиранин, когато нещо не става според очакванията му. Съжителството с него спокойно може да бъде определено като „ад", а общуването с него силно напомня на минно поле. Харизматичният Чаровен и хитър, този вид нарцис е силно адаптивен към всяка ситуация. Той ви слуша с интерес, мил е и ви подканя да си кажете и майчиното мляко. Кошмарът започва, когато вече сте се поддали на харизмата му. Той се възползва безмилостно от наивността ви и бъдете сигурни, че веднъж узнал слабите ви места, вече сте като жертвена кукла в ръцете му. Съвършеният Той е виртуоз на фона на останалите си събратя и поставя взаимоотношенията си на „високо-морална основа". Старае се да изглежда съвършен, всеопрощаващ и мил. Целта му е чрез това поведение да накара околните да се засрамят от себе си и да го гледат с преклонение. Нима има по-голяма радост за един нарцис от това всички да му се възхищават? Терор на работното място Тежко е да се влюбиш в нарцис, но още по-голям кошмар е да попаднеш на колега или шеф със силно развит нарцистичен синдром. Обикновено този вид хора са изпълнени с гняв и неудовлетворение, което проектират върху останалите. Един нарцис служител никога не би понесъл да бъде надминат по успехи от някой свой колега. Той ще направи всичко възможно да изплете ситуация, в която слабостите на „съперника" му да лъснат пред началството. Нарцисът началник гледа на подчинените си като на досаден пълнеж и очаква от тях пасивно поведение. Всеки независим и дързък служител е заплаха за собственото му его и той бързо се стреми да се освободи от него. Ако държите на работното си място и сте готови да прехапете острия си език, по-добре спазвайте следните правила за оцеляване: * Никога не му противоречете * Не му предлагайте близост – така по-скоро ще го оскърбите, че го виждате като свой равен * Не се свенете да му правите комплименти (е, не дебелашката, с голямата баданарка все пак) * Никога не започвайте изреченията си с: „Мисля, че преувеличавате", „Вчера не бяхте тук, така че...", „Вие не би трябвало да..." и „Не сте ли чули, че...". Подобна грубост няма да бъде забравена лесно от шефа ви и той ще намери начин да ви го върне. Как да ги познаем Нарцистичните личности са големи артисти и в началото умеят да се нагаждат към изискванията на другите, за да ги манипулират впоследствие по-лесно. И все пак има някои симптоми, които трудно могат да прикрият. Ето кои са те... Езикът на тялото Обикновено нарцисът е със стойка, която излъчва превъзходство над другите, скрити умения, мистериозност и преиграна безпристрастност. Той обича да посещава публични места, където да блести със своята изключителност. В повечето случаи заема позата на „самотния и неразбран гений". Търсене на специално отношение Той не може да понесе към него да се отнасят като към всички останали. Рядко ще изчака реда си на опашката, в кабинета на лекаря или шефа ще се задържи по-дълго от останалите и няма да се задоволи да общува с посредници като секретарки или простосмъртни служители. В ресторанта ще вдигне скандал, ако му се наложи да изчака по-дълго сервитьора или ако не му бъде предоставена най-хубавата маса. Общуване Нарцисът постоянно ласкае своя събеседник (когато говори с него за първи път) и го обсипва с комплименти. Така си купува вниманието, с което по-късно ще подхранва егото си. Демонстрация на висок интелект Обсебеният от собствената си личност изпитва непрестанна нужда да доказва и на околните какъв изключително висок коефициент на интелигентност притежава. Например ако посети психолог, той ще каже, че много харесва професията му, но ще изрази съжаление, че така и не е успял да събере повече познания по психология, след което ще изтръска няколко професионални термина, чието послание е: „Без да съм положил усилия, съм не по-малко навътре в материята от теб". Образно казано, нарцисът е локва, която се преструва на океан. Самохвалство Любимата думичка на нарциса е Аз. Неговата реч е изпъстрена с притежателни местоимения. Той или се представя за много интелигентен, или за много богат, или за страшно интуитивен – важното е, че всичко е в суперлативна форма. Обикновено биографията му е сложна и невероятна. Неговите постижения най-често са несъизмерими с възрастта и образованието му, а още по-често са плод на собствената му фантазия. Лош слушател Той обича да говори само за себе си. Подхванете ли някаква тема, която е малко по-встрани от неговото Аз, нарцисът моментално загубва интерес. Започва да се прозява, да показва, че се отегчава и на физиономията му се изписва презрение към събеседника. Невъзможност за самоирония Егоцентрикът винаги е адски сериозен, когато говори за себе си. Обикновено е надарен със страхотно чувство за хумор и остроумие, което изпробва на гърба на другите, но е неспособен да го прояви, когато става дума за собствената му персона. Винаги представя заниманията си като събития с космическа важност. Ако е учен, то той е направил гениално откритие. Ако е журналист, е попаднал на невероятна следа. Важното е, че е незаменим – поне в собствените си очи. ИРИНА ЗЕБИЛЯНОВА
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|