Болестите, които се предават при интимна близост, е описал още Хипократ. Оттогава списъкът на тези заболявания, познати на медицината, забележимо нараства, тяхното успешно лечение в повечето случаи отдавна е факт, а хората все по-открито започват да говорят за тях. И заедно с това, разбира се, се появиха много погрешни схващания и легенди:

1. Със сифилис или гонорея може да се заразиш, ако си вземеш вана след болен.
Почти всички микроорганизми, които предизвикват венерическите болести могат да остават жизнеспособни върху влажната хавлия или изтривалка в продължение на няколко часа. Но ако се спазват елементарните правила за хигиена (т.е. да не се носят чужди неща в това число дори обеци, да не се допушва чужда цигара, да не се използва чуждо червило и т.н.), няма опасност от заразяване. На практика хирурзите, стоматолозите и гинеколозите са застрашени в по-голяма степен, защото са в постоянен контакт с рискова среда.

2. Ако мъжът няколко пъти прекара гонорея, той става импотентен.
Ако болестта се лекува навреме и правилно, тя няма да се отрази на мъжката потентност. Но ако това не така, гонококите се придвижват нагоре по половите пътища и настина могат да станат причина за безплодие, импотентност и други заболявания.

3. Съществуват микроорганизми, които могат да проникнат дори през презерватив.
В действителност в повечето случаи презервативът предпазва от инфекции, но при условие, че той има сертификат за качество и се използва правилно. Жената допълнително може да намали вероятността от заразяване, като използва свещички, крем, таблетки.
Оралният секс е толкова (без)опасен, колкото и традиционният. Микробите се чувстват еднакво комфортно и в устната кухина, и във влагалището.

4. Нов метод на диагностика може само с един анализ да определи всички налични заболявания.
Единият от методите на съвременната диагностика (ПВР – полимерни верижни реакции) действително диагностицира "виновника" за болестта. Но ако човек е боледувал например от хламидиоза, дълго време в неговия организъм остават "следи" от това заболяване. Затова само лекар може да определи какъв анализ (бактериологичен, бактериоскопичен, серотоничен, културален и т.н.) трябва да се направи.

5. Антибиотици могат да излекуват болестта за три дни.
Универсални таблетки за всички болести няма. Например сифилисът се лекува с препарати, съдържащи пеницилин, хламидиозата – най-често с тетрациклин или с по-модерен антибиотик. Строги схеми се използват само при лечението на сифилис и гонорея. В останалите случаи лекарят избира медикаменти според конкретния случай и коригира тяхното приемане.
Самостоятелното лечение е противопоказно. Освен това венерическите болести рядко се срещат самостоятелно. Често заедно с гонореята се лекува трихомониаза или хламидиоза. Не трябва да се пренебрегват препоръките за приемане на лекарствата и да се забравя, че алкохолът (дори в малки количества) си взаимодейства с антибиотиците като основа с киселина.

6. Практически е невъзможно да се излекуваме от хламидиоза.
Правилното лечение ще избави болния от хламидиозата. Освен антибиотици ще са необходими и имуностимулиращи препарати. От всички болести, предаващи се по полов път, хламидиозата се среща най-често - почти 70% от пациентите, обърнали се за помощ, страдат от това заболяване. То може да стане причина за безплодие и при жените, и при мъжете. При бременните жени то е в състояние да предизвика извънматочна бременност или аборт.

7. Може и да не се заразиш при еднократна близост с партньор.
Наистина това се случва, но рядко. В повечето случаи инфекцията прониква в организма дори при еднократен полов контакт. Превантивни мерки за предпазване от заболяване (например сифилис) взимат обикновено тези, които имат близък контакт с болните.
Правилният подход при лечение на заболяване, предавано по полов път (независимо от броя на контактите с носителя) е да бъде назначено лечение на всички, които са имали полов контакт със заразения. Инкубационният период на повечето инфекции от този тип е достатъчно дълъг, за да бъдат взети мерки за предпазване дори на евентуален партньор след установяване на заболяването.

8. Съществуват методи, намаляващи риска от заразяване в екстремни ситуации.
За подобни случаи (например ако презервативът се е скъсал) има лекарствени средства, които трябва де се приемат до няколко часа след половия акт. Все пак те не гарантират 100% безопасност. През следващите месеца трябва да наблюдавате здравословното си състояние и при най-малките подозрения да потърсите лекарска помощ.

9. Ако потърсите помощ и ви се наложи да бъдете лекуван в диспансер, за вашата болест задължително ще се разчуе.
Не е вярно. Не само Хипократовата клетва, но и кодексът забранява на лекаря да разгласява тайната лекар-пациент. Дори болният да бъде лекуват в стационар, в болничния лист няма да бъде посочена истинската диагноза.