Тялото ни е храм на душата, но въпреки товаq то не върши нищо от само себе си. И ние лесно можем да се убедим в това, когато погледнем един труп.
Тялото никога не е болно или здраво, защото то е само проводник на физическо ниво на информацията, изпращана от съзнанието и то с цел да бъде ясно видяна от нас. Потиснатите и нерешени въпроси от емоционално естество преминават в подсъзнателния пласт на ума, енергетизират се от основните ни инстинкти и дават своите лихви във вид на защитни, компенсаторни механизми, психични проблеми, физически симптоми и в крайна сметка във вид на липса на здраве – във вид на болест...
Тялото ни е храм на душата, но въпреки товаq то не върши нищо от само себе си. И ние лесно можем да се убедим в това, когато погледнем един труп. Нашето живо тяло дължи функциите си именно на нематериалните инстанции – начин на мислене, ценностна система, емоции, чувства, инстинкти, познавателни процеси, които обикновено наричаме съзнание или душа и живот или дух.
Съзнанието е информация, която придобива форма или израз чрез тялото така, както едно радиопредаване чрез радиоапарата. За да се хармонизира душата, боледува тялото. За да станат видими и отстраними чрез страданието, дисбалансираните участъци на нашето съзнание или онези области, които са излезли от първоначалната си хармония и единство, се нуждаят от завръщането си обратно към целостта, към живота.
Следователно болест означава нарушаване на една хармония и едновременно с това, чрез лечението и връщане обратно към баланса или хармонията.
Има множество симптоми, но всички те са израз на едно и също събитие, което наричаме болест и което винаги се разиграва в съзнанието на човека. Така, както тялото не може да живее без душата, така и то не може да се разболее без информацията, изпращана от нея.
Допотопно е да разделяме и болестта на физическа и психическа, защото що се отнася до душевните заболявания, то духът никога не може да бъде наранен, а само спящ в човека. Когато говорим за психични болести, ние имаме предвид такива, които се проявяват изключително на психично равнище. Появи ли се в тялото симптом, той привлича вниманието върху себе си, прекъсвайки досегашния ход на живота ни. Предизвиква интерес и по този начин поставя под въпрос обичайния ни начин на живот. Той сигнализира за дисбаланс в психично и ментално отношение и изисква чрез лечението му отново да се постигне хармония.
Поради това един симптом трябва да бъде уважаван и обичан, а не мразен и пъден, защото той е вестителят за нарушеното равновесие в нас. И тъй като в голям брой случаи симптомът е нежелан, ние бързаме да се отървем от него чрез елиминирането му с някакво лекарство. Но той отново се появява, често по-интензивен и пак ни напомня за липсата на баланс в нас.
Така че болката се явява наш верен приятел, който винаги ни казва истината и не замлъква тактично, щом на нас не ни е изгодно да чуем това. По този начин симптомът ни кара да се занимаваме с него, да търсим причината за появата му и съответно начина за елиминирането му. И това, често ни води до момента, в който осъзнаваме, че всъщност ние се занимаваме със себе си и правим онова, от което имаме най-голяма необходимост чрез грижите да си дадем любов, която да ни върне към първоначалното единство. Така чрез по-дълбоко вникване в себе си ние правим излишен симптома, а неговата задача на сигнална лампа - изпълнена.
Ето няколко примера за физически изразени симптоми и менталните модели заложени в тях:
1. Инфекцията – овеществен конфликт. При този проблем ние сме склонни да избягваме конфликтите вътре в собствения си мир. Трябва да си зададем въпросите: Кой конфликт избягвам, не забелязвам и не си признавам? Взема се под внимание и символиката на засегнатия от инфекцията орган или система.
2. Алергия – овеществена агресивност. Въпроси – защо не търпя агресията си в съзнанието, а я провеждам в тялото си? От кои сфери на живота се страхувам толкова много, че ги избягвам? Към кои теми насочват моите алергени? Манипулирам ли околните с алергията си? Как стои въпросът с любовта ми, допускам ли я до себе си?
3. Очни заболявания. Какво не искам да виждам? Страхувам ли се да видя проблемите в остротата им?
Нека обобщим: болестта е състояние на човека, което сочи, че в неговото съзнание нещо не е в ред. Тази загуба в психично отношение се проявява в тялото във вид на симптом, който носи информация за дефицита на човека и съответно за липсата на баланс в духовно отношение. Веднъж разбере ли се разликата между симптом и болест, поведението се насочва към възстановяване на хармонията в духовно и психично отношение. Такъв човек не гледа на страданието си като на враг, а като на приятел, който му помага да намери онова, което му липсва и да достигне до същинската болест в съзнанието.
По такъв начин стигаме до необходимостта от проява на честност и откровеност към себе си, които не винаги ни се удават лесно. Симптоматиката е наш приятел, който безпощадно ни казва истината, който не си отива, щом го отпратим гневно, а се появява винаги, когато ни е нужно.
Симптомът ако го разберем и имаме смелостта да бъдем отговорни към себе си, ще бъде нашия най-мъдър учител по пътя към изцелението ни. Когато ни казва какво ни липсва, той ни посочва какво да интегрираме в съзнанието си, като по този начин го правим излишен. Ето това е разликата между това, да надвиеш болестта и това, да я преобразуваш.
Преобразуването й води до изцеление, а това е доближаване до здравето, до онази цялостност на съзнанието, която наричаме просветление.
Друг характерен белег на болестта е полярността, с която нашето съзнание възприема всичко, съществуващо. Ние живеем в дуален свят – тъмно и светло, съответстващи на ден и нощ, мъж и жена, добро и лошо, солено и сладко и т.н. Ние можем да разделяме до безкрайност всичко, до което се докосваме като хора. В такова разделение попадат и понятията: болест и здраве. Често разглеждани от нас като две противостоящи състояния.
Още при изричането на думата “аз” ние се разделяме от останалото съществуващо, ограничаваме се и се превръщаме понякога за цял живот в пленници на полярността. Егото не ни позволява да видим скритото единство зад дуализма, не си позволяваме да разширим съзнанието си, да излезем извън рамките си и да прозрем общото, цялото.
Болест и здраве са две понятия, свързани едно с друго и живеещи едно от друго, както вдишването е зависимо от издишването и приливът зависи от отлива.
Любопитен пример е медицината – колкото повече тя прави за здравето, толкова по-вече стават заболяванията.
Този феномен в психологията се нарича фиксация или придаване на прекалено голяма важност на нещо, което искаме или да получим, или да премахнем.
Отдавайки сили на борбата срещу заболяванията, ние ги караме пропорционално нарастват със същия темп, с който се борим срещу тях. Невъзможно е да премахнем единия полюс – болестта, без да се освободим и от другия – здравето.
Ако искаме да израстнем, трябва да се издигнем над дуалното и да видим общото, да се научим да виждаме и двата полюса на едно и също нещо и да търсим позитивното в тях.
Друг белег е т.нар. сянка. Всеки човек, изричайки “аз”, се обвързва с някакви идентификации – например “аз съм жена, българка, трудолюбива”. От гледна точка на полярното ни съзнание това автоматично означава, че не се считате за германка, за мъж или за мързелива. Едното изказано мнение веднага елиминира възможността за допускане на другото. Естествено, това е много субективно изказване. Какво обаче бихме си помислили, ако разбирахме езика на цветята и чуехме червената роза да казва: “Да си червена е правилно, а да си синя е грешно”? Така всяка наша идентификация, която почива на ограничения избор между две решения, отрича противоположното.
Всичко това, което отричаме, не искаме да видим, да преживеем, да приемем, образува нашата сянка, защото отхвърлянето на половината от възможностите само ги прогонва от отъждествяване с нашия Аз.
Това, че не забелязваме нещо, не означава, че то престава да съществува, а само че образува нашата сянка.
Следователно като сянка окачествяваме сбора от всички отхвърлени области, които човек не иска да види и затова не ги осъзнава. Тя представлява опасност за човека, защото той често не подозира за съществуванието й и не я познава. Сянката се грижи всички намерения на човека да се превърнат в тяхна противоположност.
Всички прояви, които произтичат от сянката, човек проектира върху някакво анонимно зло, защото се страхува да открие у себе си източника на всичко лошо.
Страхува се да го опознае и да поеме за собствената си цялост - отговорността. Проекцията означава, че превръщаме едната половина на принципа на видимото заболяване – в тялото, защото отказваме да го видим и осъзнаем вътре – в душата си. Отхвърлянето и борбата ни карат да посвещаваме голяма част от времето и усилията си на външния, видим признак, като по този начин достигаме до възможността за интегрирането му в нашето съзнание. В крайна сметка външният свят само отразява принципите, които са залегнали в съзнанието като цяло. В този смисъл нашето познание трябва да премине през полярността, защото чрез нея то достига до знанието за неитегрираните от нас принципи и се качва на качествено ново стъпало в еволюционното си развитие.
Човекът като микрокосмос е отражение на макрокосмоса и съдържа в умален вид всички принципи на битието, дремещи латентно в съзнанието му. Пътят през дуалността изисква присъединяването и осъзнаването на тези принципи. Всяко човешко решение избира единия полюс и отхвърля другия, като по този начин създава своя сянка, която често се проявява във вид на болест. При нея един елемент нахлува от съзнанието в тялото и се соматизира, превръщайки се в симптом. Той на свой ред ни кара да интегрираме и преодолеем чрез тялото си недоброволно изживения на ментално ниво принцип като възстановява равновесието.
Правила за тълкуване на болестните картини: 1. При тълкуването на симптоматиката трябва да се въздържаме от привидно причинните взаимовръзки на функционално ниво. Те винаги могат да се намерят и не ги отричаме, но могат да ни въвлекат в лабиринт. Ние тълкуваме само симптома в неговото качество и като субективно проявление.
2. Да анализираме момента на проявяване на даден симптом. Да си спомним за мислите, чувствата, фантазиите, житейските ситуации, събитията и вестите, които определят времевата рамка на появяването на симптома.
3. Да обобщим симптоматичните проявления в принцип и да пренесем този модел на психично равнище. Вслушването в използваните езикови формулировки може да послужи като ключ, тъй като нашият език е психосоматичен.
4. Да си зададем въпросите: “В какво ни пречи симптомът и към какво ни принуждава той?”, които обикновено бързо ни доближават до централната тема.
Един симптом наистина прави човека здрав, защото изважда информацията от съзнанието, която не е била интегрирана, но един симптом никога не е разрешение. То трябва да се търси в съзнанието и да се преживее именно там.
Всяка болка е призив да се схване дефицита, който извежда човека от първоначалното му състояние. Не се ли схване този призив симптомът се проявява, докато човек преживее проблема си и го осъзнае. Симптомите могат да ескалират по сила, ето един примерен списък за ескалация в интензивността на симптоматиката:
1. Психичен израз – мисли, желания, фантазии
2. Функционални смущения
3. Физически нарушения – възпаления, травми, злополуки
4. Хронични нарушения
5. Неизлечими процеси, органични нарушения, рак
6. Смърт – предизвикана от болест или нещастен случай
7. Вродени деформации и нарушения – кармично обременяване.
При разглеждането на собствените ни проблеми добре е преди да се обърнем към себе си, мислено да открием взаимовръзките между менталния модел и симптома на някой наш познат, защото човек обикновено е сляп за собствените си грешки и се смята за специален случай. Да не забравяме, че верен показател на истинността на едно твърдение от нас за нас самите е фактът, че то ни смущава.
ВАЖНИ ВЪПРОСИ Инфекция – овеществен конфликт. Война в психиката и в тялото.
Алергия – овеществена агресивност.
Дишане – асимилиране на живота. Какво кара дъха ми да секва, какво не искам да приема, от какво не искам да се лиша, с какво не искам да влизам в контакт, страхувам ли се от нова крачка?
Стомашни и храносмилателни смущения – какво не мога или не искам да преглътна, преглъщам ли нещо навътре в себе си, как се справям с чувствата си, агресивността, избягвам ли конфликтите?
Заболявания на черния дроб – в кои сфери не правя правилна оценка, правя ли разлика между това, което ми понася и онова, което е отровно за мен, къде искам твърде много?
Очни заболявания – какво не искам да виждам, субективността пречи ли ми на самопознанието, трупам ли опитност от събитията в живота си, виждам ли проблемите си.
Ушни заболявания – готов ли съм да изслушам някого, кого не искам да слушам, имам ли равновесие между егоцентризъм и смирение?
Главоболие – над какво си блъскам главата, опитвам ли се пряко силите си да се издигна нагоре, дебелоглав ли съм, замествам ли с мислене действието, изтласквам ли оргазма в главата си?
Кожни заболявания – прекалено много ли се ограничавам, как установявам контакти, зад резервираното поведение крие ли се желание за близост, какво у мен иска да пробие границата?
Бъбречни заболявания – какви проблеми имам в сферата на партньорството, грешките на партньора ми единствено негов проблем ли са, вкопчвам ли се в старото?
Заболявания на пикочния мехур – в кои сфери се вкопчвам упорито и не ги изхвърлям, в кои сфери имам натиск и го проектирам върху други, какво ме кара да плача?
Сърдечни заболявания – има ли хармония между разума и чувствата, давам ли достатъчно простор на чувствата, изразявам ли ги, обичам ли с цялото си сърце, вслушвам ли се в сърцето си?
Нарушен сън - голяма ли е зависимостта ми от властта, контрола, интелекта, наблюдението, умея ли да се освобождавам, интересува ли ме тъмната страна на душата ми, колко голям е страхът ми от смъртта?
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|