Цинкът се среща във всички животински тъкани. В тялото на здрав възрастен човек се намират от 2 до 3гр. Мускулите, костите, кожата, очната ябълка, черният дроб, бъбреците, мъжките полови жлези и секрети на човека и бозайниците имат значително по-високи концентрации на Zn. Нивото на цинка в серума на здрави хора е от 80 до 110 мкг% .

Експерименталният недоимък на цинк се характеризира със загуба на апетит, забавяне на растежа, спадане на тегло, алопеция, кожна хиперкератоза. . Активността на алкалната фосфатаза (АФ) в серума се снижава.

Физиологичната и биологичната роля на цинка са много разнообразни. Zn влиза в състава на редица металоензими, които катализират важни обменни процеси: карбоанхидраза (участва в процесите на газовата обмяна в организма), панкреасна карбоксипептидаза, чернодробна алкохолдехидрогеназа, АФ, лактат- и малатдехидрогеназа и др. Подпомага действието на ред жлези с вътрешна секреция – хипофиза,надбъбречни жлези и щитовидна жлеза.

Притежава липотропно действие, като участва в процесите на нормализиране на мастната обмяна в черния дроб и го предпазва от мастна инфилтрация. Количеството му в черния дроб е 145мг/кг. Има данни за участието му в кръвообразуването. Повече от половината от съдържанието на цинк в организма се намира в еритроцитите. Участва в обмяната на белтъчините, липидите, въглехидратите и нуклеиновите киселини, при което влиза в сложни взаимодействия с калция, медта, мангана и желязото, както и в синтезата на ДНК и РНК, белтъчините и инсулина.

Синергист е на мангана при функционирането на половите жлези.Има значение за имунокомпетентността на имунната система. Средният внос на Zn при пълноценно хранене в човешкия организъм е 10-15мг. Абсорбцията му се извършва в тънкото черво.Неусвоената част се излъчва главно с изпражненията, а една малка част (0,4 - 0,6мг дневно) с урината. В потта концентрацията на Zn може да достигне 1мг/л. Дневната потребност от този микроелемент при кърмачета до 6-месечна възраст е 3мг, до 1 година - 3мг, деца от 1 до 10 години – 4мг, от 10 до 18 години -10мг, а след тази възраст - 15мг, при бременни жени - 20мг,а при кърмачки - 25мг.

Продуктите от животински произход имат високо съдържание на Zn. Особено много Zn съдържат паренхимните органи,месото и яйчният жълтък. От зърнените храни най-много Zn има в зърната на пшеницата,ръжта и в овесените ядки.Плодовете и зеленчуците съдържат оскъдни количества, но от тях по-богати са крушите,орехите и черешите, а още по-богати са варивата (грах,леща,фасул).

Кравето мляко съдържа от 2,5 до 5мг/л , женската кърма – от 1,3 до 2мг/л, а коластрата при жени – до 20мг/л.Полирането на ориза,рафинирането на захарта и смилането на житото са свързани със значителни загуби на редица есенциални микроелементи, включително и на Zn. Усвояемостта на Zn от храната е средно около 20-30%. Той се резорбира по-лесно от животинските продукти, отколкото от растителните. Богаството на фитинова киселина, целулоза и калций в някои растителни храни намалява неговата усвоямост.

Недоимъкът му при хората е свързан с нанизъм, хипогонадизъм и хепато-спленомегалия. Липсва окосмяване по лицето, пубиса и аксилите. Концентрацията на Zn в плазмата, еритроцитите и космите на главата е намалена. Излъчването на цинк в урината е ниско, а активността на АФ в серума е понижена. Наблюдават се при деца и смущения във вкуса и обонянието. При прием на разнообразна и богата на белтъчини храна (следователно с високо съдържание на Zn) при тях настъпва: наддаване на тегло, увеличаване на ръста, развитие на вторичните полови белези и покачване на АФ в серума.

Потенциална възможност за Zn-недоимък у хора се създава при редица състояния и заболявания – недохранване и гладуване, лоша резорбция на храната, инфекции, кръвозагуби, обилно изпотяване, следоперативни състояния и др.