Медицинска енциклопедия
Хламидиите са вътреклетъчни паразити, заемащи междинно място между вирусите и бактериите. За размножаването си задължително изискват жива клетка. Родът Chlamidia има два вида: Chlamidia trachomatis и Chlamidia psittaci. Chlamidia psittaci причинява грипоподобни състояния и интерстициални пневмонии, а Chlamidia trachomatis - интересуващата ни уро-генитална хламидиоза. Предават се при полов контакт и след инкубационен период от 7-14 дни предизвикват възпаления на мъжката уретра. Течение от уретрата може съвсем да липсва, щипането при уриниране да е слабо или съвсем да го няма. С една дума болестта протича подмолно. Причинителите на уро-генитална хламидийна инфекция - хламидиите са по-големи от вирусите и по-малки от бактериите. Развиват се както вирусите - вътреклетъчно. Хламидиалната инфекция се причинява от вътреклетъчен паразит наречен Chlamydia trachomatis. Предаването на хламиди между хора - Хламидиална инфекция става чрез контакт на лигавиците.Освен половите органи често се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб. Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 7- 21 дни, след което се изразява в течение от влагалището, кръвотечение между менструациите, парене или болка при уриниране, болки в корема, втрисане, съпроводено с гадене. Симптомите при мъжете са: воднисто бяло течение от пениса ; пареща болка при уриниране ; болки в ставите; конюктивит. Симптомите могат да изчезнат след няколко дни, в който случай инфекцията ще остане латентна дълго време. По-късно може отново да се възпали по различни причини, напр. заради други инфекции. Заразата с хламиди може да бъде носена дълго време преди бактерията да се разпространи и да започне да причинява появата на симптоми. Повечето хора не проявяват симптоми, въпреки че са заразени.Различават се долна и горна хламидиоза: - Долна хламидиоза - инфекцията протича със засягане на маточната шийка (ендоцервицит) и уретрата (уретрит). Основните оплаквания са от появата на обикновено оскъдно течение, без характерни особености и парене, смъдене при уриниране (дизурия). В повечето случаи (до 85%) могат да липсват конкретни оплаквания. - Горна хламидиоза - от възпалителния процес са засегнати се маточното тяло (ендометрит) и маточните тръби (ендосалпингит). Обикновено инфекцията протича тихо - възможна е неясна болка ниско долу в корема, по-обилни месечни кръвотечения или кървене извън тях. Хламидия трахоматис сериозно уврежда маточните тръби, намалява тяхната подвижност и води до образуването на сраствания, като в крайна сметка предизвиква тежък стерилитет. Хламидиалната инфекция е една от водещите причини за стерилитет при жените. Хламидите могат да засегнат и очите и да причинят значително възпаление, включително временна слепота. Колкото по-често се заразява човек с хламиди, толкова повече се увеличава вероятността да се появят нежелани последствия. Майката също може да предаде хламидии на бебето си по време на раждането. Поради особеностите на Хламидия трахоматис, която заема междинно място между бактериите и вирусите и за развитието си изисква наличието на жизнеспособни клетки е трудно директното поставяне на диагнозата чрез вземането на секрет за микробиологично изследване. Ето защо при съмнение за хламидиална инфекция обикновено се взема кръв за провеждане на т. нар. имунофлуоресцентно изследване. За хламидиалната инфекция лечението е особено дълго и трудно. Най-подходящи са антибиотиците от групите на тетрациклините, цефалоспорините и полимиксините, които се изписват в няколко последователни курса. Честотата на тази инфекция е много голяма. По половите пътища у жената то може да достигне до по-горните етажи на половата система, като предизвиква ендометрит, аднексит и други заболявания. Лечението се провежда с тетрациклинови антибиотици, включително еритран и негови производни /кларитромицин/ задължително по лекарско предписание. По дефиниция хламидията е патогенен за човека микроорганизъм, чест причинител на уретрити и на вагинити. Лошото е, че всичко става без особени белези на заболяване, тихомълком. След определен период се засягат ставите (започват да болят) и се възпалява конюнктивата на очите. Оформя се типичен симптомокомплекс, леснооткриваем от опитния лекар, но често дори при правилно и незабавно лечение вече е късно и стерилитетът е налице. Ако имате неясни притъпени оплаквания от смъдене, щипане, дискомфорт при уриниране, болки по хода на уретрата, оскъдно течение от половия член, слаба болка в тестиса или въобще в половата област, потърсете помощта на лекар венеролог (кожен лекар) или андролог. Съществуват директни високонадеждни и бързи проби за определяне дали сте заразен с хламидии, или не. Помнете: хламидията не е шега работа, а действа подмолно, без да предизвиква големи оплаквания у болния. Изследването на хламидиен антиген от канала на маточната шийка дава възможност за откриване и лечение на прясна хламидийна инфекция. При наличие на хламидии веднага трябва да вземате от изброените по-горе антибиотици, тъй като при липса на лечение има сериозен риск да се увредят репродуктивните органи и при мъже, и при жени, което да доведе до стерилитет. Освен това майката може да предаде хламидии на бебето си по време на раждането. Прилагани в лабораторията тестове за диагноза на хламидийни инфекции: - Chlamidia директен тест (ELISA) Доказване на хламидийния Аг в материал взет от болни в зависимост от локализацията на инфекциозния процес (остъргване от конюнктивата и склерата, конюнктивален секрет, материал от ендоцервикса, простатен секрет, уретрален секрет и т.н.). Серологична диагноза на C.trachomatis инфекциите (ELISA) Най-подходящ момент за вземане на проба е хламидийната инфекция да е в остра форма или рековалесценция, според клиничното протичане. Тогава се документират високи стойности на антихламидийни Ат в серума: - наличието на Ат от клас IgM (над определени гранични стойности) при липса на Ат от клас IgG говори за най-ранна фаза на имунен отговор (преди да е започнал синтез на Ат от клас IgG или те са в много ниски стойности), присъщ за т. нар. “свежа инфекция”. - наличието на Ат от клас IgM и IgG във високи стойности – говорят за разгърнат имунен отговор (с превключен синтез и на IgG Ат) при “свежа инфекция “. наличието на високи стойности на IgG при ниски (нормални) стойности на IgM – говорят за значително напреднала инфекция или хронифицирала. Паралелното изследване на IgM и IgG има определено предимство, тъй като хламидийната инфекция може да бъде доказана в най-ранната фаза от нейното развитие само по повишените стойности на IgM, в тази фаза IgG са все още в норма. При напреднала инфекция, когато стойностите на IgM се нормализират, инфекцията се доказва по високите нива на IgG . При изследване само на IgG (без IgМ), когато получените стойности са гранични (9-11 АЕ) или са около горна граница на нормата, но е налице подозрителна клиника, насочваща към такъв вид инфекция е уместно изследване на IgG в динамика , т.е. втори серум за IgG - 2 седмици след взетия първи. Покачване стойностите на IgG във втория серум е доказателствено за хламидийна инфекция. След преминала хламидийна инфекция (лечение), понижението на стойностите на IgG може да бъде много бавно, възможно е до 1-2 години да персистират IgG над нормалните стойности. Това налага при диагностиката на хламидийната инфекция да се съпоставят данните от клиничната картина, лабораторните изследвания и епидемиологичната ситуация.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|