Кое е онова нещо, което изцяло осмисля човешкия живот?
Знам, че ще кажете децата, защото човек живее в тяхно име. И ще сгрешите със сигурност, защото децата са само резултат от целия смисъл на живота, защото те просто са негов продукт. А смисълът на живота се крие някъде другаде, в нещо друго. Той е много по-широко понятие, отколкото може да си представи един обикновен човек. Смисълът на живота е в предопределението на човека. Според изкривените, невежи и деформирани представи през изминалите хилядолетие в съзнанието на човешкото същество е останало примитивното мислене и схващане, че то трябва да се възпроизвежда, да се размножава, за да продължи да съществува човешкия род. Да, човешкият род е продължил да съществува, но в стремежа си да не изчезне, неговата ценностна система се е свела единствено до механизма за оцеляването му. Така човека просто е забравил за собственото си предопределение. А какво всъщност е самото предопределение ли? Ще ви кажа. То е правилното разбиране за живота, че всичко е в една пълна симбиоза, всичко е едно Цяло, излъчващо съзидателна Любов. Защо подхванах тази тема? Защото през дългогодишната си практика в областта на окултното и духовното бях свидетел на това как поколенията се израждаха, докато се стигна до там, че жената дори вече не може да зачене здрав зародиш, а камо ли да роди здраво дете. А здравите деца просто са така наречените предопределени деца, а предопределени деца се раждат от предопределени бракове. По този начин, освен че човешкият род оцелява, той се и развива във всяко едно направление, защото предопределените бракове и деца са хармонични не само със себе си, не само помежду си, те резонират в пълно единение с Божествения Творец. Така човешките същества не само оцеляват, ами и се възвисяват осмисляйки не само собственото си съществуване, а живота като цяло във всичките му форми и измерения. Има една поговорка, в която се казва, че браковете се сключват в небесата, което ще рече, че браковете са кармично проявление продиктувано от нашите лични взаимоотношения в предишни животи, т.е. те са духовни бракове. Именно поради това те са и предопределени, така щото всяка една жена или мъж избират брачните си партньори още преди да се преродят тук, на Земята. Единственото нещо, което трябва да направят след своето прераждане е просто да разпознаят човека, с когото са предопределени да създадат семейство. Ако това не стане съответният индивид не изживява пълноценно и ползотворно брака си, докато не срещне своя предопределен партньор. И естествено целият дисонанс, в който попадат брачните партньори рефлектира преди всичко в поколението, което създават. По принцип основната причина за създаването на брака е развитието на връзката между съпругата и съпруга, за да изпълнят общото предопределение. И макар в това предопределение да е заложено те да имат деца, тези деца не са най-важната част от брака им, въпреки че отнемат много години от техния живот. Съпругата и съпругът са отделни души, които трябва да следват своя естествен ход на собствената им съдба. Те имат да изпълняват своята карма един към друг, както и към много други хора. Те имат да изпълняват своите индивидуални задачи, които са избрали, преди да се преродят в материалния свят. Не е от съществено значение всяка брачна двойка да има деца. Жалкото обаче е, че днес бракът се възприема и разглежда като непълен и непълноценен, ако няма деца, което е абсолютно неправилно и погрешно. В никакъв случай децата не трябва да бъдат неизбежна последица от брака. Те трябва да се появяват само в определени случаи и при определени семейни индивиди само и поради много конкретни причини. Основната причина за свръхпренаселеността на света днес е, че хората са стигнали до извращения и злоупотреба със сексуалния акт и вместо да го използват само за създаването на деца те го използват предимно за сексуално удоволствие и наслада. Но естественият кармичен закон не може да бъде нито избегнат, нито пренебрегнат и ако се извърши акта на съвъкуплението незабавно ще се стигне до зачатието - независимо от това на какво ниво ще бъде реализирано то. Зачатието първо се реализира винаги в аурата на родителите като в нея се появява дете на енергиен, фин план, и то не задължително на дете, което те трябва да имат, а просто дете, което желае да преживее прераждането си на повърхността на Земята в определеното време. Това дете ще дойде при родителите непланирано, без каквато и да било кармична връзка със съвъкупляващите се, без да е задължително да вибрира на честотата на тяхната жизнена вълна, ще дойде само, защото те са му предоставили възможността за това. Тези деца са именно нежеланите деца, заченати и родени единствено поради неовладяните емоционално-сексуални изблици на брачните, а и в повечето случаи дори извънбрачни партньори. Днес навсякъде по Земята могат да се видят резултатите от дисхармонията, причинена от човечеството. Неговият дисбаланс е разстроил почти всеки аспект от живота. В частност лично аз, когато наблюдавам взаимоотношенията между мъжа и жената, виждам че тази дисхармоничност е изразена преди всичко именно при тях. Когато говоря за мъжкото и женското начало, говоря за самата същност на живота и ако точно в този най-важен аспект има дисхармония, ще има дисхармония естествено и в творенията от техния съюз. Мъжкото и женското изобщо не бива да се сравняват, защото те не са еднакви, те просто са допълващи се. Заедно те се обединяват в могъща сила, но в дисхармония пораждат единствено и само разрушение. Ако днес се огледате в света, ще видите разрушение навсякъде. А това се дължи най-вече на разрива във взаимоотношенията между мъжа и жената, защото от тяхната дисхармония се е родило именно днешното разрушение и насилие. Една от причините, поради които днес се разпада човечеството е, че жените не изпълняват предвидената им роля в отглеждането на децата. Майката с нейната вродена мъдрост е главно отговорна за възпитанието и образованието на детето си. Това не означава, че присъствието на бащата не е важно и не е необходимо, защото трябва да има баланс от двамата, но детето, което е избрало да дойде чрез майката, я е избрало заради това, че докато формира и развива своето физическо тяло, то ще се стреми към нейната мъдрост. Древните общества в миналото са практикували по-напредничави методи за отглеждането на децата. Имало е общества, в които след като са заченели дете, родителите повече не работели, освен за подготовката, раждането, възпитанието и образованието на същото. Това се смятало за занимание, ангажиращо цялото им време и нито мъжът, нито жената работели извън дома, докато детето не навършвало 12 години. А в нашето общество жената ражда дете и след кратко време го поверява на други хора, за да може да тръгне на работа. Когато майката поверява детето си фактически на непознат човек, тя го лишава от най-безценната придобивка, която трябва да му даде. Тя трябва да се отдаде изцяло на детето си, докато то не навърши 12 години, защото нито един учител не може да даде на детето онова, което майка му може. А пък и майка, която повери отговорността за детето си на друг, не само рискува, но и създава голяма карма не само за себе си, ами и за цялото семейство, както и за самото дете. Накрая отново бих искала да подчертая, че ролята на брака не е единствено за да създава деца. В много от сключените бракове не трябва да има деца, още повече ако в тях съществува потенциалната опасност за майка, която не може да изпълни ролята си на такава с пълна отговорност към своето дете. Подобна майка изобщо не бива да има дете, нито пък подобен баща! И ако всички родители съзнаваха този факт преди да заченат децата си, днес щеше да има много по-малко небалансирани и болни деца. Болни от увреждания в ДНК-то, болни от злокачествен рак, болни от сериозни психически разстройства, болни от не-любов, болни от незаинтересоваността и тотална безотговорност на съществата наречени „родители“. А за децата родени пък от безбрачни майки просто не бих желала дори и да говоря ... поне на този етап от времето. МАГ СЕЛЕНА
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|