За да прави човек избор, е необходимо да има познание за това какво представлява неговото тяло.

Трябва да познава нуждите му, предназначението му, да разчита знаците, които то му изпраща. Тялото непрестанно ни говори. Понякога шепне, друг път направо крещи: "Човече, в беда си, поспри, границата не пристъпвай ти!".

Това кой глас ще чуем, пак е наш избор. Организмът ни е изумително велик! Във всеки миг, независимо дали сме будни или спим, милиони клетки в нас функционират.

Без значение дали пеем, плачем или се смеем, седим, танцуваме или лудеем, милиони клетки в нас си кореспондират. Всяка изпълнява точно своята служба - обслужва и себе си и другите. Клетката - дори най-малката, живее за себе си и за Цялото.

Тялото е съвършено, но отговорността за поддържане на неговия баланс е наша грижа. То притежава изключителна интелигентност и мъдрост. Преди осем хиляди години Заратустра е казал:

"В твоето тяло има повече разум, отколкото в най-добрата ти мъдрост." То е представителят ни на Земята. Ние сме тук, защото сме в него. Тогава струва си да го пазим здраво, нали?

А когато е болно, носим отговорност то да оздравее. Начини има много - едни се прилагат откакто свят светува - билколечение, гладуване, аюрведа, акупунктура, други - нови и модерни - официалната медицина, хомеопатия и др.

Най-разпространеният, но не и най-резултатният начин за лечение е алопатичният, т.е. това е общоприетата, ортодоксална медицина. Тя търси причината за нашето страдание отвън.

Виновни са ни вирусите, микробите, гъбичките, лошото време, заобикалящата среда и затова, използвайки най-големите технологични достижения, създаваме все по-нови и по-силни лекарства за унищожаване на вредителите. От това обаче хората не стават по-здрави.

Напротив, понякога лекарствата са сериозна заплаха за здравето.

Ако те боли главата, вярваш на хапчето, вярваш на рекламите, на научната медицина – това е твоят начин на лечение: вземаш си хапчето и всичко е наред! Често обаче страданието се повтаря периодично, превръща се в хронична болест. Пием все повече лекарства, спазваме точно указанието, а страданието не изчезва. Защо ли?

Защото всичките усилия на алопатичната медицина са насочени към отстраняване на симптома, борба с болестта, а не към лечение на конкретната личност.

А човек, освен тяло е и дух, и това се знае още от древността. В стар шумерски текст е писано: "Почитай тялото си, което е твой представител в тази вселена. Неговото великолепие не е случайно.

То е структурата, чрез която трябва да дойдат делата ти; чрез него говори духът и духът в духа. Плътта и духът са двете форми на твоето съществуване в пространството и времето."

Причината за грипа не е само вирусът, но и самият ти, защото си му създал благоприятни условия за развитие. Страхуваш се да не те хване грип – слагаш си протиовогрипна ваксина. За вредните ефекти от ваксинациите почти не се говори.

Ако се боиш от болестите, не е ли по-добре да излекуваш страха си?

Това може да се постигне чрез хомеопатично лечение. Хомеопатията е създадена от д-р Самуел Ханеман, роден през 1755 година в Германия. Той е открил основният принцип: "Подобното лекува подобно". Това ще рече, че ако една субстанция създава определени симптоми у здрав човек, то тя може да отстранява същите тези симптоми у болен човек.

Самият избор на хомеопатично лечение изисква зрелост и осъзнатост.

Здравето се крепи на жизнената сила. При заболяване тя е намалена или блокирана и има нужда от подкрепа, за да преодолее болката и да се насочи във вярната посока.

Подходящото хомеопатично лекарство може да направи това, може дори да промени съдбата.

Чрез него човек от слаб и унил, изпълнен със страхове и физически страдания нерядко се преобразява в жизнена и уверена личност.

В това е "чудото" на хомеопатията – избираш я, защото тя ти дава сила да тръгнеш напред. Промяната извършваш ти, защото възелът от страхове вътре в теб се разплита.

Тялото притежава космически разум, блокиран от нашите страхове, предразсъдъци, слаба вяра. Хомеопатията постепенно премахва блокажа и енергията тръгва да гради. Освен желание за промяна тя изисква и доверие в природата, в собствените сили и любов към себе си.