ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
Написано от Маг Селена
|
Сряда, 24 Октомври 2007 00:00 |
Жлъчката допринася за неутрализирането на киселия стомашен сок, постъпил в дванадесетопръстното черво и усилва моториката на червата. Тя придава цвета на фекалните маси.
ЖЛЪЧЕН МЕХУР - АНАТОМИЯ
Жлъчният мехур е спомагателен орган на храносмилателната система и представлява резервоар за съхранение и натрупване на жлъчен сок между отделните хранения. Той има крушовидна форма и е разположен под долната, предна повърхност на черния дроб в дясно.
Дълъг е 7-10 см. широк до 2,5 см. и има обем около 45 милилитра. Тънката част на мехура се нарича шийка преминава в жлъчен канал, който се слива с чернодробния канал, в резултат на което се формира общия жлъчен проток.
Попадането на хранителна материя в дванадесетопръстното черво стимулира отделянето на жлъчен сок.
ЖЛЪЧЕН МЕХУР - ФИЗИОЛОГИЯ
Жлъчният сок (жлъчка) се образува от чернодробните клетки непрекъснато. Той се складира в жлъчния мехур и се излива в дванадесетопръстника при наличие на химус. Различават се два вида жлъчка – чернодробна и мехурна.
Отделеното за 24 часа количество е 800 – 1000 милилитра. Жлъчката не съдържа храносмилателни ензими. Храносмилателната й функция се дължи на наличието на жлъчни соли, които са основни елементи на жлъчката. Жлъчните соли представляват натриеви соли на гликохолевата и таурохолевата киселини.
Характерния цвят на жлъчката се придава от жлъчните пигменти. Основният пигмент е билирубинът – производен на хема от хемоглобина (червеният кръвен пигмент).
Функции на жлъчката - жлъчните соли намаляват повърхностното напрежение на мастите, емулгират ги фино и по този начин улесняват действието на ензимите, отговорни за разграждането на мастите – липаза – на панкреатичния и чревния сок. Жлъчните киселини активират липазата, наред с други ензими.
При това взаимодействие разходът на жлъчни соли не е голям, защото след като изиграят ролята си за резобрция на мастите, те се връщат обратно в черния дроб. Този кръговрат се нарича ентерохепатална рециркулация.
Жлъчката допринася за неутрализирането на киселия стомашен сок, постъпил в дванадесетопръстното черво и усилва моториката на червата. Тя придава цвета на фекалните маси.
ЖЛЪЧНИ КАМЪНИ
Жлъчните камъни се формират при нарушаване на стабилността на течното съдържимо на жлъчния мехур (наречено жлъчен сок).
Жлъчния сок, който играе важна роля в смилането на приетата храна се образува в черния дроб и се натрупва в жлъчния мехур, откъдето посредством жлъчния канал се отича в началната част на тънкото черво, нар. дванадесетопръстник.
Жлъчката съдържа вода и редица други вещества като холестерол, жлъчни киселини и соли, билирубин и т. н. При нарастване на количеството на някое от изброените се създават условия за образуването на жлъчни камъни.
Жлъчния мехур и каналите, които носят жлъчка и други смилателни сокове от него, черния дроб и панкреаса към тънкото черво се означават като билиарна система. Ако попаднат в някой от тези канали жлъчните камъни могат да блокират нормалния поток на жлъчка и да предизвикат задръжката й и появата на възпалителни изменения в съответния канал, жлъчния мехур, панкреаса и по-рядко черния дроб.
Според състава си жлъчните камъни се разделят на две големи групи : холестеролови и пигментни.
Холестероловите камъни са около 80% от всички жлъчни камъни. Те често са единични, с различна големина или по- малки, но множествени. Имат бяло- жълтеникав цвят и мека, трошлива консистенция.
Пигментните камъни (билирубинови) най-често са малки и достигат голям брой. Те са твърди, с кафяво-черен цвят и многоъгълна форма
КАК СЕ ФОРМИРАТ ЖЛЪЧНИТЕ КАМЪНИ?
Жлъчните камъни се формират при нарушаване на стабилността на течното съдържимо на жлъчния мехур (наречено жлъчен сок).
Жлъчния сок, който играе важна роля в смилането на приетата храна се образува в черния дроб и се натрупва в жлъчния мехур, откъдето посредством жлъчния канал се отича в началната част на тънкото черво, нар. дванадесетопръстник.
Жлъчката съдържа вода и редица други вещества като холестерол, жлъчни киселини и соли, билирубин и т. н. При нарастване на количеството на някое от изброените се създават условия за образуването на жлъчни камъни.
Жлъчния мехур и каналите, които носят жлъчка и други смилателни сокове от него, черния дроб и панкреаса към тънкото черво се означават като билиарна система. Ако попаднат в някой от тези канали жлъчните камъни могат да блокират нормалния поток на жлъчка и да предизвикат задръжката й и появата на възпалителни изменения в съответния канал, жлъчния мехур, панкреаса и по-рядко черния дроб.
КОИ СА ВИДОВЕТЕ ЖЛЪЧНИ КАМЪНИ?
Според състава си жлъчните камъни се разделят на две големи групи : холестеролови и пигментни.
Холестероловите камъни са около 80% от всички жлъчни камъни. Те често са единични, с различна големина или по- малки, но множествени. Имат бяло- жълтеникав цвят и мека, трошлива консистенция.
Пигментните камъни (билирубинови) най-често са малки и достигат голям брой. Те са твърди, с кафяво-черен цвят и многоъгълна форма.
КАКВИ СА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЖЛЪЧНО КАМЕННАТА БОЛЕСТ?
Някои от рисковите фактори за развитие на жлъчнокаменна болест са:
* затлъстяване. Затлъстяването е един от съществените рискове фактори, особено при жени. Установено е, че в тези случаи е понижено наличието на жлъчни соли в жлъчния сок и оттам повишено количеството на свободния холестерол в него, което води до сформиране на холестеролови камъни. При пълните хора е затруднено отичането на жлъчката от жлъчния мехур, което също играе своята роля в образуването на жлъчните камъни. * пол и възраст. Жените боледуват 3 до 4 пъти по- често от мъжете. С напредване на възрастта (над 50 години) тази разлика намалява. * повишени нива на естрогени (женски полови хормони) - най- вече при бременност, хормоно заместителна терапия и прием на противозачатъчни таблети. * захарен диабет. При болните от захарен диабет се наблюдават повишени нива на т. нар. триглицериди, които са нормална съставка на жлъчния сок. Това повишава риска от образуването на жлъчни камъни. * хемолитични анемии, цироза и др. при които се създават условия за образуването на пигментни камъни в резултат на повишено излъчване в жлъчката на вещества, които по принцип се намират в малко количества в нея (като пигментът наречен билирубин).
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА ЖЛЪЧНОКАМЕННАТА БОЛЕСТ?
Голяма част от болните имат :
* тежест и чувство на разтягане в дясното подребрие, особено след прехранване или прием на храни като тлъсти меса, богати на мазнини и пържени ястия, шоколад, както и концентриран алкохол, силно газирани напитки и др.
* гадене и лош вкус в устата, особено сутрин след събуждане от сън.
Особено характерни са т. нар. жлъчни кризи, които най-често се провокират от грешка в диетата.
Водещо оплакване е силната болка, със спастичен характер в горната част на корема към дясното подребрие. Тя може да се разпространява към кръста вдясно и в дясната половина на гърба (дясната плешка и дясното рамо). Често настъпва нощем, болните са изплашени и неспокойни, трудно могат да си намерят удобно положение.
Възможно е да се повиши телесната температура, да има преходно потъмнение на урината и избеляване на изпражненията (тези симптоми са резултат от блокиране отичането на жлъчка от жлъчните камъни). При наличие на някое от тези оплаквания трябва да се обадите веднага на Вашия лекар.
КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА Н АЖЛЪЧНОКАМЕННАТА БОЛЕСТ?
Ако Вашият лекар се съмнява , че имате жлъчнокаменна болест, той ще Ви разпита подробно за Вашите оплаквания и ще Ви направи пълен преглед, търсейки симтоми на заболяването. Може да прецени, че е необходимо да се направи :
* изследване на кръвта, при което евентуално могат да се открият признаци на възпаление (повишаване на общия брой бели кръвни клетки и др.), както и промяна в нивата на някои ензими * ултразвуково изследване (ехография) на жлъчния мехур * рентгеново изследване с контрастни вещества на жлъчния мехур и жлъчните пътища
КАКВИ СА УСЛОЖНЕНИЯТА НА ЖЛЪЧНОКАМЕННАТА БОЛЕСТ?
Някои от по-важните усложнения са: *възпаление на лигавицата на жлъчния мехур (холецистит) * запушване на някой от каналите на билиарната система от жлъчен камък и блокиране отичането на жлъчка и др. смилетелни сокове към тънкото черво *необходимо е да се знае, че дългогодишната жлъчнокаменната болест е преканцероза (т. е. на основата й могат да се развият злокачествени образувания на жлъчния мехур).
КАК СЕ ЛЕКУВА ЖЛЪЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ?
Важно място заема спазването на диетичен хранителен режим. От храната трябва да се изключат тлъсти меса, богати на мазнини и запържени ястия, жълтъци от яйца, шоколад и др., както и да се ограничи приема на концентриран алкохол и силно газирани напитки.
Може също така да се приложат :
* Оперативно лечение- състои се в отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия). То може да се осъществи по ендоскопски път или чрез широка операция- лапаротомия. * Контактна химическа липолиза- включва инжектиране на медикаменти в жлъчния мехур, които разтварят камъните средно за 1 до 3 дни. Успех се постига в 85- 90% от случаите. * По-малко ефективно е разтварянето на жлъчните камъни (по-конкретно на холестероловите) посредством медикаменти приети през устата. Повечето от тях съдържат урзодезоксихолева киселина и е необходимо да се вземат редовно в продължение на най- малко 1 година. * Екстракорпорална литотрипсия – съвременен метод, който използва високоенергийни вълни за разстрошаване на жлъчните камъни на малки парченца, които могат да преминат през жлъчния канал без да предизвикат запушването му и по този начин да се отделят в тънкото черво.
Вашият лекар е този, който подробно ще Ви разясни ползата и рисковете от отделните видове лечение и ще определи най-подходящото за Вашия случай.
При жлъчна криза ефект има приема на спазмолитици и аналгетици. Обикновено кризата продължава от Ѕ до 3-5 часа, рядко денонощие и повече.
Автор: д-р З. Петров
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|