ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Сряда, 13 Август 2008 14:38 |
НаАЙ ВЕЛИКИТЕ НАПРЕДНАЛИ МОНАДИ ВИТАЯТ НАД ЗАРОДИШНИТЕ ФОРМИ |  Най-напредналите монади витаят над зародишните форми на Първата велика раса и ръководят растежа на човешкия зародиш в лоното на времето. Техните топли лъчи подбуждат към дейност материалните обвивки, с които те са облечени и правят от тях органи за общуване с външния свят.
Най-напред се развива СЛУХЪТ, защото той отговаря на трептенията, които наричаме звук. Макар напълно събудено в своето собствено поле, монадното съзнание отвръща много неопределено на влиянията достигащи го през материалните була, така че формите са почти безчувствени;те усещат във физическия свят присъствието на огъня - първото въздействие отвън, на което се отзовава съзнанието в новите форми.
Когато монадата премине във Втората велика раса, към съзнанието си във физическия свят тя прибавя ОСЕЗАНИЕТО - започва да отвръща на въздействието и на въздуха, както на огъня. Ако се вслушаме внимателно, ще чуем как тези странни форми, представляващи човечеството, издават нещо като музикален звук от гласни - несвързано изразявани неопределени емоции, чийто източник е скрит. Ако може да се каже, че има съзнание, то то е по-скоро горе, отколкото долу.
Това е едно състояние на унесено и спокойно доволство, което идва отвътре, към което се прибавят и малкото радости и грижи, идващи отвън. Това е монадното съзнание, събудено във висшите светове, но не и във физическия свят, така че безчувствените форми едва отвръщат, макар и по-отчетливо, отколкото тези в Първата велика раса.
Когато монада дойде в Третата велика раса, нейното развитие се ускорява: към слуха и осезанието полека-лека се прибавя и ЗРЕНИЕТО, което носи по-ясни и определени впечатления за външния свят.
ГОВОРЪТ, който в 1-та и 2-та подраси не е друго, освен викове на радост, болка, любов или гняв, става едносричен в 3-та подраса. Водата става толкова осезаема, колкото огънят и въздухът, а формата, все още груба и недодялана, сега има по-ясно очертана човешка форма, над която витае монадата и е готова да приеме разума, който ще я направи “човек”.
Тя отговаря много добре на трептенията на живота, които идват отгоре, но във физическия свят е глупава, ограничена, поддаваща се сляпо на импулсите на радост или скръб, идващи отвън и се носи във въздуха напосоки.
Монадата не може да овладее своята материална обвивка, която, отзивчива за силните въздействия на своето собствено поле, отговаря на тях толкова повече, колкото повече живот бива вливан в нея отгоре. Този живот се превръща в чувственост и следва животинските инстинкти.
Колкото повече монадата увеличава наплива на живот, толкова опасността нараства - все едно да се увеличава налягането на парата в една машина, оставена без всякакъв контрол.
Тогава идват Синовете на Ума, които прибавят елемента, необходим за един безопасен прогрес. Интелектуалната еволюция започва и за известно време затъмнява духовната. Последната трябва да направи място за устрема на разума и временно ще се оттегли встрани, за да вземе разумът юздите и ръководството на бъдещите еволюционни етапи в свои ръце.
Нежно и безмълвно монадата започва да въздейства върху разума като работи косвено чрез него, усилвайки неговите енергии, и като го развива посредством продължителен наплив на вътрешно влияние, когато той започва своята борба с материалните обвивки. В началото на тази борба той е побеждаван, но постепенно си завоюва водачеството и победата.
Сега ще оставим монадната еволюция, която ще продължи бавно напред до онзи момент, когато тържествуващият разум ще се слее с Духа.
* * *
Такова е накратко нашето родословие от страна на Духа. Видяхме раждането ни в Бога; мощните йерархии, които ни хранят по време на младеничеството ни; етапите на нашия растеж при слизането ни от верига във верига, от кръг в кръг, от планета на планета, докато стигнем нашата Земя - една позната точка.
Смътно си представихме влизането на “Синовете на нощта”, “Синовете на тъмната мъдрост” - тези, които носят ахамкара за създаването на човека - и разбрахме, че те са клон от нашия собствен възход - т.е част от нас самите.
Видяхме Духа затъмнен и научихме, че трябва да узрее в безмълвие, докато разумът - борецът - се сражава до момента, когато сложи своите придобивки в краката на Духа и станал божествен, зацарува на земята.
ФИЗИЧЕСКО РОДОСЛОВИЕ
При изследването на физическата еволюция на човека срещаме винаги трудности, тъй като изучаването на физическия свят е придружено от цял куп крайно сложни подробности. Както знаем, дори и съвременната наука, която се занимава само с една част от цялостта на нещата, е трудна за изучаване, ако искаме истински да навлезем в онова, което тя ни разкрива.
Трудността е още по-голяма, когато изследваме нещата в техните различни полета, в техните различни състояния и когато вместо да се ограничим с появата на физическата “татва” (зародишна клетка), трябва да вземем пред вид и проявата на същата във висшите светове.
Говоря така, защото вземам пред вид усилието и концентрацията, които са необходими, за да можем да проследим с точност етапите на физическата еволюция на човека и да осъзнаем ролята, която играе в света този, който представя в най-висока степен този свят;
този, от когото произхождат всички зародиши на живот (поне що се отнася до сегашната еволюция); този, който стои начело на планетната еволюция и от когото зависят живота и управлението на различните нисши природни царства.
Трябва да разгледаме как е станало така, че зародишите живот,  които населяват всички природни царства, се намират в тялото на човека. Единствената теория, доближаваща се в известна степен до истината, и то само в една малка своя част, е Вайсмановата теория.
Трудно разбираема в чудната си сложност, тя все пак обяснява как, даже и от гледна точка на съвременната наука, могат да се срещнат усложнения така многобройни, разнообразни и преплетени в безкрайно малкото пространство на един зародиш, че в него да се открият следи на хиляди поколения, като дава представа и за възможността някои от тези следи да се развият и проявят в съвременния човек.
Праотците като ръководители на физическата еволюция
Що се отнася до физическата еволюция, има един клас същества, които са нейни ръководители и пазители. Те доставят и моделите, според които се изработва всичко в тази еволюция. Тези същества в индийската литература се наричат с общото има Питри, или “праотци”.
Това название обаче не е точно и то по твърде проста причина. Първоначалните Праотци, т.е. тези, за които единствено бих желала да запазя това име, постоянно се явяват в нови роли. Ние ги виждаме отново във всеки кръг и когато стигнем до еволюцията на собствената ни планета, те пак се явяват в различните еволюционни цикли.
След това ги виждаме да се губят някак сред човечеството и после отново да излизат на сцената в друга форма. Тези Праотци са един вид актьори, които играят различни роли, сменяйки костюмите си: хората са същите, но дрехите са други.
Тази смяна на ролите твърде много озадачава учениците на теософията, които не знаят как да познаят актьора, който преди това е играл друга роля. Част от нашата задача тук е да проследим тези същества в техните преобрази и да видим как се появяват отново в различните цикли, оставайки господари на физическата област: винаги и ръководители, и моделиери, и строители на смъртния човек.
Названието Праотци се дава и на тези, които се наричат Агнишвата и които нямат нищо общо с физическото тяло на човека. За известно време ще ги оставим настрана, но преди това ще кажем, че те са именно трите висши от седемте класа Праотци, които се споменават в индийските Шастри, но тях ги различаваме от другите по названието Арупа, т.е. “без форма”, и ги причисляваме към друга еволюция.
Те се занимават с ангелите и понякога са наричани Праотци на ангелите. Те се занимават също и с умствената еволюция на човека. Срещаме ги под името Манасапутри, но това име се дава на още много други.
* * *
Праотците на физическия възход на човека, които са наистина прадеди на нашето тяло, са групирани в останалите четири класа, носещи в окултизма общото име Бархишад. Това име обаче понякога се дава само на един от тези класове, което обърква малко въпроса.
Общото име е Бархишад-праотци, т.е. тези, които имат творческия огън. Макар че това име се дава специално на синовете на един от “Синовете, родени от ума на Брахма”, не по-малко вярно е, че същото име служи за означаване на цялата група от четирите класа рупа-Питри, които стоят начело на физическата еволюция.
Така че когато говоря за Бархишад-праотците без други обяснения, аз ще визирам тези четири класа от рупа-Праотци.
Тези четири класа, Бархишад-праотците, идват от Луната. Чели сме, че Луната е вратата на Сварга, един от световете, обиталището на Праотците. Това е вярно по отношение на хората, защото те преминават от нисшия във висшия астрален свят и от там - в умствения.
В космичния смисъл Луната е вратата, през която житеа материята, Пазители и Покровители на човечеството за нашата планета.
Съвършено същата е била функцията на Лунните праотци в еволюцията на тяхната верига. Те преминават през същия човешкия път и излизат от него като зрели плодове на тази еволюция. Те се издигат все по-високо и по-високо, докато покорят цялата материя на Лунната верига и я доведат до състояние на послушно оръдие.
Понякога ги наричат Кубове, защото по време на Лунната верига са покорили материята в нейната четворна форма и я донасят със себе си в Земната верига, за да продължи тя своята еволюция тук. Нека ги приемем за Владици на Луната, название, което често им се дава в окултната литература.
Те са наричани и “Синове на полумрака” по причини, които показват техните отношения с Луната, но които ще разгледаме по-нататък. Наричат ги още “Небесни хора”, “Синове на Луната” и “Прародители”. Нека не ги смесваме (което е още една възможност за объркване) с монадите от Лунната верига, които са друг клас Лунни прародители, идващи в Земната верига, за да преминат към човечеството на нашата планета.
Те нямат нищо общо с Великите лунни прародители, освен обстоятелството, че са еволюирали на Луната под тяхна закрила, както и ние сега еволюираме тук под закрилата на Учителите на Мъдростта и Състраданието.
Тези обикновени прародители, така често смесвани с другите, са монадите дошли от Луната, една част от които съставлява мнозинството от нашето сегашно човечество, а друга част е затворена в животинското, растителното и минералното царства на нашата планета, тъй като изобщо всички форми, намиращи се в нашата верига, са заети от тези Лунни монади. Тях също наричаме праотци, но те не са великите прародители.
Нека отбележим, че тази еднаквост на названията се среща в индийската литература, при панихидите и в обикновения език. Защото всеки човек на известно равнище, след като премине чистилището, влиза в Питрилока и тогава се счита и той за прародител. Но индусите знаят много добре, че тези човешки същества са по-скоро гости на прародителите, техни питомци, охранявани и ръководени от тях, отколкото сами да са от същото естество.
Индусът не смесва тези хора, които след смъртта си преминават в Питрилока, с онези велики мощни праотци, които той постоянно извиква на панихидите и които са деца на Синовете, родени от ума на Брахма. Въпросът е в това, че навикът да се смесват тези с онези е много разпространен и се е загнездил и в нашата терминология.
Нека за по-голяма яснота се спрем на това названието Прародители да бъде запазено изключително за Владиците на Луната, но не и за членовете на нашето обикновено човечество, чиято физическа еволюция те ръководят.
В края на своята еволюция в Лунната верига тези Праотци са се върнали в лоното на Планетния Логос - управителят на веригата. Бихме могли да кажем, че те са достигнали сега Нирвана. Те влизат в съзнанието на великия Господар, под чието ръководство са еволюирали, ставайки част от Него и един вид зародиши на живот в Неговото тяло.
Когато започва Земната верига, т.е. новото тяло на Логоса, наричан тогава поради функциите си Брахма на системата, тези Прародители се раждат от Неговото “Тяло на полумрака”. Тези четири тела на Брахма са четирите планетни вериги: първата е Неговото “Тяло на мрака”, втората - това “на деня”, третата, Луната верига - “на полумрака” и четвъртата, Земната, повратната точка - “Тяло на зората”.
Така родени от Него Праотците се наричат Синове на зората, Синове на волята, Владици на Йога. Понякога те се наричат Самородени, защото не са били раждани, а са произлезли от тялото на Логоса. “Те са се родили от Неговото “Тяло на полумрака”, казва Вишну Пурана, “когато Той медитирал върху себе си, като Баща на света, и върху идването на човечеството в света.”
Вараха Пурана говори същото, като казва, че се появяват с цвета на дима във времето, когато Той медитира върху сътворението на всички същества; тъй че, както по-горе казахме, във времето, когато той в качеството си на Баща медитира върху горните неща, се отлъчват от Неговото “Тяло на полумрака” тези Прародители, Синове на волята - Владиците на Лунната верига.
Бидейки притежатели на четворната материя и на творческия огън, те дават на хората техния етерен двойник, прана, нисшата кама и животинския зародиш на ума. Повече не могат да направят, но това е достатъчно, за да създадат един животински човек и всичките нисши форми.
Тези прародители са считани за подчинени на Яма, Владиката на смъртта, наричан Питрипати, т.е. родител на Праотците. По тази причина телата, които те дават на хората са смъртни, тъй като са родени в царството на Владиката на промяната и смъртта.
Те не могат да дадат безсмъртната, а само смъртната част и хората, бидейки техни чада, също трябва да са подвластни на смъртта. По това именно и се различават децата на Земята от децата на Буда, планетата Меркурий. Там хората са безсмъртни, а земният човек е смъртен.
Освен това дейността на тези прародители в Земната верига ще съдейства до голяма степен и за тяхната еволюция, като ги избави от властта на смъртта. В бъдещата планетна верига, Петата, те ще играят ролята на Манасапутри, Синове на ума и Владици на смъртта.
Това е нашата първа среща с Лунните прародители. Както казахме, срещаме ги постоянно. Най-напред ги виждаме като господари на материята, когато трябва да се появят първите живи форми в сегашната верига, когато планетите се образуват, но още нямат никакви живи обитатели, а само материята на планетите е моделирана във форма на сфера.
Срещаме ги още в началото на Първия кръг. Как да опиша това, което би видяло “божественото око” на един йога, ако се спреше върху този Първи кръг? Бих желала да нарисувам една картина, която макар и несъвършена, да даде някаква представа.
Нека си представим гигантска маса от огнена материя, която се вълнува, кипи, премята се и се променя, движи се с чудовищни вълни, сгъстявайки се бавно в три различни степени на гъстота, в седем прозрачни форми.
Трудно е да се нарекат “форми” тези седем маси, дори да слезем до четвъртата, защото първата форма на Земята е още едва различима, представляваща само нищожна ципа от етер - блестяща и нажежена.
В този Първи кръг не се вижда нищо, освен тези огнени форми, седем на брой, от които четвъртата е бъдещата Земя. Тя се вижда най-добре. Над нея по низходящата дъга витаят три други сенки, плувайки в нажежените облаци; сенки, които са все по-неопределени.
Пак над нея, по възходящата дъга, едва забележими, има три други сенки - също нажежени. Всичко това представлява една гигантска панорама от пламъци, които ту приемат формата на сфери, ту я губят, като слисват зрителя със своята невъобразима сила и неописуема мощ.
"Родословието на човека"
Ани Безант |
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
