Няма да разглеждаме крайностите, но ще обърнем внимание на средното състояние, което може да бъде достъпно за болшинството.

Да вземем за пример човек, който знае ползата от доброто и разбира мощта на мисленото творчество. Освен това той трябва да признава съществуването на отвъдния живот и да не съжалява за Земята, след като знае за връщането си в плътно състояние.

Такъв човек може да заспи спокойно и без да губи съзнание да се озове в отвъдния свят. Той няма да чувства болка, тъй като неговото Тънка тяло няма да бъде обременено от извършените престъпления в мислите. Той няма да бъде подтиснат и скоро ще разбере смисъла на всичко заобикалящо го. Той ще превъзмогне страха, защото ще разбере, че мисълта е здрав щит.

Особено ценно е, че в средното състояние човек може да мине без дълъг сън и незабавно да пристъпи към познание и труд. Той може да избере своето облекло и да побърза към общуване и полезни сътрудничества. Той може да получи всички преимущества на Тънкия свят и да започне да се готви за по-висшите сфери.

Мнозинството от хората преминават в Тънкия свят с неправилно мислене. Едни преминават в страх и ужас, други в злоба и раздразнение, трети в земна привързаност, четвърти с убеждението, че зад телесната обвивка няма нищо. Много от тези мисли нанасят вреда на тяхното съществуване. Има хора, които обещават да се явят в Тънко тяло и с това обещание обвързват себе си и разочароват тези, на които са обещали.

Човек трябва да пристъпи Прага свободен, устремен към усъвършенстване. Може 6и посред своите задачи той ще съумее да се яви в тънко тяло, но нека това допускане да се извърши естествено, между другите опити и запознавания. Освен това човек не може да предвиди на кого и кога ще може да се яви. Може би вибрациите на предложеното лице да не са се изменили, но у другиго да са се повишили. Не е изключено някой да се появи в Тънкото си тяло и с това да помогне нещо на хората, но това няма да бъде страховит призрак, а посланик на Светлината.

Хората, напускащи Земята със запас империл, си създават мъчително битие. Пространственият огън се устремява към тях, тъй като хармонията е нарушена, а всяко нарушаване на хармонията предизвиква ответнно действие на пространствения огън. Така раздразнението е вреден израстък за заминаващите.

Духът, привързан към Земята, остава в Тънкото си тяло, създаващо му илюзията на земните привързаности и страсти. Но духът, излетял с устрем нагоре, може да премине тънкия план, при което тънкото тяло се превръща в ненужна смет. Последната мисъл при оставянето на материята е подобна на стрела. Този момент решава направлението на полета! Останалото се прилага според силата на желанието. Затова трябва да умеем да желаем.

В днешно време физическото тяло на човека е вече оформено, ефирното тяло е почти оформено, а най-изтънченото-менталното тяло е оформено само у избрани. Когато менталното тяло не е оформено, духът не може да се издигне над пределите на нисшите слоеве. Огненият свят е недостъпен за духа, докато висшите Центрове не започнат да се трансмутират.

Може ли най-добрият обитател на Тънкия свят да с издигне от тук в Огнения свят? Може и неговото преображение ще бъде прекрасно. Пречиствайки се, тънкото тяло започва да свети, огънят се разгаря и накрая обвивката пада като тънък слой пепел.

Огнената същност не може да остане в предишния слой и се възнася в Огнения свят. Това, което е било в Тънкия свят нетърпимо сияние, в Огнения свят става най-бледото. Такава е стълбата. Но за тъмата на нисшите бездни това сияние ще бъде като далечна заря. Изгарянето на мъртвите на Земята е символ на превъзходното преображение.

Укрепването на тънкото тяло изцяло съответства на всеки възвишен порив. Тънкото тяло съдържа в себе си всички духовни центрове и съзнателното му подхранване може да даде големи възможности. Същността на тънкото тяло зависи от тези духовни насищания. Ползата от тези подхранвания може да бъде голяма и за физическото тяло. Всеки порив на духа укрепва центровете на тънкото тяло, но всеки център на физическото тяло, който се насища с нисши енергии, разрушава огнените центрове.

Състоянието на физическото тяло въздейства на тънкото тяло, както и състоянието на тънкото тяло въздейства на физическото тяло. Болезненото състояние на организма се отразява на астрала и духовната немощ на тънкото тяло се отразява на физическото тяло. Всички духовни преживявания имат своето влияние както над тънкото, така и над физическото тяло.

Както плътното тяло може да понася удари и да усеща волеви въздействия, така също и тънкото тяло може да се подлага на различни въздействия и после да ги предава на своето плътно тяло. Значителна част от нервните усещания могат да принадлежат на рефлекси от тънкия свят. Също и при преминаване през различни слоеве на Тънкия свят се получават усещания, наподобаващи убождания, които предизвикват болки в нервните центрове.

Не трябва да се забравя, че тънкото тяло, даже при високи състояния, все пак е материапно тяло, което се подчинява на закони, макар и висши, но все пак материални.

Тънкото тяло се подхранва от добрите деяния. То укрепва от всичко възвишено, затова добрите мисли и деяния са така полезни. Някои предполагат, че тънкото тяло е неразрушимо и никакви земни въздействия не могат да му навредят, но такова тълкуване е неоснователно. Тънкото тяло е все пак тяло веществено. То може да боледува, може да укрепва и даже да се разлага. То има свой живот, който не винаги се съгласува с този на плътното тяло. Тънкото тяло може да отговори по-рано от плътното на различните влияния.

Срещат се така наречените „живи мъртъвци“. Те са успели да умрат в тънкото си тяло, макар че плътното все още живее. Психическата енергия се намира в такива случаи в нормално състояния. Тя почти е излязла от тънкото тяло, но ако физическата работа на сърцето продължава, то и енергията продължава да бъде привързана към разложената обвивка. Ние наричаме такива организми празни обвивки. Това състояние не трябва да се смесва с обсебването, което може да стане при отслабване на тънкото тяло.

Тънките тела имат и обем, и тегло, и отнасят със себе си много особености на земния живот, но освобождавайки се от земната обвивка получават и способност за творчество на духа. В резултат на това творчество могат да се получат и хармонични построения, но обикновено преобладават фантастичните отражения на човешките преживелици.
Особено трудно се възприема мигновеността на действие на тънкото тяло.

Могат да бъдат осъществени полети в тънко тяло до далечни светове. Тези полети изискват голяма подвижност на тънкото тяло, което в своето напрежение достига до огненост. С помощта на малък апарат могат да се привлекат от пространството определени лъчи, спомагащи за придаване на невидимост на тънкото тяло.
Тънкото тяло може да се появява едновременно на далечни разстояния. Даже обикновени хора могат да бъдат видяни едновременно в различни части на света.

Могат да бъдат отбелязани и през деня моменти на „отсъствие“. Тези състояния показват, че тънкото тяло временно излиза по далечни задачи. Не трябва да се затруднявате в това положение. Полезно е да се поседи спокойно със затворени очи. Може и мислено да се изпратят към тънкото тяло токове, които да му под-помогнат в работата.

Полетите на тънкото тяло биват двояки: то или изтича през краката и блуждае безцелно или, преминавайки през горните центрове, лети по духовни задачи. Пренася се мигновено през океаните и учи хората или самото то се учи, подхранвайки с това аурата. Не само астралът, но и менталът действа. Ние не ценим действията на астрала, за нас съзнанието на ментала е по-важно.

Освободеното тънко тяло на йогина посещава различните планове на битието. Пространствените полети и потъването в недрата на планетата са еднакво достъпни за него.

В близко бъдеще ще могат да се установят отделянията на тънкото тяло, както и обикновените отделяния на тялото. Могат лесно да се систематизират безпорядъчните отделяния на астрала, които стават много по-често, отколкото е прието да се мисли. Указанието за (съществуването на) тънкото тяло е много древно. Но обикновено неговата дейност напълно се изключва от физическия живот, макар че отделянето му все пак се извършва.

Много хиляди години хората са разединявали тези две естества, затова и хармонизирането им трябва да бъде целесъобразно. Например, когато физическото тяло остава неподвижно, то не трябва да бъде докосвано и да се нарушава тишината. Когато погледът е насочен навътре не трябва да се осветява или да се променя температурата.

На тънкото тяло са свойствени седем чувства, които много рядко могат да звучат в земната обвивка като резонатор.
Преходът от Астралното състояние в менталното напомня смяната на земното тяло с астралното. Но смяна на астралното тяло с менталното не може често да се наблюдава. Особено характерно е, че освободилият се се удивлява какво да прави с астралното си тяло. То не се разсейва много бързо и затова е понятно учудването как и какво го очаква. Такива блуждаещи обвивки са ненужни. Колебанията на съзнанието и привързаността към плътното състояние ги принуждава да блуждаят в пространството и само ако някой силен дух напътства освободилият се и успокой оставащата обвивка, преходът може да бъде естествен.

Могат ли да бъдат видими обвивките, оставени от менталното тяло? Не само че могат, но биват особено привлекаеми към земната сфера. Астралното тяло се привлича към земната сфера, ако менталното тяло не го привлече към по-висшата сфера.

Напълно разбираемо е, че тялото, напуснато от ментала, ще бъде привличано към Земята. Такива призраци могат особено да плашат някои хора, тъй като в тях отсъства разумно начало. И за самите обвивки такива блуждаения не са полезни, защото приближаването към плътния слой ги укрепва и препятства естественото им разложение. Но всички тези явления отговарят само на нисшите и средни слоеве на Ефирния свят.

Високото състояние помага за по-бързото разложение на обвивките, изоставени от телата. Случва се високо съзнание да помогне на даден преходящ и тогава обвивката незабавно изгаря. Съвършено аналогичен е смисълът на кремация на физическото тяло на Земята и това не бива да ни учудва никак.

Черупката на тънкото тяло донася много недоразумения в битието. Тази черупка въобще не трябва да съществува и само човешкото несъвършенство допуска тези междугранични образувания. Физическото тяло има своето преображение в тънкото тяло, но ако духът не се освободи от земните влечения и похоти.

Тънкото тяло не може да се отдели в чисто състояние. То отнася върху себе си своеобразно наслоение от земните страсти. Даже ако тънкото тяло се освободи от своите отживелици, то все пак черупката остава задълго и ще се носи насам-натам като чучело. С такива отпадъци награждава човешкото невежество прекрасния Тънък свят.

Черупката на тънкото тяло спрямо земното притегляне е особено близка до плътното битие. Във вид на призраци тя блуждае по целия свят и разни злобни духове много обичат да завладяват такива изоставени жилища. Следователно, голяма е отговорността на преминаващите в Тънкия свят със своте земни страсти, от които е много лесно да се освободят само като мислят за Йерархията на Светлината.

Въздействието на Огъня е разрушително за физическото тяло, но огнената стихия е съвършено естествена за огненото тяло. Значи тази промяна на отношението се извършва в пространството на Тънкия свят. Действително, високите слоеве, очистени от грубите физически въжделния, вече изпитват огнената благодат, но нисшите подземия на Тънкия свят са подложени все още на физическото въздействие на огъня. При това колкото повече са физическите отпадъци, толкова огънят може да действа по-болезнено. Ето откъде е сведението за пламъка адов.

За духа с развито съзнание времето на пребиваване в астралния план би могло да се ограничи до 40 дни, но различните земни условия са продължили това време до безкрайност. И причината . за това е нещастното съжаление, което привързва заминаващите към Земята. Религията казва: „Вървящият към отците с тях ще пребъде; вървящият към ангелите с тях ще пребъде; вървящият към Бога — с Него ще пребъде“. Значи поставилият си най-висока цел получава и най-доброто достижение. Затова най-доброто напътствие към напускащия Земята ще бъде: „Бързай, не се оглеждай!“

Непотърсилият усъвършенстване дух се потопява при смяната на тялото в безлично състояние, а после блуждае, измъчван от неосъзнати възпоминания. Трябва да се избягва безразличието при смяната на тялото. Стремежът към усъвършенстване ще даде спокойствието, което е нужно за да се премине от едно тяло в друго. При това се достига качеството на Архата, който никога не прекъсва течението на съзнанието си и постоянно е устремен в бъдещето.

Оказал се зад предела на трите измерения и най-хладнокръвният ще се ужаси, ако сърцето му не е подготвено за предстоящото ниво на познание. Не е възможно без предварителна огнена закалка да се прескочи от едното състояние в другото. Също е невъзможно да се възприеме красотата и тържествеността на Тънкия свят без своевременна изтънченост на сърцето. Ако си в тъмнина можеш да стоиш бездушно и пред най-прекрасните произведения на изкуството, но тук тъмнината е в самите нас.

Така че, ако някой остане в тъмнината, нека да вини само себе си. Но страшно е да останеш в тъмнината на четвъртото измерение, а и всички последващи измерения се превръщат в ужасни гротески без осветлението на сърдечния огън.