В Германия, Франция и Англия учените се опитват да натрупат данни, от които да извлекат едно родословно дърво, представящо човешката еволюция от нажежената мъгла до цивилизования човек. Тези търсения, обаче, засягат само физическата природа на човека.

Що се отнася до неговото тяло, учените посочват стъпка по стъпка начина, по който този възхитителен и сложен организъм се е изграждал клетка по клетка през всички природни царства. В това свое начинание те проявяват изключително търпение и до известна степен постигат успех, макар че незнанието им относно последователните цикли на развитието води до множество заблуждения, до сближаване на типове, разделени с огромни периоди от време, а оттам и до объркване на връзките и ролите на потомци и предци.

Но дори и да бяха успели да установят с точност произхода на човешкото тяло, пак нямаше да могат да установят произхода на самия човек. Тялото не е самият човек, а само негова дреха и никога няма да можем да разберем човека, ако изключим от родословието му духа, който го прави вечен, и разумът, който е един аспект от този дух, диференциращ се в материалния свят и проявяващ се като интелект и ум. Ето защо научните родословия нямат никаква стойност, както поради своя непълен характер, така и защото засягат единствено онова, което е най-малко човешко от човека.

В учението на теософите, което имаме от някогашните велики мъдреци - подкрепено, потвърдено и повтаряно от всички велики религии - намираме едно по-точно родословие, което засяга всички съставки на човешката природа.

Макар индийските Шастри да са най-богат източник в това отношение, не само в тях могат да се намерят следи от това първоначално откровение, и не само от тях може да се научи нещо относно дългия път, който човекът е извървял от минерала до Бога, или по-точно - първо от Бога до минерала и после обратно, защото, както казват писанията на много религии, “от Бог произлизаме и у Бог ще се върнем”.

За да разкрием с възможно най-голяма точност родословието на човека, ще бъде добре да следваме главните направления, набелязани от големия ученик на мъдреците - Елена Блаватска, на която поднасяме тук своите почитания и признателност за светлината и знанието, които даде на съвременния свят.

Още в самото начало на тази книга трябва да призная, че дължа всичко на нейния труд “Тайната доктрина”, от който почерпих целия си план и неизброимите подробности. Това, което направих беше да добавя няколко факта, да попълня някои празноти, да свържа някои отделни точки, но като цяло материалът е неин и е заимстван от този постамент на нейните огромни окултни познания.

Елена Блаватска ни учи, че за да разберем човека и неговото родословие е необходимо да разграничим три линии на еволюция:

1) Духовна - най-важната, защото духът е господар на материята, която той управлява и оформя. Без да имаме знание за тази духовна еволюция човекът си остава за нас един неразрешим проблем.

2) Физическа - другият полюс на човешката природа, родословието на човешкото тяло. Духовното родословие е постепенното слизане на духа в материята, а физическото родословие е възлизането на духа през материята, която той оформя за проява на собствените си сили.

3) Интелектуална - тогава, когато имаме вече горните две линии (едната на слизане, другата на възкачване), стигаме до точката, където към тях се присъединява и тази трета - на интелектуалната еволюция - която ги съединява, за да се получи човекът. Това е идването на Аза, който влиза в притежание на физическото си обиталище и го свързва с духа, който го е сътворил и оформил със своето висше влияние.

След като изследваме трите линии на еволюция: духовната, физическата и интелектуалната, ще видим да се разкрива пред нас една панорама, която ясно представя целия произход на човека в неговитете велики очертания и ще започнем да схващаме по нещичко от чудесата на тази човешка природа, която е Бог - Бог проявен във форма - и която е божествена както по същност, така и по сили.


Елена Блаватска казва: “В природата има един троен еволюционен план за създаването на трите периодични носители2, или по-добре казано три отделни схеми на еволюцията, които в нашата система са така неразривно свързани и така преплетени, че е невъзможно да бъдат разделени:

1) Монадна еволюция, която, както името й показва, засяга растежът и разкриването на Монадата, която по този начин достига висши фази на дейност.
Паралелно с нея върви

2) Интелектуалната еволюция, представена от Манас-Дхиаяните3 - тези, които дават на човека интелекта и съзнанието
и

3) Физическата еволюция, представена от сенките на Лунните праотци - зародишите на телата на сегашните хора. Именно вследствие сливането на тези три течения в човека, той става това сложно същество, което наблюдаваме в момента.”

4 Това е предметът на настоящата ми книга.

Тази задача наистина е твърде сложна за същество ограничено по знания и сили, подобно на мен, но онова, на което мога да се надявам (поднасяйки резултата от моите проучвания, ръководени от знание много по-висше от моето), е да съумея да дам не една догма, която обезателно да бъде приета, а просто мисли, които един търсещ може да предложи на друг търсещ, за да му помогне в неговите собствени търсения. Бих искала да успея да дам една ръководна нишка, която да помогне за излизането от лабиринта на природата.


ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕКА

Ще разгледаме най-напред първата от трите линии на еволюция, а именно духовната-Великите йерархии от духовни същества, завършили своята човешка еволюция в минали Калпи, в изчезнали вече Вселени и станали сътрудници на Ишвара при сътворението на една нова Брахманда.

Това са йерархии, които управляват и оформят, това са архитектите и строителите на слънчевите системи.

Трябва да се опитаме да си създадем известна представа, колкото и неопределена, несъвършена и бледа да е тя, за тези обширни йерархии в нашата Слънчева система, на които дължим духовната си еволюция - една почтителна представа, дори и несъвършена, защото тези йерархии са животът на Вселената, ръководителите на духовната, интелектуалната и физическата еволюция на човечеството.


ВЕЛИКИТЕ ЙЕРАРХИИ

Според древните окултни документи, в пълно съгласие по въпроса с най-старите индийски учения, нашата Слънчева система има свой минал живот, простиращ се назад в една наглед безкрайност от 1 955 884 687 години8 - период тъй обширен, че думите, с които можем да го изразим не позволяват друга представа освен за една дълбока древност. Като се върнем към началото на това далечно минало, ще видим, съгласно брилянтното сравнение, дадено от Ману, как Ишвара - планина от светлина - блясва, за да освети мрака.

Едва ли има думи, представящи по-добре началото на една нова Вселена, но самите думи могат да дадат само смътна представа за това как светлината се заражда в лоното на непрогледния мрак. Такова е сравнението, което Родителят на човечеството - Ману е избрал, за да изобрази началото на Слънчевата система. След това ни се казва (и ние можем само почтително да повторим това), че Ишвара се проявява в троен лик и че в тази чудна светлина се очертават величествените контури на три могъщи и божествени форми.

Това са именно силите, аспектите на Ишвара, които ще се проявят в раждащия се универсум: Творецът, Съхранителят и Разрушителят. Един в три форми или три, изхождащи от един и същ източник - не е толкова важно с какви изрази ще си послужим. Ние смътно усещаме, че става дума за три носителя, чрез които ще се действа, без обаче да се дели божественото съзнание, което е общо и за трите.

Тези величествени форми наричаме Логоси - от гръцката дума, която означава “слово”, защото само идеята за звука дава сполучлива представа за безкрайното могъщество на проявения Бог - звукът, който твори, поддържа и руши. Нека при това забележим, че тази троичност се среща във всички религии, с изключение на такива, в които това учение, поради особени причини, не е ясно подчертано. Ако се обърнем към Халдея, към съкровищата, изровени от гробниците на древния Египет и тайните, разкрити ни от мумиите, навсякъде, както и в индийските Шастри, ще срещнем Троицата да произлиза от Едното, бидейки Едно по своята божествена природа, а Три по проява на силите си.

Около тази мощна Тримутри, в нейната светлина, плуват плодовете от изминали Вселени - онези същества, които са заслужили да обитават чудните духовни висини. Формите, които ние само смътно можем да различим в блясъка, са формите на тези, които наричаме Седемте.

Различните религии дават различни наименования на тези седем тайнствени същества.

Индусът говори за седемте синове на Адити, от които осмият е Мартанда - Слънцето, и всеки син, всеки Адитя има свой собствен “дом”. Те са наричани и седем Духове на Слънцето; в Египет това са седемте богове на мистериите. Зороастър ги нарича седем Амшаспенди, евреите - седем Сефироти, християните и мюсюлманите - седем Архангели.

Не е от значение употребеното име, важното е, че всяка религия ни ги сочи като окръжаващи проявената Троица и като един вид вицекрале в необятното слънчево царство на Ишвара, всеки от които има свое владение и управлява специален участък в това царство. В теософията ние ги наричаме Планетни Логоси, защото тия слънчеви Духове винаги са били отъждествявани със седемте свещени планети, които са и техни физически тела.

Планетите, по своята външна форма, са сфери, някои от които влизат в състава на нашата Слънчева система. Тяхното духовно естество обаче е нещо друго: всеки от тези силни Амшаспенди има своя дом на една от тези планети и отделно управлява владението си, което представлява един определен участък от Слънчевата система.

Около седемте, в един още по-широк кръг, се редят 12-те творчески йерархии на Универсума. На чело на тях стоят 12 велики богове, споменавани от древните историци и изглеждащи за нас, хората, като гигантски и величествени фигури в безкрайната далечина, която те обитават.

Добре известните знаци на Зодиака са техни символи, защото Зодиакът не е модерно изобретение, а е бил даден на Третата раса от великите Учители. В старите индийски писания може дори да се видят имената на някои от тези Учители, един от които е Асурамая, познат като първи астроном - той именно е дал Зодиака на Египет и Индия. Тези астрономически знаци са символи, схема на Слънчевата система.

В преданията на миналото намираме ръководната нишка на лабиринта и разбираме защо е казано, че една планета управлява, че тя е господар на един зодиакален знак. Защото планетата е Планетният Дух и неговият зодиакален знак е една от главните творчески йерархии, при което останалите йерархии са като подйерархии.

Тези последните, под негово управление и надзор строят неговото царство и помагат на монадите в еволюцията им. Като имаме това предвид, диаграмата, макар и сложна, няма да ни се стори толкова объркана. В средата стои Троицата, около нея са 7-те Духове, които са Вицекралете на нейната Вселена, а още по-нататък се намират 12-те творчески йерархии, работещи върху създаването на тази Вселена.

В тази точка на еволюцията, която сме достигнали сега, за пет от 12-те творчески йерархии не знаят нищо даже и най-напредналите от нашите Учители. Четири от тях са достигнали освобождение и петата е на път също да го достигне. Така че остава да се занимаем само със 7 йерархии. Всички те засягат нашето откъсване от Божеството, откъсването от Ишвара-Дживатмата, живото същество, което, както ще видим по-нататък, също е една от тези йерархии, но в своята висша духовна природа.

Нека разгледаме основните характерисстики на тези йерархии, защото е необходимо да опишем, колкото и несъвършен да е опитът ни, всяка една от тях поотделно, за да не изглеждат те съвсем неразличими за нашия поглед, заслепен от силната светлина на лоното, в което те пребивават.

Първата йерархия е тази, която може да се опише само с думи, отнасящи се до огъня. Наричат ги безформени Огнени дихания, Божествени пламъци, Владици на огъня, Божествени огнІьове, Огнени лъвове, Лъвове на живота - име след име, епитет след епитет, всички отнасящи се до огъня, защото е писано за тях, че са животът и сърцето на Вселената, те са Духът, космичната Воля, и през тях слиза божественият лъч от Параматма (Първодуха), който събужда духа (себето) в човешката монада.

Под тях стои Втората велика йерархия, която е двойна по природа, “двойна единица” от огън и етер, проявеният Разум, мъдростта на Системата - това, което наричаме космична Интуиция и което събужда интуицията в човешката монада.

Още по-долу стои Третата йерархия - Махат или космичният Манас, “троицата” от огън, етер и вода, космичната Дейност, която при слизането си ще даде една част от своята същност на човешката монада - ще събуди ума.

Това са безформените творчески йерархии, които пребивават в твърде фина, за да може да приеме определена форма, материя - материя, където всички форми се преплитат и взаимопроникват.

Следват творческите йерархии, имащи форма. Първата от тях е Четвъртата йерархия - на нашите човешки монади, които още не са напускали лоното на своя небесен Отец. Всъщност ние сме неразривно свързани с Него, макар че заслепението, което се дължи на материята, ни кара да вярваме, че сме отделни и различни.

Ние трудно можем да си представим тези монади такива, каквито са били там, в своето родно място, с известна “духовна индивидуалност”, която трябва все повече и повече да се изявява в долните светове.

Ще се върнем отново към тези монади след като приключим това опростено описание на 7-те йерархии, което ни е потребно, за да имаме общ поглед върху нещата.

Монадите се наричат нетленни Дживи и съставят Четвъртата от 7-те творчески йерархии (от всичките 12), които изучаваме.

След нея идват трите последни йерархии, които обхващат голяма част от тези, които са влезли в еволюцията на нашата планетна система през минали епохи, и за които можем да знаем малко повече, тъй като засягат нашата собствена еволюция.

Петата йерархия е наречена Макара и нейният символ е петоъгълника. Тук изпъква двойният аспект на природата - физическият и духовният, положителното и отрицателното, които са в постоянна борба един с друг. Това са тъй наречените "бунтовници", споменавани в много от митовете. Ние ще чуем да се говори много за тези от тях, наречени Асури, които са родени от първото тяло на Брахма, което се превръща в мрак, след като бива изоставено. Голяма част от съществата в тази йерархия идват от една минала Вселена, излизат един вид готови от Планетния Логос.

Както изглежда те също се наричат Асури, но ние ще се занимаем тук само с онези, които произлизат от Тялото на мрака и които по своята еволюция се числят към нашата Вселена. Те са същества, които под своето голямо могъщество и огромни духовни познания крият дълбоко вкоренен зародиш на същността на ахамкара - тази творческа способност на Аза, която е необходима за човешката еволюция.

Те са плод на Първата планетна верига - израз, с който ще свикнем по-нататък, когато започне да се употребява по-често в следващите глави на книгата.В Шестата йерархия влизат същества, за които знаем, че са произлезли от тялото на Брахма, познато под името Тяло на светлината или Тяло на деня.

В това множество Деви има една особена група, която се отличава по особената си слава: това са праотците на Девите, познати под името Агнишвати или, както ги наричат, “шесторни Дхиани”. Те дават на човека всичко освен Духа и физическото тяло и по тази причина ги наричат още дарители на “петте нисши принципа у човека”.

Те ръководят процеса на привързване на монадата към постоянни атоми, които съответстват на тези принципи, т.е. към “петорната плазма”. Те са плодът на Втората планетна верига. В тази йерархия влизат и голям сонм от деви, най-напредналите природни духове или елементали от средното (второ) царство.

Седмата йерархия се състои от тези, които познаваме под името Лунни праотци или Бархишад-питри, родени от тялото на Брахма, познато като Тялото на полумрака. Те се занимават с физическата еволюция на човека, както Агнишватите - с умствената, и затова ще срещаме често тези две групи по-нататък. Около тях виждаме събрани и числящи се към тяхната йерархия работниците, които те използват за извършване на великата работа.

Това са цели армии от деви, нисши природни духове или елементали от нисшето (трето) царство, които се занимават с градежа на физическото тяло на човека. Към тях се числят и “атомните духове” - зародиши на бъдещи еволюции, които засега не ни интересуват.

Така се разкрива пред нас блясъкът на 7-те творчески йерархии, готови да изпълняват своите функции, да служат за водачи на по-младите в пътя на еволюцията и да ръководят развитието на духовните сили в една материална вселена.