ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
АСТРАЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ (ЧАКРИ) ІІ ЧАСТ |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Петък, 29 Февруари 2008 00:00 |
В началото на окултното обучение учениците са склонни да се учудват колко слаб интерес проявява учителят към разказите за техните преживявания.
 Най-добре би било, ако те съвършено мълчат за своя вътрешен опит и говорят само за това, доколко са сполучили да преминат своите упражнения или не, и за това, доколко сполучливо следват упътванията на учителя. Понеже окултният учител има съвсем други източници, за да съди за техните успехи, отколкото техните преки съобщения.
Развиващият се астрален орган (шестнадесетолистния лотос), от такива съобщения винаги отчасти загрубява, а неговите листчета трябва да останат пластични и гъвкави. За разяснение на казаното ще посочим един пример, но за яснота ще го вземем от обикновения живот, а не от свръхчувствения. Да предположим, че аз слушам някое известие и си съставям незабавно свое мнение за него. След време аз получавам и друго известие за същия предмет, което е различно от първото.
Предвид на това, аз съм принуден да изменя предишното си мнение. Последствието от това ще бъде неблагоприятно влияние върху моя шестнадесетолистен цвят на лотоса: Съвсем иначе би било, ако в началото аз се въздържам от съждение и вътрешно в мислите си и външно в думите аз мълча, докато не получа съвсем правилна основа за своето мнение.
Внимателността в съжденията и в тяхното изказване става постепенно отличителна черта на ученика. И в същото време расте неговата възприемчивост към впечатленията и опитите, които той прекарва извън себе си в мълчание, като се старае да придобие, колкото е възможно повече основания за съставяне на своето заключение. Благодарение на такава въздържаност в листчетата на лотоса се появяват гълъбово-червени или розово-червени оттенъци, докато при невъздържаност се получават тъмночервени и оранжеви оттенъци.
Подобно на шестнадесетолистния цвят на лотоса се създава и дванадесетолистния, който се намира близо до сърцето и в него половината листчета са съществували и действали в миналите стадии на човешкото развитие. Затова в окултното обучение тези шест листчета не се нуждаят от каквото и да било развитие. Те започват веднага да функционират, щом се пристъпи към развитието на другите шест. И за да помогне на това развитие, човек трябва да даде известно направление на някои от своите душевни действия.
Трябва ясно да схванем, че възприятията от отделните астрални чувства имат различен характер. Лотосовият цвят с дванадесет листчета дава усещане, различно от това на шестнадесетолистния. Последният възприема в образи човешките мисли, законите, по които протича едно или друго явление в природата. Тези образи не са в покой, а в движение и изпълнени с живот.
Ясновидецът, който е развил в себе си това чувство, може да посочи формата, която служи за израз на всяка мисъл, на всеки закон в природата. Например мисълта за отмъщение се облича в стреловидиа форма със зъбчати краища, мисълта на благоговение има често вид на разтварящ се цвят и т.н. Ясните, пълни със значение мисли, се строят правилно и симетрично, неясните мисли имат неопределени очертания. Съвсем други усещания се получават при помощта на дваиадесетолистния цвят. Приблизително този род усещания могат да се определят като душевно топло и душевно студено.
Ясновидецът, надарен с това чувство, усеща как от образите, виждани от него с помощта на шестнадесетолистния цвят на лотоса изтича или душевна топлина, или душевен студ. Ако си представим ясновидец с развит шестнадесетолистен цвят, но у когото още не е развит дванадесетолистния, то той при мисъл на благоговение ще види само описания образ (разтварящия се цвят). Друг, който е развил в себе си и двете чувства, ще забележи още и онези излъчвания, които излизат от тази мисъл и които не могат да се означат иначе, освен като душевно топло. Но при това трябва да се забележи, че при окултното обучение едното чувство не се развива никога без другото, така че посоченото по-горе служи само за пояснение.
Според степента на развитието на дванадесетолистния цвят, ясновидецът придобива също и дълбоко проникване в явленията на природата. Всичко, което е основано на растежа и на развитието излъчва топло, всичко което заема състояние на увяхване, разрушение и гибел, има характер на душевен студ.
Развитието на това чувство се ускорява по следния начин. Първото, от което се ръководи ученикът, е да постави в ред своите мисли (тъй наречения контрол над мисълта). Шестнадесетолистния цвят се развива чрез достигане на истински и пълни със значение мисли, дванадесетолистния - с помощта на вътрешната власт над своите мисли.
Блуждаещите мисли, които следват една след друга нецелесъобразно и логично, а случайно, развалят формата на този цвят. Колкото повече една мисъл произтича от друга, колкото по-пълно се изгонва от хода на мислите всичко нелогично, толкова по-съвършена става присъщата на този орган форма. Ако ученикът слуша нелогични мисли, той трябва веднага чрез своето мислене да ги приведе в истинския им вид. Но той не трябва за своето собствено развитие да избягва околните, дори те да не мислят така логично и не трябва да се стреми незабавно да изправи всичко, което му се струва нелогично в околната среда. Като мълчи, вътре в себе си, той трябва да сложи в логичен, разумен ред, всички достигащи до него отвън мисли. Същото той трябва да постигне и в своето собствено мислене.
Второто условие е да сложи в такава последователност и всички свои действия (контрол над действията). Всяко непостоянство, всяка нехармоничност в действията носи вреда за дванадесетолистния цвят на лотоса. Като постъпва по определен начин, ученикът трябва да направлява следващото свое действие така, че то логично да следва от първото. Който днес действа в една посока, а утре в друга, той никога не ще развие описаното чувство.
Третото условие - развитие на издръжливост. Ученикът не трябва да позволява да се отвлича от поставената пред себе си цел с едни или други влияния, докато той счита тази цел за вярна. Препятствията за него трябва да бъдат повод, за да ги преодолее, а не повод за отстъпване от преследваната цел.
Четвъртото условие - търпимост по отношение към хората, към другите живи същества, а също така и към фактите. Ученикът трябва да заглуши в себе си всяка излишна критика на всичко несъвършено, зло и лошо, и да се стреми към разбиране на всичко, което той среща. Както слънцето дарява със своята светлина лошите и злите, така и той трябва да дарява всички със своето разумно съчувствие.Срещне ли някое бедствие, той няма да се впуска в критични разсъждения, а ще приеме факта като необходимост и ще се постарае, доколкото му позволяват силите, да направи нещо за доброто. Мненията на другите той ще разглеждане само от свое гледище, но и ще се стреми да се постави в положението на другите.
Петото условие - открита душа за всички явления в живота. Това може също да се нарече вяра или доверие. Ученикът трябва да застава с доверие срещу всеки човек и всяко същество, и всички негови действия трябва да се извършват със същото това доверие. Никога той не трябва да казва вслушвайки се в някое съобщение :" аз не вярвам в това, тъй като то е в противоречие с моето мнение". Обратно, той трябва да бъде готов винаги да провери своето мнение посредством чуждото мнение. Той трябва да бъде винаги възприемчив към всичко, което среща и да вярва в истинността на това, което предприема. Той трябва да изгони от своето същество всеки страх и всяко съмнение. Ако в него се явява известно намерение, заедно с това в него се явява и вяра в силата на това намерение и сто несполуки не отнемат от него тази вяра. Това е онази вяра, която премества планини.
Шестото условие е да достигне известно душевно равновесие (спокойствие на духа). Ученикът трябва да запазва еднакво настроение, независимо дали го настига скръб или радост. Той трябва да не се колебае между възторга, който повдига до небесата и скръбта, която убива смъртно. Нещастието и опасността ще го намерят с такова пълно въоръжение, както и щастието и радостта.
И тук учителят може да даде само указания, които да доведат този цвят на лотоса в зряло състояние, но неговото правилно формиране ще зависи от развитието на изброените шест качества. Ако те не се развият, тогава този орган се явява в отвратителна форма. Развивайки дара за ясновидство, означените качества могат, поради пренебрегване, да се променят вместо за добро - за зло. Човек може да стане особено нетърпелив/ нерешителен и двуличен спрямо обкръжаващата го среда. Например той може да стане крайно възприемчив относно вида на мислите на другите хора и от това да ги избягва, даже и да ги ненавижда. Това може да отиде толкова далеч, че душевния студ, който той ще изпитва при мненията, противоречиви на неговото собствено мнение, ще го направи неспособен да се вслушва в чуждите мисли и ще го отдалечи от хората.
Особено внимателна душевна грижа е необходима за десетолистния цвят на лотоса, тъй като чрез него трябва да се владеят съзнателно впечатленията от чувствата. За начинаещия ясновидец това е съвършено необходимо, защото само така той може да избегне източниците на безчислените илюзии и произволи в духовни възприятия. Обикновеният човек въобще не си дава сметка от какво се управляват неговите мисли и неговите спомени и от какво се предизвикват. Да вземем следния пример. Някои пътува с влак. Той е зает с определена мисъл.
Внезапно тя приема съвършено друго направление. Той си спомня едно преживяване, което е станало преди много години и го сплита със своите сегашни мисли. При това той не забелязва, че неговият поглед отправен към прозореца, е съгледал личност, сходна с онази, която участва в припомненото преживяване. До неговото съзнание е достигнало не това, което той е видял, а само влиянието от видяното и той мисли, че споменът е дошъл от само себе си. И колко подобни случаи има в живота!
Как влияят на нашия живот явленията, за които ние сме слушали, или за които сме чели, и при това тяхната връзка с нас остава непозната за нас. Например някой не понася известен цвят, но той въобще не подозира, че причината за тази омраза е учителят, който е носил палто със същия цвят и който го е мъчил преди много години. Много неща се запечатват в душата, макар че минават незабелязано за съзнанието. Да вземем следния случай. Някой чете във вестник за смъртта на известна личност, а после настойчиво твърди, че той е предчувствал тази смърт още вчера, макар че той не е видял или чул нищо, което да го наведе на тази мисъл.
Истината е, че мисълта за смъртта на този човек е изплувала вчера, като че от само себе си. Но той не е взел под внимание само  едно, че е бил на гости у познати известно време преди това, на масата е бил вестникът, той не го е чел, но неговият поглед е паднал несъзнателно на известието за тежката болест на същата тази личност, за която става дума. Полученото впечатление е минало покрай съзнанието му и неговото влияние е причинило предчувствието.
Ако се вземе предвид всичко това, може да се представи, какъв източник на илюзии и какъв повод за фантазиране се крие в подобни косвени въздействия на нашето съзнание. А този източник трябва да бъде унищожен от човека, който иска да развие в себе си десетолистния цвят на лотоса, понеже посредством този цвят могат да се възприемат най-дълбоко скритите свойства на човека и другите същества.
Но тези възприятия могат да бъдат истински само тогава, когато възприемащият стане съвършено свободен от описаните илюзии. За тази цел е необходимо да се владеят въздействията, които идват към нас от външния свят, така че впечатленията, който той не иска да възприеме, действително да не се възприемат. Това може да се достигне като се развива силно вътрешният живот. Трябва да се достигне до там, че да действат само онези неща, към които човек е отправил своето внимание. Това, което виждаш, трябва да искаш да го видиш, а онова, на което не обръщаш внимание, трябва съвсем да не съществува за тебе. Колкото по-жизнена и енергична е вътрешната работа на душата, толкова по-скоро ще се достигне подобна власт над собствените впечатления.
Ученикът трябва да избягва всяко безцелно гледане и слушане. За него трябва да съществува само онова, към което е отправен неговия поглед или слух. Необходимо е да се упражнява в това и сред най-великата суета да не чува нищо, ако не иска да чува и да направи очите си съвършено невъзприемчиви за неща, към които те не са насочени нарочно. Като че с душевна броня той трябва да огради себе си от всички несъзнателни впечатления.
Особена грижа той трябва да полага за живота на мислите. Необходимо е да постави пред себе си определена мисъл и след това да присъедини към нея всичко онова, което съвършено съзнателно и свободно може да бъде свързано с нея. Всяка изкуствена измислица трябва да се отдалечи. Ако трябва мисълта да се сложи в съотношение с друга мисъл, това трябва да стане след грижлива проверка, откъде е произлязла тази друга мисъл. Същото е и в областта на чувствата. Ако имаш известна антипатия към нещо, то трябва да я победиш, като се погрижиш да поставиш себе си в съзнателно отнасяне към предизвикалия я предмет. По този начин върху неговия душевен живот все по-малко ще оказва влияние безсъзнателния елемент. Само с помощта на подобен строг контрол десетолистният цвят на лотоса достига присъщата на него форма. Ученикът трябва да управлява душевния си живот с внимание и да умее да се държи далеч от това, на което не иска или не може да обърне внимание.
Ако към такова самовъзпитание се присъедини и медитацията, строго следваща упътванията на учителя, тогава намиращият се в коремната ямичка цвят на лотоса ще достигне правилно своята зрялост и всичко онова, което се възприемаше с гореописаните астрални органи на чувствата само като форма и топлина, сега ще се възприема като светлина и цвят. И благодарение на това пред ученика се разкриват способностите и талантите на хората, а също така и силите и скритите свойства на природата. Аурата на живите същества става видима и всичко, което го обкръжава, започва да открива пред него своите вътрешни качества.
Не може да се отрече, че именно тук е особено необходима най-грижлива проверка, защото на тази степен играта на безсъзнателните спомени става особено неудържима. Ако това не беше така, много хора биха имали споменатото чувство, защото то се появява почти веднага, щом човек се научи да държи впечатленията на своите чувства дотолкова в своя власт, че те да са напълно зависими от неговото внимание или невнимание. Но докато властта на физическите чувства задушава и угнетява душевните чувства, десетолистният цвят на лотоса остава в бездействие.
По-трудно, отколкото гореописаният цвят на лотоса.се развива шестолистният, който се намира в средата на тялото, понеже за това развитие е необходимо съвършено самообладание на целия човек, което се достига с помощта на самопознанието, такова самообладание, при което тялото, душата и духът се намират в съвършена хармония. Всички функции на тялото, всички наклонности и страсти на душата, всички мисли и чувства, които излизат от духа, трябва да се приведат в съвършено съзвучие.
Тялото трябва да бъде дотолкова облагородено и очистено, че неговите органи да не повличат човек към нищо, което вреди на интересите на душата и духът. Душата не трябва да се принуждава от тялото към въжделения и страсти, противоположни на чистото и благородно мислене. Но и духът не трябва, подобно на робовладетел, да налага на душата своя нравствен дълг и своите закони, тя сама е длъжна по собствено и свободно влечение да следва задълженията и дълга. Задължението трябва да бъде за ученика не нещо натрапено, на което той се подчинява против волята си, а нещо желано, което той изпълнява с любов.
Свободната душа, която би достигнала равновесие между чувствеността и духовността, трябва да развие пред себе си ученика. Той трябва да достигне дотам, че да няма нужда да се бори със своята чувственост, понеже тя трябва да бъде дотолкова очистена, че да няма повече сила да тегли ученика надолу. За него вече не е нужно да обуздава своите страсти, защото те сами по себе си се стремят към доброто. Докато човек още се нуждае от самобичуване, той не може да бъде ученик във висшата степен на науката за духа.
Добродетелта, към която той още трябва да принуждава себе си, е без стойност на пътя на ученичеството. Докато още съществува желанието, то му пречи на окултното развитие даже и в този случай, ако то не се удовлетворява. При това безразлично е принадлежи ли желанието повече на тялото или на душата. Например ако някой се отказва от това или друго възбудително средство, за да очисти себе си чрез подобно лишение, то това може да му помогне само тогава, когато неговото тяло не страда от това. Ако ли се забележи последното, то това показва, че тялото изисква възбудително средство и тогава въздържанието е безполезно.
В този случай ще бъде по-добре за човека да се откаже от въздържанието и да почака, докато за него се открият по благоприятни условия за тялото, може би даже и в бъдещо въплъщение. В подобен случай разумното отричане може да бъде по-полезно, отколкото стремежът по какъвто и да било начин да достигне това, което при дадените обстоятелства е недостижимо. Да, такъв разумен отказ сам по себе си е по-полезен за развитието, отколкото преждевременното насилие.
Този, на когото се отдаде да развие шестолистния цвят на лотоса, достига общение със Съществата, принадлежащи към висшите светове, но това общение за сега се ограничава с астралния свят. Обаче в окултните школи се дават упътвания за развитието на този вътрешен орган само тогава, когато ученикът се издигне дотолкова, че да повдига своя дух в още по-висшия свят. Развитието на цветовете на лотоса трябва да се придружава от встъпването в истинския духовен свят, иначе ученикът може да попадне в смущение и неувереност. Макар че той и без това би могъл да види, но той не ще бъде в състояние да обсъди правилно видяното.
При това в самия начин за развитие на шестолистния цвят се съдържа вече известна гаранция срещу възможните лутания и безцелности. Понеже не е лесно да се доведе до объркване този, който вече е достигнал пълно равновесие между чувствеността (тялото), страстта (душата) и идеите (духът). Но тази гаранция още не е достатъчна, тъй като при развитието на шестолистния цвят на лотоса ученикът ще може да възприема и Съществата, надарени с живот и самостоятелност, но принадлежащи на свят, съвсем различен от света на неговите физически чувства.
За да се чувства напълно уверен в тези светове, не е достатъчно развитието на посочените цветове, затова ученикът трябва да има в своята власт още по-висши органи. По-нататък ще се говори за развитието и на тези още по-висши органи, а също и за останалото устройство на астралното тяло.
"Път към познанието на висшите светове"
Рудолф Щайнер
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
