Защо е така? Винаги, когато има натрупан някакъв значителен потенциал настъпва взрив, при което се ражда нещо ново, обусловено от собствената му предопределеност и общата конфигурация.

Тези процеси в еволюцията на човека като индивид, се диктуват не само от развитието на физическото му тяло, явяващо се вторичен продукт от сложната организация на материята.

Преди всичко процесът се обуславя от структурата на духовните ценности на индивида, проявяващи се като прогресиращи величини в сакралната геометрия. И за да бъда по-ясна в изказа си, ще разгледам човека като обект на проявление в същите тези еволюционни структури.

Намираме се пред тотална духовна и материална разруха. Около нас гъмжи от негативни нагласи, негативно мислене и взаимоотношения, независимо от това, че живеем заедно на тази Земя, в тази страна или град, улица, или в този дом и семейство.

Чувстваме се самотни и изоставени от всички. А от друга страна техническият прогрес ускорява темповете си до обезумяване! Каква пагубна несъразмерност! Но тя е продиктувана от основни принципи и причини, втъкани в еволюционната конфигурация на човешкото развитие.

На преден план в разясненията си искам да обърна внимание върху началната предпоставка, а именно - че всяко тяло е създадено от някакъв вид поле, материя и градивни частици. Всяко тяло според елементарния си атомен строеж притежава и собствено енергийно излъчване, интензитет, наситеност и разновидности.

Въз основа на тези закономерности е изградена и създадена първичната структура и форма на човешкото тяло, но... Създателят е имал нещо друго предвид.

Във Вселената като проявление съществува ентропията, т.е. еднопосочна промяна на материята от използваема (добра) към неизползваема (лоша), от подредена към хаотична. Действието изглежда апокалиптично, но такова ли е всъщност?

Какво е имал предвид Създателят? Той е въплътил тук на Земята в човешкото създание, само и единствено в него, великата способност да асимилира и трансформира остатъка от неизползваемата част на материята, под формата на енергиен продукт, като я канализира от по-ниско качество в много по-висшата енергийна субстанция на душата.

Събирателната точка на същата е насочена към центъра на Създателя, където се затваря кръговрата на процеса живот.

Смисълът е: усъвършенстване от по-низшето към по-висшето, посредством създаване на центростремителна сила реализираща новите потенции в нови животи, проявени във високите отговорности на Висшите светове, т.е. всички превъплъщения в духовната сфера стават чрез плавен преход, изходящ от грубо материалната.

Този смисъл на свой ред налага пълноценно развитие на духовния светоглед на човека, а потребността от такъв липсва и ...човечеството боледува.

Ако всеки един от нас се стреми първо към Прозрението и после към Просветлението, картинката ще се промени. Учители има, липсват ученици...

Познанието съществува и тук ще се опитам да изложа в общи линии една малка част от него. За да бъде в състояние да реализира скритите си духовни потенции, човек трябва да може да се докосне до същината им.

А дали ги има всеки - несъмнено "да", само трябва да започне от някъде, за да ги опознае, за да ги насочи и контролира. В "учебния процес" съществуват равнища и степени на познаваемост.

Ще ги анализирам в последователност от най-ниските към най-висшите, като единствената ми цел е да се опитам да дам допуск на "непросветения" човек до тях.

И ако той прояви желанието да ги изучи, за да промени себе си, ако съумее да ги синтезира, то значи аз съм успяла в намерението си да дам принос в духовното му развитие.

И така. Ако изхождаме от основната позиция на обикновения човек или грубо казано на "непросветения", съществуват четири степени на познанието, свързани с аспектите на личностното предопределение.

Представени в тяхната логична последователност те са: първо, поклонник (тук следват три периода на развитие, където "...по Пътя скритото се разбулва и всеки вижда и узнава падението на всеки", докато не стигне степента на "слушащия поклонник").

Второ - ученикът (тук вече идва истинското Просветление, т.е. познанието за Пътя, по който би трябвало да върви личността).

Трето - Пътят на Последователя, където човек достига върховете на всеотдайността, на самопосвещението, на самореализацията.

И четвърто, най-високата степен на Посвещението в Земните нива - Пътят на Посветения.

Той е и най-трудно постижимият, защото човешкият дух преминава през четири пътя събрани в един, т.е. през четири посвещения. И едва тогава неговият дух вече може да се смята за извисен, готов за предстоящото Възнесение, чрез което ще достигне до измеренията на Висшата Йерархия, за да се преобрази в по-висши духовни субстанции, натоварени с потенциите на Великата отговорност.

И именно в тази личностна самореализация и личностно самоутвърждение, се крие истинският смисъл на живота и истинското предназначение на човешкия фактор, възвисен до нивото на Посветен Дух, съгласуващ Вселенските закономерности и допринасящ изцяло за присъствието на Светлината в душите.

По-нататък ще разгледам по-подробно степените в духовното развитие на човека в тяхната последователност.
В духовния си аспект човекът е триединен, аналогично на библейското деление на Бог, Отец и Син.

Но доколкото изхождаме от позицията на индивидуалността, наименованията на триединството са: Монада, Душа и Личност. И именно от тази основна позиция ще разясня взаимодействието на горните три компонента.

Структурата на Монадичното семейство присъства в контекста на сакралната геометрия, свързана с прогресията на духовните същности. Метафизичното наименование на Монадата е:"Аз съм присъствието", т.е. "Аз съм духът".

Нека си представим буен огън. Огънят е висшата субстанция на Бога. А искрите на огъня са Монадата, т.е. частиците от Божествената същност или другояче казано, това е Личния Бог на човека. Монадите са безбройни, като искрите на огъня. Всяка една от тях излъчва по дванадесет души.

Човекът се ражда на Земята за да получи своя опит в битийността на плътно материалния свят. И благодарение на ентропията в процеса, впоследствие да се върне към първоизточника си под формата на обогатена и духовно пречистена субстанция, готова за нов по-пълноценен прогрес в другите зони на Битието като Първичност.

Преди всичко това е функцията на Монадичната същност.

Вече споменах, че Монадата създава по дванадесет души, а всяка от тях на свой ред излъчва по дванадесет Личности. Именно това са смисълът и структурата на геометричната сакралност.

Всяка душа, създавайки свое "душевно семейство" обогатява и допълва Монадата. Дванадесетте души, които са компонента на първичната душа могат да бъдат въплътени, чрез личностите си както на Земята, така и на други планети и измерения в Безкрайността на Вселената.

Някои от тях не са въплътени на физическо ниво, а пребивават само в най-тънките планове на Битието. И тук е мястото да добавя, че "контактьорите" преди всичко получават информацията си именно от паралелно съществуващите души, като в повечето случаи погрешно определят произхода и местоположението им в различните планове.

Душата е посредник между въплътената Личност в материалния план на Земята и Монадата, или Личния Бог.

Искам да отбележа, че при всички въплъщения, включително до четвъртото посвещение на конкретната Личност, Душата е еднакво и Настойник, и Учител на Личността.

Едва при четвъртото посвещение тялото на душата се разгражда и тя се връща отново на върха, т.е. в Монадата, но обогатена, пречистена и възможно най-усъвършенствана от придобитата опитност в кармичните уроци.

С това се изчерпват нейното предназначение и функции в поредицата реинкарнационни процеси, като Монадата на свой ред става Наставник и Учител за нея в следващата степен на еволюционното й развитие.

Материята е средство за проявленията на Душата във физическия план, така както в по-високите планове Душата служи като средство за проявлението на духа, т.е. Монадата.

Но душата не е материя, нито дух, а само свързващо звено помежду им.

Контактът с Душата се осъществява едва когато стремящият се за първи път получи душевно впечатление, изразяващо се в случайност или акцентирано проявление в определен аспект. Пълно отъждествяване с душата настъпва едва в третото посвещение, а при четвъртото след сливането с Монадата идва Възкресението, постигнато от Христос.

Интересното тук е, че Душата не обръща особено внимание на въплътената Личност, докато самата тя не прояви интерес към духовните проблеми. Личността на дадения индивид преобладаващо се свързва с Душата към края на живота си, когато вече е изчерпала физическите си и материални потенции.

Но така сливането на Личността с душата настъпва прекалено бързо и завършва със смърт, без личностовото пречистване и осъзнаване на духовно ниво.

Следователно във фундамента на духовната просвете-ност липсват трите основни стъпала, водещи към сливането с Монадата, т.е. трите основни Посвещения преди Възкресението. И човекът умира, непросветен и некомпетентен, без каквото и да е извисяване в Духовните Йерархии.

Душата и Личността сами по себе си имат даденост да еволюират постоянно, но само, когато са въвлечени в процеса на Познанието и Извисяването. В противен случай Личността може да бъде тотално и окончателно разградена от Висшата субстанция, за да не руши обемащите я позитивни структури, което предполага прекратяване на съществуването на всички равнища.

Не всички души са на едно и също еволюционно равнище. Главният фактор, определящ еволюционния ход наДдушата са дванадесетте разширения като степен на развитие и проявление в материалното въплъщение.

Душата е несъвършена. Освен, че еволюира чрез Личността в материалните планове, тя се извисява и след физическата смърт на същата, но вече в духовните планове. Същият процес е валиден и за Монадата.

При тази ентропна взаимозависимост изключително важна преди всичко е антахкарана, т.е. "обратната връзка". Това е мостът, който човек построява към висшите аспекти на съществуването и представлява символичният Път. Него трябва да открием и следваме.

Антахкарана е нишката на проявеното съзнание. Човекът е длъжен да намери първо душата си и след това да премине през илюзията на дуалността или привидната реалност. Второ, трябва да се стреми да се слее с душата и опознавайки я да отъждестви себе си с нея.

От техническа гледна точка точно в този момент започва истинския градеж на антахкарана, т.е. мостът между Личността и Душата.

Встъпването на Душата във владение на физическото, емоционалното и менталното тяло е изключително бавен и дълъг процес, душата прониква във физическото тяло още при ембриона, но започва да се проявява след навършването на третата година на детето, а влиза в контакт с мозъка му между четвъртата и седмата години.

Астралното тяло, в което е вместено и емоционалното се овладява от човека между 21-25-та години, но едва между 35 и 42 години се осъществява истинския контакт с душата.

За съжаление при съвременния човека този еволюционен ред преобладаващо остава нереализиран като потенция. Оттук иде и духовният упадък, водещ до тоталната разруха и гибел на човечеството.

Основният движещ фактор при изграждането на антахкарана е човешката Личност и ако тя прояви буден ум с нагласа за усъвършенстване и сдобиване с Познанието, човечеството като цяло би могло да преодолее безболезнено предстоящата си трансформация в предстоящия цикличен земен катаклизъм.

МАГ СЕЛЕНА