Половината от човешкият живот преминава в общуване с Тънкия свят, но хората не го разбират.

Земното съществуване не представлява дори и една стотна част от живота в Тънкия свят, затова е полезно да се знаят условията на по-продължителното съществуване.

С малки изключения пребиваването в Тънкия свят е много по-продължително от земния живот. Значи ние трябва да се готвим не за къси спирки и да ценим особено това, което ще ни потрябва за дългото пребиваване.

Хората трябва да възприемат реалността на Надземния свят не като нещо свръхестествено, но като основание на земния живот.

Не трябва да има деление на физическо и метафизическо, тъй като всичко съществува и следователно всичко е осезаемо и познаваемо. Суеверието и предразсъдъците в края на краищата ще бъдат преодолени.

Нека не възприемаме опитите за изучаване на Астрала като нещо свръхестествено, защото, ако едно изследване е основано на законите на химията, то не е свръхестествено.

Хората често сами си навреждат, забранявайки си даже да мислят за Тънкия свят или представяйки си го като нещо невъобразимо (враждебно). Трябва да си представяме Тънкия свят като най-доброто състояние на нашите най-добри усещания. Само по този начин можем да се подготвим за по-добро място в този свят.

Някои не разбират различията между Тънкия свят и Надземния свят. Тънкият свят е ограничено и определено понятие, докато в Надземния свят се съвместяват не само различните сфери, но и мислената енергия, употребявана даже и от земните жители. Надземният свят е преди всичко свят на мисълта, която царства както в Огнения, така и в Плътния свят.

Не трябва да се смята, че познанието за Надземното е свойствено само на изключителните организми. Всеки, който започне да размишлява за Надземното, неминуемо ще се просветли съзнанието си за по-прекрасната страна на живота.

Съществуват много описания на Тънкия свят, но във всяко от тях се засяга само един отделен слой, до който наблюдателят се е докоснал. Така един го описва като низше състояние, изпълнено едва ли не единствено с чудовищни призраци. Друг разказва за спящи сенки; трети твърди за пълното му подобие на земния свят; четвърти ще каже за наличието на светещи тела.

Така всеки описва това, което е запомнил. Прави се грешка в това, че обикновено един от слоевете на Тънкия свят се възприема като целия този свят. От такова заблуждение се получават непримирими съждения и взаимни обвинения. Но ако хората разберат цялото многообразие на Тънкия свят, те ще се убедят доколко полезно е за тях да се стремят към висшите му сфери.

Попитайте хора от различни вярвания доколко е утвърдена в тях представата за Висшия свят? Ще получите множество най-уклончиви отговори. Мнозина изобщо ще откажат да отговорят, прикривайки се зад лицемерното нежелание да разговарят за този предмет, други ще повторят заучени формули, който не живеят в техните сърца. Трети ще твърдят, че светът е създаден примерно 2000 години преди Христа. Така вместо одухотворени отговори, пълни с любов и тържественост, ще получите купчина сухи листа.

Има много завети и сказания, потвърждаващи реалността на по-висшия свят. Представете си, че влизате в полутъмна стая, в ъглите на която се спотайват смътни образи, постоянно изменящи очертанията си и обкръжени от някакви неясни петна. Даже и там, където не би могло да има особени чудовища, слепият, злобният ще види ужасни образи. Така и вместо огнено същество той ще различи с труд няколко искри, които нищо не му говорят.

Затлаченото съзнание не може веднага да опознае действителността. Но освобождавайки се от страха, предразсъдъците и лицемерието можете да се приобщите към невидимия живот. Може да се види как ясновидството и яснослушането се развиват при отсъствието на тези трима противника.

Притежаващите неограничени от невежеството очи и уши могат да наблюдават много не само от Тънкия, но и от (по-нисшите сфери на) Огнения свят. Не трябва, поради самоподценяване, да се смята, че Огненият свят е недостъпен земните обитатели. Заветите разказват как дори неуки (духовно издигнати) хора са се приближавали неочаквано и непосредствено към самите огнени върхове. Всяка религия притежава такива потвърждения.

Главното изискване при осъзнаването на Надземния свят е признаването на неговото съществуване, без каквото и да било съмнение. Съмнителната мисъл не може да приближи човека към този свят. Може да се види как хора, дори и много образовани, остават далече от разбирането за Надземния живот, докато в същото време някои само чрез чувствознание проникват високо и получават благата помощ.

Хората обикновено оспорват съществуването на висшите явления или се опитват да докажат, че такива явления са много редки и е невъзможно да бъдат срещнати в земния живот. Но мъдрите знаят, че срещите с висшите явления имат място и сред земното съществуване. Те разбират, че всеки човек в мигове на вдъхновение се намира в свръхземно състояние. То прави човека ясновиждащ и ясночуващ, но той трябва да разпознае тези свои природни свойства. Никой не може да поръчителства за себе си, докато не застане пред огнените сили.

Първоначално границата между физическия и Тънкия свят не е била много рязка. В по-древните летописи могат да се намерят откъслечни указания за много близко сътрудничество между тези светове. Тогава именно фокусът на сърцето е изпълнявал ролята на уравновесител на телесното уплътняване и допира с тънките енергии.

А самият телесен свят е бил необходим като форма на преработка на веществото за увеличаване на първоначалната енергия. Но разумът се е устремил към обособяване и по такъв начин е затруднил еволюцията. Новата Сатйя Юга (Златен век) трябва отново да сближи световете, разединени насилствено (със загубата на духовност).

Даже кучетата знаят за (и усещат) Тънкия свят, но хората не желаят да насочат вниманието си към действителността. Тънкият свят е една изтънчена сублимация на земната сфера.

Срещат се хора учени и привидно просветени, които не възприемат съществуването на други светове. Те не допускат и Тънкия свят, но който отблъсква представата за Тънкия свят, той си подготвя за там мизерно съществуване. Трябва да възпитаваме в себе си широки представи, без които е невъзможно да се лети в Тънкото тяло. Нерешителното Тънко тяло, дори и да излезе от обвивката на плътта, ще се луга наоколо и ще се озърта с ужас. Не е лесно да се влезе свободно в Тънкия свят, да се наблюдава без страх и да се придобива опитност.

Можем да сравним (разликата в) напрежението на Физическия, Тънкия и Огнения свят с (разликата в) съпротивлението на хартия, дърво и метал.

Видимостта на Тънкия свят е относителна, според развитието на съзнанието. Може да съзерцаваш в светлина, но може да пребиваваш и в мъгла. Може да изградиш много прекрасни творения, но може да се озовеш и върху купчина отпадъци. Може веднага да усвоиш езика на духа, но може да пребиваваш ням и глух. Понякога простото, но огряно от любовта съзнание преуспява, защото в Тънкия свят любовта е ключ за всички врати. Но за хората на Земята любовта е малко приложима към техните пазарни преживявания.

С какво чувство трябва да се приближаваме към Тънкия свят? — Страхът е лош водач. Разсъдъкът също няма да доведе до върха. Трябва единствено да се обикне Надземни свят. Както и при всяка друга дейност най-добрият успех се постига, ако извършителят обича своя предмет. Даже и най-несъвършената любов вече съдържа в себе си частица благо. Така, преодолявайки разсъдъчните натрупвания, човек достига до най-естественото чувство, чрез което съществуват всички царства в природата.

Някои хора не могат да превъзмогнат ужаса от проявите на Надземния свят. Такова въздействие не може да се обясни с нищо друго, освен с нехармоничните вибрации. Естествено е, че при явления от висш порядък трепетът е неизбежен, но това не трябва да бъде ужас. Може да се приеме, че хората, изпитващи ужас от проявите на Надземния свят, не го обичат. Те могат да признават неговата реалност, но разумът няма да им помогне, когато застанат пред лика на Надземния свят. Само любовта може да им помогне да се доближат по вибрации и да приветстват всяка проява на Надземния свят.

Към какво да се устремим, към крайното или към безпределното? — Земното пребиваване е краткосрочно. Срочно е пребиваването и в Тънкия и Менталния свят. Безсрочно е единствено съществуването в Огнения свят — следователно към него трябва и да се стремим.

Подготовката за (пребиваването във) висшите слоеве се състои преди всичко в очистване на съзнанието и развиване живота на сърцето.

Човек трябва постоянно да се чувства в два свята. Не говоря за очакване на смъртта, тъй като тя не съществува, но говоря за труда, както на Земята, така и в Тънкия свят. И на сън, и в будно състояние хората могат мислено да участват в най-възвишени дела. Така постепенно човек се вживява дотолкова в този прекрасен начин на мислене, че започва изцяло да се отдава на живота в Тънкия свят. Земният живот е несъизмерим по продължителност с живота във Висшия свят и затова е разумно в краткото (земно) пребиваване да се извлече най-много полза за продължителното (надземно) такова.

Даже премествайки се в по-добра квартира хората вземат със себе си най-доброто имущество и никой не влачи със себе си мръсни вехтории. Така внимателно и достойно трябва да си подготви човек и жилището в Тънкия свят.

Планът на измерението определя загубите на енергия. Там, където плътният свят изисква усилия, там Тънкият свят не само че не го изисква, но и предоставя леко придвижване. В Тънкия свят главен лост е натрупаният духовен устрем. Да се превъзмогне съпротивлението на Тънкия свят е възможно само чрез духовност.

Тънкият свят наподобява в много отношения на Земния. Например праобразът на годишните времена може напълно да бъде осъзнат и в Тънкия свят. Също и образите на растения, планини и реки не са чужди на Тънкия свят, само че във видоизменено състояние. Сърцето, запазило спомена за Тънкия свят (от предишните съществувания), познава и цветята, и планините, и снега, и морето на този свят.

Тънкият свят нерядко се описва като мрачно, студено царство на блуждаещите сенки. Но не произтичат ли от суеверието тези описания? Или от неумението да се възползват от качествата на това превъзходно състояние? Даже в земното състояние човек вижда това, което иска, още повече това важи за света, където всичко се формира от мисълта. Там обитателите могат да създават и да виждат според равнището на своето мислене.

Хората или въобще отричат съществуването на Тънкия свят, като по този начин по същество кощунстват, или се отнасят към него с предубеждение, но и такова осакатено отношение понякога малко се отличава от кощунството. Такива заблуждения отравят атмосферата и отблъскват това, което би трябвало да сътрудничи на земното битие. Невъзможно е да се очаква приближаване на Тънкия свят, ако от Земята постоянно го проклинат и заплашват с него.

Истинското отношение е да се приеме Тънкият свят спокойно, честно и доброжелателно. Магнитът на доброжелателството действа във всички светове. Как може да се отрича това, което съществува?

Тънкият свят може да се приближи много отчетливо, ако не го прогонват. Има много отчаяни храбреци в земен смисъл, които треперят дори при разговори за призраци. Но истинският храбрец не трябва да се бои от никакви призраци.

 
Те могат да му се представят в най-ужасен вид, но опитният наблюдател знае, че те не могат да навредят там, където е налице мъжество. Всяко земно място е изпълнено с Ефирни същества. В различните учения те са отбелязани било със заплашителни, било с тържествени наименования. Въпросът е доколко те се намесват във земния живот.

Около земните хора постоянно се тълпят жители на Тънкия свят. Хората най-често не ги забелязват, но понякога усещат слаб полъх или леки докосвания. Много рядко хората виждат тъй наречените призраци. Трябва обаче и да се отбележи, че освен външните възприятия, всеки изтънчен човек усеща и своеобразен вътрешен трепет, а също и нервен подем или подтиснатост, причината, за които може да бъде доближаването на Ефирни същности. Животните също и особено кучетата понякога усещат проявлението на по-силните надземни същности. Ето защо проявите на

Тънкия свят не трябва да се възприемат като нещо изключително. Всеки човек, притежаващ изострена възприемчивост и при съответствие на космическите условия, може да усеща присъствието на жителите на Тънкия свят. Могат да са налице и тягостни проявления, но тогава волевите послания ще помогнат да се отрази покушението, но трябва волята да бъде незабавно напрегната. Не трябва да се допуска и мигновен страх, защото след това волята не може да бъде мобилизирана.

Хората обикновено не могат да си представят, че над тях могат да блуждаят цели тълпи ефирни същности, които свободно проникват през плътните тела и могат да имат цели свои градове.

Неяснотата на виденията на ефирните образи си има своите причини. Образите от средните сфери могат да бъдат отегчителни и човек сам се огражда с един вид защитна мрежа против такива уморителни и безполезни гости. И в самия Ефирен свят се забелязва такова разграничаване между сферите, защото в противен случай полученият безпорядък би имал огромни последици.

Много спомени, много природни отвращения и наклонности могат да бъдат продукти на Тънкото съществуване. Също и впечатления за някакви невиждани лица или местности могат да произлизат не от плътния свят.

Понякога възниква въпросът защо знаците от Тънкия свят са така странни и се нуждаят от размишление и тълкуване? Причината за това е законът за кармата. Размишлението и тълкуването възбуждат самодейността и по този начин се избягва намесата върху кармата. Високите същества често се опитват да намекнат за някои неща, но разсеяността на хората им пречи да достигнат до ценните съвети. Имало е цели епохи, когато възприемането и разбирането на Ефирните послания се е изостряло и укрепвало, но след това отново се е сгъстявала пурпурната мъгла и ефирните усещания са загрубявали. Сега много прекрасни послания от най-добрите слоеве на Тънкия свят биват разбити от тъмните.

Често хората изпитват необяснимо възторжено или подтиснато състояние. Те по-скоро ще отнесат това към своя стомах, отколкото да съобразят, че това е доближаване на добри или тъмни сили. Нерядко хората усещат някакви докосвания или боцкания. Те приписват тези явления на попаднали паяжини или прашинки, но даже и на ум не им идва, че това могат да бъдат докосвания на същества от Тънкия свят.

Хората не по-малко често чуват някакво движение или шумолене, но ще си мислят за стоножки или мишки, само за да отпъдят всяко предположение за явления от невидимия свят. И същите тези хора ще се оплакват, че Тънкият свят не се проявява. Но да не би ефирните явления да наподобяват удари с чук? Ако на хората се падне щастието да видят огнено същество, те най-напред ще си помислят за демон. Такава е деформацията на съвременното съзнание. Ще наричат такава простотия скептицизъм, критичност и ученост, когато най-точно би било да наречем това тъпота.

Децата в младша възраст по-лесно виждат астралните образи, а наред с това по-чувствителните виждат и пространствените огньове. Подобни организми трябва грижливо да се наблюдават още от ранна възраст. Бъдете уверени, че в тях са заложени възможности за Агни йога и ако бъдат поставени в чиста обстановка, бързо ще изявят своите възможности.

Бързите движения до известна степен способстват за сношението с Тънкия свят. Вихърът на движението сякаш помита прашната обвивка на нисшите слоеве. Но такива насилствени нагнетявания на енергия са недопустими. Правилният път е чрез естествени духовни достижения.