Великото Братство на Учителите на Светлината е уникално явление в нашата Слънчева система: на другите нейни планети нищо подобно няма.

Денят на Учителите е началото на Новата Година и нови начинания. В този Ден човек може да започне живота си сякаш наново. Като устремим енергиите съм Светлината и чрез мисълта си се слеем с всеки, който се стреми към нея, можем да почерпим нови сили в това взаимно устремление.

Върху Знамето на Мира, Знамето на Еволюцията, са начертани знаците на крайната победа. Около Нашето Знаме се обединяват всички, които са от духа и които знаят за съдената, крайна победа на Светлината.

Който е с нас, той ще победи!
Така обяснява Владиката на Шамбала значението на 24 март.

По свещените върхове в съкровената област на Хималаите, в цъфтяща долина, сред вечните ледове открай време съществува една цяла Страна. Това е духовния Център на нашата планета, нейното сърце – Общината на Великите Учители на човечеството, Йерархията на Космическите Разуми на Земята, средището на най-висшия Алтруизъм – Великото Бяло Братство. Братството е свързващо звено между Земята и другите планети на Слънчевата система, и на Далечния Космос.

Великото Братство на Учителите на Светлината е уникално явление в нашата Слънчева система: на другите нейни планети нищо подобно няма. И не защото ние, земляните, сме най-добрите от всички и Господ ни предпочита, а защото в Слънчевата система земните хора засега са най-трудните същества, на които е необходима не само постоянна духовна помощ от страна на Старшите Братя по разум, но е нужен непрекъснат и строг контрол…

Повечето от обитателите на тази тайнствена планинска Община-Братство предпочитат да се намират не във физически, а в тънки тела. Тънките тела на членовете на Братството биват с различна степен на плътност /а по-скоро, с различна степен на разреденост/ - от абсолютно невидими до видими и също толкова плътни на пипане, колкото обикновено физическо тяло.

В тънките си тела Белите Братя и Сестри могат да донесат на човечеството повече полза. Отсъствието на физическо тяло им дава възможност да вършат космично-планетарна работа и при това да издържат на чудовищни напрежения, абсолютно немислими за физическото тяло, физическия мозък, физическото сърце и нервна система.

Всичко, което по един или друг начин беше свързано с Шамбала, нейното Съкровено Учение и Учителите, тоталитарният режим е задължавал да се приема като абсолютно несъвместимо с идеологията на съществуващия строй, и затова, мислещите другояче жестоко са се преследвали. С рухването на тоталитарната система всичко се промени. Книгите на Блаватска и семейство Рьорих – първите в Европа Вестоносци, които открито съобщават за Шамбала – днес се издават в много големи тиражи и влизат в списъка на най-купуваните книги – разбира се, става дума за бившия Съветски Съюз. Специалните служби на нова Русия вече не преследват за изучаването на АГНИ ЙОГА и за всичко, свързано с Шамбала.

За какво не трябва да забравяме, когато произнасяме думата "Шамбала" и споменаваме за обитателите на това тайнствено място? Необходимо е да помним, че еволюцията на обитателите на Шамбала е еволюцията на свободните духове. Такава еволюция коренно се различава от нашата, тъй като ние, земните хора, се намираме под могъщата власт на неизживяната карма – и земна, и тънка - която, независимо от нашата воля, постоянно ни устремява към превъплъщения.

Съзнанието на обитателите на Шамбала и това на човечеството са несъизмерими неща. Нашето съзнание е тясно, и затова още не познава знанието на духа. Духът в нас все едно, че е в затвор. Докато при свободните души духът е свободен, което означава, че знанието на Техния дух има абсолютна ясност на представата – то се докосва до самата Истина.

“Беседи на толкова интересни теми като Шамбала – пише Елена Рьорих в Америка през 1953г. – разбира се, привличат много хора, но колко малко между тях са способни да разберат цялото значение и цялата дълбочина на тази, бих казала, най-велика Тайна на Битието. Защото там е явена и скрита Тайната на Първосъзданието. Човек, който поне веднъж е уловил вибрацията, изхождаща от Шамбала, никога няма да я забрави и ще я търси през всички следващи животи. Верният признак на истинските Търсачи е безкористност.”

Както във Вселената Духовният Фокус е Център на Равновесието на Вселената, така и в нашата Слънчева система има свой Духовен Център, който също представлява Център на Равновесието.

Такъв Център на Равновесието има и на Земята. Това е Великото Бяло Братство, Шамбала. Ядрото на този Планетарен Център е съставено, както учи ТАЙНАТА ДОКТРИНА, от “особена раса” хора. /Вътрешната духовна природа на тези “Първи Хора” има извънземен произход./ Благодарение на това първично ядро връзката на Земята с висшите планети на Слънчевата Система /а това са планети, като Юпитер и Венера/ не се прекъсва нито за миг.

Нека да си припомним, че Духовните Предци /Прародителите/ на онези, които съставят тази “особена раса”, преди повече от 18 милиона години влизат с тънкото си естество в най-развитите човешки индивиди и то не частично, а изцяло. Докато в другите хора, Те влизат само с една своя малка част – “божията искра”, която ускорява събуждането на разума и става зародиш на самосъзнанието /на човешката душа, единна с Душата на Вселената/.

Духовните предци са нямали физически тела. Те са влезли в плътта на земния човек във вид на свои… “Отражения”, както казва ТАЙНАТА ДОКТРИНА. По същество “Отраженията” са били Астрални Двойници на Висши Същности, които са влезли в естеството на земния животноподобен /т.е. безсъзнателен и неразумен/ човек.

Синовете и Дъщерите на тези божествени Двойници, макар духовно и да са били единни със своите Отци /а това означава, че те са могли да ползват Тяхната мъдрост и психична сила/, вече са се смятали за земни хора, но хора особени, съвършени, богоподобни – Велики Души, Махатми.

Тези Човешки Синове и Дъщери започнали периодически временно да напускат своята тайнствена Страна-Община-Братство и да се появяват между обикновените хора като Учители и Наставници, за да основат нови държави, да им дават науки, изкуства, религии и философии. В резултат на това разумът и духът на човечеството е получавал нови импулси и се е развивал.

Махатмите /Синовете и Дъщерите/ често са предпочитали да усещат себе си така, както се чувстват в живота земните хора от различни съсловия и вид занимания. В този случай те са избирали същия начин на раждане, какъвто е присъщ на всички земни хора – чрез утробата на земна жена. Понякога Великата Душа е влизала във вече роденото тяло на дете и постепенно е разкривала в него висшата сила. В други случаи Учителите са се появявали между хората в тяло от уплътнена астрална материя, което по нищо не се отличавало от обикновено физическо.

Но в изключителни случаи зараждането в женското тяло ставало с помощта на така нареченото “непорочно зачатие”.

Принципът на непорочното зачатие днес има научно обоснование. Оказва се, че оплодотворяването на яйцеклетката може да се осъществи чрез пренасяне на енергия. Академик П. Гаряев /президент на руски институт за квантова генетика/ и неговата група, доказват, че пренасянето на генетичен материал – ДНК – в организма на човека, във вид на енергийни полета, както и всяка друга енергия, може да става дори от разстояния!

С помощта на специално устройство в човешките гени могат да се внедряват най-различни енергийни програми. В края на двадесети век такова устройство вече е създадено!

С настьпването на Тъмната епоха за Махатмите е било по-лесно да помагат на човечеството именно в тьнко тяло. И макар че поради отровената атмосфера на долините контактьт много се затруднявал не само с обикновените хора, но и с напредналите Ученици, все пак Учителите и техните Вестоносци са идвали във всички поколения. В едно от писмата си Елена Рьорих пише:

“В продължение на цялата еволюция на нашата планета развитието на човешкото съзнание се дължи на тези величайши Духове, които са се въплъщавали във всички раси и народности пред прага на новото еволюционно издигане на съзнанието и новия поврат в историята… Тези Велики Духове неуморно, в живота, са извършвали най-трудните подвизи, но малко от съвременниците им са разбирали величието и самоотвержението на тези истински Богочовеци. Почти никой не може да проумее цялото значение на Тяхното творчество на земния и неземния план.

В продължение на безкрайни хилядолетия те се отказват от Висши Радости в Огнения Свят и с кървава пот стоят на стража, като приемат венци от тръни и чаши с отрова от ръцете на облагодетелстваното от Тях човечество! Когато се приповдигне завесата на тайната, множества сърца ще изтръпнат от стореното срещу тези Изкупители”. /2 т. Стр.64/

Великите Учители, Махатмите от Шамбала – е тайна на тайните на нашата планета; и макар да остане неразкрита за човечеството, все пак народите от всички страни – и древни, и съвременни – под различни имена почитат, казват Учителите, Нашите Братя и Сестри.

Да чуем имената на някои от тях: Хермес, Орфей, Мойсей, Зороастър, Соломон, Конфуций, Лао-дзе, Платон, Питагор, Перикъл, Аспазия, Анаксагор, Ап. Павел, Ориген, Мохамед, Аполоний Тиански, Франциск Асизкий, Акбар Велики, Цзонхава, Сергей Радонежски, Джордано Бруно, Галилей, Парацелс, Якоб Бьоме, Жанна Д’Арк, Св. Тереза, Св. Женевева, Томас Воган, Сен-Жермен, Ломоносов, Рамакришна, Вивекананда, Блаватска, семейство Рьорих – това са само няколко световно известни Велики Имена.

Великите Учители Кришна, Буда и Христос стоят отделно от тази редица, защото представляват най-висши /пълни/ божествени въплъщения.
Първият човек, който донася в Европа Вестта за Хималайските Махатми, е Елена Блаватска.

Някои индийски учени-брамини, които смятат, че тайната на Учителите в никакъв случай не може да бъде издадена на европейците, са обвинявали Е. П. Блаватска за обнародването на това, което дори на Изток се смята за най-съкровеното – че Учителите съществуват и Тяхната Твърдина се намира в Хималаите. Но това не е самоволна постъпка на Великата Бяла Йогиня. Никой не би могъл да извърши такова нещо без знанието на Махатмите от Шамбала!

Да чуем откъс от писмото на Елена Рьорих, в което се говори за Учителите от Шамбала и Техните Ученици:
“Хималайските Махатми живеят в пълно уединение и допускат в своята Твърдина един, най-много двама кандидати за столетие… Но Те изпращат своите ученици и малки събратя да се въплъщават на Земята с определена мисия и ги ръководят от самото детство. Окултната връзка, изградена в продължение на много хилядолетия, прави духовния контакт лесен, а ускореното отваряне на центровете /става дума за чакрите – ред./ и тяхната огнена трансмутация, която осигурява огнен проводник на ясночуване и ясновиждане, стават възможни. Разбира се, дори при такава готовност на духа, ученикът трябва да има непоколебим стремеж и велико напрежение във вървенето след Водящата Ръка…

Понякога Махатмите призовават Събратята си за известно време в един от своите Ашрами и подготвят организма им за съкровеното възприемане на тънките енергии, като им предават инструкции. Така става с Е. П. Блаватска, която прекарва 3 години в Техния Ашрам преди да даде на света ТАЙНАТА ДОКТРИНА.

Не е нужно да се занимаваме с въпроса за Йерархичните Стъпала, които заемат Хималайските Братя във веригата на Безпределността. Трябва да работим с повикалия ни Велик Учител с пълно осъзнаване, че степента на еволюцията на Неговия Дух е непостижима за нас и дай Боже, да я доближим до края на нашата планетна Манвантара.”

Именно от Шамбала един път на столетие в най-трудния момент, в човечеството или в отделна страна се изпраща Вестоносец, който под една или друга форма предлага помощта на Братството. Хората /или правителството на страната, комуто народът е поверил властта/ са абсолютно свободни в избора си – да приемат или не тази Висша помощ. Неприемането на Висшата помощ означава, че ръката на могъщите Приятели е пренебрегната, т.е. в този случай, зрялата карма, която вече не се сдържа с нищо, се устремява през отворените шлюзове директно на народа /или народите/ и се сгромолясва с цялата си страшна сила върху главите на хората.

…На 28 май 1926 г. експедиционен отряд, съставен от няколко мъже и една жена, пресича руско-китайската граница край езеро Зайсан. В дългото пътуване за Москва неговият ръководител ще води записки в своя дневник, които ще се окажат също толкова необикновени, както и самият отряд, и изминатият от него път, и целите, с които той, поемайки много рискове, преминавал границата. Възрастният вече човек бил напуснал Родината си преди повече от десет години и сега не можел да я познае. Това бил Николай Рьорих със съпругата си Елена и сина Юрий.

Към Москва той носел необикновени дарове: писмо, малко съндъче, няколко картини. Писмото било написано от неговите Учители. Те се

 обръщали към руския народ с думите:
“Тук, на Хималаите, Ние знаем за извършеното от вас…”

Писмото съдържало откровения, чието приемане би могло да стане спасителен фар, най-сигурен, най-сигурен пътеводител към новия живот, своеобразен неутрализатор на зрялата, много трудна карма на народите.

В Москва донесените дарове били приети от Чичерин и Луначарски. И двамата вежливо изслушали пристигналите, но нито космическата еволюция, нито принципите на будистката философия, нито известието за Махатмите ги заинтересували: писмото попаднало в архива, съндъчето с хималайска пръст се загубило нейде из наркомските хранилища.

“Изпращаме Ви цялата Наша Помощ…” се пишело в писмото, но за нещастие помощта била отхвърлена. Човекът е направил своя избор, а в космическия океан, в който е плувала нашата Земя нещо неуловимо се изменило, сроковете незабележимо се изместили, възможностите били пропуснати.

И пороят на кармата с пълна сила, като кървав дъжд, се изсипал върху народите на Русия и на всички други, така или иначе исторически свързани с тази страна: култа на Сталин, насилствената колективизация, концлагерите-гулаги, фашистките пълчища, масовото невежество, безнравствеността и бездуховността.

Ето какво пише Елена Рьорих в тази връзка:
“През определени епохи в различните страни се появява един или друг Вестоносец, носещ вест и толкова необходима помощ от Твърдината на Знанието, които обикновено се отхвърлят. Така и руското правителство беше своевременно предупредено и сега сме свидетели на печалните резултати от игнорирането на вестта. Пратеникът пристига в труден час, затова отхвърлянето означава поемане на своята карма. Всички тези бедствия, които връхлитат страната – не са ли страшно предзнаменование? Не избра ли страната най-трудния път? Но колко тежка е кармата на лицата, отхвърлили помощта на Силите на Светлината и по такъв начин поели върху себе си цялата отговорност за бъдещето?”

За разлика от Съветските партийни босове, американският президент Франклин Рузвелт е водел с Елена Рьорих – Довереничката на Владиката на Шамбала и Негова Ученичка – поверителна кореспонденция. Тази преписка, съдържаща 24 машинописни страници, е уникално явление в историята на руско-американските отношения. Тази Висша Помощ е подобна на оная, която е била предложена на съветското правителство.

Така че, Вестоносците не навсякъде се отхвърлят, не всички държавни управници възприемат Хималайските Махатми като “мит”.

Пространството над Земята е наситено с огнени призиви. Освен това, всяко столетие се изпраща особено мощен съкровен Зов на Шамбала. Чуват го за сега само броени единици хора – толкова бавно и трудно се разкрива човешкото сърце.

Зовът звучи, и той сякаш събужда проверените през вековете войници на духа. По различни краища на Земята те се призовават от Учителите за Великото Служене.

Владиката на Шамбала казва:
“Моите наричам войници, защото нито студ, нито глад, нито ден, нито нощ или лични неудобства, умора, опасност и преживявания – нищо не ги освобождава от изпълняването на дълга им. Пълната готовност винаги да служат на Общото Благо, постоянен караул, несломима решимост, противоборство с тъмата, дори когато е оставен сам, без видима подкрепа – това са основните качества на човека, които му дават право да се нарича воин на Светлината.

Пространствените токове могат да бъдат твърде тежки и наоколо да е много тъмно, но нищо не го освобождава от постоянен дозор и решимост да постигне победа. Поражението е невъзможно. Победата е задължение. Да се поддаде на тъмата и тя да сломи човека, означава отдаване в нейната власт и рухване в бездна, откъдето няма връщане.

Воинът върви със съзнание, че отстъплението е немислимо и път назад няма. И когато е премината такава черта на разбиране, решимостта става непоколебима. С подобно съзнание можем да прескочим всички пропасти, да преодолеем всички препятствия и да победим тъмата. Духът е несъкрушим и неунищожим. Не тялото и обвивките, а духът е над всичко” /Грани Агни Йога. Том 7, 384/

По пътя си, дори сред тълпи хора, войниците на Шамбала са… самотни. Служенето им, въпреки неразривната магнетична връзка с Учителите, все пак се изгражда съобразно плановете, построени от самите тях. И осъществяват тези планове самите те, лично, с ръцете и краката човешки. Една прашинка върху ботуша на Учителя за тях е по-скъпа от цялото злато на света. Ако те умрат преди да успеят изцяло да завършат набелязаната работа /а това се случва почти винаги/, то не се задържат дълго в надземните “почивни станции”, а почти веднага се завръщат на Земята, за да продължат недовършеното в миналия си живот в новото тяло.

Например онази Велика Душа, която през последното си въплъщение във физическо тяло е известна като Елена Рьорих, се е въплъщавала всеки 45 години – това е изключително напрегнат живот.
Христос казва: “Мнозина са звани, а малцина избрани” /Мат.20-6/
Нито един човек, не “позван” от Учителите – “не избраният” – няма да стигне до Шамбала!

Жителите на немногобройни планински села, които са разположени между вечните ледове, близо до Тайнствената Долина, в продължение на много хилядолетия са научени да мълчат за съкровеното. Те никога няма да покажат посоката и ще предпочитат смъртта пред излишно казаната дума. А непосредствените Стражи, които пазят границите на Шамбала са могъщи, невидими и винаги се намират на несменяем пост.

Дори кон не може да прескочи границата на тайнствената планинска Обител: той трепери с цялото си тяло и за нищо на света няма да направи и една крачка по обикновена, на пръв поглед, пътека.

Още на подстъпите към това място пространството е много силно наелектризирано и психологизирано. А планинският пейзаж може /с помощта на стихийните духове, които се подчиняват на Хималайските Адепти/ да се променя всеки миг. Онзи, който е стигнал прекалено далеч зад забранената линия губи ориентири и не може да се върне обратно.

В самата Шамбала атмосферата е много по-различна от атмосферата на долините. Тя до такава степен е наситена с електричество, че един обикновен организъм, ако попадне там, незабавно ще се разруши – ще изгори на секундата, като слаба крушка, която е включена в мрежата с високо напрежение. Онзи, който не е “позван” в тази странна област на Хималаите не може да проникне не само във физическото тяло, но дори и в астралното.

Да чуем, как описва Великият Учител, дал АГНИ ЙОГА, Тайнствената Хималайска Обител:
“Урусвати – това е мистичното име на Елена Рьорих, дадено и от Учителя Мория – познава Кулата Чунг. Урусвати знае, колко много Кулата външно прилича на скала. Не е трудно да се прекъсне достъпът към Кулата. Неголямо срутване може да прикрие постройката от долу, а един малък бент да превърне поточе в езеро. По такъв начин, когато трябва, можем незабавно да преобразим цялата местност. Нека хората се усмихват, предполагайки, че изпратените експедиции рано или късно ще проникнат във всички планински клисури. Но да не забравяме, че още преди преобразяването на местността силата на мисълта ще отклони всякакъв керван. Също и химичните въздействия няма да допуснат любопитните – така охраняваме Братството.

И най-усъвършенствани аероплани не биха могли да определят Нашето място. Отшелниците, които живеят в околните пещери, съставят бдителна стража. Пътниците могат да разкажат, как понякога срещнатият садху настоятелно ги съветвал да вървят по определения път и предупреждавал за опасността на друго направление. Самият садху никога не е стигал по-далеч, но му е заповядано да пренасочва пътниците. Тези хора знаят за Съкровената Местност и умеят да пазят тайна. Така че не бива да омаловажаваме предположението, че Ненарушимата Обител може да съществува.

Урусвати е запомнила очертанията на подстъпите към Нас… Нашите дълбоки хранилища също е видяла Сестрата Ни. Трябва да се видят събраните материали на знанието, за да се разбере, как се изгражда работата на Хималайската Обител”. /Надземното. Част 1/

А какво говорят Учителите за научния подход към различни явления?
“Ние Сме против мистицизма. Ако вземем английския корен на тази дума, то той означава “мъгла”. Всяка неясност, мъгливост, призрачност, суеверие, невежество, лъжа, шарлатанство се изключват при научен подход към материалните явления от висш порядък.
Всичко подлежи на строга научна проверка и анализ. Само Отрицанията са недопустими, защото отричайки това, което може да се докаже научно, ние се лишаваме от възможността да докажем несъмненото. Например: лъжовната наука е отричала съществуването на аурата и човешките излъчвания, но високочувствителната фотография ги фиксира и снимките са напечатани в научни списания. Така непредубеденият научен подход позволява да се изучава това, което до неотдавна се е отричало от някои, смятащи себе си за представителите на научното знание” /Грани Агни Йога. Том 7, 615, Гуру/

За Шамбала човечеството знае много малко – онова, което Учителите смятат за нужното и възможното да обнародват през конкретния етап на еволюцията.

Съществуват множество легенди за това тайнствено място в Хималаите, което различните народи наричат по различен начин. Цялата Азия знае за това духовно средоточие в далечните планини: индусите го наричат “Калапа”, тибетците – “Тебу”, будистите – “Шамбала”. Руските староверци го знаят като “Беловодие”. А в Европа тази тайна на планетата живее в легенди, които я назовават различно – ту Братството на Граал, ту царството на Пресвитер Йоан, ту Рипейските планини, ту Великото Бяло Братство*.
*/Бел. Ред. Българският мислител и философ Беинса Дуно използва това понятие/

Обаче за будистите тази свещена дума означава не само географско място, свято пазена Страна на Безсмъртните, а също и Епохата на Духовното преображение – Епохата на Шамбала/

Но съобщения за Тайнствената Страната има не само в легенди и предания на отминалите векове. През 19 и 20 век на човечеството са дадени много неща и от ръцете на Самите Учители от Свещената Шамбала

ТАЙНАТА ДОКТРИНА – това е Вестта от Шамбала, УЧЕНИЕТО НА ХРАМА е Вестта от Шамбала, книгите АГНИ ЙОГА са дошли от Шамбала, писмата на Е.И.Рьорих, дневниците на Н.К.Рьорих и неговите картини от Хималайската серия съдържат намеци, алегории и преки указания на Шамбала. ГРАНИ АГНИ ЙОГА – са записките на беседите на Ученика Борис Абрамов с Учителите от Шамбала. А за Вътрешния живот на Великото Бяло Братство на Учителите на човечеството, Неговият Глава – Владиката на Шамбала – разказва /разбира се в рамките на допустимото/ в две книги на АГНИ ЙОГА, които се казват НАДЗЕМНОТО. Според Святослав Николаевич Рьорих АГНИ ЙОГА още не е завършена. С усвояването на Основите, на хората ще се даде продължение на това УЧЕНИЕ НА ЖИВОТА.

Нищо, което не е предназначено за чуждите уши, а още по-малко за широко оповестяване, никога няма да проникне във външния свят от Хималайските Върхове! И нито един от “позваните” не се завръща обратно такъв, какъвто е бил преди – неговият организъм много силно се е променял.

Всички непозвани, които по най-различни начини се опитват да проникнат в Съкровената Страна на Учителите, ги очаква печална участ. Те ще се озоват сред вечните снегове в… безсъзнателно състояние и загинат /или на подстъпите към заветната зона ще попаднат в клопките на дугпа – черните магьосници/.

Онзи самонадеян пътешественик, който е тръгнал за Шамбала без покана, отначало трябва поне да попита себе си, за какво той е нужен в Крепостта на Космическите Разуми? С какво може да бъде полезен на Йерархията на Светлината? Каква мъдрост ще и донесе? Какви умения и способности ще предложи в помощ на Учителите в тяхната извънредно тежка космично-планетарна работа?

Ако се яви пред Махатмите, какво ще отговори на въпроса, защо е дошъл?! За да поиска ключовете от тайните?! За да придобие психично могъщество?! За да напише сензационен бестселър, който да му донесе световна слава и куп пари?

Нима някой се надява, че Владиците на Шамбала просто ей така ще дадат на първия срещнат онова съкровено, което се пази хилядолетия наред повече от зеницата на окото и винаги ще се охранява също толкова сигурно? Ако Учителите дават нещо на човечеството, то: 1. Не на какъвто и да е човек, а на своите Вестоносци – големи и малки – но винаги високо духовни Проводници, доказали верността си към Учителите в продължение на хилядолетията; 2. В строга зависимост от изискванията на еволюцията.

Да се обърнем отново към едно от писмата на Елена Рьорих. Тя пише:
“Трябва да ви кажа, че още не съм срещнала човек, който след като е научил нещо за Великото Бяло Братство, да не е започнал да Го търси. Но рядко някой, а по-точно никой, не си задава въпроса – готов ли е той духовно и физически за подобно напрежение? Ще издържи ли неговата физическа обвивка онова огромно нагнетяване на атмосферата, която обгръща тази Твърдина? Да я доближи може само оня, който в борба и преодоляване на всевъзможни трудности е изживял всичките си навици и привързаности и в подвига на самоотвержението ОГНЕНО е трансмутирал своите енергии. Без да е преминал земното чистилище, човек не може да стъпи в Рая. Огньовете на Висшите енергии ще обгорят отежнената аура. Затова само един, рядко двама души на столетие стигат до тази Твърд. Също така, Великите Учители никога не се намесват в кармата на човека и затова не правят никакви изключения. Кармата може да доведе човека в Тяхната Община. И ако такава карма е налице, никой и нищо, освен самият човек, няма да възпрепятства осъществяването й.”

А онези самоуверени господа, които неканени искат да отидат в Шамбала, нека първо да се опитат да организират екскурзия, да речем… до Центъра за управление на космическите полети. Възможно е, това да им се удаде. Тогава нека да проникнат в някаква свръхсекретна лаборатория на специални разузнавателни служби или в краен случай да влязат в хранилището на златния запас на САЩ и да изнесат от там всичко, което пожелаят. Ако това им се стори трудна задача, тогава би трябвало да се досетят, че щом толкова прецизно се охраняват земните съкровища и земните обекти, то границите на Шамбала – а това са границите между двата свята Физическия и Нефизическия – се охраняват милиони пъти по-сигурно!

Да, именно така и се охраняват границите на Шамбала. И то не с помощта на механични приспособления с електронна сигнализация, не с обикновени караулни пушки. И не само… от хора. Средствата за охраната на Шамбала са такива, че нито един самолет-разузнавач, нито един спътник-шпионин – даже от въздуха, даже от Космоса не може да засече онова, което не е предназначено за случайни очи.

Учителите казват, че думата “Шамбала” има много значения. Съгласно едно от тях - това е географско понятие, реална област в Хималаите със своите строго очертани граници /които, впрочем, е безполезно да се търсят на човешките карти/.

Но преди да търсим географската Шамбала, първо, казват Учителите, човек трябва да намери Шамбала вътре в себе си. А това означава, че е необходимо да притежаваме такъв дух, който да не е обременен с нищо земно, с нищо, което да го тегли надолу, към низшите светове. И още по време на земния си живот трябва да разберем, че най-тежкия товар за духа е чувството за собственост, което много отдавна извънредно забавя еволюцията на съзнанието и разума.

Новия и стария Свят, за който постоянно говори Учението на Махатмите АГНИ ЙОГА, се намира не от тази или другата страна на океана. Старото и новото разделя границата между Общото и личното благо, т.е., казват Хималайските Учители, всичко зависи от нивото на съзнанието, от наличието или липсата на самоотвержение.

Не света на собствениците и не капиталистическото общество, но именно Общината – и при това Световната – е бъдещето на човечеството. И това не е само необходимост, а е неизбежност на еволюцията, колкото странно и да звучат тези думи за повечето от нас, хората от края на Тъмната Епоха, които още от пелените след думата “мама” научават думата “мое”.

Е.И.Рьорих ни призовава “да заменим ограничаващото понятие АЗ с мощното, творящо и радостно НИЕ, при което ще разцъфнат всички възможности и богатства и ще нарасне нашата сила. Обаче хората се страхуват от понятието НИЕ. АЗ-ът винаги може да бъде разбран, докато НИЕ е пренебрегвано и отблъсквано” /Писма на Е.Р. 17.12.29/

За да разберем значението на великото сътрудничество, Великия Учител ни дава следния пример:
“Силите, действащи една срещу друга, взаимно се унищожават. Силите, действащи паралелно в една и съща посока, дават сума на тези енергии. А силите, действащи в различни посоки, губят в зависимост от ъгъла на разминаване. Хората не могат да разберат, че този основен закон на физиката е също така основен закон на сътрудничеството.”/Писма на Е.Р. 13.10.30/
„Колкото по-невеж е един човек или народ, толкова по-малко сътрудничество проявява той. Осъзналите общината , /т.е. сътрудничеството/ се движат напред.” Община,127

Общината, казват Учителите, е единствена форма на човешкото битие и предполага световното сътрудничество между народите. Ние се намираме пред прага на Новата Епоха – Епохата на Майтрейя, Епохата на Шамбала - Епохата на Световната Община. Затова следващият етап в развитието на човечеството предвижда развитието на общинното съзнание, по-точно – преобразуването на собственическото съзнание в неговата противоположност.

Каквото и да разправят за предимството на частната собственост, старият свят, който я е отгледат и пред чийто смъртен одър ние, хората на Армагедона, водим ужасяващи битки, най-накрая завинаги ще склопи очи и след време човечеството от бъдещето няма дори и да си спомня нито земята му, нито неговото небе.

Въпреки всички знаци, които Шамбала в изобилие изпраща на земните хора, независимо от духовните Провозвестия, които Тя предава чрез най-близките Си довереници и ученици, самоувереността на европейците продължава да остава също толкова голяма, колкото и невежеството на последните им клонове. Европейството /а това понятие включва и жителите от двете Америки/ или не желае да обсъжда въпроса за съществуването на Ядрото на Космическите Разуми на Земята или кощунства. Или изпраща експедиции до Шамбала /както го правят в началото на 40-те хитлеристите/, като самоуверено се надява да измъкне от там всичко, което може да послужи за егоистичния и агресивен ум, заразен от страсти и нестихващо желание за господство над хората.

Някои туристи-европейци - посетители на дом-музея на семейство Рьорих, който се намира в свещената долина Кулу, /това е Северна Индия, земите на древната Арияварта/ не биха имали нищо против да включат в списъка на индийските забележителности и… туристически поход до Шамбала. Един чевръст турист веднъж попитал Святослав Рьорих, няма ли той да му покаже пътя до Шамбала? Сякаш това е съседното дюкянче. Святослав Рьорих е разказвал на авторката, че в Непал има дори хотели с название Шамбала. “Но какво от това?” – се усмихвал художникът.

Един нормален човек трудно би могъл да си представи процеси, протичащи в някои съзнания, които с всеки изминат ден се свиват като “шагренева кожа”. Независимо от това, колко е възвисено и величествено някое понятие, след като попадне в съзнанието на грубия прагматик, то незабавно се опошлява и утилитаризира. Веднъж един от новите банкери, който уверявал, че се интересува от източна философия и теософия, явно имайки “едно на ум” много внимателно се поинтересувал у Л. Дмитриева: ”Нямате ли случайно познати… в Шамбала?” Така обикновено подпитват за връзки, които преди известно време обобщено се наричаха “втория начин”.

Великите Учители на Шамбала не са натрапници. Нашите Посветени, казват Те, никого не подканват и не крещят по пазарите, за да спечелят повече привърженици. На обитателите на Свещената Долина не са нужни тълпи. Напротив, Те много щателно са се обградили от тях. Учителите не канят на гости на чай или коктейл, не викат за обмяна на опит или обучение, не организират дипломатически преговори или специални екскурзии за силните на този свят. Страната Шамбала няма консул, който дава визи за влизане. Но и да има такъв хипотетичен “консул”, той би обяснил, че “визата” за Шамбала струва много скъпо: цялото злато на света по своята ценност ще се равнява на една щипка крайпътен прах.

Пътят за Шамбала – това е тясна пътека над пропастта. Това е пътека не на любопитните, дори не на любознателните. Това е Пътят на подвига в името на хората, в името на Общото Благо на човечеството, в името на еволюцията на общокосмическото човечество. Това е винаги Пътят на Жертвата. Други пътища за Шамбала не съществуват.

Какво влагат Учителите в понятието “жертва”?
Съкровеното Учение на Шамбала казва, че Великият Живот в Космоса се основава върху закона за взаимопомощта, върху Жертвата на Висшето в името на низшето. Висшите разуми – а значи по-развити същества – в определени критични периоди на еволюцията идват на помощ в името на запазване и развитие на низшия разум.

Така става преди повече от 18 милиона годинию – когато на Земята от Венера пристигат Седемте Велики Същности, между които се намира и Христос, за да съдействат за пробуждане на разума и самосъзнанието на човека. Те жертват по-нататъшната си еволюция на по-висока от Венера планета, слизат на Земята и внедвяват в животноподобния човек частица от Своето Божествено естество – “Божия Искра”. Човек става разумен и започва да прави самостоятелни крачки по пътя на Боговете, устремявайки се от смъртта към безсмъртието.

Така постъпват и Великите Учители на Човечеството, принасяйки в жертва на низшето.
Владиката на Шамбала в пестеливите и лаконични редове на АГНИ ЙОГА ни обяснява, че:
“Владетел на Атлантида Курновуу градеше Златните Врата, но се стремеше в храма, и принесе свойта жертва.”
“Соломон търсеше властта на Красотата, но все пак остана на престола и принесе свойта жертва.”
“Учителят Ориген отдаваше и телесно и духовно, за да научи хората на последното предание на Христа и запази бремето на Учителството.”
“Сергий от Радонега отказа престола на Метрополит, продължи да строи Общината си и задържа ученици около себе си.”
“Когато Акбар, наречен Велики, полагаше основите на църковното единство, душата Му се стремеше към дървото на мъдростта, под което Го спохождаше просветление.”

С други думи, всеки Велик Учител прави не това, което би искал, а това, което е нужно на човечеството, т.е. жертва себе си в името на общото благо.
"Аз ли за власт да говоря – пита Великия Учител - когато всичко глупаво, всичко суетно се стреми към нея?
Но говоря Аз и утвърждавам. Нашата Власт е друга: Нашата Власт е Жертва!"
“Мнозина са звани, а малцина избрани” – казва Христос.

За да премине Земния аванпост на Шамбала и не загине безследно, човек трябва да дочуе гласа на своя дух. Само духът е в състояние да различи Призива на Шамбала “Ела!” Само огнено пробуденият дух безпогрешно ще поведе към Свещената Страна. Само той безопасно ще проведе през пропасти и граници, защото дочулият ще се придружава от Самия Невидим Учител от Шамбала.

Такъв изключително рядък човек – “избраният” – от самото раждане се намира в духовното полезрение на Учителите, независимо от това, в какъв народ се е въплътил за пореден път, къде се намира през всяка секунда на денонощието, какво прави и какво мисли.

Много хора, едва докоснали се до Учението на Махатмите, веднага искат да попаднат направо… в Шамбала. Те не си правят труд да си зададат въпроса, какво е това и какво е необходимо, за да се получи “пропуск” за влизане. Те няма да повярват, ще започнат да протестират, дори ще обърнат гръб, ако им се каже, че пътят към Шамбала минава през… Голгота.

“… къде са ония, които са дали всичко за Учителите на Светлината?” – пита Майката на АГНИ ЙОГА /Е.Рьорих/ в съкровената беседа с един от “избраните” – със своя руски Ученик, който самоотвержено е вървял по Пътя. /Ученикът е Борис Николаевич Абрамов. Едва на 60 години този високодуховен човек, преминал през тежки изпитания и развил в себе си висши психични способности /ясночуване/, е бил допуснат до всекидневни пространствени съкровени беседи с Великите Учители. Борис Абрамов е оставил за нас Записки на Беседите с Владиката на Шамбала, Майката на Агни Йога, Е Рьорих, и Гуру, Н.Рьорих, във вид на 13 книги с общо заглавие ГРАНИ АГНИ ЙОГА. Това е истински учебник по Основите, чиито страници в много достъпно изложение отразяват множество аспекти–грани-страни на Духовната Философия на Учителите от Шамбала./

Макар и да казваме, че земните сътрудници на Шамбала са самотни войници, трябва да помним, че по пътя на духовното израстване нито един човек никога не е самотен. Помощта пристига винаги. Но в последния момент – на предела на човешките сили.

Но трябва да подчертаем и още едно много важно нещо. Независимо от това, че Владиците на Шамбала са Духовните Учители и истински Спасители на човечеството, в задачата Им не влиза да наблюдават всеки страдащ човек с цел да му окажат незабавна помощ.

“Не можем да очакваме, че те /Хималайските Махатми – ред./ ще обръщат особено внимание на всяко човешко същество, докато това същество не привлече изключителното Им внимание чрез своите постъпки. Тяхната особена грижа са интересите на човечеството” – пише Елена Блаватска. /“Хималайски Братя”/.

А у Елена Рьорих четем:
“Владиците на Шамбала са толкова напреднали в духовното Си развитие, че вече не могат да носят бремето на чисто земното съществуване и непосредствено водачество и контакти с множества. Това би било непроизводителна загуба на сили. Пред Тях стоят планетарно-космически задачи и затова Те могат да отделят само известна част от силите си за личното ръководство на единици хора. По тази причина за предаване на духовното Провозвестие Те използват най-близките си доверени и ученици.

Главните Им сили сега са насочени към грандиозната битка с тъмните разрушителни сили в Тънкия Свят и на Земята, към предотвратяване на международния сблъсък и потушаване на подземния огън, заплашващ планетата с взрив. Наистина, огромно е напрежението на Силите, които полагат за спасението на Земята. Човечеството пък, в безумието си навсякъде само поставя динамит. Тъй като имат много малко помощници на Земята, цялата неимоверна тежест при неутрализиране на разрушителните енергии ляга върху тези Самоотвержени Пазители на неблагодарното и невежо човечество.” /Писма Е.Р. 2т. 30.08.35г. Стр.13/

Какво чак пък толкова пазят Учителите, ще попита някой?
Трябва да знаем, че през Тъмния Век /а ние живеем в самия негов край/ човечеството неведнъж се е оказвало на ръба на своето съществуване, заедно със самата планета Земя. През 1899 г. Земята е била заплашена от гибел, но била спасена с помощта на усилия на много Учители и “сили, събрани от други планети в определени зони и земни центрове, които поддържат баланс и до настоящия момент”. Тъмната Звезда /така наричат Учителите нашата планета, но не защото е лишена от светлина, а поради злите дела, които върши човек от момента, когато е започнал да носи отговорност за своите постъпки/ е била спасена, но за дълго ли?

Разрушаването на цялата планета не е чак толкова рядко явление в Мирозданието. В Слънчевата система имаме свидетелство за подобен случай. За него отдавна знаят Учителите, а днес научават и учените.

Астрономите забелязват значителен промеждутък между Марс и Юпитер и години наред опитват да намерят небесното тяло, което би трябвало да бъде там. В края на краищата те откриват повече от 200 астероида – много малки планети с диаметър около 25 км, които се движат близо една до друга в обща посока между орбитите на Марс и Юпитер. Сякаш това са парчета от някога голяма планета. Учените нямат обяснение. А от писмата на Е. Рьорих научаваме, че това е планетата Фаетон, която е била постигната от печална участ.

Също от Писмата на Е.Рьорих – да не забравяме, че тя е Ученичка на Великия Учител от Шамбала – научаваме, че над Земята се сгъстяват “облаците” и към 1936г. Тази година заема особено място и в изчислениета на Египетските Йерофанти, за нея съобщава и американският ясновиждащ Едгар Кейси. 1936 г. “беше преломен момент на планетата” – се казва в Грани Агни Йога. Но невидимата ръка отново отклонява заплахата от Земята. След това опасността се появява през 1949 г., а после през 1977 г. …

Не трябва да бъдем пророци или ясновидци, за да разберем, че и днес Земята се намира на ръба на катастрофата. Говори се за изместването на земната ос – и като следствие – рязка промяна в климата на планетата.

И отново, за кой ли път, Спасителите на Земята – Учителите от Свещената Страна, е възможно да направят всичко, за да предотвратят или поне да намалят размерите на катастрофата. Но съдбата на планетата все пак е в ръцете на човека. Именно човекът може да взриви или да спаси своя дом. Как? Чрез начина на своето мислене, като подобрява мислите и стремежите си или ги влошава окончателно.

Безброй хилядолетия човечеството пребивава на плюса на себеслуженето и знае много добре, колко страдания поражда това чувство. Обаче в продължение на тези дълги векове, то така и не е разбрало, че причината за страданията е в самия него – в това, че всяка мисъл и чувство се запечатват върху ауричното яйце на човека и се пренасят в бъдещето, в следващо въплъщение.

Затова себеслуживците се раждат себеслуживци. А егоизмът – както знаем, АГНИ ЙОГА нарича това чувство самост (нещо повече от себичност- бел. ред)– е едно от най-лошите качества на човешката личност. Самостта е енергия с много груби, низкочестотни вибрации, и затова има изключителна плътност и най-голяма способност към диференциация /т.е. разделяне на човека от човека/.

Това качество на астрала е най-разлагащо и най-пагубно за духа.
И ако духът е обременен от страсти, ако самостта закрива хоризонта, а самомнението е много високо, човек никога няма да дочуе Зова на Учителя!

Нека да си напомним: Гласът на Незримия Учител и гласът на духа имат обща природа. Той е беззвучен макар и да звучи. До човека, чийто дух е

 утежнен само със земни огньове, никакви тънки пратки не достигат. А те се изпращат! Те се докосват до аурата на всеки човек много пъти на ден! Но щом гласът на Учителя не се чува, значи тънките пратки не се привличат от вътрешните енергии, тъй-като в съзнанието на човека няма подобни!

В отиващата си раса хората, глухи за гласа на сърцето, са прекалено много. Затова помощта, изпращана от Висшите Сили, не се възприема от преобладаващото мнозинство на човечеството.

Веднъж стъпил на Пътя, Ученикът трябва да върви напред и само напред, колкото и да е трудно това. Не бива да се връща назад! Защото ще го събори и погълне връхлитащата отзад океанска вълна на кармата. Но същата тази вълна, казва АГНИ ЙОГА, ще издигне всеки, който върви напред – безстрашно, упорито, с преданост в сърцето.

Учители казват:
“За най-ценното свойство на пътника, тръгнал по път безпределен, ще смятаме неотклонността, когато Пътят не се прекъсва от нищо: нито от радост, нито от нещастие, болест, сполука, ласкателство, хула, нито от злоба на жестоки сърца и атаки на тъмните. Когато вече нищо не е в състояние да прегради Пътя и да спре напредъка, може да се каже, че целта е постигната, колкото и далечна да е тя.”

Духовният разум е всезнаещ. Но разсъдъчният ум прозира много тежко. На прозрението пречи всичко, което застила очите на личността.
“Преди да прозрее разумът на душата ти – казва Книгата на Златните Правила – зародишът на чувствеността трябва да бъде унищожен без завръщане към живот.

Ти не можеш да вървиш по Пътя, без да се превърнеш в самия този Път.”
Терминът “Път” се среща във всички Мистерии и съкровени книги на Индия и останалия Изток. Когато вече се намираш на Пътя, “където и да стъпиш, това място става собственото ти Аз” – учат те.
“Ти си Пътят” – казва Йерофантът на неофита след последното стъпало на Посвещение, когато Ученикът вече сам става Учител.
“Аз съм пътят, и истината, и животът” – казва Учителят Исус, с което дава на християните да разберат, колко са дълбоки корените на Неговото Учение.

“Калагия!” – “Ела в Шамбала!” Което е равнозначно на “Ела в Царството Небесно!”

Но нали Христос е казал, че това Царство е вътре в човека, и заветният ключ към него се завоюва в тежката битка на разума със собственото си несъвършенство в Света на Материята?!

Съкровеното Учение на Шамбала, отразено в Учението на Христос, постоянно ни напомнят, че Пътят към Небесата започва именно на Земята.
И всеки един от нас трябва добре да осъзнае, че няма да преодолее този Път без мъдрия съвет и майчината грижа на Учителите, които съединяват най-висшите сфери на Надземния Свят със свят земния – най-низшия от Световете! …

Да приключим с думите на великия Учител. Те са изпратени към всеки един от нас и “имащият уши нека да чуе”:
“На Земята има три милиарда хора /Посланието е писано през 60 г./ и всеки човек живее със своето отделно, обособено съзнание, в своето лично, малко. Не Можем да се потапяме в него. Можем само да изпращаме Лъч насреща към ония, които се устремяват към нас. Човек може да стигне до Нас, само след като се е отказал от своя личен свят и е запълнил съзнанието си с Нашето и общочовешкото. И устремен в Твърдината, той може да черпи от нейната светлина след като се е отрекъл от себе си. Самонапълването със своята самост изключва възможността да се докосне до висшите енергии – или своето, или Висшето.

Ще попитат: но как да не живеем със своето, лично, намирайки се в живота, всред тълпи хора? От примера на подвижници, герои, деятели на Общото Благо, можем да видим, как те, живеейки между хората и заради хората, са живели свръх личен живот, не мислейки за себе си и полагайки всичките си сили за Служене на Човечеството. Те си намирали достатъчно решителност да се откажат себе си и да заменят личното с общочовешкото. Нито страданията, нито болестите, нито лишенията – нищо не е могло да ги отклони от избрания път. Дори смъртта не ги е плашела. В това се състои смисълът на служенето на Светлината. Потъването в личното е смърт на духа. Отричането от личното, т.е. самоотвержението, е победа над самостта и утвърждаването на безсмъртното начало в себе си, в своята Висша индивидуалност.

Това е пътят на Светлината.”

Така казва Владиката на Свещената Страна Шамбала – Сърцето на Земята – Великата Надежда на Света.