Най-нови статии

Цялата световна история е видоизменена, преиначена и озопачена до пълна неузнаваемост с цел Бялата Славяно-Арийска РАСА да бъде унищожена изцяло. Сменено е Летоброенето, сменени са имената на нашите Богове, сменена и тотално съкратена, и осакатена е нашата истинска Руническа Азбука, променен е до пълна неузнаваемост най-древния Славяно-Арийския Календар - Сварожевия кръг, който е основа на древно-българския. Подменена е вярята ни, обичаите ни, бита ни...живота ни, изцяло - до пълна крайност. Затова реших да направя един мъничък увод към статията по-долу, която г-н Живин преведе. В него искам да кажа, че Славяно-Арийската Нова Година е свързана с есенното слънцестоене, което е на 21-22 септември, всяка година. И когато говорим за раждането Исус Христос, който е Славяно-Ариец и истинското му име е РАДОМИР - РАДОСТ НА СВЕТА, със сигурност е доказано, че той е роден именно на 21 срещу 22 септември, точно на есенното равноденствие, по по вермето на Славянската  Нова година, според истинския календар на Сварожевия кръг. Освен това РАДОМИР Исус Христос е имал и брат - РАДАН, който ще видите присъстващ по-долу в иконите с майка им Мария. Останалото ще научите от статията...

Н.Т.Н.-Селена (Волхвиня Ярослава)

*   *   *   *   *   *   *

Кога се е родил Исус Христос?

Мистика на историята и история на мистиката на Русия

Той се ражда във Витлеем, в събота, на 21 септември в 5 година преди "новата ера", но най-удивителното е, че "официалните" дати (25 декември и 7 януари) също са верни! Как е възможно? Оказва се, че може!

В главата за Кръщението на Русия отбелязах, че първата църква на кръстена земя в Киев (Успение Богородично) е осветена през 996 година, която всъщност е годината на хилядолетието от Рождество Христово, като се позовавах и на книгата ми "Астро-Библос". Но, както се изясни, тази книга малцина астролози ще прочетат до края, дотолкова "нагъсто" е запълнена с астрология, както и първата ми брошура на тази тема "Зороастризъм и християнство", публикувана още в началото на 1996 година...

Затова реших да изложа тук същността на своите изследвания по възможност с минимум астрологически отпратки. Това става още по-лесно поради факта, че действителната дата на Р.Х. е установена, както ще се убедите, напълно без помощта на астрологията, чрез почти радиационни за историческите изследвания методи. Първоначално резултатите от тази разработка бяха накратко публикувани в Рижкия вестник "СМ сегодня" от 21 септември, 1995 година, точно година преди 2000-летието от Рождество Христово, а у нас в Русия пръв я публикува петербургския вестник "Реквием" през ноември същата година; после беше публикувана кратка статия в списанието "Наука и религия" N 12 от 1995 год.

След това, в течение на цялата 1996 година  нееднократно изпращах свои материали в множество наши вестници и списания, но навсякъде отказваха да ги отпечатат, като се оправдаваха основно със "злободневието". Само в "Московски новости" В.В.Шевелев ги прие, точно за 2000-летието, но, както казват вестникарите, "материалът беше изстрелян" в последния момент. Разказвам всичко това за онзи читател, който веднага би попитал, а защо ли авторът си е премълчал през 1996 година? Както виждате, не съм си мълчал. И сега пак го пиша.

Нито текстовете на Новия Завет, нито апокрифите, нито устното предание не са ни предали действителната дата и година на рождението на Иисус Христос. Защо? Работата е в това, че според древната традиция, вероятно още от времето на Моисей, юдеите не са празнували рождените дни. Всеки, разбира се, е знаел възрастта си, но рождените дни не се празнували, а дори и да са искали да го правят, не биха могли заради приетия също в древността слънчево-лунен календар с плаващо начало на годината, определящо се понякога дори не от първото пролетно новолуние, а от деня, "в който ечемикът изкласява".

Казват, че докато Омар Хаям, се занимавал с юдейския календар, веднъж възкликнал, че евреите заслужават проклятието си дори само заради своя календар. За ортодоксалните юдеи празнуването на рождения ден било  признак за "езичество" и можело да се практикува единствено сред отстъпниците от вярата на предците, в кръгове близки и симпатизиращи на Рим.

Така е било и по времето на тетрарха Ирод Велики, който управлявал Юдея в продължение тридесет и четири години, чак до смъртта си през пролетта на 4-тата година пр.н.е., и при управлението на който във Витлеем се е родил младенецът Иешуа, Иисус Христос. Ако някой юдей от онова време е искал да каже нещо за датата на своето раждане, то би го формулирал по следния начин: роден съм в последния ден на празника Сукот (библейски "Разпъване шатри" - бел пр.), през 33-тата година от управлението на Ирод, или, по-скоро (тъй като юдеите недолюбвали Ирод), по-вероятно би било казано - през 15-тата година от Обновлението на Храма.

Евангелието на Иоан свидетелства, че годината на освещение на преустроения от Ирод юдейски храм в Иерусалим (20-та година преди н.е.) се явява най-важната отправна точка в летоброенето за юдеите. Отново ще се върнем към този въпрос, а засега ще напомним, как е възникнала "официалната" дата на Рождество Христово - нощта на 24 срещу 25 декември през 1-та година пр. н.е. (в православието, от 1918г. - 7 януари на 1-та година от н.е.).


Църквата и Рождество Христово.
Как е била установена датата на Р.Х.?

До седемдесетте години на 1-ви век от н.е. огромното мнозинство от християните били юдеи и сред тях въпросът за датата на рождението на Спасителя просто не се е повдигал. Но след Юдейската война, пълното разрушение на Иерусалим и разпръсването на около шест милиона евреи, сред които били вече и десетки хиляди християни, из страните от Средиземноморието, - след тези събития се слага началото на значителен и постоянен ръст на християнските общини извън Юдея за сметка на новопокръстените "езичници", за които този въпрос бил естествен и обичаен, а приетият при управлението на Юлий Цезар, от 1 януари 46 година преди н.е., юлиански календар, позволявал да се отбелязва всеки рожден ден ежегодно в един и същи ден, - почти така, както празнуваме нашите рождени дни сега.

В 1/2 век от н.е. юдео-християнството, тясно свързано със съблюдаването на законите на Моисей, било отхвърлено от новото християнско мнозинство, макар за покръстените в Христа "езичници"  да са били въведени доста съществени облекчения и нововъведения още от апостол Петър, впоследствие потвърдени и от апостолския Иерусалимски събор, - това е примерно през 50-та година от н.е. Към втори-трети век се отнасят и първите известни опити да се установи датата на Рождество Христово и да бъде отбелязвана като един от главните християнски празници.

Първата широко известна и приета от египетската Църква в Александрия дата на Рождеството Христово е била свързана с древноегипетския празник на Възраждащото се Слънце, със зимното слънцестоене, което по онова време се е отбелязвало в Египет на 6 януари (по юлианския календар), макар и астрономически това вече да е било доста неточно още тогава - в действителност зимното слънцестоене трябва да се отбелязва две седмици по-рано.

Но и до ден днешен някои християнски общности, водещи началото си от най-древната Александрийска традиция, отбелязват Рождество Христово на 6 януари - например, Арменската автокефална Църква. Свързването на датата на Р.Х. със Слънчевия Календар и зимното слънцестоене се обяснява с факта, че от най-древни времена всички народи са смятали, че Слънцето-Дух господства над всичко във Вселената, и че именно от деня на зимното слънцестоене светлата час от денонощието започва да нараства - Духът на Вселената се възражда, побеждава тъмнината в света.

Именно така са обосновавали своето решение отците на Александрийската Църква. К.Фламарион в своята "История на небето" пише (по друг повод, не във връзка с разглеждания въпрос), че в древноегипетската традиция Слънцето на пролетното равноденствие се изобразявало като юноша, лятното Слънце - като мъж с буйна брада, есенното Слънце с образа на старец, а Слънцето на зимното слънцестоене се изобразявало като дете, младенец.

Отците на Александрийската църква разбира се познавали древноегипетските вярвания и традиции и, очевидно, с тях бил свързан изборът им на датата на Рождество Христово. В Рим празникът на Възраждането  на Слънцето се отбелязвал в нощта на 24 срещу 25 декември, непосредствено след римските Сатурналии, най-веселия римски празник. В Рим празникът на Слънцето бил свързан с култа към Митра - Слънчевия Бог на древните перси - зороастрийци, култ който бил отдавна възприет сред римляните.

През 337 г. от н.е. римският папа  Юлий Първи утвърдил датата 25 декември като дата на Рождеството Христово. За обединяването на празника на Слънцето с Рождество Христово в Рим до голяма степен способствало видението на императора на галите Константин Велики от 27 октомври 312 година. Преди битката за Рим той сънувал, че върху слънчевия диск има кръст с инициалите на Иисуса Христа и надпис "In hoc signo vinces" ("Сим победиши").

Бащата на Константин Велики, императорът на галите Константин Хлор симпатизирал на християните, а впоследствие Константин Велики  провъзгласил християнството за държавна религия на Римската империя. Обединението на "езическия" празника на Слънцето с Рождество Христово било, очевидно, и чисто прагматически изгодно за християнската Църква, тъй като този любим на хората "езически" празник бил непобедим чрез каквито и да било увещания на църковниците или папски були. Църквата никога не е крила, че действителният ден на рождението на Иисус Христос не е известен, и че датата 25 декември е установена в действителност от самата Църква.

През лятото на 1996 година, в едно от своите послания римският Папа Иоан Павел Втори потвърди, че историческата дата на Рождество Христово не е известна, и че в действителност Спасителя се е родил между 5-7 години преди новата ера, преди "официалното" Рождество Христово. Летоброенето от Рождество Христово (от "новата ера") се е установило доста по-късно от приемането на датата 25 декември, в шести век по днешните измерения, а дотогава се отмервало от основаването на Рим, т.е. от 22 април 754 година преди н.е. През 1997 година на 22 април в Рим отбелязаха 2750 години от легендарното основаване на великия град.

Някой наблюдателен читател би попитал, а защо се получава така, нали 1997 плюс 754 е равно на 2751? Работата е там, че между първата година пр.н.е и първата година от н.е. няма нулева година, затова, например, ако Иисус Христос се е родил през 5г. пр.н.е., то през 1г от н.е. ще е навършил не шест, а пет години, а 33 години ще е навършил през 29г от н.е.- но към това ще се върнем по-късно.

През 1278 година от основаването на Рим Папа Иоан Първи възложил съставянето на пасхални таблици на монаха Дионисий Малки, изтъкнат богослов, астроном и математик за времето си, и между другото, скит по произход. Именно с оглед на удобството при съставянето на пасхалните таблици Дионисий избрал 25 декември, 753 година от основаването на Рим в качеството на хипотетична дата на Рождество Христово, а впоследствие предложил на Иоан Първи да въведе ново летоброене, от Рождество Христово - а тогава се падала, според изчисленията, 525-а година от Р.Х., и по-точно - от 1 януари, 754 година по старото броене, или от 1 година от новата ера по новото броене. Но дълги векове след това мнозина в Европа се придържали към римското летоброене и едва през ХIV век окончателно, почти из цялата християнска Европа се наложило новото летоброене...

Някои изследователи смятат, че Дионисий Малки при своите изчисления на периодите на управление на Римските императори просто е "пропуснал" четири години от управлението на император Август; други предполагат, че в своята работа той се е ръководил не толкова от историческата точност, колкото от леснотата при съставянето на пасхалните таблици - нали именно тази задача му е била поставена.

Така или иначе, именно такава, вкратце, е историята на установяването на приетата понастоящем дата на Рождество Христово. Остава да добавим, че през 1918 година, след приемането на грегорианския календар в съветска Русия, за да остане с юлианското летоброене, православната Църква, пренесла всички Църковни празници с 13 дни напред, затова от 1919 година и Рождество Христово се празнува от Православния свят в нощта на 6-ти срещу 7 януари. Но не тези детайли, макар и съществени, са предмет на нашето изложение.


В коя година е роден Иисус Христос?

Горната граница се определя от времето на смъртта на Ирод Велики, а той умира през ранната пролет на 4г пр. н.е., скоро след лунното затъмнение от 13 март същата година (750-та от основаването на Рим). По този въпрос са практически единодушни всички съвременни изследователи. Долната граница на възможната година на Р.Х. също може да бъде определена без особени затруднения чрез обобщен преглед на каноничните Евангелия.

В Евангелието на Лука за началото на служението на Христа е казано, че е бил "в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея..."(Лк.3:1). Известно е, че Тиберий Клавдий Нерон Цезар - това е пълното му име, е роден в 712г. от основаването на Рим (42г пр.н.е.) и е бил обявен за съвладетел на император Август в 765г.(12г от .н.е.), а титуляр станал в 767г.(14г от н.е.). В първия случай началото на служението на Иисус се пада през 27г от н.е., а във втория - през 29г. от н.е.

По-нататък в Евангелието на Лука се казва, че "Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години."(Лк.3:23). Вероятно евангелист Лука е приемал за начало на управлението на Тиберий 765 година, защото иначе се получава, че Христос се е родил след смъртта на Ирод Велики, а това вече противоречи на Евангелието от Матея, чиято втора глава е изцяло посветена на разказа за събитията около Рождеството, свързани с Ирод Велики. Освен това, от Евангелието на Иоана следва, че първото появление на Иисус с апостолите в Иерусалим е било малко преди юдейската пасха в 27г. от н.е.

Всъщност в Евангелие от Иоана четем следното за първите спорове с юдеите в храма: "Иисус им отговори: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна. А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?" (Ин.2:19,20). Храмът е бил основно преустроен от Ирод Велики и осветен от първосвещениците през 20г. пр.н.е., а впоследствие постоянно е дострояван и подобряван - следователно, 46 години строителство дават в резултат 27г. от н.е.

Както виждаме, свидетелствата на евангелистите съвпадат, ако приемем за начало на управлението на Тиберий 12г. от н.е. и началото на служението на Иисус 27г от н.е. Сега вече сме почти готови да установим долната граница на възможната рождена година на Иисус Христос, като приемем думите на Лука "беше на около трийсет години". Очевидно, над тридесет, тъй като иначе пак излизаме отвъд горната граница, т.е. 4г. преди н.е. Ако през 27г. от н.е. Спасителя е навършвал 31 години, то годината на раждането Му е 5г. преди н.е., ако са 32 години, ще получим 6г. преди н.е., ако е навършвал 33 години през 27 година, то годината на Рождество Христово става 7-а преди н.е.

Болшинството изследователи смятат, че именно това е и долната граница като възможна година на рождението на Иисус Христос. Ще добавим, че ако откритата в изчисленията на Дионисий Малки грешка от четири години е единствената, то получаваме 5-та год. преди новата ера като най-вероятна. Понякога, всъщност, се привеждат аргументи, основаващи се отново на Евангелието на Иоан, че в последната година на земното си служение Спасителя е бил на около петдесет години. При това се позовават на следните думи от въпросното Евангелие, отнасящи се към времето на последното, трето посещение на Спасителя в Иерусалим: "Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. На това Му рекоха иудеите: Нямаш още петдесет години, - и си видял Авраама?" (Ин, 8:56-57).

За да бъдат правилно разбрани тези редове, трябва да си припомним, по-горе приведения епизод от втора глава на същото Евангелие, когато при първото посещение в Иерусалим (в 27г.), юдеите говорят, че храмът е на четиридесет и шест години. Епизодът от осма глава е също свързан с възрастта на храма, а не с тази на Иисус. Всичко отново протича, както следва от Евангелието, в храма, в последния ден на празника Сукот - т.е., ако се следва хронологията на Евангелието, в 29г., и юдеите отново съотнасят поведението и словата на Иисус, този път за Авраам, с възрастта на храма.

Тоест, те отново посочват на Назарянина, че Той е по-млад от храма, по-млад от мнозина свои опоненти,- и при това смее да ги поучава. Тази "линия на храма" в Евангелие от Иоана позволява, както виждаме, да се възстанови хронологията на евангелските събития чрез възрастта на храма - това е всичко. Впрочем, не съвсем всичко. По-късно ще се опитаме да да разберем какъв е този "Моя ден", за който говори Иисус Христос в последния ден на празника Сукот в 29г.,- но за това по-нататък. А засега ще се опитаме да уточним годината на Рождество Христово.


Витлеемската звезда.

Още едно указание за времето на Рождество Христово е разказът за Витлеемската звезда в Евангелие от Матея. На този разказ са посветени стотици изследвания, затова ще го приведем тук:

"А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от Изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: "Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на Изток, и дойдохме да му се поклоним." Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос. А те му казаха: "Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: - "И ти, Витлееме, земьо Юдова, никак не си най-малък между Юдовите началства, защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил".

Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата. И като ги изпрати във Витлеем, каза им: "Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня." А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна." (Мт.2:1-11).

Отците на Църквата се занимават с тълкуване на природата на тази звезда още от началните векове  на християнството. Ориген (в трети век) и Иоан Дамаскин (ок.700г.) предполагали, че това е била "опашата звезда", т.е. комета, и тази хипотеза, от време на време отново се изважда на бял свят по един или друг повод, даже в наше време - така например, във връзка с появяването през пролетта на 1997г. на кометата Хейл-Боп.

Що става въпрос за именно тази комета, тя не би могла по никакъв начин да е Витлеемската звезда дори и само поради факта, че предишното й приближаване до Земята е било преди около 4000 години - така сочат съвременните астрономични изчисления - а следващият път ще можем да я наблюдаваме в небето след около 2000 години, като всеки път орбитата й силно се променя от притеглянето на Юпитер. Освен това, и най-вече затова, е трудно да си представим, че изключително явление като Витлеемската звезда не е било отразено от летописците по онова време и от самия евангелист Матей.

Всички летописци винаги обръщат особено внимание на кометите, наричайки ги  "опашати звезди", или "копиеподобни" - така или иначе винаги подчертавали тази особеност на кометите. Достатъчно е да прочетете, например "Повесть временных лет" (СПб,1996) с коментариите на академик Д.С.Лихачев, за да се убедите в казаното. Няма никакви основания да смятаме, че евангелист Матей е бил по-лош, от останалите летописци, по-малко внимателен, по-малко вещ в такива рутинни неща. Но що за звезда е била тази?

През октомври 1604г. докато наблюдавал тройния съвпад на Юпитер, Сатурн и Марс в близост до избухнала точно тогава и в точно същата област от небето Нова звезда, Иохан Кеплер, стигнал до мисълта, че нещо подобно може да се е случило по времето на Рождество Христово. Това предположение се подкрепяло още и от факта, че от най-древни времена са наричали Юпитер "царската звезда", а Сатурн са смятали за "юдейска звезда" - планета, свързана с юдаизма, затова съвпада на Юпитер и Сатурн е могло да бъде изтълкувано от звездобройците като знак за бъдещо рождение на Царя Юдейски - още повече, че по преданията на Изтока, такъв съвпад на Юпитер и Сатурн предшествал рождението на Моисей, почитан от най-дълбока древност не само от юдеите, но и от много други народи велик пророк.

Съвпадите на Юпитер и Сатурн се случват на около двадесет години и действително, в 7-та год. преди н.е. Юпитер и Сатурн три пъти съвпадат в знака Риби, а доколкото именно изображението на риба (и гръцкото изписване на тази дума) се явявало таен символ на ранните християни, предположението на Иохан Кеплер се поддържало от много изследователи. Но съвременните точни изчисления показват, че през 7-та г. преди н.е. Юпитер и Сатурн са се сближавали на небето на разстояние не по-малко от един лунен диаметър, затова и съвпадът им по никакъв начин не би могъл да изпъква в небесата със своята яркост, макар, разбира се, влъхвите-зведобройци да са могли да го приемат като предвестие за предстоящо рождение на Царя Юдейски. А дали не е избухвала през тези години в небесата Нова или Свръхнова звезда?

Астрономите знаят, че ярките нови звезди, избухващи на небето веднъж или два пъти за столетие, след няколко дни или месеца губят своето сияние или напълно изчезват, като оставят след себе си само постепенно разрастваща се мъглявина (такава е Ракообразна мъглявина, останала на мястото на избухнала някога свърхнова звезда), или след излъчване с необичайна яркост се превръщат в малки звездички, от малка звездна величина. Първите се наричат Свръхнови, а вторите - Нови звезди. От Евангелието на Лука може да се предположи, че влъхвите-магове са видели на Изток Нова звезда.

Още преди И.Кеплер друг велик астроном, математик и изобретател, италианецът Йероним Кардан направил именно такова предположение. И наистина, в края на краищата, вече по-близо до нашето време, в китайски, а после и в корейски древни летописи-хроники били намерени астрономически записи, отнасящи се по съвременното летоброене към 5г. преди н.е., и свидетелстващи за избухване на Нова звезда, за това, че тя ярко сияла през пролетта на тази година в течение на седемдесет дни преди изгрев слънце, на Изток, ниско над хоризонта.

На тези летописи се позовавали някои изследователи още в началото на нашия век, но едва през 1977 година английските астрономи Д.Кларк, Дж.Паркинсън и Ф.Стефенсън предприели сериозно изследвание в тази посока. Наложило им се да се сблъскат със сериозни трудности, защото било необходимо делението на небето на съзвездия да се установи и приведе в съответствие с европейската система, да се идентифицира древната класификация на небесните обекти за отличие на избухването Нови от наблюдението на комети, да се преведат източните календарни дати според съвременното летоброене.

Английските астрономи направили всичко това. До 1977г. те анализирали китайските и корейските астрономически хроники за периода от 10г. пр. н.е. до 13г. от н.е. и отъждествили Витлеемската звезда с наблюдаваното в течение на 70 дни избухване на ярка Нова звезда през пролетта на 5г. преди н.е., при това успели достатъчно точно да установят небесните й координати. В отчитане към 1950г. това би бил 3-ия градус на зодиакалния знака Водолей, а през 5г. преди н.е. Витлеемската звезда се е намирала примерно в 7-ия градус на зодиакалния знак Козирога.

Астрономическите изчисления потвърдили, че през пролетта на въпросната година яркото й сияние можело да бъде наблюдавано в Персия (откъдето дошли влъхвите-магове) и изобщо от Сирия до Китай и Корея на изток, ниско над хоризонта, преди изгрев слънце - точно както е по Евангелието от Матея. Но по времето на идването на влъхвите-магове в Иерусалим никой вече не виждал звездата, само влъхвите-магове помнели за нея - значи е било след седемдесетте дни на сиянието й през пролетните нощи, през лятото или есента на 5г. преди новата ера...

Дотук излагахме факти, добре познати на изследователите на ранното християнство, а и широката публика е повече или по-малко запозната с гореизложеното, освен, може би, изследването на английските астрономи (съобщение за него беше публикувано в списание "Природа", 1978г.,брой 12). Тези английски астрономи изчислили, че Юпитер и Сатурн са се сближавали през 7-та г. преди н.е., но най-много на няколко видими от земята диаметри на Луната (около градус от дъгата), така че техният съвпад не е могъл да се откроява на небето.

Сега ще изложа моята версия за това как Витлеемската звезда е довела влъхвите-магове от Иерусалим във Витлеем: "И ето, звездата, която бяха видели на Изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът..." Известни са опитите на привържениците на отъждествяването на Витлеемската звезда със съвпада на Юпитер и Сатурн да обясняват тази странна фраза с факта, че Юпитер, по време на трикратния съвпад преминавал през точката на стоене, и влъхвите го изтълкували като пристигане на мястото - не трябва да се продължава нататък.

Но дори да оставим настрана годината на съвпада на Юпитер и Сатурн (7-та г. преди н.е.), това обяснение не издържа никаква критика, тъй като за наблюдателя от земята Юпитер стои в небесата няколко денонощия, поне в течение на денонощие движението му в небесата в точката на стоене за невъоръженото с мощен телескоп око би било абсолютно неразличимо, а разстоянието от Иерусалим до Витлеем е около 6/7 км - два часа пешком.

Витлеем (в превод от евр. "Дом на хляба") е разположен точно на юг от Иерусалим, на два часа ходене пеша от древния му център. И така, по най-прости астрономически изчисления същата тази Витлеемската звезда, която се намирала през цялата 5-та г. преди н.е. в 6-ия градус на знака Козирог, е можела да се види в Иерусалим, на юг, веднага след залез слънце през есента на същата година, в края на септември или октомври. Тя изгрявала след залез слънце, изкачвала се ниско над хоризонта право на юг от Иерусалим и след около три часа залязвала зад хоризонта. През ноември тази звезда се изкачвала над хоризонта вече късно през нощта и не на юг от Иерусалим, а през декември тя се издигала над хоризонта само денем, так че изобщо не е била видима в небето на Иерусалим и Витлеем през декември от 5 г. преди н.е. и през следващите месеци.

Тоест, ако влъхвите са дошли в Иерусалим в края на септември или началото на октомври, то са могли вечер, след залез слънце, да видят в небето точно на юг същата тази, следена от тях вече много месеци (макар и вече неярка) звезда. Тоест, виждайки звездата на юг пред себе си, влъхвите са могли да тръгнат след нея на юг от Иерусалим, и тя би ги "довела" във Витлеем, и би се скрила зад хоризонта ("спряла"), когато вече са във Витлеем и, може би, е залязла под хоризонта именно над този дом ("място"), където са били през тази септемврийска или октомврийска вечер Мария и Младенеца, Светото Семейство...

Витлеемската звезда е Нова звезда, - избухнала е и е сияла нощем на Изток в течение на седемдесет дена през пролетта на 5г. преди н.е. Вече повече от година след съвпада на Юпитер и Сатурн в знака Риби влъхвите в Персия, възприемащи този съвпад като знамение за предстоящото рождение на Царя Иудейски, предсказания в свещената им книга Авеста Спасител, чакали нов знак от небето, и го дочакали през пролетта. Пътят от Персия до Иерусалим отнемал пет/шест месеца, и те пристигнали в царството на Ирод Велики през есента на 5 г. преди н.е., най-вероятно в края на септември или октомври.

В Иерусалим никой не знаел нито за родения "Цар Иудейски", нито за Новата звезда, сияла през пролетта на Изток. Разтревоженият от слуховете Ирод кани влъхвите при себе си. Те му разказват за съвпада на "царската звезда" Юпитер и "звездата на юдеите" Сатурн, отпреди две години, разказват му, вероятно, и за новия знак, за просиялата през пролетта Нова звезда. Маговете-влъхви заминават за Витлеем и не се връщат при Ирод, заминават за родината си по друг път, получили откровение свише.

След известно време Ирод заповядва да се избият "всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците" (Мт.2:16). Защо "от две години и по-долу"? Вече е ясно - влъхвите са му разказали за знамението, случило се преди две години! Евангелист Матей е точен, и няма никакъв символизъм разказа за Витлеемската звезда! Всички Евангелисти са описвали реални събития и са били точни... Само нашето незнание или нашето неверие понякога ни пречат да разберем цялата мощ и истина в Евангелията.


Загадката на влъхвите, кои са били те?

"Влъхви" е синодален превод на гръцкия оригинал "магове". Повечето изследователи предполагат, че край люлката на Младенеца е имало персийски магове, последователи на Зороастър. Това предположение е най-обосновано, първо, защото в евангелските времена (а и преди това) магове на цялата територия на Римската империя и на Изток са наричали именно персийските жреци, служители и тълкуватели на свещената книга на Пра-Ариите Авеста, последователите на пророка Зардещ, когото гърците наричали Зороастър, Син на Звездата.

Второ, в един от апокрифите от евангелските времена е директно казано, че са дошли персийски магове да се поклонят на Младенеца. Трето, именно в свещената книга на древните перси - зороастрийци Авеста е било предсказано рождението на бъдещия Спасител (в Авеста "Саошянт") от непорочна Дева и даже до наши дни продължават дискусиите дали този образ и много други подробности и пророчества за бъдещия Месия-Спасител на Израил, не са преминали от Авеста в юдейския мистицизъм и Стария Завет.

Няма нищо изненадващо в подобни хипотези, тъй като още в ХIХ век е било доказано определено влияние на зороастрийските идеи върху юдейския мистицизъм. Още от VI век преди нашата ера, когато "царят на царете" на Персия Кир след завземането на Вавилон освободил всички намиращи се там в робство народи, в това число и евреите, и ги пуснал по домовете заедно с имуществото и религиозните им светини, а после той и неговите приемници покровителствали евреите в Палестина и разрешили да бъде възстановена в Иерусалим главната за синовете на Израил светиня, храма на Соломон - оттогава, в течение на стотици години държавната религия на персите и тяхната свещена Авеста са оказвали силно влияние на юдаизма, на юдейския мистицизъм.

Впоследствие това влияние прекъснало за около сто и петдесет години във връзка със завоеванията на Александър Македонски и последвалата елинизация на Юдея, но някъде през втори век преди нашата ера полумонашеския Кумрански орден на есеите, обособил се и оформил се в елинизираната Юдея, отново възродил юдейския мистицизъм, почерпил още отпреди това от източниците на Авеста.

Случайно откритите през 1945-47 г. в пещерите на Вади-Кумран на северозападното крайбрежие на Мъртво море кожени свитъци с документи и пророчески книги на общността на есеите скоро се превърнали в най-великото археологично откритие на ХХ век. Около тези над деветстотин свитъка от 11-те пещери се оформя цяла наука - кумранистиката.

Понастоящем мнозинството специалисти-кумранисти са единни, че в общността на есеите през втори-първи век преди нашата ера се е осъществил синтез на Стария Завет и Зороастризма (религията на Пра-Ариите Авеста), чийто резултат се явява Новият Завет. В действителност, самият израз "Нов Завет" се среща в оригиналните текстове от Кумран. Тук следва да отбележим, че сред свитъците от Кумран са намерени и астрологични текстове, като изучаването им показва близост на астрологичните възгледи на есеите именно с тези на зороастризма, който поне в едната четвърт от съдържанието си представлява учение за Небесното войнство и астрологично разкодиране на звездното послание на Твореца.

В Юдея, а и в целия регион, есеите се славели  като отлични астролози, което също го отличавало от фарисеите, садукеите, изобщо от ортодоксалните юдеи, не признаващи астрологията за праведно занятие. Ирод Велики се отнасял с голямо уважение към есеите, тъй като именно те му били предсказали в юношеството му предстоящото царуване (за това свидетелства Йосиф Флавий в "Юдейските древности"), макар самите есеи да се отнасяли към него хладно, дори враждебно. През последните години Кумранските текстове бяха публикувани на руски и излезе подробно изследване върху тези текстове, както и за историята и идеологията на есеите (И.Р.Тантлевский. "История и идеология Кумранской общины" СПб, 1994г., Институт востоковедения РАH).

Защо разказваме тук за есеите и връзката на доктрините им със зороастризма, с Пра-Арите Авеста? Затова, защото още след първите публикации (през петдесетте години) на кумранските текстове станало ясно, че много от образите в Евангелията и много от действащите лица (близки до Иисус) са свързани с есеите. Този факт не е подминат и от Православната Църква: за близостта с есеите на Иоан Кръстител е писал, позовавайки се на първите публикувани по онова време Кумрански текстове, епископ Смоленски и Дрогобужски Михаил Чуб в "Журнал Московской патриархии" (1958г., брой 8).

Явно той е първият в Църквата, който изложил предположението, че Иоан Предтеча още от детска възраст, след смъртта на престарелите си родители, се е възпитавал в Кумранската общност, но после я напуснал, несъгласен с крайната и откъснатост от света. Между другото, Михаил Чуб отбелязва и факта, че мястото на проповедите на Иоан Предтеча в 27 г. от н.е. се намирало на едва два часа ходене от Кумран! Всичко това е отбелязал впоследствие и Александър Мен в своята "История на религията". Той е написал, че именно есеите са били началото на ферментационния процес, подготвящ Палестина за "изпълнението на времето" от пророчествата от Стария Завет.

Симпатизантите на есеите, които не членували пряко в полу-монашеския им орден на белите одежди, се назовавали "чакащи Утешение". Евангелистът Лука назовава сред тях родителите на Иоан Предтеча и Богородица Мария, доведените братя на Иисус и стареца Симеон, разпознал по откровение свише измежду младенците, донесени в храма от родителите им, Иисус и прочел над него специалната благодарствена молитва на есеите.

Близките до есеите назовавали в онези времена и праведници, и евангелист Матей нарича праведник Иосиф, годеника на Богородица. Сред апостолите, Натанаил, разказа, а който е в 1-та глава на Евангелие от Иоана, се числи сред есеите (това следва от упоменатия в стихове 48-50 епизод със смоковницата, свързан с тайните есейски обреди), а апостолите Иоан Зеведеев и Андрей Ионин били преди това ученици на Иоан Предтеча и, следователно, били добре запознати с есейските доктрини от първия си учител. Самият Иисус, както следва от първата глава на Евангелие от Иоана, е познавал тайните обреди на есеите.

И.Р.Тантлевский, автор на гореупоменатото капитално изследване върху историята и идеологията на есеите, смята, че думите "Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха" (Ин.1:11) разкриват и това, че преди кръщението Иоаново, Спасителя е ходил при есеите, но те не разпознали в Него дългоочаквания Месия, чакания Утешител на Израил. Цялата съвкупност от свидетелства в Евангелията ни говори за това, че близките до Иисус Христос действащи лица от евангелската история или сами са били есеи, или са им симпатизирали и добре познавали ученията им. Следователно, не пряко, а опосредствано, те са били близки и до знанията на Пра-Ариите в Авеста. И отново: защо разказваме за всичко това?

Евангелистът Лука със своя разказ за Ангел Гавриил ни дава зороастрийските ключове към тайните на  Евангелията, или - в кой месец и на коя дата се е родил във Витлеем Юдейски Иисус Христос?

В първата глава на Евангелие от Лука се описва явлението на Ангела Господен пред чакащия Утешение стар свещеник Захария със съобщението за предстоящото рождение от неговата преди неплодна и вече престаряла жена Елисавета на син Иоан. След шест месеца същият този Ангел се явява пред Дева Мария, сгодена с праведника Иосиф и й съобщава за предстоящото раждане на син Иисус, който ще се роди от Светия Дух и когото ще назовават Син Божи.

Лука назовава името на Архангела - ГАВРИИЛ. Това е единствения в целия Нов Завет пример, когато е дадено името на Архангела. Защо евангелист Лука назовава името на Ангела? Никой от коментаторите на Новия Завет не успява да отговори на този въпрос. Мнението ни е, че до средата на нашия век, до откриването и публикацията на Кумранските текстове на този въпрос е било невъзможно да се отговори.

В ръкописите от Кумран е намерена така наречената трета книга на Енох, отнасяща съм към втори век преди нашата ера. Енох, един от допотопните патриарси, седми от Адама, пра-дядо на Ной, дал на хората, по старозаветните предания, знанията по математика и астрономия-астрология, приживе "ходил пред Бога" и бил взет жив на небето на 365-та година от живота си. Това, между другото, извиквало от доста време у множество изследователи асоциации със зороастрийското Слънчево Божество Митра.

Та в намерената трета книга се описва въдворението на Енох на Небесата и, в частност,  се разказва за йерархията на Божествено-Ангелското управление на нашата Вселена. Пред Енох се откриват тайните на миналото и бъдещето, той вижда предстоящото идване на Сина Човешки и цялата по-нататъшна история на човечеството до Края на дните. Евангелистът Лука, по право се смята за най-образован в книжната мъдрост на всички народи сред всички новозаветни автори, а според преданието се е обучавал и при есеите в Египет (там ги наричали терапевти) - този евангелист, без съмнение, се е опирал в своя благословен труд и на известните на есеите откровения от въпросната книга на Енох.

А доколкото доктрините на есеите до голяма степен са свързани със зороастрийските вярвания, бихме могли да потърсим прототипите на Архангел Гавриил в добре развитата и добре известната йерархия на зороастрийските Архангели, които в Авеста се наричат Язад. Главните Язади са седем, както и Архангелите в християнската традиция, но в зороастризма е известен още ред помощници на Твореца, при това всеки от тях управлява един от дванадесетте месеца на годината и един от тридесетте дни на всеки месец.

Слънчево-лунният древно-персийски календар е добре известен. За разлика от юдейския, началото на годината в него е твърдо прикрепено към пролетното равноденствие, и по-точно към първия изгрев на Слънцето в зодиакалния знак Овен, затова, ако, например, за някое събитие е казано, че сее случило в месеца на Митра и в деня на Амертат, тово ни позволява точно да съотнесем срока на събитието към съвременния наш календар. Хайде сега да опитаме да намерим зороастрийските "колеги" на Архангел Гавриил и после да опитаме установим, с кой месец и кой ден са свързани...

В юдейския мистицизъм Архангелът, а после в християнската традиция Архангел Гавриил е "Сила Божия", пазител на Рая и едновременно вестител на бъдещето, който отива при хората да възвести волята Божия. В пехлевийските коментари към Авеста (2-а глава на книгата Бундахишн) е подробно описана авестийската йерархия на Архангелите-Язади, помощници на Твореца на света Ахура-Мазда. Книгата Бундахишн се отнася към трети-четвърти векове от нашата ера, но по същество представлява коментари към оцелелите след походите на Александър Македонски текстове от древната Авеста, от които черпели мъдрост Изтокът и есеите.

Тук няма да се спираме подробно на зороастрийската йерархия на Архангелите-Язади и зороастрийския календар, те са предмет на изследване от специалистите, а ще преминем направо към резултата: Архангел Гавриил по своите "пълномощия" и връзки с "Небесното войнство" (в християнската традиция той е свързван с Луната, символ на зачатието и майчинството), може да бъде свързан в зороастрийската традиция с Язадите Хаурват (свързван с Луната, зачатието и майчинството) и Тищар (небесен страж, стоящ при Твореца, вестител на бъдещето и също свързван с Луната).

И така, Архангелът Господен Гавриил съответства в зороастрийската традиция на Тищар и Хаурват. Естествено е да предположим, че Архангелът се е явил с първото благовещение на Захария или в месеца на Хаурват и в деня на Тищар от зороастрийския календар, или в месеца на Тищар и в деня на Хаурват. В първия случай, както показват простите сметки, благовещението на Захария се пада на 1 юни, във втория случай - на 24 юни. Ето това е! Именно това е и рождеството на Иоан Предтеча според западните Църкви, какво съвпадение!

В зороастрийската традиция противостоящите в годишния цикъл дни се смятат за свързани един с друг, затова половин година след благовещението на Захария същият този Архангел благовестява Мария. Съответно, благовещението на Мария е могло да се случи или 28 ноември, или 21 декември. Като отброим евангелските девет месеца от тези дати от благовещението до рождението ще получим следните дати: Иоан Предтеча може да се е родил или около 3 март, или около 26 март, а Иисус Христос може да се родил или около 30 август, или около 21 септември. Интересно е, че приетите по право Църковни дати на благовещенията са много близки до тези рождени дати: католическото благовещение за Иоан се отбелязва на 23 септември, а благовещението за Иисус - на 25 март. Но всичко е на обратно- и в датите, и в имената, и в зачатията, и в рожденията. Впрочем, както ще видим по-нататък, приетите от Църквата дати на Рождество Христово, при това както 25 декември, така и 7 януари в действителност са също верни в известен смисъл и по най-мистичен начин! Но за това, накрая.

Сега нека си припомним, че по-рано стигнахме до извода, че действителното Рождество Христово е било, явно през септември от 5-та г. преди н.е.- персийските магове са дошли да се поклонят пред Младенеца и Светото Семейство в края на септември или през октомври. Следователно, датата 21 септември (с някои уточнения се получава именно 21 септември) напълно се вписва общата хронология на Евангелията.

В петата година преди новата ера, денят 21 септември е бил събота и през тази година се е падал последен ден от юдейския празник Сукот (в памет на четиридесет годишното скиталство в пустинята и също така празник на плодовете на земята). В зороастрийската традиция - така и така вече доста говорихме за нея - това е първия ден  на празника Седе, празника на "мостовете", съединяващи хората с всички светове на Вселената.

По юлианския календар, приет тогава в Римската империя, датата се падала 23 септември. Излиза, че Иисус Христос се родил в зодиакалния знак Дева. Между другото, знакът Дева е изобразявам с пшенични класове в ръка, и най-общо е традиционно свързван с реколтата и с хляба. А сега нека си припомним, че името на Витлеем, където се е родил Спасителя, и в превод означава "Дом на хляба". Остава да добавим, че според древните вярвания на много народи печенето на хлябове, гони бесовете. "Когато пекат хляб, бесовете се разбягват с вой", пише например в Пра-Ариите на Авеста.

И така, Иисус Христос се е родил в събота 21 (23 според юлианския) септември, в 5-та г. преди н.е.; в събота, в последния ден от празника Сукот през тази година. Както е известно, в юдаизма съботата е почивен ден и всякаква работа е забранена. В зороастризма съботата е ден на пълната свобода и на личната отговорност на човека за всичките му деяния през този ден, деня на висшето творчество. Дали затова толкова евангелски епизоди са свързани със спорове за съботата, и дали именно с това не е свързано известното "Съботата е за човека, а не човек за съботата"?

Сега да си припомним и епизода от Евангелието от Иоана, който вече споменахме, епизода със спора в храма, при третото идване на Спасителя в Иерусалим, през 29 година от н.е., през есента, в последния ден на празника Сукот през същата година,- всичко това следва от глави седма (2) и осма (56-58). В края на спора с ортодоксалните юдеи Иисус Христос казва: "Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва".

Дали Иисус не говори за Своя рожден ден, нали именно в този последен ден от празника Сукот през 29-та година навършвал тридесет и три години! Ако предположим, че преди това юдеите са Го питали, на колко години е, че Си позволява на Себе да разговаря така със старейшините, и Той е отговорил, че е на тридесет и три, и после е казал това за Авраам, следващите редове от Евангелие от Иоана стават абсолютно разбираеми:

"На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама? Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм." - тайното име на Твореца, което само веднъж годишно (и именно в този последен ден от празника Сукот!) се произнася от първосвещеника под гръмките звуци на свещените тръби, за да не чуе никой това тайно име. "Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина през тях, и така си отиде". Как виждаме, установяването на действителната дата на Рождество Христово помага да се разберат и не напълно ясни преди редове от Евангелията.

Но къде е чудото?

Но къде е чудото, би попитал читателят?! Действително, всичко, на което се спряхме дотук са исторически изследвания, изложени по възможно най-популярен начин и, надяваме се, интересни за широкия кръг читатели. Но ако установената дата на Рождество Христово е истина, то къде е чудото, каквото и да е чудо, - не е възможно, все пак, тази дата де не е ключ към някакво чудо! Разбира се, има и чудо...

Ако, направим рожден хороскоп на Иисус Христос за 21 септември от 5-та г. преди н.е., като използваме зороастрийските правила и есейските традиции, се оказва, че двете най-важни, най-главни точки на този хороскоп (наричани от астролозите соответно асценденти по Плацид и по Джамаспа) се намират в градусите от Зодиака, през които Слънцето ежегодно минава:

Асцендент по Плацид около 25 ДЕКЕМВРИ - западното Рождество;
Асцендент по Джамаспа около 7 ЯНУАРИ - източното Рождество!

Тук следва да поясним, че точката на асцендента характеризира човека в социума, в света, сред другите хора. Астролозите различават събитийно-психологически асцендент (по Плацид) и духовно-психологичен асцендент (по Джамаспа), те са донякъде различни един от друг във всеки хороскоп. Те показват облика, маската или лика, при всекиго каквото е, на земния човек, на човека сред хората. Остава да добавим, че в хороскопа на Иоан Предтеча за 26 март 5-та г. преди н.е. тези точки, асцендентите по Плацид и Джамаспа, се намират в градусите от Зодиака, през които Слънцето ежегодно минава съответно на 7 юли и 24 юни, което пък съответства на датите на източното и западното рождество на Иоан Предтеча! Тук е обратно, Източната Църква отбелязва събитийния, а Западната Църква - духовния лик на Иоан!

По такъв начин, виждаме неподлежащото на никакво логическо обяснение, мистично обосноваване на приетите от Църквата дати на рождението на Иисус и Иоан. В дните на официалните празници, Слънцето всъщност озарява за нас земните ЛИКОВЕ НА ПРЕДТЕЧАТА И СПАСИТЕЛЯ !

И това не са единствените чудеса, които се разкриват в резултат на установяването на истинските, както смятаме, рождени дати на Иоан Предтеча и Исус Христос, но засега о това е достатъчно. Последният въпрос, който бихме искали осветлим тук, е кога са се навършили 2000 години от Рождество Христово? Получава се, че е на 21 септември 1996 година...

Беше съботен ден и ние в Русия отбелязвахме осемдесетгодишния юбилей на забележителния човек, понастоящем покойния Зиновий Ефимович Гердт. Този юбилей беше отбелязан толкова широко и толкова добре, че в продължение на още няколко седмици в някои вестници все още напомняха за него. Тогава вестник "Известия" беше посветил на събитието голяма статия, която започваше с думите:

"От Божествената Събота глътка ний отпихме..." (думи от песента на Булат Окуджава за юбиляра). По-точно нямаше как да е казано! Между другото, Зиновий Гердт е роден не само в един и същи със Спасителя, но и през същата година според зороастрийския календар: 1916г. (годината на раждане на Зиновий Гердт) и 5-та г. преди н.е. - е годината на Даена (Вярата) в зороастрийския цикъл на годините. Ако Иисус Назарянин (Иешуа Ганоцри) беше обикновен човек и беше доживял до осемдесет години, то, може би, Той щеше да прилича на Зиновий Гердт, какъвто го помним от есента на 1996 година, когато...

ОТ БОЖЕСТВЕНАТА СЪБОТА ГЛЪТКА НИЙ ОТПИХМЕ...

Започнахме разказа си с вещия Олег и безименния киевски Волхв, а завършваме със странните съвпадения, случили се повече от хиляда години след това. Значи, изследването още не е приключило...

Автор: Борис Романов
Източник: astrologer.ru
© Превод: Лъчезар Живин

Ще си позволя да ви предоставя и видео-клипа за цялата истина свързана с РАДОМИР-Исус Христос !!!

Иисус Христос - Радомир - Радост на Мира (света)