Кога и как душата се разделя с тялото?“ - върху тези въпроси хвърля светлина ученият от Санкт-Петербург Константин Коротков в книгата „Светлина след Живота“.
Изследванията на Реймънд Моуди, реаниматолог от САЩ, изглежда убедиха множество учени и най-вече широката публика, че животът след смъртта съществува. Изглежда основният въпрос, вълнуващ човечеството най-накрая е намерил отговор. В действителност този отговор е най-общ и не изключва по-нататъшни изследвания и нови сензации. И поредната сензация не закъснява. „Кога и как душата се разделя с тялото?“ - върху тези въпроси хвърля светлина ученият от Санкт-Петербург Константин Коротков в книгата „Светлина след Живота“. Получените данни заинтересували не само изследователи и свещенослужители, но и... милицията! " САМО ФАКТИ Известно е, че благодарение на открития „ефект на Кирлиан“ в наши дни е възможно да бъде фотографирано биополето на всеки човек, както на живия, така и на мъртвия. Именно това е направил Коротков с помощта на сътрудниците си. На изследване били подложени тела на мъже и жени във възрастовия диапазон 19 – 70 години. Първо на първо, се установило че първоначално не се забелязва никаква принципна разлика в характера на светлинното излъчване между живото и мъртвото тяло (тоест, от физична гледна точка). Впоследствие учените наблюдавали следния процес: с течение на времето се осъществява преход от един тип „светене“ към друг. Главното в случая е, че интензивността на излъчването намалява, но не до нула, а до някакво стабилно равнище. Като краен резултат учените получили графика за за всеки от изследваните мъртъвци, а когато ги сравнили били не просто удивени, а наистина озадачени. Отначало се изяснило, че светенето се изменя по различни закономерности, като се обособили три най-характерни типа диаграми с криви с с относително незначителни различия в амплитудните колебания. А всяка от тези групи е характерна за определен вид смърт. В първата група били хората починали от естествена смърт в старческа възраст. Във втората група – починалите от внезапна смърт по време на пътно-транспортно произшествие. В третата група били хората починали неочаквано по различни други причини. Общото при последните е, че смъртта им е била избежима. Тук са обединени по типа на графиките си самоубийците, починалите от белодробна тромбоза, от неправилно оказана първа помощ и т.н. Защо всеки от мъртъвците е „избрал“ именно своята група, ще разкажем по-късно, а засега ще продължим с излагането на фактите. В първата група, в продължение на 16 до 55 часа, светенето на тялото надвишава фоновото равнище, а след това се изравнява с него. Във втората група нещата са коренно различни: ярко изразен пик на светенето през първите осем часа след смъртта, а след това в края на първото денонощие. След две денонощия интензивността на светенето практически спада до фоновото. Най-ярки особености се наблюдават при третата група: тук ставаме свидетели на най-големи различия в амплитудата и продължителността на колебанията в сравнение с предходните две групи. Има и още две важни особености, които не можем да подминем. Характерът на човешката аура се изучава от незапомнени времена, затова и учените могат да съдят по неговата цветова гама и други признаци, за състоянието на даден човек. А при мъртвите светенето има потиснат, дефективен характер, присъщ на живи хора със силно разстроена енергетика , като например при болните от рак. Втората особеност е, че за преминалите в отвъдното е характерно рязко излъчване на светлинно излъчване, непосредствено след смъртта. КОГА ДУШАТА СЕ РАЗДЕЛЯ С ТЯЛОТО За какво свидетелства всичко гореописано? Ето какво обяснява в книгата си Коротков: „В случаите на спокойна старческа смърт, жизненият цикъл на човека е естествено приключил, той е изживял полагащото му се и стрелките на часовника му сочат полунощ. Душата спокойно напуска своята (вече ненужна) обвивка и продължава пътя си. Това не става изведнъж. Още ден или два тя остава край физическото тяло: очевидно това време е необходимо за да протече някакво изменение на връзките между физическото и етерното тела... последна криза... От 16 до 55 часа след смъртта се отчитат колебания на кривата, която бележи резки пикове или обратно трагично спада, но и в двата случая най-късно до две денонощия всичко приключва... Съвсем друго е при внезапната смърт, трагичен нещастен случай, когато например човек, изпълнен със сили, енергия, планове и замисли, разсеяно стъпва на края на тротоара, забързан да пресече и да спести някоя „ценна минута“ и внезапно удар, всичко се взривява – и на платното остава да лежи неподвижно тяло, от което със струйките кръв изтичат последните сокове на живота. В тези случаи наблюдаваме тесен, „тънък“ пик в първите четири часа след смъртта, а след това стремително падане, независимо, от това дали става въпрос за „принципно активни за душата часове“ като да речем полунощ. На фотографиите веднага се вижда от какво е обуславян този пик. Звездообразни светлинни „изригвания“, като разпилени снежинки около снимания участък... Изглежда така, като че ли енергията напуска разкъсаната обвивка на рязка струя. Тя е напуснала тялото, но връзките още не са скъсани, на финото тяло е нужно поне още денонощие, за да се прости окончателно с физическото“. Стигнахме и до третата група, в която еднотипността на графиките обединява смърти от най-различен характер. Какво наблюдаваме в нея? Да вземем за пример естествената смърт, но с някаква степен на случайност (не старческа). Да речем, че краят е настъпил вследствие на тромбоза. Но е съществувала възможност тромбът може да бъде разграден, ако на покойния са дали навреме подходящо лекарство. Случайност има тогава, когато жизненият път още не е изминат докрай. Затова и душата не желае да се разделя с тялото: тя се мята и втурва към тялото, като че ли проверява отново и отново неизбежността на трагичния край. В продължение на две денонощия следват енергийни изблици, докато не става ясно, че връщане към ТОЗИ живот няма. Последен изблик – и светлината рязко изгасва, както когато изключим телевизор. Връзките на финото и физическото тяло окончателно се разкъсват, след което във физическия план остава само тленната обвивка – мъртвата плът. А тя свети по-друг начин, като гумен или пластмасов макет на човешко тяло. Иначе изглежда мъчителната, трагична, осъзната смърт – самоубийството. И двете тела на човека – физическото и финото, са здраво свързани едно с друго. Прекратяването на живота е напълно неочаквано, стечение на кошмарни обстоятелства. Разбира се, на дълбоките равнища тя е в известен смисъл предопределена, човекът се е приближавал към нея отдавна, но винаги е успявал да избегне края, да се измъкне от кризата. Мозъкът дава заповед на ръцете, те взимат въжето, табуретката... Скок и физическото съществуване е прекратено. Но финото тяло е напълно неподготвено за оттеглянето и по никакъв начин не желае да се примири с необходимостта да напусне физическата си обител. Може би, в действителност, колкото по-силни са емоциите на човека преди смъртта, колкото по-разпалени са неговите чувства, толкова по-трудно е на етерния двойник да се отдели от земния си пристан. И снове блудната душа около него, и светенето не утихва, новите емоционални изблици водят до нови светлинни изблици. Но и в този случай смъртта неумолимо взима своето: дали отчаянието, дали безнадеждността, дали разбирането на неизбежността, нещо успява да изгаси излъчването и към края на второто денонощие наблюдаваме, както и при останалите две групи – неактивно фоново светене. МВР СЕ ИНТЕРЕСУВА ИМА ЛИ ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА? И не просто от познавателна гледна точка. В МВР на Руската Федерация смятат, че изследванията на Коротков могат да открият нови перспективи при разследването на убийства. Методиката на учения позволява да се установи какво е било психичното, емоционалното състояние на човека в момента, когато го е застигнала смъртта. По характера на излъчването на мъртвото тяло експертите могат да установят каква е била причината за смъртта му. Опитът сочи, че, ако експертизата по методиката на Коротков се провежда правилно, достоверността на направените заключения възлиза на 70-80%!!! Друго перспективно направление е предотвратяването на самолетни катастрофи. Методът на Константин Коротков позволява да се оценява състоянието на аурата не само при хората, но и на обекти от неорганичен произход. Известно е, че голям процент от самолетните катастрофи се дължат на „умора на метала“. Съществуват, разбира се, пределни срокове на експлоатация на машините, но и самолетите, подобно на хората, притежават свои, индивидуални особености – при едни „умората“ настъпва по-бързо, при други по-бавно. Именно тази умора може да се установи с метода на Коротков, макар тя да остава скрита не само за очите ни, а и за най-чувствителните ни прибори за измерване на „умората“. ©Л. Живин - превод
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|