Феномените, които разгледахме до сега при конете, безспорно учудват всеки, който ги види. Въпреки това скептиците са неумолими: - “Да се подредят коне в редица? – Случва се. Да познават цифри и букви – и такова умение може да се постигне чрез дълго обучение”,- казват те.

Когато стигнем обаче до особени прояви, надминаващи човешките, до свръхестествени дарби, удивлението е пълно и повсеместно. Там и вярващи, и невярващи, и учени, и обикновени хора – признават чудото. А скептиците пак не се предават, предпочитат да използват любимия си похват – да отричат очевидното: - “Коне да могат да степенуват и коренуват седемцифрени числа? – Това е абсурдно! Да могат да съставят цели изречения и да разговарят логично помежду си и с хората? – Това е невъзможно! Да владеят телепатия и да пророкуват? – Вие прекалявате с фантазиите си.”

Оказва се, че и фантазиите, и абсурдите могат да станат реалност, щом решат да се намесят Висшите Разумни Същества от Небесните селения. Но на тази гледна точка ще се спрем по-късно.

При много коне можем да срещнем фантастични, необясними умения. Изследователите Джон Мичел и Роберт Ричард не само ни ги показват, и по този начин ни ги доказват, но и ни даряват с много допълнителни любопитни подробности.

Това се е случило през 1912 години в Elberfeld. Жителят Karl Krall тъкмо се радва на новата си придобивка – купил си е два жребеца, които имат арабски имена: Muhamed и Zarif. Започнал веднага да ги обучава с много любов и търпение. Както свидетелстват Джон и Роберт, “само за две седмици те усвоили събирането и изваждането, както и значението на знаците плюс и минус...

След което те преминали към правописа и към езика на знаците. ... Цялото описание на своя метод Krall прави в книгата си “ Denkende Tiere / “Thinking Animals”/, публикувана през 1912 г.

След като обучил още няколко коня, включително и любимото си Shetland pony – Hanschen, ... той бил готов да отвори вратите на конюшните си за инспектиране от учените. Поединично и на групи, реномирани професори от всички краища на Европа започнали да се събират в Елбърфелд.”

Учените действително се стъписали, когато видели способностите на жребците Zarif и Muhamed, както и на понито Hanschen. Всички математически задачи със събиране и изваждане те решават с учудваща лекота, даже когато били използвани пет или шестцифрени числа. Тогава учените решили да направят нечуван и невиждан експеримент.

“За да са сигурни, че животните не получават никакви физически сигнали, нито съзнателни, нито несъзнателно давани /от учителя си/, ... учените излезли извън конюшнята и наблюдавали реакцията на изпитвания кон от разстояние.” Наблюдението ставало, както пишат Джон и Роберт, през специално направени, полирани дупки в стената на конюшнята.

В конюшнята поставили коня Muchamed, а в това време професорите Мackenzie от Генуа и Assagioli от Флоренция вече са написали на черна дъска задачата: конят трябвало да пресметне квадратен корен от 1 874 161.

Пред коня имало дървена скара /платформа/, на която трябвало да почука с дясното копито – единиците, а с лявото – десетиците. Явно и стотиците, и хилядите също са били разделени между дясно и ляво копито, защото конят изброил с почукване точното число 1369 пред смаяните погледи на инспектиращите учени.

Както виждате, било е демонстрирано истинско чудо. Това, което не е по силите на обикновени човеци – да смятат наум квадратен корен от седемцифрено число, конете го могат! И то бързо, без да се замислят! На този фон, неотдавнашното съобщение в пресата, че “една трета от учениците от горните класове нямат представа какво е число на квадрат”, и то в началото н ХХІ век, звучи отчайващо не само за България, но и за човешката раса.

Изпитните чудеса не свършили дотук. Инспектиращите учени съзнателно се отказали да се запознават с условието на следващата още по-трудна задача, да не би с мисълта си, която е под напрежение по време на препитването, да влияят на коня, като му внушават отговора. Задачата е дадена лично от председателя на комисията д-р Haenel: конят Muhamed да пресметне наум колко е корен четвърти от 7 890 481. Само след секунди, пред слисаните учени, конят почукал с копито верният отговор – 53.

В някои случаи, по време на дългите, изтощителни изпити някои от конете произвели спонтанни словесни реакции. Например, “по време на дълъг изпитен сеанс с професор Claparede, конят Zarif изведнъж спря да работи и почука с копито словата – “Изморен съм”, последвано от “чувствам болка в крака”, пишат Джон Мичел и Роберт Ричард.

Още по-вълнуващ епизод се е случил с професорите д-р Scheller и д-р Gehrke, когато попитали Muhamed защо не опита да се изрази с говор, вместо с тропане с копито. Те зяпнали от удивление ,когато конят с копито направил изречението: “Защото нямам добър глас.” Тогава попитали Zarif – “как разговаряш с Muhamed “ – “ С устата” – отговорил конят.
-“А защо не ни кажеш това с устата си, Zarif?”
-“Защото няма глас” – сигнализирал жребецът.

За съжаление съдбата на двата жребеца е била трагична. Те били свикани за участие в Първата световна война /1914-18г./. Никой не е оцелял.

От всички изследвани коне, най-прочута със способностите си била кобилата Lady Wonder /”Госпожата – Чудо”/
“Тя живяла 33 години и обитавала порутена конюшня близо до шосето между Richmond и Рetersburg /щат Вирджиния, САЩ/. Там живяла чак до смъртта си през 1957 г. Нейни собственици били мистър и мисис C.D.Fonda – обикновени, простовати, богобоязливи хора, които не били съгласни да експлоатират Lady, въпреки бедността си”, - разказват Джон и Роберт. – “В конюшнята си кобилата разполагала с дървен уред с буквена клавиатура. Когато Lady натисне някой ключ с носа си, съответната буква веднага се изправя.”

Използвайки буквените ключове тя отговаряла на поставените й въпроси или просто предсказвала. Ето това е било чудото при нея. Жителите не се хвалели с математическите й способности, а смело я използвали като оракул. “Документирано е, посочват Джон и Роберт, - че тя точно е назовала Рузвелт и Труман като победители в техните съответни предизборни кампании.

В няколко случая /детайлно описани в “National Enquirer” от 31.Х.1978г./ тя е била ангажирана от полицейските служби да им помогне да намерят изчезнали хора. ... Що се отнася до отговаряне на въпроси за личния живот на хората, Lady е била ... прекалено акуратна, стигаща до чрезмерна откровеност.

Посетителите, придружени от съпрузите и съпругите си са се интересували в детайли от ранните периоди от живота си. В тях кобилата споменава за скандали или трагедии от миналото, които запитващите мислели за забравени от всички, освен от тях самите. Ето защо много хора напускали конюшнята със зачервени / от срам/ лица или обляни в сълзи...”

От научна гледна точка, в случая, най-важен е докладът на д-р J.B.Rhine от Duke University, който той публикува в книгата си “New World of the Mind” /1953/. В него той убедително доказва, че изследването на Lady Wonder в периода 1927-29 година е показало наличие на феноменални способности. В заключение писал, че “Lady проявява забележителна способност да чете мислите на хората.”

Конвенционалната наука няма още изработена теория, обясняваща тези феномени. Понеже докосват света на трансценденталното, учените загубили интерес да се ровят повече в тях и с лекота ги “прехвърлили в областта на телепатията”, както се изразяват Джон Мичел и Роберт Ричард. – “В една от книгите си проф. Edinger декларира: - “Сигурно е, че конете от Елберфелд могат действително да четат, смятат и пишат... Тук имаме нещо забележително: или по този начин се разкрива душата на животното, или другояче, най-вероятно имаме мистериозно предаване на мисли.”

В заключение изследователите признават, че нямат обяснение както за свръхспособностите на жребците от Елберфелд, така и за “тези на кобилата Lady Wonder, които са подобни на оракулските, и които никой досега не е могъл да обясни.” Окултно погледнато, несъмнено е присъствието на разумно същество, което се вселява в конете, което разсъждава, изчислява и говори чрез тях. Но със сигурност в бъдеще ще разполагаме с пълно обяснение на тази загадка.