Математическите изчисления са публикувани в последния брой на научното списание "Физичен обзор", предава БГНЕС.
Професорът от Израелския технологичен институт Амос Ори обоснова с помощта на математически модели възможността за пътешествие във времето.
Главният извод, който прави Ори, е, че "за създаване на подходяща за такива пътешествия машина на времето са необходими гигантски гравитационни сили".
В основата на разработката на израелския учен е изводът, направен през 1949 г. от учения Курт Гедел, че теорията на относителността предполага съществуването на различни модели на времето и пространството.
Според изчисленията на Амос Ори, ако на кривата на пространствено-времевата структура се придаде формата на пръстен или фуния, се появява възможността за пътешествие в миналото.
При това с всяка нова обиколка в тази концентрична структура човек отива все по-дълбоко в масата на времето.
За създаването на подходяща за такива пътешествия машина на времето обаче са необходими гигантски гравитационни сили. Те съществуват, предполага се, около такива обекти като черните дупки.
За първи път за черни дупки започва да се говори още през 18 век. Ученият Пиер Симон Лаплас е предположил съществуването на невидими космически тела, гравитацията в която е толкова голяма, че нито един светлинен лъч не се отразява от тези тела.
За да бъде отразен от такова космическо тяло, лъчът трябва да преодолее скоростта на светлината.
Едва през 20 век учените установяват, че преодоляването на скоростта на светлината е възможно.
Наричат границата на черната дупка "хоризонт на събитията". Всеки обект, който го достига, се всмуква в недрата на черната дупка, като отвън не се вижда какво се случва "вътре".
Предполага се, че в дълбините на черната дупка законите на физиката престават да действат и пространствената и времевата координата, грубо казано, разменят местата си, а пътешествието в пространството става пътешествие във времето.
Въпреки значимостта на изчисленията на Ори обаче, все още е много рано да се мечтае за преместване във времето.
Ученият признава, че неговият математически модел засега е невъзможно да бъде реализиран технически.
В същото време ученият подчертава, че процесът на развитие на технологиите е толкова стремителен, че никой не може да каже какви възможности ще притежава човечеството след няколко десетки години.
Като цяло възможността за пътуване във времето е прогнозирана от общата теория на относителността на Алберт Айнщайн.
Според него телата с голяма маса изкривяват пространството-времето, като се забавя времето на обекти, които се движат със скорост, по-голяма от тази на светлината.
Така за нас полетът на някакви частици в космическото пространство ще продължи хиляда години, но за самите частици той ще отнеме само няколко минути.
Изкривяването на пространството-времето предизвиква гравитация - телата близо до масивни тела се движат около тях по изкривена траектория.
Изкривените линии на пространството-времето могат да се затварят и движейки се по тях, обектът неминуемо ще се срещне със самия себе си от миналото.
Докъде беше стигнал същият учен преди две години? Тогава той твърдеше, че тайната на бленуваното пътуване се крие не в друго, а в някаква си нищо и никаква американска поничка (донат)!