След като доказаха съществуването на феромоните у насекомите и животните, учените предположиха, че те съществуват и у човека и не сгрешиха.
Той работи на химично ниво, но влияе върху общото състояние на човека, твърдят учени.
Идеята за управляване на поведението и преживяванията на хората с помощна на миризми отдавна примамва предприемчивите умове. Но известна яснота по този въпрос настъпи едва след като учените откриха у човека “втори нос” – особен орган в основата на носната преграда.
Всичко е започнало с феромоните.
Феромоните са биологично активни вещества, отделяни от човека и животните в околната среда, които влияят по специфичен начин на поведението, физиологичното и емоционалното състояние, обмяната на веществата, но само на представители на същия животински вид. Феромоните се произвеждат от специализирани жлези. За биологичното действие на феромоните е характерна видовата специфичност, т.е. различните видове животни използват в качеството на феромони различни химични вещества или смеси с различно съчетание на компоненти.
Феромоните осъществяват главно комуникацията на химично ниво. След като доказаха съществуването на феромоните у насекомите и животните, учените предположиха, че те съществуват и у човека и не сгрешиха. Но ако при животните тези вещества в различни съчетания просто ги карат да се заемат с продължаването на рода, да започват борба или да се събират на стада или ята, то при човека всичко е много по-сложно.
Специалистите по морфология на човека от РАМН, изучаващи тази тема, смятат, че при подбора на сексуалните партньори у човека участват чувствителни клетки, разположени в областта на носната преграда (информацията отива право в мозъка). Дори ако този “втори нос” поради някакви причини не функционира добре, човек все пак е способен да улавя тези “сигнали”. Последните данни позволяват да се предположи, че функциите на “втория нос” могат да се поемат от някои клетки на основния ни обонятелен орган.
Любопитно е, че “феромонният локатор” може да възприема само сексуалните или социалните миризми и практически не реагира на силните (приятни или неприятни) миризми, съобщава в своя статия руският вестник “Аргументи и факти”. Съществува и предположение, че “вторият нос” е орган на шестото чувство, което обикновено наричаме интуиция. То ни помага при избора на партньор не “заради красивите му/й очи”, а на генетично ниво.
Естествената миризма на всеки човек носи в себе си информация за неговия генетичен код, от който в голяма степен зависи дали хората си подхождат едни на други, когато става дума за продължението на рода.
Отдавна е установено например също, че при повечето хора ароматът на прясно изпечен хляб се асоциира с усещането за домашна топлина и уют. Именно затова днес в много големи магазини пекат хляб и хлебни изделия, разполагайки щандовете близо до входа. Отбивайки се в магазина и получавайки усещането за спокойствие и домашен уют, човек е настроен да купува повече.
Специално подбраните миризми могат да оставят в човешкото съзнание такива приятни спомени, които след известно време ни карат отново да се върнем на същото място, твърдят руските учени.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|