Първите християни са имали много по-поетична представа за Исус Христос, за Дева Мария, за Рождеството, за Великден и т.н. Канонизирането на четирите евангелия от Картагенския събор през 419 година, отделянето на огромно количество християнска литература като апокрифна с първоначално значение - само за избрани, посветени, по-късно изоставена, а част от нея анатемосана, е лишило хората от нашето съвремие от очарователните описания на чудеса и събития, много по-близки до истината и хвърлящи допълнителна светлина върху вече познати, но сухо предадени от Новия завет истории.

В апокрифите - евангелията на Тома, Филип и Яков, има една много любопитна подробност. Когато Йосиф и Мария заедно младенеца Исус на ръце бягат от гнева на юдейския цар Ирод, издал заповед за избиване на всички младенци във Витлеем, тримата попадат на разбойници, водени от кръвожадния Димас. Поразени от красотата на Дева Мария и малкото дете Исус, те не посягат на младото семейство. Дори Димас им заповядва: "Не правете зло на тези хора... А колкото до това дете - ако Бог вземеше на себе си човешки образ, не щеше да е по-прекрасен от тоя младенец."

Разбойниците дори дават убежище на бегълците и ги закрилят.

Злото се прекланя пред красотата. Писателят Достоевски 1900 години по-късно е написал: "Красотата ще спаси света." А то вече се е било случило. Но едва ли разбойниците са се трогнали единствено от красотата. За да не измъкнат острите си ножове, намесила се друга сила. Явно те са били поразени, парализирани от мощна положителна енергия, струяща от бебето Исус. Това явление в наши дни е добре познато на парапсихологията и психотрониката. Едва роден, Исус Христос вече е излъчвал огромна по сила положителна енергия, парализираща злата воля на разбойниците.