|  Онжи са пигмеи,които "по чудо" са се озовали на Андаманските острови в Бенгалския залив,на 200 км от Индия. Някога даже пиратите не смеели да припарват тук,защото се боели от воинственото племе.Онжи са ловци,рибари,събирачи на мед и плодове. Това племе така и не се научило да добиват огън,затова старателно е поддържан в огнищата,боейки се да не загасне.Забравени и захвърлеии,онжи са на границата на изчезване-останали са само няколко стотин...
Малка дървена лодка леко се плъзга по гладката вода към о-в Малък Андаман,макар,всъщност,да е най-големия по площ в архипелага.Той е владение на онжи,една от 4-те основни негроидни групи на архипелага.Тук живеят още племената: големи андаманци,жараваси и сантинели.
Столица на о-вите е Порт-Блер.Водите в залива около града са мътни,поради множеството рекички,влачещи земя.До брега,в лодкта си,ни чакаше Ражу.Някога английските колонизатори почти изтребили онжу,но индийските власти сега са лоялни и Ражу работи като водач.
Андаманските острови си остават и до сега девствен рай.Тук почти няма туристи и друга любопитстваща публика.Това е просто приказно място!Представете си хълмове,покрити с джунгла,спускаща се към златисти плажове,обкръжени от коралови рифове.И най-чистото,почти прозрачно море!Дългото присъствие на воинствени племена са направили архипелага естествен резерват.Отскоро индийските власти дали възможност за предприемачество и ... започнало изсичане на горите,а после дошли първите туристи.Сега има колония от секачи и преработватели на дървения материали,охранявани от полиция...
Носът на лодката се заби в пясъчния бряг.Посрещащите ни аборигени бяха почти голи-само с тънка кожена набедрена превръзка.Тъмните дребни фигурки напомняха на оживели статуетки.Онжи не бяха враждебни-нали ни водеше Ражу,който веднага ги заговори на език,подобен на птича песен.Обаче,те все пак държаха в ръце дървени копия с метални накрайници и бяха нащрек.
Вече знаехме,че за онжи и трите други племена на Андаманския архипелаг "цивилизацията" и до сега практически не съществува.Те не се занимават със земледелие,а предпочитат да се изхранват единствено с това,което им дава Природата: ягоди,малини,къпини, плодове,риба,дивеч(особено глигани).Някога племето заемало всички острови на архипелага.Учените твърдят,че има следи от 200 г.пр.н.е.Обичаите и битът и сега са идентични с тези на роднините им в Африка.За онжи има 2 категории време- сезон нa дъждовете и сезон без дъждове. Останалото време е без значение.
Към нашата група се приближи онжи с 4 грамадни кокоса в ръце и заедно се запътихме към селото.Ходенето беше приятно,тъй като климатът по тия места е топъл и влажен.Температурата е около 30оС. Това е курорт!Поразява със своята първична чистота и крайбрежен пясък,под сянката на гъста сочна растителност.Тишината тук е поразителна.Само легият шум на прибоя напоминя ,че това не е сън.
Скоро приближихме колибки-8 малки и една по-голяма,разположени в кръг.Покривите им бяха от палмови листа.а стените-от клонки,наредени плътно една до друга и скрепени с палмови въжета.До колибите лежаха кучета с изплезени езици и дали от споkoйната обстановка или от придружителите,но не ни обърнаха внимание.Като приближихме още,видяхме,че по стените висят кошници,пълни с ловни или риболовни трофеи или плодове.Под сянката на дърветата жените печаха питкиа,които онжи ядат с яхния от ядливи корени и луковици,сготвени молюски и яйца от костенурки.
На входа на една от колибите момче бръснеше мъж с бръснач,който е за предпочитане пред "традиционното" парче стъкло....Впрочем,онжи,както почти всички негри избщо,страшно обичат металните предмети.За тях няма нищо по-притегателно от пила или нож.Жителите на селото с гордост ни показваха металните кофи и съдове,подарени им от посетилите ги учени.
Но как все пак последните са се оказали по тия места?През 1907 г. британският колонизатор Алфред Радклиф-Браун донесъл от Андаманските о-ви 70 образци коси от живеещите там негри.След 92 г. младият учен Ерик Нагелберг извлякъл от тях ДНК. Резултатите подтвърдили морфологичната близост с косите на южноафриканските пигмеи.Но как са дошли оттам?Ако погледнем картата,ясно забелязваме кръгът,образуван от Никобарските и Андаманските о-ви-логическо продължение на Ява и Суматра на юг и Бирма на север с планинска верига с "превал" в центъра.В този "превал" се намира Андаманите. Когато нивото на океана било по-ниско,на мястото на сегашния Бискайски залив се намирал материк.Подтвърждава го и сходната растителност на о-вите и близката суша.
В селото почнаха да се подготвят за утрешния лов и риболов.За лов аборигените ползват двуметрови дървени копия с метални накрайници,които използват също и като харпуни.3а дивите свине мъжете правят капани - обикновени ями,внимателно маскирани отгоре.Ако ловът е целогодишен,то за риболов най-подходящият период е между декември и май,когато настъпва времето на т.нар. "земни" ветрове и рибата се приближава много близко до крайбережието.Макар катамараните на онжи да са направени от два издълбани дървени ствола,съединени с два напречника,те могат да издържат истински океански бури.
 Докато ловджиите и рибарите се подготвяха,жените от селцето се разкрасяваха една друга.Те нанасяха върху телата си маски от глина,които не само да ги правят неотразии,но и да ги защитават от насекомите.
Неочаквано небето потъмня,а Ражу показа "бедж" - мусонен облак - и ни покани в голямата колиба,която служи за събрания,но и за укритие от порой в случая.След нас влязоха и кучетата.Любопитно е,че тази колиба в северо-източната част на селото е съобразена с циклоните на Андаманите,които идват именно от северо-изток,а после се разгръщат над о-вите.Но се среща и силен западен вятър-Билику.
По мнението на онжи,Билику е не много добър и не много приятен бог.Циклонът Билику аборигените наричат още "злия вятър" и го сравняват с грозен мъж.Действията на Билику,за разлика от тия на бога-вятър Тарая,например,са абсолютно непредсказуеми.Малка подробност: Билику на север е в женски,а на юг-в м.р.Онжи считат също така,че океанът е един от най-силните и могъщи духове.
Скрити от гнева на Билику се чувствахме уютно,а Ражу почна да разказва на съплеменниците си за нашите премеждия с жаравасите от о-в Сантинели.Накрая той съобщи,че ще сме желани гости ... само с подаръци.Но това не беше новост за нас.Но ето какво се случи...
Вече мислено ''жертвахме" две прасенца и метални инструменти.Доплавахме до о-в Северен Сантинел,47 кв.км.,западно от Порт Блер.Ражу веднага поднесе даровете.Беше ясно,че го направи малко неумело и неуверено.Аборигените ни следяха.Явно още отдалеко са забелязали лодката ни.Двама от тях,въоръжени с лъкове и дълги стрели,се скриха зад едно дърво.Останалите дойдоха по-близко.Изяснихме,че заедно с жаравасите на този о-в живеят и сантинели.Двамата зад дървото бяха от това племе и явно не се радваха от нашата поява.И жаравасите,и сантинелите бяха напълно голи,ако не броим ярките широки пояси,изпълняващи ролята на чанта и "сейф".Първо убиха прасенцата.Жаравасите ни се сториха някак си възбудени и весели.
Обаче скорo всичко рязко се промени.Когато аборигените разбраха,че се готвим да отплаваме,към нас полетяха различни предмети...сещате се най-вече какви.И това,че не ни постигна участта на капитан Кук бе само поради присъствието на Ражу.А ако го нямаше?Но можем да разберем действията им.Нали трябва да защитават парчето земя от колонизатори?Затова,хвърляйки по нас различни неща,наистина,без особено усърдие,те желаеха не смъртта ни,а чрез нас да предупредят всички бели.Аборигените помнеха своята история и за разлика от нас,се поучаваха от нея.
Индия дълго е била английска колония,с което,естествено,много индийци не искали да се примирят.На Андаманските о-ви бил създаден затвор за непокорните.Но за аборигените това била катастрофа.Практически на всичките 265 о-ва се появил сифилис.Местното население почнало да измира.Някои племена съвсем изчезнали,а численността на другите рязко намаляла.
Преди на тези изумително красиви острови да се появи белият човек,местното население набоявало повече от 5'000 човека.По данни от 1901 г. то било: 625 големо-андаманци, 468 онжи,420 жараваси и 117 сантинели. Към края на XX в. големо-андаманците наброявали единствено ... 28 човека.Онжи останали не повече от няколко стотин.
Дъждът спираше,когато Ражу разказа поредната легенда за жестока борба между зверове.Няколко жени,докато слушаха,пушеха в лули от щипки на крабове,сухи палмови листа.
Викове ни върнаха в реалността.Оказа се,че в същата колиба ражда жена.Една от възрастните онжи стана и изпълн ролята на акушерка.Tя постави на корема на раждащата нагрети над огъня палмови листа.Съпругът,пък,придържаше главата на бъдещата майка,която лежеше на пода от клонки.След час викове и големи усилия от страна на акушерката,се роди момиченце.Беше по-светло от родителите си.Каква ли ще е съдбата му?Детската смъртност в племето,поради липсата на медицинска помощ,е много голяма.
Няма безгрижие и веселие в племето онжи.Те постоянно мислят за нещо.Повече мълчат,отколкото говорят.Чувствайки се не много комфортно сред тези угрижени хора,един от нас реши да се изкъпе.Водата се оказала много топла.Около коралите плували много риби.Изведнъж една с черно-бяло- жълтеникави люсли,наречена "Клоди",издала... вик,подобно на лай и стремглаво се хвърлила напред.Явно и тя "имала зъб'' на белите колонизатори... |
