Духовните дарби по принцип са девет на брой, като животните са получили само две от тях: ясновидството и телепатията.
Имат ли животните душа?! Ако под „душа“ разбираме нетелесната част на съществата, източника на чувствителността, разумността и волята, извора на мислите, привързаностите и страстите, общия обект на всички емоционални и разумни промени в съзнанието, то да, животните имат душа. Ако под „душа“ разбираме смелостта, възвишените чувства, великодушните пориви на индивидуалността, схващана от нравствена гледна точка, то да, животните имат душа. Ако под „душа“ разбираме нематериално жизнено начало, което същевременно е ефирно и субстанциално и се отделя от тялото в смъртния час; ако под „душа“ разбираме двойник на съществото, подобен на живия, който е бил и който му дава възможността да продължи да живее в един друг свят, то да, животните имат душа. Всички хора, които редовно общуват с животни, са възхитени от тяхната интелигентност. Нека обаче преди всичко да уточня какво означава тази дума за животните. Ако в „интелигентност“ влагаме смисъла на мисловна функция, чийто обект е понятийното, рационалното и метафизично познание, то сигурно е, че няма да открием никаква следа от нея в животинския свят Но ако под „интелигентност“ разбираме инициативност, гъвкавост на ума, която позволява приспособяване към нови условия, общуване между личности, които се разбират без думи, то сигурно е, че животните имат изключително голяма интелигентност. Симпатичният Плутарх, който е изучавал отвъдното твърди, че е присъствал на следната случка: едно жадно куче се приближило до съд, наполовина пълен с вода. Тъй като нивото на водата било прекалено ниско, то се досетило да взима в уста големи камъни и да ги пуска един по един в съда до тогава, докато водата се вдигнала така, че то вече можело да пие. Поради това, че емоционалността на нашите домашни животни е много силна, те са и изключително добри медиуми. При тях интелектът, който разсейва и поражда съмнения, им дава възможността да могат да приемат всички пулсации от отвъдното, както и да бъдат носени от психическите течения и духовни потоци. Животните се движат леко из паралелния свят, който не отличават ясно от физическия, виждат духовете с един лакът преднина пред човешките медиуми и не различават много добре смъртните от безсмъртните. Като наблюдаваме поведението на нашите кучета и котки, ще можем да разберем дали дадено видение е обективно или не, дали идва от долните астрални сфери или от небето. Те наистина притежават „прозрението на духовете“, както владеят перфектно и телепатията. Духовните дарби по принцип са девет на брой, като животните са получили само две от тях: ясновидството и телепатията. Пророчествата на животните се правят както колективно, така и индивидуално. По-нататък ще ви разкажа две случки за животни, които са проявили своите дарби. Един стар господин посещавал всеки ден един от приютите за кучета в една столица. Носел лакомства на животните и играел с тях. Бил се привързал особено към „трима“ от живеещите в приюта, които наричал „моите мучачос“ - моите момчета. Той обаче се разболял и посещенията му станали по-редки, а скоро напълно секнали. Кучетата изпаднали в апатия и меланхолия, особено трите „мучачос“, които вече почти не се хранели и се криели в дъното на градината. Една сутрин към единадесет часа тримата „мучачос“ скочили и завили на умряло, а останалите кучета се присъединили към тях. В този момент директорът на приюта бил повикан на телефона и му съобщили за кончината на стария господин. Той не се изненадал, като се имало предвид състоянието на питомците му. Онова обаче, което го смаяло, било поведението им през следващите часове: те престанали да скимтят и заскачали весело така, както имали обичай да скачат, когато идвал да ги храни стария господин. После последвали някаква невидима фигура и спрели слисани пред вратата на приюта, като тихо поскимтявали. Тук ви оставям сами да разсъдите какво е станало преди, по време и след смъртта на стария господин! В историята, която следва, животното е доловило видението много преди човека, както става обикновено. Седнала край огъня една домакиня дремела в креслото си и си мислела, че е време да си ляга, само че не искала да обезпокои котката си Дейзи, която кротко мъркала на коленете й. Изведнъж животинчето се надигнало и се втренчило в празното кресло отсреща. Скочило право и започнало да мяучи, да извива гърба си и да навирва опашката си в поза на ужас, и гняв. На свой ред домакинята, която имала дарбата на медиум, забелязала в креслото сбръчкана старица, която я гледала втренчено с пронизващи, зли очи. Поискала да извика, но злотворният поглед я омаял, приковал я на място и спрял дъхът й – домакинята не можела нито да извърне поглед, нито да избяга. Опитала се да задържи котката, която била съвсем полудяла вече от ужас. Котката Дейзи най-накрая успяла да се изтръгне, скочила по столовете, масите и се хвърлила към затворената врата, сякаш искала да я разбие. Привлечена от шума една съседка дотичала тутакси. Котката изскочила през отворената врата и в продължение още на половин час продължила да тича нагоре-надолу по стъпалата на стълбите, сякаш някой я преследвал. После всичко се върнало по местата си и злотворното явление на духа вече не се повторило. По-късно семейството научило, че някога къщата принадлежала на старица, която се занимавала с черна магия във всекидневната, там, където била камината с двете кресла край нея. Накрая искам да завърша с една поговорка: „Кажи ми как се отнасяш със животните и ще ти кажа кой си ти!!!“ МАГ СЕЛЕНА
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|