Комплексът около храма в Ангкор Ват в Камбоджа е три пъти по-голям, отколкото се считаше, твърдят археолози от международен екип, които са сондирали подземията с радари на НАСА. Градът, изграден около храма Ангкор, който е бил столица на кхмерската империя между 9 и 16 в., се е простирал на близо 3000 кв. км.

Тази площ е представлявала най-голямото градско развитие от пред индустриалната епоха, надхвърляйки многократно мащабите на градовете на маите като Тикал в днешна Гватемала.

Екипът на археолога Деймиън Еванс от университета в Сидни оповести откритието си в списание “Протоколи на Националната академия на науките”. С помощта на радари на НАСА те са локализирали и са направили карта на внушителния селищен комплекс.

Той се състои от хиляди къщи, пътища, изкуствени езера, канали, както и най-малко 74 храма. Този комплекс е имал потенциал да изхранва население от 500 000 души, твърдят авторите на това изследване.

Археолозите се опитват да установят границите на градския комплекс около Ангкор от 50 години. Тези изследвания обаче бяха затруднени от съвременното строителство и обработване на земята.

През 2000 г. групата от камбоджански, френски и австралийски археолози поиска от американската космическа агенция НАСА помощ за проекта, като използва радарите от нейните сателити в орбита.

Те са стигнали до извода, че системата от напоителни канали позволява да се отглежда ориз на площ между 20 и 25 км северно и южно от Ангкор.

Канализационната система е осигурявала на жителите му чиста вода дори по време на мусоните и честите наводнения. Храмът на Ангкор Ват е построен през ХII в. от кхмерския владетел Сураяварман II и се счита за най-голямата религиозна постройка на света. От 1992 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО. Разположен е на 240 км северозападно от столицата Пномпен.

Храмовете в областта на Ангкор са над хиляда, като варират от невзрачни купчини тухли и отломъци, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, за който се твърди, че е най-големият религиозен монумент в света. Много от храмовете на Ангкор са реставрирани и заедно образуват главната колекция от примери за кхмерската архитектура.

През 1860 г. френският естествоизпитател Анри Муо изследва джунглите в Камбоджа, Югоизточна Азия. Той попада на необичайна група древни постройки, скрита под плетеницата от пълзящи растения и корени на дървета. Археолози започват работа на мястото и скоро откриват изгубения свят на кхмерския народ. Сградите били част от великата столица Ангкор Том, която датира от приблизително 1200 г.

Недалеч на юг Муо забелязал храм. Описва го като “по-огромен от всичко, което сме наследили от Гърция и Рим”. Ангкор Ват (което означава “храм”) бил по-малко погълнат от джунглата и все пак били необходими години усилена работа, за да бъде почистен от заобикалящата го растителност.