Една от най-големите атракции за чуждестранните туристи, посещаващи България, безспорно са нестинарските танци. Оказва се обаче, че подобни ритуали има и в други страни - с различни културни традиции и религии.

Общуването с огъня още от дълбока древност е важна част от ритуалите на хората. В много култури по света важна част от култа към огъня е ходенето по жарава. То е запазено като наследство от шаманските практики и до днес е считано за ефективно средство за емоционално, психическо и физическо лечение. Подобни на нашите нестинарски танци са практикувани в миналото в Тибет, Индия, Фиджи, Таити, Африка, Япония, Китай, Нова Зеландия, в Испания и от северноамериканските индиански племена чероки и зуни. В някои тибетски манастири монасите имали навика да рецитират своите мантри, докато минавали 108 пъти върху нажежени въглени, като по този начин се стремели да затвърдят концентрацията си върху молитвите. Кахуните пък - мистици от Хавайските острови, ходели върху жар, за да изкупят греховете си пред богинята на огъня и земята - Пеле. На Фиджи по време на различни празници мъжете от остров Бека стъпвали по нагорещени до червено речни камъни, докато на други от островите младите момичета минавали през специална церемония на посвещение, по време на която ходели върху разпалени въглени и с която официално влизали в света на жените. Жреците на африканското племе бушмени в пустинята Калахари също танцували в огъня, за да придобият сила да лекуват болните и ранените. В Китай ходенето по огън е било свързвано с пролетните фестивали на плодородието. Още по времето на Кубилай Хан даоистки и будистки монаси представяли мистични танци върху огън пред очите на Великия император на Небесната империя, както били наричани Китай и неговия владетел тогава. В прочутата си книга "Златната клонка" изследователят Джеймс Фрейзър описва подобна церемония от по-ново време в китайската провинция Фо киен.

В наши дни разновидностите на нестинарството освен в България са запазени най-вече в Таити, Фиджи, Япония и в местата, където има преселници от Южна Индия - Тринидад и Тобаго, Мавриций, Сингапур и Малайзия, както и в самата южна част на Индия. Така например в градчето Варапур в областта Шиваганга (Южна Индия) ритуалните танци върху жарава служат като повод за обединение между иначе разделените мюсюлмани и индуисти в града. Всяка година тук се провеждат 10-дневни религиозни събирания, по време на които стотици представители и на двете общности ходят върху жарава от горещи въглени, нажежени до червено камъни или горящи дървета. Веднъж годишно и досега монасите от японския храм "Якуоин" подлагат на изпитание издържливостта на душите си, докато ходят по горящи въглени и четат на глас молитви на церемония в подножието на планината Такао.


Като най-впечатляващо и важно умение на нестинарите се счита способността им да ходят по жаравата, без да се изгорят. Медицински лица са установили, че кожата на стъпалата на повечето нестинари е нежна и въпреки различната по продължителност игра в огъня (не по-малко от 10 мин.), те не получават никакви, дори бегли следи от изгаряния. Учените са категорични, че при температура над 70°С човешкият белтък денатурира, а температурата на жарта е минимум 400°С. Освен това особеното психическо състояние, в което изпадат нестинарите, може да обясни нечувствителността към болка, но не и факта, че изгаряне въобще не настъпва. Нещо повече, паднали от нестинарите предмети в жаравата не изгарят. За такива случки си спомнят все още живите свидетели на ритуалите на предишното поколение нестинари в селата Българи и Ново Паничарево. Свидетели твърдят, че има случаи, когато нестинарите сядат в огъня, облечени в обикновени дрехи, а дори се е случвало и да лягат.