В своите книги Кръстьо Мутафчиев доказа, че не "траките" са крали култура от гърците, а обратното. Разбива и други заблуди..но затова в друга материал.

Всъщност е естествено по-бедният да взима от по-богатия. И други народи са "приватизирали" тракийска история и култура. Да вземем отхранените от вълчица деца (пак е взета назаем от нашите предци,) не само в Рим са я ползвали за сътворяване на собствени митове и легенди, но дори и в Индия като приказката за Маугли. Свещеното животно на предците ни е бил вълкът, известен като баръс, чингис, курт и още 8 други названия според превъплъщенията му.

Всъщност древният Рим като град е създаден доста преди наложения в историята период "средата на 8 в.пр. н.е.". Знае се не само кога, но и от кого - от траките. Те са създали множество селища в средата на полуострова, главно в днешните области Лациум (най гъсто около Фраскати) и Умбрия (най гъсто около днешна Флоренция), но не само. Градът, който е известен като Троя, всъщност на древния ни език се е наричал Атряч, различни чужди племенни групи са произнасяли думата различно, семитите са го наричали Траяч или Троя, на Апенинския полуостров и Ятрас, Етрас. Та от това Етрас остава Етрусия и населението етруски. (и досега в италианския съчетанието "SC"се чете ту "СК",ту "Ш". Сравнете диалектните форми на бЪрШе-брИШе и брИСКа. Подобно е положението със старото име на Витоша Скопа-скупчване, купа', купчина, чийто жители се наричали скопи, а сега - шопи. "СК" се е запазило в Скопие и Скупщина - Народното събрание на Сърбия, чието име също идва от "събрание" на хора-IYI)

След падането на Троя-Атряч (Атреч, Атрач...) поради предателството на роднината им мирмидонеца Ахил част от предците ни успява да избегне клането и да се изнесе на юг по крайбрежието към района на днешния град Бодрум в Турция. Оттам в края на 12 в. пр. н. е. по море, предвождани от племенника на цар Приам (всъщност Прям) Еней (запазено е името и до днес като Еньо в България, ENIO-Енио в Италия, но и ENYA-Еньа в Ирландия-IYI), достигат Апенините и се заселват около планината Фраскати.

Създават цветуща цивилизация, ползвали са древния наш Слънчев календар, чиято точност е надмината едва през 20 в. н. е. Годината е започвала на днешния 24 декември, първият месец е бил Януари (от Яньо, Еньо-IYI).

През 8 в. от север на няколко вълни нахлуват латините и успяват да надделеят, но взимат основните елементи на цивилизационните характеристики на траките-етруските (етруши, ятручи...-IYI), преди всичко езика. Тъй като техният бог е бил Марс, налагат силово първият месец на годината да бъде март. След много време най-после кандисват, че това противоречи на природните явления и отново връщат Януари за първи месец. Обаче вече са били номерирали другите месеци съответно ... осми, девети, десети, единадесети и дванадесети, част от тях запазват названията си и днес е смешно да виждаш учудването и объркването на самите италианци, когато ноември е единадесетият месец, но по название е деветия (NOVE-нове=девет); декември е дванадесетият, но по название е десетият (DIECI-диечи=десет) и т. н. Днес вече има вече няколко публикации, според които етруският език е бил възприет в Рим и е дал началото на латинския.

През 680 г. кан cубиги Исперих изпраща най-малкия си брат Алцек в района на днешния Триест, за да попречи на възможността бившата Западна Римска империя да помогне на Източната при настъплението на българите на Балканите. Папите добре са познавали истинската история и изпращат делегация до Алцек и да го поканят при сънародниците му, чиито предци са населили в най-дълбока древност земите около планината Фраскати. Запазени са писмени сведения за тази среща, дори част от ордата на Алцек остава там(ред, редица, редовна войска откъдето "ОRDEN"-строена организация, а по-късно отличие-IYI).

Днес там живеят хора, които много добре знаят и помнят за българския си произход, за това пише в книгата си "Завръщане от Рим" бившият наш посланик Райко Николов, който се е срещал с тях.

Бел. IYI Събитието става през 1981г, след като Сергей Антонов е оневинен, посланникът ни получава покана да гостува в Celle di Bulgheria (Челле ди Булгериа), където научава доста странни неща. А съпругата му, етноложка, намира ососбен орнамент в керамиката им,който е характерен за ДОКАЗАНО български - от Плиска, че и от по-ранните ни градове.