Феноменът се характеризира с усещания като неспокойствие, тревога, смътно чувство на безпокойство, което навява асоциации на приближаваща опасност. Понякога е придружено със слухови и зрителни халюцинации. Друг път се усеща единствено като напрежение в областта на гърдите или стомаха.

Предчувствията се описват най-точно с мисълта: „Имам чувството, че нещо ще се случи“. Разбира се, те не винаги са показателни, затова не е добре да им се доверяваме на 100 процента. По-скоро е хубаво да ги взимаме в предвид, но без да се оставяме да ни подведат.

Много често предчувствията са повлияни от усещанията за дежа ву . Чувството, че нещо вече се е случвало или сме го сънували може да ни накара да си мислим, че предусещаме изхода от дадена ситуация. Такъв ефект могат да имат и познати гледки, сходни ситуации, събития. Всяко съвпадение навява познати асоциации и е логично да се появи предчувствие за това какво следва.

Подобни предчувствия не би следвало да се игнорират с лека ръка. Има хора, които действително са развили способността да усещат правилната посока на това какво следва. Това може да им помогне, ако се възползват. В повечето случаи обаче честите предчувствия по-скоро се оказват несъстоятелни.

Предчувствията ни изпращат предупреждения, които ние не винаги умеем да разтълкуваме. А примерите са много!

През 1948 г. на видния съветски ясновидец Уолф Месинг му се наложило да пътува до Ашкхабад. Там трябвало да демонстрира способностите си. Преди представленията му, докато се разхождал по малките улички на града, той изведнъж бил обхванат от ужасно чувство и силно желание да напусне час по-скоро града. Отложил представлението си, за първи и единствен път в живота си, и си тръгнал. Само три дни след това, мощно земетресение изравнило Ашкхабад със земята, убити били 50 000 души. Предчувствието на Месинг спасило живота му, въпреки че той нямал конкретни видения за земетресение, а просто силно усещане, че нещо лошо ще се случи.

Според друга история, на 21-ви октомври 1966г., 28 възрастни и 116 деца загинали от свличане на въглени отпадъци. Те са се срутили от планина в Уелс и буквално са погребали цяло училище. Според три проучвания, проведени след инцидента, около 200 души споделят, че са почувствали странно предчувствие за нещо лошо още две седмици преди това. Те определят състоянията си депресивни, като че ли не им достига въздух, съпроводени с чувство на безпокойство. Много от тях споделят и за видения на черен прах, уплашени деца и отчаяние.

Британски учен направил проучване сред инцидентите, които са се случвали по влаковете. Оказва се, че в дните на произшествията много по-малко пътници преминават въпросната дестинация. В шест поредни дни той засича 62 души пътуващи в посока Челси, в деня на инцидента, хората са само 9. Не се знае каква е причината – вероятно предчувствие, интуиция или нещо, което не е ясно дори на тези, които са го изпитали. Факт е, че то ги е спасило.

Същата е ситуацията с прословутата история за потъването на Титаник. Психиатърът Иън Стивънсън е записал над 19 случая на предчувствия, които са засягали кораба.

Надали има човек, който да не е изпитвал смътното чувство да предчувства нещо. Функцията на този феномен не е конкретна.

Защо при някои хора предчувствията са по-осезаеми, отколкото при други? Според една теория, някои хора са просто по-отворени и по-склонни на влияние от подобни феномени. Причината да се наблюдава спад на тази способност у хората е, че като цяло обществото е станало по-малко интуитивно. С напредъка на науката, хората са започнали по-малко да разчитат на техните усещания. Повече се доверяват на материалното и на научните постижения.

От друга страна, човек никога не знае какво иска да подскаже едно подобно усещане. Самият факт, че то се проявява, е достатъчно показателен. Може би има някаква цел. Може би трябва да опитаме да я разгадаем и да бъдем една идея по-предпазливи, но без излишно да се паникьосваме.

За съжаление има твърде много проявления на човешката природа, които все още не разбираме. За да се научим да разчитаме посланията й, трябва да ги приемаме и да се опитваме да ги разтълкуваме. Така нищо не губим. Може само да си помогнем. И евентуално един ден да ги разберем ...

rozali.com