В цялото изложение използвам някои понятия, които се употребяват с доста противоречив смисъл, затова се налага да уточня какво съдържание влагам в тях:

В най-общ смисъл, под илюзия разбирам нереалистична представа или възприемане на действителността - субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и смислови определения. Повечето философски направления не употребяват това понятие, защото за тях действителността или я има, или я няма.

Но когато навлезеш в многоплановото битие и се сблъскаш с многопосочните взаимодействия, то неминуемо се натъкваш на илюзорните възприятия и тяхното отражение върху човешкия мироглед. Подчертавам: действителността е реално съществуваща, но нашите представи за нея са илюзорни защото сме приели, че материалният свят е единствено съществуващият.

Илюзията се явява като следствие от самонадценяване на собствените ни способности за реално възприемане и оценка. В този смисъл илюзията е повърхностно знание, а не несъществуваща действителност, както я възприемат мнозина.

Една от причините създаваща постоянно илюзии в хората, е самозаблудата, че една причина е напълно достатъчна за някакво събитие.

Самовлюбеността е друг постоянен източник на илюзии. Например, почти всеки се смята за потърпевш, за жертва на другите хора, докато в действителност - в 99% от случаите, причина за лошото отношение е самият потърпевш, независимо, че му се струва, че не е давал конкретен повод.

Тази илюзия на самовлюбената жертва, поражда много конфликтни ситуации, като същевременно изключва самонаблюдение и установяване на действителността, а заедно с това и възможността за съзнателно поправяне на допуснатите грешки.

Постоянен източник на илюзии е абсолютизирането на истината. Истината винаги е относителна и подвластна на времето: "Всичко тече, всичко се променя". А в повечето случаи причините са комплексни и многопосочни.

А може би най-големия източник на илюзии за хората е едностранчивото осъзнаване на действителността като черно-бяла, като истина и неистина.

А реалната действителност винаги има най-малкото две страни - положителна и отрицателна. Нашето ограничeно съзнание винаги възприема само едната страна на действителността и изпуска другата (другите) и по този начин се отдалечава твърде много от действителността.

Но както не можем да разделим магнита на два самостоятелни, отделни полюса, така и не можем да твърдим, че нещо е само добро, а друго само лошо. Един от аспектите на разширеното съзнание е постоянно да си дава сметка за съотношението на тези съставки и тогава става трудно да се лепят етикети "това е добро", а "това е лошо"

Ще се опитам да дам няколко примера за масови илюзии:

-Човешката същност е само материално тяло и с разлагането му изчезва, престава да съществува и човешкото съзнание - с премахването на тази илюзия ще изчезнат и всички причини пораждащи стрес.

- Човешкият организъм се състои само от биохимични процеси - преодоляването на тази илюзия ще промени изцяло медицинат

- Науката е изучила почти изцяло действителността, оставали съвсем дребни подробности - с осъзнаването на горното твърдение като илюзия, ще стане възможна и коренната промяна в мирогледа на повечето хора.

Може да се каже, че едно от определенията за мъдър човек е - човек избавил се от илюзиите си.