Оля Желева

В Родопите се намират каменни светилища и обсерватории, загадъчни като Стоунхендж във Великобритания и по-стари от египетските пирамиди.

Над 20 години професор Радунчева е посветила на на скалните светилища в района на Родопите. През 2001 година към екипа й се присъединява д-р Стефанка Иванова, а през 2006 - геофизикът инженер Мария Златкова.

 
След експедицията в началото на 2007 година се оказва, че скалните структури в Източните Родопи са част от
цивилизацията на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид.

Непознатата досега цивилизация е била с изумителни металургични умения и астрономически познания. Паметниците, оставени от тях, предхождат с няколко хилядолетия издигането на египетските пирамиди, създаването на големите градове в Двуречието и световно известни паметници като Стоунхендж във Великобритания.

„Това са хора, принадлежащи към така наречения енеолитен каменномеден период от нашата история, които слагат началото на европейската цивилизация", обяснява д-р Стефанка Иванова.
Някои от скалните светилища в Родопите са създадени и функционират активно още през VII- VI хилядолетие Пр. Хр. А цялостната светилищна система се създава през втората половина на каменномедната епоха (през V – ІV хилядолетие Пр. Хр.) или повече от 2 хилядолетия преди траките да заселят нашите земи.

Геофизикът Мария Златкова, д-р Стефанка Иванова и проф. Ана Радунчева на пресконференция в Дом на архитекта. Снимка: авторката

Когато започват да се преселват от Мала Азия към българските земи – края на VII, началото на VI хилядолетие Пр. Хр., хората тръгват по най-голямата река Марица, към центъра на Балканския полуостров. Така откриват нашите земи и се заселват тук. Създавайки селищните си системи в равнината, те са започнали да изграждат свещените си места в планината.

Скалните светилища са на места в естествени скални образувания. Някои от скалите естествено са наподобявали
някакви животни или човешки фигури и са били доработвани в подобен вид от хората. Други са били изцяло изработени, за нуждите на ритуалната дейност, която те са извършвали. През IV хилядолетие се изработва цялостната система от светилища, която обхваща както Източните и Западните Родопи, така и други планини – Средна гора, Стара планина.

„Скалните светилища имат няколко елемента – скални ниши, басейни, пещери, стълби, олтари, тронове. Съчетани са
така обаче, че няма две еднакви светилища", обяснява професор Радунчева.

В подножието на скалното светилище в Източните Родопи древните хора са оставяли дарове за боговете. Снимка: Николай Генов

1200 брой трапецовидни ниши са открити в района на Източните Родопи, казва геофизикът инженер Мария Златкова. Според нея при всички тях съществуват едни и същи признаци - те са характерни само за определения район и са изработени така, че да се виждат възможно най-отдалече.

Създадени са в скали по поречието на реките така, че да се виждат от посоката, от която са идвали хората. Направени са под навес или козирка, стените на трапецовидните ниша са специално полирани, за да се запазят колкото се може по-дълго. В повечето случаи под нишите има естествени или изкуствено издълбани пещери.

В реките под тях са били намерени полускъпоценни камъни – ахати, калцедони, ясписи.
Според инженер Златкова трапецовидните ниши най-вероятно са надписи. Знак за това е фактът, че нишите са подредени в стройни редици, както и че съществуват цели комплекси със стотици ниши.

„Основният въпрос тук е какво са искали да напишат тези хора", казва инженер Златкова. Според нея районът на
Източните Родопи е бил слабо населен, а хората са идвали в тази труднодостъпна планина, по някаква работа.

И тъй като Родопите са богати на злато, мед, полускъпоценни камъни, то предположението е, че древните хора са идвали в планината за да добиват тези находища и са ги сваляли в равнината. Като този вид работа е била сезонна – само през топлите месеци. Тези хора са имали само временни лагери, които са били в близост до рудата, до находищата.

Скални "костенурки" край село Фотиново. Снимка: Николай Генов

Най-удобни за това са били естествените пещери, които те са приспособявали за временни убежища. В някои от тях даже са били намерени керамични фрагменти и каменни оръдия на труда от енеолита. Някои от пещерите представляват малки проучвателни минни галерии, обяснява инженер Златкова.

„Хипотетично считам, че трапецовидните ниши представляват надписи, с които са записвани знанията на древните
рудари за полезните изкопаеми – злато, сребро и мед и за полускъпоценните камъни, както и за техните находища в
района", обяснява геофизикът.

Те най-лесно са се добивали от реките, откъдето именно са пътували хората, идвайки от равнината в планината. С трапецовидните ниши знанията са се запазвали, допълвали и дописвали, предавали са се на следващите поколения.

След като тези хора напуснали районите на Родопите, следващите рудари тук са траките. Те преоткриват древните
рудници, доработват ги и създават нови такива.

Големият брой на праисторическите скални паметници определят Родопите като свещена планина и грандиозен паметник на праисторическата религия, смятат археолозите. Според тях хората, които са ги създали са погребвали своите вождове и жреци във Варненския царски златен некропол и създали идеята за Златния век на човешката история такъв, какъвто е описан в Античната митология.

Но разказът за свещените места и мащабността на археологическото откритие отидоха на заден план, когато учените си припомниха какво означава да си паметник на културата в България. „Развитието на туризма и социализирането на паметниците е нещо като истерия, която води до унищожаването на подобни открития", възмути се д-р Стефанка Иванова.

„Хората си мислят, че ще направят две бараки, ще направят едно барбекю, а чужденците ще хукнат възторжено натам да си ядат точно до паметника чевермето. Никаква грижа не се полага за самите паметници, грижа се полага за заведенията около мястото", добави още научният сътрудник.

А броящи се на едната ръка журналисти, присъстващи на пресконференцията, си припомниха, колко сандвичи с шунка и кебапчета са изяли, докато са събирали материал или просто са се разхождали край Перперикон, Татул, край Червен и Иваново.

Проф. Ана Радунчева: Камъкът пази много тайни

Професор Ана Радунчева е посветила работата си на скалните светини в Родопите. Снимка: авторката

- Какво представляват накратко откритите от вас каменни обекти в Източните Родопи?

- Това е един от най-огромните комплекси. Това са цели планини, подчинени на духовната същност на праисторическия човек. Това е нашият принос за духовното израстване на Европа, на всички ранни култури. Хората са се качвали в планината, за да се срещнат със своите богове.

За това всяко светилище е посветено на различно общество. Горе са работели огромен брой хора, за да изработят една планина и да я превърнат в свещена. В края на IV хилядолетие, когато е най-плътна мрежата, това място е било много оживено, защото хората са се качвали по различни поводи от целия полуостров.

Това, което намираме като керамика, предмети в скалните ниши и светилищата, показват произход от целия полуостров, даже на север от Дунав са идвали.

Тази система в най-ниската си част е била култов център, какъвто няма известен в Европа. Той се състои от 32 храма, посветени на различни богове.

Хората преди да тръгнат към планината са минавали през него, оставяли са даровете за боговете и са продължавали нагоре.
Най-ранните следи горе имат за паралели фрески-находки, известни от Мала Азия, които датират от VIII хилядолетие.

Оттам е принесена традицията, спомена за това, което са оставили в родината си и са го пренесли вече в нашите територии. И това е станало основата на голямата духовна култура, която е несравнима.

- И няма аналог в Европа?

- Никъде в света няма. Европа в това време VI-VII хилядолетие преди Христа е доста слабо населена и не е стигнала
културата до това ниво. За да има високо организиран духовен живот, за да се говори за религия, трябва да има
много развит обществен живот. А тези хора, чиито следи са оставени по нашите земи, са създали Варненския некропол. Това са хората, които са успели да се обединят в огромен племенен съюз, обхващащ почти целия полуостров.

Те са успели да централизират управлението и център е станал Варненския залив, където е така нареченият царски некропол. Нали непрекъснато се говори, че това е Златен царски некропол, ама на кого са царете? Те са точно на тези хора, които са имали едно преддържавно устройство, което за съжаление, по верски причини, се е разпаднало.

Те са напуснали обиталищата си и вече никога не са се върнали. И едва в края на Бронзовата епоха са се качвали по светилищата. Вече като идват траките – желязната епоха, те използват малка част от светилищата.

Древните хора са идвали до скалните обредни храмове по реката, казват учени от БАН. Снимка: Николай Генов

- Казвате, че обитателите от този период са първите рудари и металурзи в света?

- Районът на Източните Родопи е богат освен на злато и на полускъпоценни камъни. В това отношение най-богат е
районът на Момчилград, където са и най- много светилищата. Тук се намират и много фосили – вкаменелости, миди,
раци, рапани, охлюви. Например за пътя към Перперек можете да вървите и да си ги събирате.

Преди години аз разкопах един производствен център за полускъпоценни камъни. Правили са си ножове, стъргалки от ахати, от ясписи, аметисти. Рубини също - един мъничък рубин се пази в музея в Кърджали, а в София се пази най-големият рубин в Европа, пак от този район. Но при тези хора не може да се говори за стойността на камъните, при тях духовната потребност е много по-голяма.

Този обект, който разкопахме до село Седларе, там хората са работели и с готовата продукция са пътували до Мала Азия. През Гърция се проследяват търговците чак до Пелопонес.

Източните Родопи слизат до Бяло море, всичко е било една обща територия. Границите са наша измишльотина, хората са се движели свободно тогава.

- Какви тайни пази камъкът?

- Камъкът пази много тайни. И най-вече това, с което хората са го надарявали, като един безписмен народ, който го
е надарил със страшно много вяра. Сега и ние можем да разгадаем с какво са надарили хората камъка. Там ще намерите култ към прародителите, култ към силата, култ към небето.

Говоря и за Татул, където например има сфинкс, обърнат към слънцето.
Това е културата на целия медитерански басейн и тук хората са контактували със себе си, търгували са. Да не
говорим, че през Родопите е минавал пътят на солта от Мала Азия. А солта е по-скъпа от злато тогава.

- Има ли шанс тези каменни светини да се превърнат в културно средище, място за възхищение от страна на чужди туристи, а не беседки с бира и скара, както е около повечето ни забележителности?

Геофизикът Мария Златкова и д-р Стефанка Иванова разказват за скалните светилища в Източните Родопи. Снимка: авторката

- Много искам да се надявам. Но знам, че това с бирата и кебапчетата ще продължи. Защото има погрешно схващане във влагането на парите, отпускани за такива обекти.

Но се надявам държавата да се намеси, защото трябва да се регулира. Ето както за Татул – дадени са пари за навес да се предпазва обекта. А местните власти са сложили вълнообразна ламарина. След първия дъжд водата от ламарината се стече към това, което всъщност трябва да се пази. Но никъде няма записано кой трябва да контролира тези средства.

Що се касае до чужденците – смятам, че колкото е по-диво, толкова е по-интересно за тях. Защото те си имат оправени, подредени паметници. Но когато си сред природата, тръгнеш да се разхожда пеша, изпадаш в една магнитна аномалия, която се отразява на човека до толкова, че той даже не се уморява.

- Неблагодарна ли е работата на българския археолог?

- (смее се) Българският археолог е ентусиаст. Всеки археолог може би е такъв. Колкото и да са трудни
условията, а те в момента са много трудни, тъй като меркантилната страна е тръгнала много силно. Трудна е работата на археолога, но пък археологът не може без нея.

 е-vestnik.bg