МАГИЯТА И ГРАНИЧНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ

- Маг Живин, в предишното ни интервю бяхте обещали да обясните защо, психолозите помагат, но не редом с вас, а в своето си поле на дейност и защо магията, и внушенията се различават съществено, макар психолозите да не са на това мнение.

МАГ ЖИВИН: Ще си позволя да повторя, че психологията общо взето минава за наука, докато магията е в сферата на чистото изкуство, за да мога да обясня, макар и накратко къде и какви са съществените различия.

Приложната магия се занимава или по-скоро би трябвало да се занимава с вмешателства във външния свят на човека и да изменя обстоятелствата, за да създаде възможно най-благотворните за неговото осъществяване и процъфтяване условия. Психологията е по-скоро пряко вмешателство във вътрешното - в равнища на съзнанието. Магията разглежда човека като свободна и независима, съвършена същност в рамките на някакви обстоятелства, а психологията като съвкупност от инстинкти, поведенчески навици и нагласи, като система, върху която е лесно и нужно да се въздейства с оглед на постигането на някаква социална цел. Ролята на психологията е най-общо казано социална. Тя има за цел да възвърне увредената ни социална функционалност.

Депресивни сме, еуфорични сме, пренапрегнати сме и т.н. – всичко това ни пречи да си играем ролята и да си изпълняваме задълженията, отредени ни от обществото – близки, приятели, врагове, колеги и т.н. В този момент се намесва я чистата психология, я психоанализата и въз основа на похватите школата, към която принадлежи специалистът, започва работа за възстановяване на „увредената” ни психика. Между другото, виждането на света по начин, различен от този на психолога, вече си е съществено отклонение от нормата. Винаги съм се питал коя е нормата, кое е нормалното, кой определя нормата и нормалното, обективно ли е това определяне? На тези въпроси няма еднозначен отговор. От друга страна, психолозите са склонни да гледат на магията като на състояние на автосугестия. То и как ли иначе да гледат, след като друго не могат.

Затова са склонни да определят магическото действие, като вътрешно преживяване на магьосника. С две думи – магьосникът си внушава, че прави нещо. Ако погледнем настоящото положение в бранша ни, съм склонен да се съглася, че в деветдесет и пет процента от случаите, психолозите са прави. Хората, самопровъзгласили се за магове и магини – именно тези 95%, както неведнъж съм подчертавал досега, можем да разделим на три подвида:

1. Откровено луди или по научному психично болни хора, с тежки халюцинаторни преживявания;

2. Откровени мошеници;

3. Мошеници, които след време започват откровено да си вярват, че притежават някакви способности.

Но въпросът беше за останалите пет процента, при които магията става и не може да бъде обяснена, чрез самовнушение нечие. И сигурно се заблуждавате, че там психолозите удрят на камък? Грешите. Тези пет процента са под зоркото наблюдение на парапсихолозите – хора, които се опитват да докажат научно, че и те са като останалите деветдесет и пет. За целта са пригодени всякакви псевдонаучни апаратури, използват се датчици от слаботоковата техника и прочие. И какво се получава в крайна сметка – щом нещо не може да се види, пипне, заснеме или отчете според апаратурата, която са сметнали за най-подходяща (не е тайна, че всички използват различна), значи няма такова нещо, няма доказателство има само случайни стечения на обстоятелствата.

Наскоро гледах някакъв „научен” филм за семейство, чиято къща била обитавана от пакостливи духове. Потърпевшите собственици плачеха с глас, докато разказваха. Къщата бе напълнена до отказ от едно стадо парапсихолози, които поседяха, почакаха – апаратурата им не отчете нищо. И казаха – няма доказателство, най-вероятно става въпрос за масова автосугестия и последващи халюцинации. Самовнушили си били хората. Те са си хвърлили парите да си купят къща, в която да живеят. След това седнали и си внушили, че са нападнати от духове, за да живеят зле и да продадат къщата за без пари. Странни хора или пък странни парапсихолози!

В крайна сметка учените отричат съществуването на всичко, което не може да бъде доказано. От друга страна, мнозина от тях са вярващи, въпреки, че Господ не може да бъде доказан. Едно е да развенчаваш митове и мошеници, друго е да казваш, че ненаучното не съществува. Стига се до крайно глупави съждения, например, че най-добрата защита срещу черната магия е да не вярваш в нейното съществуване (последният път бях чел тази тъпотия в интерпретация на бивш руски ватман, прочул се като „голям магьосник”). Ако да речем сте тръгнали да пресичате улица и изневиделица ви връхлети засилен ТИР, ще ви спаси ли неверието в тировете. Не се смейте, просто си го представете. Знаете, че има тирове, но решавате да не вярвате в тях. И не вярвате три-четири години. След това тръгвате да пресичате и тирът ви размазва, и разпръсва на съставните ви невярващи части.

- Да разбираме ли, че сте противник на психологията и на граничните научни дисциплини?

МАГ ЖИВИН: Какво означава да съм привърженик или противник на нещо, ако ли не да се присъединя към тълпата вярваща в безумия и доказваща безумия? Да сте чули някой магьосник да се изцепи, че психологията не съществува, защото примерно е една илюзия в един пределно илюзорен свят, в който няма ясно доказателство дори за това дали будното ни състояние е сън и дали сънят не е будното ни състояние.

Просто смятам, че научните дисциплини са за хората с научно мислене. Те си имат свое място в човешката деволюция. Колкото до граничните дисциплини – те са за хора, които не могат да правят дори наука – за това се иска конструктивно мислене. А „граничните специалисти” разполагат само с деструктивно мислене – създадени са да рушат. Но от тях явно също има нужда, щом ги има...

- И все пак, можете ли да обобщите само с няколко думи каква е разликата между подхода на психолога и на магьосника.

МАГ ЖИВИН: Подобно обобщение е трудно, защото всяко по-голямо обобщение ни доближава до някаква твърда представа и предубеждения. Но все пак може да се каже, че подходът на магьосника е да помага посредством обстоятелствата, а подходът на психолога е да търси начин да убеди някое от равнищата на съзнанието, че или вече е помогнато, или пък няма нужда от помощ.

- А в този аспект не се ли явява психологията по-положителна, доколкото мобилизира вътрешните сили на човека?

МАГ ЖИВИН: По първоначален замисъл може би нещата изглеждат именно каквито ги казвате. Но само изглеждат. В преобладаващия процент няма чак толкова време за мобилизации и прочие деликатности и нещата опират до гола и брутална сугестия. Внушава ви се каквото трябва и се спасявайте както намерите за добре. Все пак е добре да не забравяме, че именно в лоното на психологията и психоанализата се зародиха така наречената психотроника, невролингвистичното програмиране и още няколко десетки (къде повече, къде по-малко масови) ефективни техни разновидности за манипулиране и контрол на равнищата на човешкото съзнание, в сравнение с които най-лютата класическа черна магия изглежда като детска залъгалка. Това не е моя, ваша или нечия параноя, а реалност - ежедневие.

Това са методите използвани в рекламния и всеки друг „убеждаващ” бизнес, в преговори... в целия ни така наречен обществен живот. Погледнете обявите за бизнес обучение или курсове, които ще ви дадат „психологическо предимство”, помислете защо ще се удавите от слюнки всеки път, когато дават еди-коя си реклама. Ще кажете, „а как иначе, много станаха хората, прекалено урбанизирани, трябва да се водят по някакъв начин, за да не стане сакатлък”. А аз ще ви кажа „може и иначе, ама явно не е изгодно”.