Можем ли да прогоним нищетата с магия?

- Маг Живин, много хора са се спасили от нищетата със силата на вашата магия. Бихте ли споделили нещо повече по този аспект на магията.

МАГ ЖИВИН: Да, но бих искал да внеса известно уточнение. Много на брой са хората, които съм спасил от разорение, много са тези, на които съм помогнал да си намерят работа или да си стъпят на краката, да преоткрият любовта и хармонията. Но да спася някого от нищетата – това никога не съм го правил. Нищетата е вътрешно състояние. Да се спаси от нищетата може единствено самият човек. Нищетата не се измерва с парични, имотни, научни или други показатели. Тя е вътрешното затъмнение, което пречи на човека да провиди света отвъд собствената си ограниченост. В този смисъл магията може да е и просветление, и спасение от нищетата, ако си практикуващ магьосник. Всичко останало, постигнато чрез външна магия е временно и съответно преходно.

- Не ви разбирам. Много от известните ни магове твърдят, че направената магията трае вечно.

МАГ ЖИВИН: Трае вечно, докато отидете в приемната им. След това се оказва, че за да работи магията е нужно да заплатите по левче за всеки ден действие или други глупости от този род, или пък, че трябва да се преподновява. Всичко това са рекламни брътвежи. Вие например вярвате ли, като гледате реклама по телевизията, че след като изцапате една бяла фланелка с всичко възможно, нещо ще я изпере до чисто бяло и всеки път ще става все по-бяла и по-нова? Ами тогава производителите на фланелки да вземат и да закрият фабриките. Всичко това са пълни глупости и зловредно, и зловонно облъчване. Не магията, а самопредизвиканото невежество трае вечно.

- Как така самопредизвикано невежество? Може ли някой да се стреми към невежеството?

МАГ ЖИВИН: В крайна сметка самият стремеж е показател за наличието на невежество, но това са теми „сложни и космични”. Нека се спрем на нещо по-просто и делнично. Хората са склонни да виждат онова, което искат и нищо друго. Ето, опитвам се с ваша помощ да им кажа, че животът е много по-прост и същевременно богат от техните представи за него, че не е толкова едностранчив, колкото го виждат и все дреболии от този род. Мислите, че някой обръща внимание? Хайде да не се лъжем! Повечето прочитат интервюто ни с едва прикрито нетърпение, колкото да видят дали съм сръфал кокалите на някое поредно „магическо или всевселенско величие”, ако разбира се са по-упорити. Десет минути след това вдигат телефона и звънят на сръфания да си поръчат поредната магия за щастие, талисман за здраве, лечение за внуче и т.н., защото според тях едното е едно, а другото друго. Какво е това, ако ли не самозатулване на очите, за да удовлетвориш някакво свое велико щение? А какво е самозатулването на очите, ако ли не самопредизвикано невежество. Ще попитате защо го правят? Ще ви отговоря – от една страна, за да избегнат сблъсъка с отговорността си за своя живот, а от друга и в допълнение - защото не продавам нужните за целта глупости и боклуци. На моята сергия не се предлага вечно щастие, здраве, богатство оттук до Афганистан. Предлагам единствено истината, каквато я виждам и помощта, която е нужна. Нищо повече, нищо по-малко. Сами се досещате, че това не е бързоликвидна стока.

- С последните думи ме подсетихте да задам един въпрос. Може да е нетактичен, но хората често се питат точно това. Защо, след като имате способността да предвиждате бъдещето и да му въздействате, не „ударите джакпота в някоя игра на щастието” и после да си гледате живота? Има ли такава магия?

МАГ ЖИВИН: Ще си позволя да ви отговоря в обратен ред. Такава магия има и стига да има човек, който да може да се възползва от нея, защо да не се направи. Но хората, за които може да се направи са невероятно малко. Както вече ви казах по-горе, предлагам помощта, която е нужна на даден човек. Затова и не „удрям джакпота”, защото не ми е нужен. Всичко, което ми е необходимо „идва да ме навести” в най-подходящия за мен момент. Така е при всеки, който знае да „си гледа живота”. Останалите не гледат своя, а чуждия живот – еди-кой си имал много пари, много коли, много жени, „що пък аз да нямам?” И се започват едни активни действия, едни суетежи, едни начинания, едни люти магии – дандания на всички планове. Шумотевица, която прогонва надалеч лелеяните чужди достояния. Лошото е, че прогонва и твоето собствено нужно, което е тръгнало да се сгуши в нозете ти. Човек има само две очи, които се движат синхронно и гледат еднопосочно. Когато са вперени в нещо лъскаво, затулваш вътрешния си взор дори и да имаш някакъв подобен. Някой ще рече „тоя ги реди такива мъдри, защото гроздето му идва прекалено високо и оттам му се види кисело. Я да можеше да олепи пачката, да видим каква щеше да я запее”. За такива хора нямам думи, а само жалост.

- Все пак не можете да отречете, че много от хората живеят бедно и за тях парите са проблем. Затова и искат нещо повече.

МАГ ЖИВИН: Защо, за богатите парите не са ли проблем или пък те не искат нещо повече или пък още повече? Парите са проблем за всекиго. За бедния – защото ги няма, а ги иска. За богатия – защото ги има и ги иска. Пристрастяването към парите, е като към алкохола. Започваш с мъничко, колкото да се „отпусне душата”. После ти трябва повечко, за да „разпуснеш”. Накрая все не ти стига, а останалите те гледат някак странно. Парите искат още повече пари, които на свой ред искат още повече пари и така до безкрай. Няма лошо. Има хора родени да си играят с пари. Има и други, които едва свързват двата края. Важното е да не се пристрастяваш и вманиачаваш. Тогава всичко си идва по местата. Когато човек е благодарен на това, което има, идва и допълнителното, защото вече е готов да го получи. Може да е с или без магическа помощ, но идва. Когато сме неблагодарни, следват ред агресивни действия, за да се сдобием с желаното. Понякога го постигаме, но това води до още по-голямо разпалване на апетита и още по-нищожно удовлетворение. Всяко насилствено постижение ни прави все по-празни и се опитваме да затъкнем породилия се вакуум с все по-големи придобивки. Тъжна работа. Виждал съм тази ситуация хиляди пъти във всевъзможни вариации, но тегавото чувство за нечистота и опустошение е кажи-речи еднакво.

- Значи богатството е порок?

МАГ ЖИВИН: Богатството не е порок, бедността не е порок. Те са някакъв житейски избор, някакъв житейски път. Но неистовият стремеж, вътрешната нищета и заслеплението са порокът. „Сит гладному не вярва” и, „Гладен ситому не вярва”. Опиянението от богатството или опиянението от бедността, както и пълното им отрицание са порокът.

- За какво опиянение от бедността говорим? Нима някой може да се опиянява от това?

МАГ ЖИВИН: Всеки се опиянява от нещо – едни от „реми мартен”, други от „царкировка”. Мнозина са тези, които твърдят, че „”само с много и честен труд” са постигнали еснафското си благополучие и вилата в Палма де Майорка. Познавам други мнозина, обаче, които са превърнали бедността си в житейска позиция на силата: „Вижте колко съм беден, чист и непокварен”. Сигурно щеше да е така, ако не го изтъкваха непрекъснато. Всяка крайност е излишество. Говори за пристрастеност и самоотъждествяване с мимолетни неща като богатство, власт, бедност, болест или друго. Когато някой започне да ме „цака с подобни козове”, нека не се учудва от неотзивчивостта ми – гонил съм и богаташи, и бедняци. Помага се на човек в нужда, а не на човек, който се чуди как да оправдае или подхрани вътрешната си нищета и пустош. За такива хора са онези „магове”, чиято магия „действа вечно”. Когато ги посетят, ще си платят яко, а единственото, което ще получат в замяна няма да е желаното събитие или предмет, или сума, които са поискали, а ще е галенето на непробиваемото им утвърдено самолюбие, но пък ще са най-добре изхарчените им пари. Защото в крайна сметка нали за това са и отишли!