Гладкият е лесен, но далеч по-дълъг. Той ви вдъхва увереност в онова, за което от религията, обществото и т.н. сте научили, че е “най-доброто за вас”. Понякога на този път има и грапавини – те се дължат на вашия Висш Аз, който иска да ви събуди. Ако тласъкът е твърде силен, може и да ви накара и да излезете извън пътя, поне временно.

Неравният път е по-труден, но предлага повече награди. Неравностите тук са причинени от религията, обществото и т.н. Те отправят предизвикателства към вашия Висш Аз. Трябва да ги преодолеете, за да се придвижите напред.

Някои от камъните по този път са религиозните вярвания, вярванията за пола, социалните ограничения, мнението на другите, и вашата собствена неувереност. За да напреднете, трябва да ги преодолеете.

Щом преодолеете някой от тези фактори, той вече няма да ви пречи – щом веднъж разберете какво представлява дадено вярване, то вече няма да ви спъва.

Финалната инкарнация винаги избира неравния път. Това не значи, че тя знае, че е финална още от самото си раждане. Обикновено научава това по-късно в живота. При всеки е различно. Щом се събуди, обаче, за нея става очевидно, че неравният път е ЕДИНСТВЕНИЯТ път.

Онези от гладкия път се съобразяват, “връщат в правия път”, и се подчиняват на повелята “бъди като нас, прави като нас”. И още нещо важно за неравния път – щом преодолеете неравностите му, той става гладък и вие започвате да тичате, вместо да пълзите. В този момент неравният път се разширява. Какво има отвъд тази точка няма да ви казвам аз – вие сами ще откриете.

Гладкият път е капан – първоначално изглежда гладък, но с времето се стеснява. И ви ограничава в това, което можете да направите. Някои го избират след като са тръгнали по неравния път и са се натъкнали на предизвикателствата му. Други пък виждат, че по гладкия няма напредък и скачат на неравния, приемайки предизвикателствата му. Изборът си е ваш.

Някои говорят за самотата, която преживяват с все по-голямото си излизане от Играта. Самотата е ЕДИН от знаците, че сте тръгнали в правилната посока, за да излезете от Играта.

Щом напреднете достатъчно по пътя, препятствията намаляват за вас и се оказва, че все по-малко хора искат да бъдат във вашата компания. Телефонът рядко звъни и откривате, че почти всичко си правите сами.

Причината е, че хората от по-ниско инкарнационно ниво от вас искат да продължат да играят Играта – те виждат, че сте станали толкова независими, че се чувстват неудобно край вас.

Неудобството идва не само от това, че вие не се съобразявате с групата, но и от това, че вашите вибрации са се повишили до ниво, с което те не искат да се отъждествят, или до което искат да имат допир възможно най-малко.

Изолацията настъпва след продължителни опити на приятели, роднини, колеги да ви въвлекат отново в Играта. Може да ви е трудно да преодолеете тези изпитания. Сълзите ви ЩЕ се леят. Но ако хората са ви харесвали за това, че сте се съобразявали с техните тесни стандарти, значи всъщност не са ви харесвали истински.

Ако не отстъпите пред такива хора, те постепенно се отказват, въпреки, че ще има и такива, които непрекъснато ще продължат да опитват. Но на вашето ниво е време да се свържете повече с вашия Висш Аз – попитайте го “Какво ми предстои? Запознай ме с това, което трябва да зная и нека преживея онова, което трябва да преживея” – и му имайте пълно доверие. Това е точно обратното на онова, което обществото ви учи – да търсите спасение отвън, вместо отвътре.

Самотата сама по себе си е изпитание, което трябва да решите. Доколко наистина искате да напреднете и излезете от Играта? Трябва да сте последователни в решението си.

Външните блокове: семейство, приятели, колеги и др. са единия проблем, но вътрешните блокове (ДНК-командите/незрелия дух), са друго нещо. Тези команди, внедрени в ДНК-то на хората от извънземните майстори на генетиката ще обсъдим допълнително. Финалната инкарнация трябва да преодолее тези блокове – поне основните ДНК-команди, за да излезе накрая от Играта.

Финалната инкарнация научава, че възпитанието, полът (мога да гледам на някого само като на същество от определен пол) са изкуствени и отричат духа. Събужданията от този тип НЕ стават насила. Започвате да си давате сметка за това постепенно, с разширяването на връзката на Висшия Аз с въпросната инкарнация.

Да, ЩЕ имате въпроси (вътрешни). ДНК-командите няма просто да се самоизключат от само себе си. Те ще наводняват ума ви с “мотиви защо”, за да ви накарат да се откажете от желанието си. Какво ще си помисли семейството ви? Ами приятелите ви? и т.н. – съобразявай се. Първият вселенски закон остава в сила – Подобното привлича подобно1.

Ако обаче духът не е достатъчно зрял, той ще се подчини на тези лъжи, макар че във Финалната инкарнация евентуално не ще успее. ДНК-командите ще се опитат да ви убедят да продължите да спите. Това може да сработи при всяка инкарнация ОСВЕН в СЪБУДЕНАТА Финална инкарнация. Тя няма да е Финална, ако не успее да подчини ДНК-командите.

Навлизайте в своя Висш Аз, за да извлечете силата, която ви е нужна. На този етап може би ще искате да се свържете с друга Финална инкарнация, за да обсъждате с нея тези въпроси, но за всички въпроси, които са свързани с вас, оптималният вариант


ПРИЯТЕЛСТВО И ПОЛЯРНОСТ
Приятелствата на Мрака са от типа “какво можеш да направиш за мен”.
Приятелствата на Светлинната страна са от типа “от каквото и да имаш нужда – аз съм насреща”.

Дейвид Айк смята, че само фактът, че си тук, е достатъчен, за да трябва да поемеш отговорност за някой друг. Това не е вярно.
Когато се натъкнете на такъв тип човек, използвайте Закона за позволяването и ги оставете да жънат каквото са посели, НО едновременно с това се разграничете от ситуацията.

Балансираните хора не влизат в такива ситуации. Ще помогнете на някого да са справи със своите предизвикателства само, ако се разграничите от него.

Ако се грижите за хора, които очакват от вас да поемете отговорност за техните неща, това ще ви забави в СОБСТВЕНОТО ви развитие. Умейте да казвате “нямам нужда от тази вибрация днес”.


ПРОМЕНИ ВЪВ ВАС
Щом направите сериозни промени във възгледите си за живота на Земята, вашата аура променя своите вибрации. Това се забелязва от другите макар, че те не знаят защо. Просто някак вече като че ли не пасвате – и това наистина е така. Вие излизате от Играта, а те се потопяват още по-дълбоко в нея.

Макар, че кръвта е по-гъста от водата, духът е по-силен от кръвта – вие НЕ сте своето тяло.

Щом достигнете определено ниво, макар, че може да ви липсва компанията на онези, с които вече не си пасвате, усещането ви не е емоционално и свързвано с чувство за загуба. То е по –скоро от типа “е, това не е добре, но трябва да правя това, което трябва да правя”. Винаги е по-добре да гледате напред, а не назад.


ЕМОЦИИ
Идеалният вариант е да контролирате своите емоции. Някои описват себе си като страстни и позволяват на емоциите да ги владеят, други – обратното. Помнете – това са полярностите.

Целта е да контролирате своите емоции и да ги използвате. В по-висшите реалии радост има. Страстта е нещо добро, но трябва да я контролирате вие.

Емоциите са нещо велико. Те са една от основните причини да се инкарнираме – за да се научим да използваме своите емоции. Майсторството идва само с инкарнационните преживявания. Ако струните на инструмента са твърде натегнати, ще се скъсат, ако са твърде хлабави – няма да свирят. Но обикновено е по-лесно да отричате емоциите си, отколкото да ги контролирате.


ЕМОЦИОНАЛЕН ОГЪН
Става дума за използване на емоциите за предаване на концепции – това е нещо, което определено ще ви трябва в по-високите измерения.

Емоциите са една от основните групи преживявания, които трябва да научим тук в трета плътност. Ние се учим, а емоциите ни контролират в ниските до средните напреднали нива. Преживявайки какво е да те контролират емоциите, ние научаваме много.

Емоцията на мрака – патриотизмът, в някои страни се насърчава, а в САЩ е направо епидемична. При нея господства мнението “на първо място съм аз и онова, което искам”.

Целта по отношение на емоциите, е да ги накарате да работят за вас. Това се оценява истински сред напредналите и се усъвършенства по време на Финалната инкарнация. Целта е да ги използвате без да им позволявате да ви контролират.

Евентуално ще се научите да използвате емоциите както художника – четката и боите. Емоциите придават цвят и дълбочина на думите ви. Когато сте в астрала и нагоре, средство за комуникация са мисълта и цветовете на аурата.

Щом сте усъвършенствали способността да оцветявате комуникацията си с емоциите, това е вече многоизмерна комуникация – това наричам аз емоционален огън. Способността да правите това ще ви трябва в измеренията над пето. Тя е от съществено значение за вашия напредък.

За да се издигнете над полярностите трябва да смесите двете полярности, за да постигнете баланс. Тогава започвате да забелязвате разликите в използването на емоциите от мрака и светлината. Това, че после вече не можете да се върнете отново в кутията на обществото, засилва чувството ви за самота.

изд. Вал Валериан