Холестеролът е един от основните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания...

Мазнините (на латински ­ липиди) представляват химически херогенна смес от вещества. Общото за тях е това, че са неразтворими във вода, а се разтварят добре в органични разтворители (спирт, етер). Към тази група химични съединения спада и холестеролът. Тъй като той е неразтворим във вода (а кръвта е с голямо водно съдържание), за да се транспортира в организма, холестеролът образува комплекси със специални протеини (белтъци) в кръвната плазма. Тези протеини обгръщат мастните капки, съставени от холестерол, и така образуваните комплекси вече са водноразтворими, т.е. могат да бъдат транспортирани.

Комплексите от холестерол и протеини в кръвта се наричат липопротеини. Те са различни в зависимост от химичният си състав. Затова има и различни "видове" холестерол.
Така нареченият "лош" холестерол представлява липопротеини с ниска плътност ­ LDL холестерол (от английски low density lipoproteins). Тези липопротеини пренасят холестерола, произведен в черния дроб, от кръвта до всички тъкани.

"Добрият холестерол"
представлява липопротеини с висока плътност ­ HDL холестерол (от английски high density lipoproteins), които пренасят холестерола от тъканите обратно в черния дроб.
Холестеролът е един от основните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, а те са основен дял от заболяванията на възрастното население във всички страни включително и у нас, като представляват основна причина за смъртността през последните десетилетия. В България те предизвикват 62­65 % от общата смъртност на населението. Най-честите форми на сърдечно-съдовите болести са исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и високо кръвно налягане.
У нас особено висока е смъртността от мозъчен инсулт, като според неговата честота нашата страна се нарежда на 5-то място в света.

В основата на сърдечно-съдовите болести стои развитието на атеросклеротични плаки, които стесняват или дори запушват една или повече артерии. Това затруднява притока на кръв и кислород до органите. Освен това сърцето трябва да работи срещу по-голямо съпротивление, за да изпомпва кръвта. Над увреденото място в артерията може да се образува тромб (кръвен съсирек), който допълнително я запушва. При пълно запушване на артериите на сърцето или мозъка се получава съответно сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт. Вероятността човек да се разболее от сърдечно-съдово заболяване представлява "риск" от тази болест. Такъв риск съществува при всеки, но при някои той е по-голям отколкото при други.

Няма една единствена причина за сърдечно-съдовите заболявания.
Рисковите фактори могат да не се повлияват или да се повлияват трудно. Такива са:
- мъжкият пол;
- напредването на възрастта;
- наследствената предразположеност (сърдечно заболяване при бащата или братята преди 55-годишна възраст или сърдечно заболяване при майката или сестрите преди 65-годишна възраст).

Дори да има наследствено предразположение за сърдечно-съдови заболявания, това не означава, че непременно ще се развие заболяване. Напротив, напълно е възможно то да бъде предотвратено, ако се предприемат мерки, с които да се намали действието или да се елиминират тези рискови фактори, които могат да бъдат повлияни. Такива са:
- тютюнопушенето (повече от 10 цигари дневно);
- високите нива на "лош" холестерол;
- високо артериално кръвно налягане (над 140/90 мм);
- затлъстяване (особено, когато е свързано с голяма коремна обиколка или високи стойности на съотношението на коремната обиколка към обиколката на ханша);
- високо ниво на кръвна захар или диабет;
- повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци;
- психологически стрес;
- различни географски фактори (например мека питейна вода).

При това, колкото повече рискови фактори се комбинират при един и същи човек, толкова по-голям е рискът да се развие сърдечно-съдово заболяване.

Холестеролът е необходим за организма, тъй като е съставна част на всички клетъчни мембрани. Той играе важна роля при образуването на жлъчните киселини, стероидните хормони и витамин Д. Образува се главно в черния дроб, като в повечето случаи количеството му е достатъчно да покрие потребностите на организма. Следователно внесеният с храната холестерол в по-голямата си част е излишен. Ако черният дроб не преработва или елиминира ефективно холестерола, количеството му в кръвта се повишава. Това състояние се нарича хиперхолестеролемия. Хиперхолестеролемията води до отлагане на холестерол в стените на артериите и така се образуват атеросклеротичните плаки.

Разделянето на холестерола на "добър" или "лош" се определя от риска за сърдечно-съдови заболявания. "Лошият" холестерол, когато е в по-голямо от нормалното количество, се отлага в кръвоносните съдове, докато "добрият" холестерол води до намаляване на количеството холестерол в тъканите на кръвоносните съдове и така намалява риска от натрупването му в атеросклеротични плаки.

Високите нива в кръвта на общия холестерол, на холестерола в липопротеините с ниска плътност ("лош"холестерол) и на триглицеридите (основните масти в организма), както и ниските стойности на липопротеините с висока плътност ("добър"холестерол) повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови заболявания. В редица изследвания е показано, че при всяко понижение на общия холестерол с 10 %, смъртността от исхемична болест на сърцето намалява с 18 %, а общата смъртност ­ с 10 %.

Нормално холестеролът в организма се поддържа в определени граници, които се обозначават като референтни стойности. Тези стойности могат да се отчитат в милимолове на литър кръв (mmol/l) или като милиграмове на децилитър кръв (mg/dl).

Нормални стойности:
- за общия холестерол те са до 5,2 mmol/l или до 190 mg/dl;
- за "лошия" холестерол ­ до 3, 4 mmol/l или до 115 mg/dl;
- за триглицеридите ­ до 2 mmol/l или до 130 mg/dl;
- за "добрия" холестерол" над 1 mmol/l или над 40 mg/dl.
Отношението на общия холестерол към "добрия" не трябва да превишава 5.

Гранични стойности
- за общия холестерол те са 5,22­ 6,20 mmol/l (200­239 mg/dl),
- за LDL-холестерола ­ 3,4­4,1 mmol/l (130­159mg/dl).

Високи стойности
на общия холестерол са над 6,2 mmol/l (240 mg/dl) и на LDL-холестерола над 4,14 mmol/l (160 mg/dl). При такива стойности рискът от смърт поради сърдечно-съдови заболявания е голям. При нива на общия холестерол между 5,7 и 6,4 mmol/l (222­245 mg/dl) рискът от внезапна сърдечно-съдова смърт се удвоява, а ако нивата са над 6,83 mmol/l (264 mg/dl), рискът е четирикратно по-голям.

Високият холестерол често се съпровожда и с повишено ниво на триглицеридите. Голямото им количество в кръвта се дължи основно на нездравословно хранене ­ консумация на много наситени мастни киселини и прекомерна употреба на алкохол.
Нивото на холестерола в кръвта се влияе от различни фактори. Един от най-важните е хранителният режим. Високият прием на някои наситени мастни киселини, чийто източник са главно животинските мазнини, е свързан с повишаване на общия и "лошия" холестерол. Обратното, полиненаситените и мононенаситените мастни киселени, намиращи се основно в растителните мазнини, могат да доведат до намаляване на холестерола в кръвта.

Най-ефективни в понижаването на общия и "лошия" холестерол са полиненаситените мастни киселини, чиито основен източник в нашето ежедневие е слънчогледовото олио. Разбира се, не трябва да се прекалява и с тези мазнини, защото когато са в голямо количество, те се окисляват лесно и също водят до атеросклероза. Освен в слънчогледовото олио полиненаситени мастни киселини има и в слънчогледовите и тиквените семки, ядките, зехтина и др. Твърдите маргарини на база на растителни мазнини могат да имат голямо съдържание на транс-форми на ненаситени мастни киселини, които повишават "лошия" холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини.
Мазнините на рибата са богати на специален вид мастни киселини (омега-3), които при здрави индивиди могат да намалят "лошия" холестерол, но при вече повишен могат да допринесат за неговото допълнително увеличаване.Рибните мазнини са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което е от особено значение за намаляване на риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Те забавят също и нарастването на атеросклеротичните плаки. Доказано е, че консумацията на риба е свързана с по-ниска смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

Съдържанието на холестерол в някои продукти е следното: черен дроб (100 г) -­ 333 мг, телешко филе (100 г) -­ 73 мг, сьомга (100 г) -­ 72 мг, пилешки гърди (без кожа 100 г) -­ 73 мг, кашкавал (30 г) -­ 30 мг, масло (1 супена лъжица) ­- 33 мг.
Растителните разтворими влакнини (пектини) могат също да намалят общия холестерол в кръвта.

Растителните храни (плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни, ядки) съдържат много антиоксиданти (витамин Е, витамин С, каротини, флавоноиди), които защитават мастните киселини в клетъчните мембрани от окисление и по този начин намаляват риска от атеросклеротични изменения на кръвоносните съдове. Затова вегетарианците обикновено са с по-ниски нива на общия и "лошия" холестерол, както и с по-високи нива на "добрия" в сравнение с хората, консумиращи месо. Съответно заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания при вегетарианците са по-малки.

Затлъстяването и диабетът често са причина за повишаване на общия и "лошия" холестерол и на триглицеридите в кръвта. Храненето играе голяма роля в развитието на тези заболявания. Даже и умерено намаляне на теглото може да понижи увеличените стойности на холестерола и триглицеридите.

Злоупотребата с алкохол намалява нивото на "добрия" холестерол в кръвта.
Хората, които водят заседнал начин на живот, имат по-високи стойности на "лошия" холестерол и по-ниски стойности на "добрия". Физическите упражнения задействат биохимични промени в организма, които повишават нивото на "добрия" и понижават нивото на "лошия". Подхоходящи са всекидневни умерено интензивни упражнения поне по 30 минути като ходене, джогинг, или каране на колело.

Жените преди менопаузата имат по-ниски по-ниски нива на "лошия" холестерол в сравнение с мъжете на същата възраст. Това се дължи на женските полови хормони (естрогени), които потискат образуването на "лошия" холестерол. Затова и рискът при тях от сърдечно-съдови заболявания е по-малък.

С настъпването на менопаузата (средно на 50-годишна възраст) спадат нивата на естрогените. Това променя рязко липидния профил на жените. Покачват се нивата на общия и "лошия" холестерол и те се доближават или изравняват с тези на мъжете на същата възраст. Това увеличава рязко рискът от атеросклероза, респективно от сърдечно-съдови заболявания. Затова на жените, които навлизат в менопаузата, за да се предпазят от повишаване на холестерола и от атеросклероза, се препоръчва заместващо лечение с естрогенни хормони. Съществуват естествени и синтетични естрогени.

Синтетичните водят до повишаване на артериалното налягане, което при някои пациенти може да доведе до сърдечно-съдови инциденти. Затова за профилактика на атеросклерозата след менопаузата е за предпочитане да се използват естествени естрогени.

В зависимост от нивото на холестерола в организма лечението е различно. Хората с нормални нива на холестерол в кръвта е желателно да бъдат контролирани през период от 5 години. Пациентите, които са с гранични стойности следва да бъдат контролирани по-често ­ през 1­2 месеца. При рискови нива, наличие на исхемична болест на сърцето или на друг рисков фактор, е нужно да се започне медикаментозно лечение.

Лечение чрез диета се провежда в две степени в зависимост от тежестта на хиперлипидемията и от ефекта от наблюдението. Първата степен на диетата включва следното процентно съотношение на хранителните съставки:
- общо мазнини ­ под 30 % от дневния енергиен прием;
- наситени мастни киселини ­ под 10 % от дневния енергиен прием;
- полиненаситени мастни кисеклини ­ до 10% от дневния енергиен прием;
- мононенаситени мастни киселини ­ 10-15% от дневния енергиен прием;
- въглехидрати ­ 50­60 % от дневния енергиен прием;
- белтъци 10­20 % от дневния енергиен прием;
- холестерол ­ под 300 мг дневно.

Ако в тримесечен срок с първа степен на диетата не се постигнат желаните резултати, болният преминава към втора степен на диетата. Тя включва:
- общо мазнини ­ под 30 % от дневния енергиен прием;
- наситени мастни киселини ­ под 7 % от дневния енергиен прием;
- полиненаситени мастни киселини ­ до 10 % от дневния енергиен прием;
- мононенаситени мастни киселини ­ 10­15 % от дневния енергиен прием;
- въглехидрати ­ 50­60 % от дневния енергиен прием;
- белтъци ­ 10­20 % от дневния енергиен прием;
- холестерол ­ под 200 мг дневно.

Диетата трябва да доставя небходимото количество енергия за постигане и подържане на нормално телесно тегло. Ако и след втората степен на диетата не се постигне желаният ефект, следва да се обсъди медикаментозно (лекарствено) лечение.

Медикаментите, които понижават нивото на холестерола в кръвта, са няколко групи:
­Холестирамин (в дневна доза 16­24 г) и холестипол (в дневна доза 20­30 г) предизвикват превръщането на холестерола в жлъчни киселини. Тези препарати имат редки странични ефекти, свързани главно със стомашно-чревния тракт. По-важно е това, че те могат да се свързват с други медикаменти като дигоксин, варфарин, тироксин, бета-блокери и др., което налага преоценка на дозировката при едновременно лечение с тези лекарства. Тъй като увеличават нивото на триглицеридите в кръвта, прилагането на тези препарати не е желателно при пациенти с ниво на триглицеридите над 4,57­5,71 mmol/l (400­500 mg/dl).
­Никотиновата киселина (в дневна доза 3­6 г) и нейните производни намаляват нивата на "лошия" холестерол. Те са ефикасни и при високи нива на холестерол и триглицериди в кръвта. Някои от най-честите им странични ефекти са появата на кожен обрив, сърбеж, сърцебиене, хипергликемия (повишено ниво на глюкоза в кръвта), нарушаване на чернодробната функция, хиперурикемия (повишено количество на пикочна киселина в кръвта, каето може да предизвика пристъп на подагра у предразположени у предразположени хора).

­Препаратите от групата на статините водят до понижаване на "лошия" холестерол, като могат и да повишат "добрия". При някои пациенти са възможни странични реакции като стомашно-чревен дискомфорт, главоболие, отпадналост, миозити (възпаление на мускулните влакна), нарушение на чернодробната функция (в 1­2 % от случаите).
­Най-популярните препарати за лечение на високите нива на холестерол са дериватите на фибриновата киселина. Те покачват нивото на "добрия" холестерол. Имат малко странични ефекти ­ най-често стомашно-чревни.

Лечението на високите нива на холестерол с медикаменти не изключва и необходимостта от рационално хранене, повишаване на физическата активност и редуциране (намаляне) на наднорменото телесно тегло.

Всички методи на лечение могат да се комбинират по различен начин в лечебния процес. Освен това трябва да се контролират и рисковите фактори, които могат да бъдат повлияни. Важно е да се ограничи тютюнопушенето (по-малко от 10 цигари дневно), да се контролират редовно високото кръвно налягане и диабета. При изпълнение на всички тези препоръки се постига ефективно намаляване на сърдечно-съдовите заболявания и се увеличава значително продължителността на човешкият живот.