Специалистите твърдят, че тютюнът е смъртоносно опасен под всякаква форма - цигари, лула, наргиле, емфие и във всякаква разновидност - “лека”, “мека”, “с ниско съдържание на катран”, “органичен”, ароматизиран и т.н.

Никотинът наркотик ли е? Можем ли да наречем тютюнопушенето разновидност на наркоманията?
Никотинът и някои вещества, съставящи цигарения дим са психоактивни вещества, които предизвикват психическо влечение и физическа зависимост. Дали никотиноманията е разновидност на наркоманията или токсикоманията е терминологичен въпрос. Но, ако се говори еднозначно, разбира се, никотиноманията е наркомания.

Как се формира никотиновата зависимост? Защо пушачът се нуждае от поредната цигара?
Това е много индивидуален процес. Изразената психическа или физическа зависимост от цигарите се формира средно 1-2 години след началото на системното пушене, но в редица случаи влечението възниква веднага след няколко изпушени цигари.
Силното и непреодолимо желание да се пуши е основано на физическата и психическата зависимост от психоактивните съставящи на цигарения дим и самия процес на пушене - от своеобразния ритуал, от усещанията за комфорт и безопасност, възникващи при пушачите.

Съществуват ли възрастови или полови особености - кой е подложен в най-голяма степен на негативното влияние на никотина?
Това зависи от индивидуалните особености на пушача. Възрастовите и половите особености не са най-главното. Към висока степен на физическа зависимост от никотина са предразположени хора с определени особености, обусловени от неврофизиологията на конкретния човек.
Психилогическите изследвания доказват, че високото ниво на зависимост често е обусловено и от инфантилност, незрялост, ниско ниво на самоконтрол над емоциите и т.н. Психолозите смятат, че психическата зависимост от тютюнопушенето се основава на “ рефлекса за смучене и е символична регресия на либидото преди оралния стадий на неговото развитие”.

Извършва ли се “самопрочистване” на организма от вредните вещества?
Това зависи от здравословното състояние, възрастта и най-главно от това на какъв стадий от т.н. никотинов синдром човекът се е отказал да пуши. И все пак, ако не се е стигнало до неизлечими заболявания, организмът с времето се освобождава от последствията на отравянията от цигарения дим.
Изследванията показват, че патологичните промени на дихателните органи се компенсират около 1 година след отказването на цигарите.

Човек може ли сам да се откаже от пушенето или са необходими специалисти?
Разбира се, че може и сам, особено ако има формирани мотивации, обусловени от различни обстоятелства. Но, ако индивидуалните опити не водят до успех, то тогава е необходима квалифицирана медицинска помощ.

Какви са методите за борба с никотиновата зависимост?
В съвременната медицина за отказване от тютюнопушенето се прилагат различни методи. Първата група методи е основана на лечебното внушение в широкия смисъл на думата. Втората група е свързана с рефлексотерапията (иглолечение, електропунктура, точков масаж и т.н.). В третата група се включват лекарствените средства, които заместват никотина и позволяват на организма по-лесно и по-бързо да преодолее синдрома на никотиновата абстиненция.

До каква степен са ефективни различните методики на лечение?
Специалистите прилагат програма, основана на комплексното въздействие както върху неврофизиологията на пушача, така и върху личността му. Тази програма е строго индивидуална. Тя се основава на информация за конкретните особености на всеки пушач, неговата мотивация, характера на физическата и психическата зависимост от тютюнопушенето, личностните особености, възрастта, пола, нивото на общата култура и т.н. Прилагат се различни видове хипноза и лечебно внушение, а също различни лекарствени средства. Някои използват и методите на рефлексотерапията под формата на иглолечение и електропунктура. За да се помогне на човек да се освободи от тази вредна зависимост са необходими 1-2 сеанса за комплексно въздействие.