ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Стоян Захариев
|
|
Сряда, 07 Февруари 2007 00:00 |
медицинският поглед и статистика
Алкохолизъм
 Към групата на алкохолизма се включва всякаква злоупотреба със спиртни напитки, както и алкохолната болест /хроничен алкохолизъм, алкохолна токсикомания/.
В тази група влизат:
острото алкохолно опиване /епизодично и по навик/;
системна злоупотреба, без създадена зависимост към алкохола и алкохолната болест.
При алкохолната болест съществува непреодолимо влечение /психическа зависимост/ към алкохола и за нея може да се говори само при наличие на абстинентни явления.
За възникване на алкохолизма значение имат еуфоризиращите и успокояващи качества на алкохола. Те създават решаваща предпоставка за утвърждаване на желанието и за влечението към алкохола. Около 90% от хората над 18 годишна възраст употребяват алкохол и около 5% от тях развиват зависимост към него.
Съществена роля играят индивидуалните качества на личността, нейните психологични особености, способността й за адаптиране към обществената среда, физиологичните особености, както и генетичната предразположеност към употреба на алкохол. Влияние оказват природната и социалната среда, обичаите и традициите, икономическото състояние на лицето,полът и възрастта.
Не всяка злоупотреба с алкохол се приема за хроничен алкохолизъм. Основни показатели за алкохолна наркомания са изменение на толеранса и развитие на абстинентен синдром при прекъсване на приема на алкохол.
Други основни признаци са:
непреодолимо влечение към алкохола /психическа зависимост/, загубата на контрол върху приеманото количество алкохол, загуба на паметови функции при опиянение, загуба на повръщателния рефлекс при употреба на големи количества спиртни напитки, трайни психически и телесни разтройства, както и нарушения в социалните функции. Хроничният алкохолизъм създава психическа и физическа зависимост към алкохола.
Преходът от алкохолна злоупотреба към алкохолната болест се изразява в поява на абстинентни явления, изразяващи се най-често в т.н. "сутрешно пиене за оправяне".
Абстинентният синдром се характеризира с раздразнителност, тревожност, напрегнатост, тъга, учестен пулс, повишено артериално налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, изпотявания. Болният изпитва страх и в това състояние може да посегне на живота си, като изход от болестната зависимост.
Приемането на 100-150 мл алкохол концентриран алкохол или 1-2 бири премахва времено абстинентните явления. Най-често болестната зависимост към алкохола се създава след злоупотреба със спиртни напитки в продължение на около 8-9 години, а при жени и млади хора в по-кратко време /4-5 години/.
Хроничните алкохолици са емоционално лабилни. Настроението им от шеговито и глупаво весело лесно преминава в нервно-избухливо и тиранично. Когато етичните задръжки отпадат, алкохолиците се държат цинично към близките си, съпругата,а често и към случайни и непознати лица.
В по-напреднал стадий на болестта се наблюдават разтройства на паметта и интелекта. Забравят се текущи събития, трудно се възприема по-сложна мисъл, разсъдакът се замъглява. Налице е дезориентация за време и място, като обикновено се запазва ориентация за собствената личност.
При алкохолната болест се установяват и телесни промени: подпухнало лице, зачервени очи и нос, чести съпътстващи заболявания /трахеобронхит, пневмония/ гастрит, колит, постепенно развитие на чернодробна цироза и нефросклероза. Нарушенията на нервната система се изразяват в треперене на ръцете и клепачите и на отделни мускули на лицето, нарушен говор, разкривен почерк, болка по хода на периферни нерви /полиневрити/.
 На основата на алкохолната болест понякога възникват остри и хронични психични разтройства - делириум тременс, остра и хронична алкохолна халюциноза, Корсакова психоза.
Делириум тременс е най-честата алкохолна психоза. Тя се наблюдава обикновено у лица, които злоупотребяват предимно с концентрирани спиртни напитки, по-често над 30-годишна възраст. Развитието на психозата започва остро, обикновено нощем, най-често при непрекъсната употреба на големи количества алкохол в продължение на няколко дни.
Появяват се зрителни халюцинации за допир /тактилни/,тревога, страх, психическа и двигателна възбуда. Могат да се появят слухови халюцинации, ръцете силно треперят, лицето е покрито с пот, сърдечната дейност е ускорена, нерядко се развива колапс.
Разгърнатата картина на делира трае около четири дни, в редки случаи и повече. Болните излизат от това състояние обикновено след продължителен сън. След отзвучаване на психозата те имат непълен спомен за случилото се. Делир се наблюдава както по време на продължителна интоксикация, така и по време на абстиненция.
Острата алкохолна халюциноза се среща по-рядко. Тя се развива при ясно съзнание и запазена ориентация. Болният има слухови халюцинации. Често гласовете, който той "чува", разговарят помежду си и то винаги за него /антифанни халюцинации/. Отначало той е критичен към слуховите халюцинации, но по-късно те започват да определят поведението му. Алкохолната халюциноза продължава дни и седмици, по изключение месеци и в повечето случаи преминава без особени последици, но нерядко може да премине в делир.
Хроничната алкохолна халюциноза трае по-дълго време при запазен интелект на индивида и яснота на съзнанието. Болните свикват с "гласовете", като дори се забавляват с тях, но често поради извънредно живите слухови халюцинации са принудени да прекъсват работа или разговор с действителни лица.
Корсаковата психоза е тежка последица на алкохолната болест. В периферната нервна система се установяват полиневритни промени в крайниците. Болните не могат да запомнят нищо ново, те са дезориентирани за място и време.
Психозата води и до тежко увреждане на централната нервна система. Лекуването и възтановяването са извънредно трудни.
Лечението на алкохолизма представлява тежък психотерапевтичен проблем. Алкохоликът трябва да бъде убеден в необходимостта от лечение. То се осъществява най-добре в затворени лечебни заведения, каквито са психиатричните. С цел да се понесе по-леко абстинентните явления в първите дни след приемането на болния се дават в малки дози успокоителни средства - дизепин, реланиум, седуксен, фаустан. В следващите дни се назначава дезинтоксикиращо лечение с витамини, глюкоза и микроелементи.
Успоредно с това се провеждат индивидуални или групови психотерапевтични беседи. Провежда се т.н. отвикващо лечение, което създава отвращение или непоносимост към алкохола с помощта на определени препарати.
Отвикваващото лечение не е гаранция за окончателно или трайно отвикване от алкохола. Лечебния ефект трае няколко седмици или месеци и след това изчезва. След този период алкохоликът трябва да може сам да осъществи намеренията си за въздържание. В това отношение особено важно значение се отдава на семейната среда.
Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност. Няколко са основните характеристики на заболяването:
* влечение (нарича се още психическа зависимост) да се приема алкохол, за да се промени съзнанието, психическото или физическо състояние на човека
* толеранс - промяна в поносимостта на организма, която се изразява в необходимост от приемане на все по-големи количества до определен етап (повишаване на толеранса), след което ефекта на опиянение се постига от приемането на по-малко количество алкохол.
* абстинентен синдром - физически и психичен дискомфорт при липса на алкохол в организма
* телесни увреждания - предизвикани от дългогодишната злоупотреба
* нарушение в социалното функциониране - проблеми в семейството, загуба на приятелска среда, работно място и др.
Какви са типовете поведение на пиене?
* употреба - приемането на неголямо количество алкохол в непродължителен пеиод от време. Приемът е мотивиран от любопитсво, опит за подражание, за забавление или по традиция в съответствие със съществуващите обичаи, за по-добро настроение и компания
* злоупотреба - приемането на алкохол е в такава степен, че това се отразява сериозно на здравето и социалното функциониране
* зависимост - психично и физическо състояние на "вътрешна принуда" да се приема алкохол, за да се изпита неговото физическо и психическо въздействие, в много случаи, за да се избегне дискомфорта, предизвикан от липсата му в организма
Какви признаците на алкохолна зависимост?
 За алкохолна зависимост се говори, когато три или повече от следните симптоми са били налице по някое време през последните 12 месеца:
* силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема алкохол
* нарушена способност за контрол върху приема на спиртни напитки по отношение на началото, края или количеството на употреба
* приемане на алкохол с цел да се облекчат абстинентните явления и със знанието, че това (приемането на алкохол) помага
* физиологично състояние на абстиненция
* повишен толеранс, изразен в потребност да се приемат по-високи дози, за да се постигне желания ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози
* стесняване на личния репертоар от начини на употреба на алкохол. Например - тенденция да се пие по един и същи начин, по едно и също време, без съобразяване със социалните норми за приемливо пиене
* прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на алкохол
* продължаване на употребата на алкохол, въпреки очевидните вредни последици (телесни, психични, социални)
Какви са симптомите на абстиненция?
Налице са група от симптоми с различна тежест и различно съчетание помежду си. Появяват се след пълно спиране или рязко намаляване приема на алкохол, употребяван редовно във високи дози за дълъг период от време. Началото и протичането на абстинентното състояние е ограничено във времето и в значителна степен зависи от качеството и количеството на приеманите спиртни напитки. Проявява се с две групи симптоми:
* психични - тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи страданията
* телесни - стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните, клепачите, студена пот по лицето и тялото.
Клиничните наблюдения показват, че абстинентния синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата при мъжете и след 4-5 години при жените и по-младите хора.
Абстинентното състояние може да бъде усложнено от появата на гърчове (епилептични припадъци) или делир (състояние на нарушение яснотата на съзнанието, дезориентация, психични симптоми).
Какви са усложненията на алкохолната зависимост?
Алкохолът е клетъчна отрова. Поради добрата си разтворимост, прониква през всички клетъчни мемрани и оказва вредното си въздействие. При синдрома на зависимост и хронична алкохолна интоксикация се наблюдават токсични изменения в почти всички вътрешни органи и мозъка, може да се "отключи" психично заболяване или епиепсия.
В резултат на алкохолна злоупотреба могат да се наблюдават следните органни нарушения:
* нарушения в съзнанието
* внезапна смърт - включително и от злополука и удавяне
* чернодробни заболявания
* чернодробна цироза
* панкреатит
* периферна невропатия
* застойна сърдечна недостатъчност
* импотенция при мъжете, менструални разстройства при жени
* деменция
* фетален алкохолен синдром - при бебета на майки алкохолички
Тежката алкохолна злоупотреба води до повишен риск от различни ракови заболявания – на черния дроб, хранопровода (особено в съчетание с тютюнопушене), ларингс, фарингс. Води до алкохолна чернодробна цироза с развитие на варици на хранопровода в декомпенсирания стадий и опасност от масивен, животозастрашаващ кръвоизлив. Налице е снижен имунитет и риск от развитие на възпалителни заболявания – пневмонии и др.
Освен изброените органни нарушения са налице и множество социални проблеми:
 * загуба на работа
* развод
* загуба на приятели
* загуба на жилище и семейство
* нарушения в паметта
* престъпно поведение
Какви са причините за развитие на алкохолна зависимост?
В редица изследвания е доказано, че синдромът на алкохолна зависимост и проблемното пиене се срещат четири пъти по-често у лица, при които родителите са алкохолици. Предразполагащ фактор за това е генетично повишената активост на ензима, отговарящ за разграждането на алкохола в организма. Така лицата, които са наследствено обременени имат повишена поносимост към приемането на спиртни напитки и с това се увеличава рискът за създаване на зависимост.
От значение са също и чисто психологични фактори, свързани с качествата на личността. Приемането на алкохол може да се свърже с чувството за малоценност, повишена самовзискателност, тревожност, емоционална неустойчивост.
Специална група предразполагащи фактори са и някои разстройства в детско-юношеска възраст като неустойчивост на вниманието и хиперактивност, поведенчески разстройства и др. Към злоупотреба с алкохол са предразположени и повечето хора с психични разстройства и психологични проблеми, като в тези случаи началото на злоупотребата се свързва с "успокояващите" му свойства и еуфоризиращ ефект.
Каква е честота и прогнозата на алкохолната зависимост?
В България около 25% от цялото население може да бъде отнесено към групата на лицата, които пият по-рядко от един път в месеца и не се напиват, около 15% е групата на злоупотребяващите със спиртни напитки.
От синдром на алкохолна зависимост страдат около 2,5%. От всички, които употребяват алкохол около 5% стават зависими. Съотношението мъже:жени е приблизително 6:1 , като най-много злоупотребяващи има във възрастта 25-35г., а алкохолно болни 35-45г. През последните 25-30 години бързо нараства злоупотребата със спиртни напитки сред жените и децата.
Прогнозата е лоша. Няма зависим от алкохол, който да е успял да се върне към контролирано, "нормално"пиене. Около 35% от лекуваните успяват да прекратят приемането на спиртни напитки дори повече от 10 години. При консумация на алкохол, дори след толкова дълъг интервал на въздържание отново загубват контрола върху приеманите количества и се "връщат" към синдрома на зависимост.
Какво е лечението на алкохолната зависимост?
Лечението е комплексно, съчетава медикаментозна терапия, психотерапия и социални дейности. Медикаментозната терапия включва различни групи от лекарства, съобразно етапа на лечение.
Първа стъпка на терапията е дезинтоксикацията, т.е очистване на организма от алкохола и блекчаване симтомите на дискомфорт, съпътстващи абстиненцията.
В следващите етапи се лекуват усложненията.
Една форма на лечение, която все по-рядко се използува е с медикаменти, които намаляват поносимостта на организма към алкохол. При тяхното приемане, след консумация на алкохол се получават тежки реакции със стягане в сърдечната област и главата, повишаване на артериалното налягане, зачервяване на лицето, силен страх от настъпваща смърт. Поради тежките странични ефекти и рисковете за живота на пациента, те губят своята популярност и приложение.
Няма лекарствено средство, което да намали желанието за пиене и чувството на вътрешна принуда. Това се постига с дългогодишна психотерапия, първоначално индивидуална и/или фамилна подкрепяща терапия. За дългосрочно въздържание особено ефикасна форма е груповата психотерапия в клубове на анонимни алкохолици.
Най-успешна стратегия е профилактиката и повишената отговорност на обществото към бъдещото поколение.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
