Съвременният начин на живот в развитите, но и развиващите се страни, е основната причина за драстичните промени в медицинската статистика през последните десетилетия.

Наднормената телесна маса е рисков фактор при ред социално значими заболявания днес, заболявания, които заемат първите места сред причините за смърт в голяма част от света, включително и у нас.

Затлъстяването не е просто натрупване на излишна мастна тъкан. Няколко килограма в повече на първо време няма да се отразят на здравето ни, но трябва да внимаваме да не станат повече.

Когато говорим за затлъстяване имаме предвид хронично многофакторно заболяване, даващо отражение на целия организъм и водещо със себе си редица усложнения.

По данни от Министерството на Здравеопазването, в България 2,2 милиона души са с наднормена телсна маса, а 1,045 милиона са вече със затлъстяване - 21% при мъжете, 17% при жените ( данни от 2004г.). При децата (до 18г.) 13,9% са със свръхтегло, а 4,9% - с обезитет.

Кои са причините и рисковите фактори за натрупването на излишна мастна тъкан?

Най-общо то е резултат от енергиен прием в размери, надвишаващи енергийния разход. Естествената реакция на организма, генетично обусловена, е тази излишна енергия да бъде съхранявана под формата на мазнини.

Редовното прехранване, особено с продукти богати на мазнини и въглехидрати, с каквито изобилства пазарът днес, е основната причина за нарушаването на енергийния баланс.

Друга грешка, която днес се среща изключително често, е еднократният прием на храна – вечер късно след работа. Повече за вредните навици в храненето, водещи до свръхтегло, може да намерите ТУК.

Особено важен фактор при затлъстяването е прехранването в ранна детска възраст. Наднорменото тегло при децата е свързано е с трайно затлъстяване.

Това произхожда от факта, че в ранна детска възраст се увеличава броят на адипоцитите, който в последствие няма как да бъде намален.

При възрастните натрупването на излишна мастна тъкан е резултат от „уголемяването” на наличните, но не и увеличаване броя на мастните клетки.

Друг аспект на енергийния баланс, достъпен за контрол, е движението. Физическата активност не само изгаря калории, но и тонизира организма, повишава реактивността му спрямо различни патогени.

Борбата с наднорменото тегло и затлъстяването обаче не рядко се оказва много по-сложна от това само да съблюдаваме диетата си и двигателната дейност.

Не малка е ролята на генетичната компонента при затлъстяването. Знаем, че при някои от нас всеки сладкиш, който си позволим се отразява на кантара, докато при други редовното „тъпчене” в заведенията за бързо хранене не е проблемно.

Гените ни са тези, които контролират скоростта на метаболизма, хормоналната връзка между мозъка и поведението при хранене, разпределението на мастната тъкан и др. Затова и в много случаи, но не винаги, свръхтеглото има наследствен характер.

Мастната тъкан произвежда хормон – лептин, които играе ключова роля в енергийния баланс. Въз основа на процента мастна тъкан в тялото, той ограничава приема на храна чрез сигнали до центъра за ситост в хипоталамуса и повишава разхода на енергия.

Установено е, че вследствие генетичен дефект, организмът не реагира на лептин, и хипоталамусът възприема ситуацията като „липса на мастна тъкан в тялтото”. Това води до прекомерното и натрупване.

Възрастта също дава своя принос, тъй като с остаряването интензитета на метаболитната активност се понижава. Полът е друг фактор, който влияе върху нея – при жените тя е по-забавена, отколкото при мъжете.

Някои заболявания могат да променят метаболизма – хипотиреоидизмът, синдромът на Кушинг, Поликистозният Овариален Синдром, синдромът на Prader –Willi, синдром на Lawrence- Moon, адипозо-генитална дистрофия, увреди на хипоталамуса при травма, тумор (в него се намират центровете на глада и ситостта) и др.

Промени в организма ни по време на пубертетното развитие, през бременността, след менопаузата могат да доведат до отлагането на излишна мастна тъкан.

Медикаменти също могат да променят метаболизма. Сред най-широко приеманите са бета-блокерите, при лечението на сърдечносъдови заболявания, контрацептиви, средства за борба с диабета – инсулина и перорални антидиабетни средства (сулфанилурейни препарати).

Други примери са трицикличните антидепресанти, валпроатите (антиепилептични средства). Сериозен страничен ефект на кортикостероидните препарати е наддаването на тегло.

Често психологически фактори дават отражение на хранителните ни навици. Това често са хора с неуравновесена нервна система, често изпадащи в депресии, неспособни да се справят със стреса.

Не рядко пушачите отказват да спрат цигарите, защото се страхуват от напълняване. То настъпва поради много причини.

От една страна вече го няма никотинът, който досега е стимулирал метаболизма, от друга страна всяка се променя вкусовото възприятие, а не за пренебрегване е факторът на заместващото цигарите похапване.

Какви са показателите, сочещи затлъстяване?

За унифициране класификацията за телесната маса в световен мащаб е въведен показателят Индекс на Телесната Маса (Body Mass Index) – съотношението на теглото в кг и ръста в метри, повдигнат на квадрат – кг/м2. Нормалните стойности за BMI – 18,5, - 24,9. За наднормено тегло говорим при BMI от 25,0 до 29,9. Над BMI > 30 вече е налице затлъстяване.

Мастната тъкан може да бъде разпределена по два типа :
- От женски тип (крушовидно) – в областта на ханша и бедрата
- От мъжки тип (ябълковидно) или още наричано андроидно – в областта около корема, както подкожно, така и интраабдоминално всред вътрекоремните органи – висцерално.

Андроидният тип затлъстяване е по-опасният и корелира с дислипидемия (високи триглицериди и LDL и нисък HDL), висока кръвна захар и високо ниво на инсулина с инсулинова резистентност (предиабетно състояние или диабет тип 2), атеросклероза, артериална хипертония – компоненти на метаболитния синдром.

За оценка на типа разпределение на мастната тъкан се използва както самата обиколка на талията (до 94 за мъже и до 80 за жени), така и отношението й с тази на ханша – до 0,95 при мъже и до 0,80 при жени.

Други методи, по-често използвани, макар и приложими в някои центрове само, поради липса на нужната апаратура, са капилометрията – измерване дебелината на кожната гънка в определени части на тялото;

измерване на биоелектричния импеданс - чрез електроди, поставени на определени места на ръце и крака, или чрез стъпването с бос крак върху специален уред, на базата на преминал електричен ток, се оценява процента на мастната тъкан в тялото.

Ако при мъже той е над 25%, а при жени – над 30% - тогава говорим за затлъстяване.

До какви усложнения може да доведе затлъстяването?
Затлъстяването е свързано с много патологични промени в организма, засягащи много системи на морфологично и физиологично ниво.

Те са изключително взаимно свързани и се изявяват съвместно – например компонентите на споменатия метаболитен синдром.

За по-голяма яснота, ще бъдат споменати отделно.

- Сърдечносъдова система – артериална хипертония; исхемична болест на сърцето с опасност от миокарден инфаркт, атеросклеротични изменения в мозъчните съдове с опасност за мозъчен инсулт; разширени вени, тромбофлебити.

- Метаболитни изменения – дислипидемия - с високи триглицериди и LDL- и нисък HDL – холестерол. Резистентност на тъкани спрямо инсулина и нарушен въглехидратен толеранс до диабет втори тип.

- Мастна инфилтрация на черния дроб – стеатоза (дори пациентът да не злоупотребява с алкохол, което е най-честата причина). Обезитетът обикновено се съпровожда и от подходящ терен за образуване на жлъчни камъни.

- Не малка е ролята на затлъстяването при злокачествени заболявания. Доказана е връзката с рака на дебелото черво и ректума, а хранопровода.

Натрупват се данни, че обезитетът повишава риска от постменопаузален рак на гърдата, във връзка с персистиращото високо ниво на естрогени (в мастната тъкан се осъществява етап от техния метаболизъм).

Поради същата причина е повишен и риска от рак на ендометриума – лигавицата на матката. Хроничната холелитиаза е рисков фактор за развитие на рак на жлъчните пътища.

- Във връзка с повишеното тегло се повишава и налягането върху ставите, а това предразполага към остеоартроза

- Опасно усложнение е сънната апнея – при затлъстяване тя се дължи на запушване на дихателните пътища по време на сън, прекъсвайки дишането за кратки периоди от време. Това води до често събуждане през нощта, влошаване качеството на съня и сънливост през деня.

- Picwick – синдромът (затлъстяване зачервяване на лицето, нарушение в дишането и лесна уморяемост до сънливост) е последица от високостепено затлъстяване. При него се намира и генетична компонента.

Силно изразена е нарушената вентилация, до степен на повишаване нивото на въглеродния двуокис и обикновено е повишен броя на еритроцитите – опит за компенсиране на хиповентилацията (еритроцитите съдържат хемоглобин, които пренася кислорода).

- Затлъстяването може да бъде причина за нарушения в менструацията, стерилитет както при жените, така и при мъжете.

Затлъстяването обуславя физически дискомфорт. То често е и повод за социални и емоционални проблеми.

Какви са аспектите на лечението на затлъстяването?

Терапията на затлъстяването е комплексна. Тя изисква както ограничаване на енергийния внос, така и увеличаване на разхода. Това се постига по различен начин.

Гладуването не е удачен способ за намаляване телесната маса, тъй като е свързано с ред усложнения и ефектът не е траен.

По-подходящи са изготвени от специалисти нискокалорични режими на хранене съобразно пола, възрастта и физическата активност на всеки индивидуално.

Важното за дълготрайния ефект от такава диета обаче е цялостна промяна на хранителните навици.

Необходимо е човек да се научи да избира продукти с подходящ състав по отношение на мазнини, въглехидрати, белтъци , да се научи да се съобразява с калорийното съдържание, да намалява порциите и да увеличава броя на храненията за деня.

Течностите са добър помощник в борбата с наднорменото тегло, но ще трябва да бъдат сведени до минимум алкохолът и газираните напитки.

Повишаването на енергийния разход може да бъде постигнато по различен, удобен за всеки път.

Ходене пеша, тичане в парка, походи в планината, посещения на спортни зали са само някои примери за това как да подобрим външния си вид и общата реактивност на организма.

Доказано е също, че двигателната активност понижава кръвната захар и повишава инсулиновата чувствителност, подобрява липидния статус и понижава кръвното налягане.

Редовното ангажиране във физическо натоварване освен това осигурява развитието на добро колатерално кръвоснабдяване на миокарда и понижава риска от инфаркт.

Ако тези мерки не са достатъчни, за да се преборим с повишеното тегло, може да се прибегнем и до медикаменти. По принцип е създаден рекомбинантен лептин, които при клинични изпитания постига доста добри резултати.

В клиничната практика по-голямо значение като анти-обезни средства обаче намират два вида медикаменти. Едните потискат стомашната и панкреасната липаза – ензим, който разгражда мазнините и спомага за тяхното усвояване.

Такъв препарат е Orlistat (Xenical) – потиска абсорбцията на мазнините, с което се редуцира мастната тъкан от една страна, а от друга подобрява липидния статус.

Другият вид препарати възбуждат центъра на ситостта и потискат апетита. Такъв медикамент е Silbutramine.

Прилага се при пациенти с BMI>30 или BMI>27, съчетан с други заболявания. Той също добре повлиява серумните липиди и инсулиновата чувствителност.

Съвременната хирургия също предлага достатъчно надеждни методи за борба със затлъстяването. Повече за различните възможности за оперативна намеса може да намерите ТУК.

Липосукцията не е метод на избор при затлъстяване. Тя е метод на естетическата хирургия, приложим при лица с натрупване на мастна тъкан в определени зони, но иначе стабилна телесна маса.

Може да бъде направена в различни области – корема, седалището, ханша, ръцете, шията и др. като се отстранява малко количество мастна тъкан – до 5кг.

Както виждаме, затлъстяването е комплексно заболяване с висока честота в съвременното общество. Лечението му също е многофакторно, трудно и продължително.

Познавайки рискове, свързани с него, наложително е да се се стремим към профилактика срещу настъпването му. Тя е по- достъпна, по-изгодна икономически и свеждаща до минимум срещата с изброените социално значими заболявания