1. Робство

    Мисъл-формата на робството влияе многопосочно на хората. На читателя предлагаме да помисли, не е ли поробен от някого в този живот. Съществува поробване от работата, от семейството, от собственост. Има поробване от приятели, дружбата, с които не е основана на любовта, а на дълга и задълженията. Има поробване от местоживеенето. Всяко такова поробване е свързано с връзки между ефирното тяло и човека, мястото или предмета, към който сте привързан. С повишаване на вибрациите и възнесението, тези връзки постепенно се освобождават и човека става свободен.

    След като се освободи, може повече да не плаща сметки или данъци, може да се разведе, да напусне семейството си, да изостави приятелите си, които не обича, да замине за място, което радва сърцето му. И всичко това е в резултат на ограничавани промени, които са наследство от прадедите ви, защото 30 000 години са били роби на тези „другите” и „на мястото”! Вероятно, затова усещането за свобода, възникващо при освобождаването от оковите, които са носили като роби толкова дълго, е така велико, радостно и прекрасно! Когато се освободите, позволете си радостта и помнете, че сте свободни заради всичките си прадеди, които са били поробени в миналите времена.

    2. Манипулиране

    Многообразни са формите на въздействие от мисъл-формите върху хората. В съвременния ви живот, често се смята за по-подходящо да накараш някого да изпълни желанията чрез манипулация, отколкото да кажете прямо, какво ви е нужно. Този робски начин на предаване на информацията е пряко свързан с расата на робите, на които Анунаките са забранявали пряко да говорят за нуждите, желанията, стремежите, чувствата и усещанията. В действителност, Анунаките са смятали робите „домашни животни”.

Домашните любимци са ценени само за доставяното удоволствие и разбира се, нямат съзнание, което се смята за много важно. Какво ще направите, ако разберете, че правителството ви добавя във водата вируси, за да предизвика болести и да държи обществото под контрол и подчинение? Какво ще направите, ако откриете, че правителството ви използва акустични и електромагнитни вълни за да не позволява на масите да еволюират. А ако правителството ви разполага с информация, чрез която могат да бъдат излекувани повечето болести, но отказва да я публикува за да може да контролира населението?

Какво бихте направили, ако разберете, че правителството ви разполага с нови технологии, които са в резонанс с Земята и позволяват да се получава евтина неограничена енергия – но заради личните облаги ги е скрило „в килера”? Мислите, че не е така? Помислете все пак още веднъж. Повдигнете завесите, любими, и погледнете.

Така е, и скоро тези, които знаят за това, ще кажат истината и ще настане промяна в отношението на масите към лицата, които отговарят в правителството за тези неща. Ще им бъде обявен импичмънт, ще бъдат изхвърляни от кабинетите и затворени в затвора за причиняване на масова вреда. Нима не е ставало така всяко предизвикателство в историята ви? Нима Франция не свали своите монарси и ги обезглави? Това беше само прелюдията за настъпващите промени.

    3. Контрол

    В основата на съвременния човешки живот лежи контрола. Човека се контролира от правителството чрез домоуправлението, финансовите учредения, СМИ, милицията, полицията, ЦРУ, ФБР и много други органи на обществената власт. Добър гражданин се смята този, който спазва правилата, върху които е изградена тази цивилизация.

Нима това не е робски манталитет? Действително, Анунаките са създали за робите закони, според които е трябвало да живеят, понеже са смятали, че робите са по-малко съзнателни, от тях. Посеяната Червена Раса не се е съобразявала с тях, доколкото са били в състояние на Единство и не са имали нужда от такива. В Единството човек винаги постъпва съобразявайки се с висшето благо на Цялото и тогава тези неща, които са поставени от вашата съвременна парадигма извън закона, просто не се случват.

    Ако се възнася един човек, той преминава под действието на нов закон – Закона за не причиняването на вреда, който има духовен произход и е много по-силен от всеки човешки закон. Ако приемате закона за не причиняването на вреда, за какво са ви всички останали закони. Не причиняването на вреда е състояние, в което човек действа в Единство и Безусловна любов с всички останали хора и видове. Съвременната законова парадигма няма да се използва, особено след отстраняването на тези, които не се възнасят в продължаващото се възнесение на Земята.

    Когато цивилизациите се преустройват, трябва да възникнат нови закони и нова форма на управление. Тя ще се появи от парадигмата на Единството и Не причиняването на вреда, щом тези, които останат се издигнат до нея. Не причиняващия вреда не се стреми да контролира другия, а го приема такъв, какъвто е.

В това състояние, човек приема живота на другите хора, имайки предвид, че живота е духовно преминаване на много уроци, които често се усвояват най-добре в ежедневието. При възнесението, тези, които останат, ще си спомнят за Единството и пребивавайки в него, няма да причиняват повече вреда на другите. Повечето закони осъждат една или друга вреда, следователно, те няма да бъдат нужни. В такава ситуация се формира нова форма на закона върху базата на Единството.

    4. Потайност

    Отношенията между хората се променят щом членове на групата станат самите себе си и приемат останалите без всякакви условия. Прекратява се съперничеството, започва съвместната работа и сътрудничество. На Земята е била създадена организация, която постепенно се е избавила от съперничеството и като колектив действа в новата парадигма на сътрудничеството основано на Единството. Това е бил труден път, показващ борбата, присъща на прехода от отношения на потайност, манипулиране и контрол към новата парадигма на Единството.

Както и да е станало, този опит дава на другите разбиране за предстоящите пред цялото човечество промени в груповите отношения, тъй като възнасящите променят начина на общуване помежду си. Възнесението предизвиква желание да се казва истината. Когато се казва, с истината идва края на секретите. За едни отстояването на своята истина може да бъде чрез разказването на близки и роднини за събитие, което са крили цял живот. За други – да споделят своята истина и духовен път с приятели, колеги или началник. За трети – да приемат ролята на учител по възнесение. За други някои – да разкрият секретите на правителството. Желанието да се казва истината произлиза от истинския аз.

    5. Уединеност

    Уединението и потайността са родствени, но не е едно и също. Но и едното и другото е породено от срама. Поради чувството за срам, хората изпитват потребност от уединеност, независимо дали е къпане под душа, ползването на тоалетната… та чак до прикриването на своето тяло под дрехите и построяване на дом в центъра на 20 хектара градина! Всички тези прояви на уединеност произлизат от срама и убеждението, че има от какво да се срамувате.

    Възлюбени, ние ви виждаме голи. Виждаме ви, когато използвате унитаза. Виждаме ви, когато правите любов или вземате душ, плавате или лъжете началника, или децата, или поради някаква причина искате да избягате за да сте сами. Какво пък, няма нищо лошо в уединението и избягването от света. Да си кажем истината, дори хора пребиваващи в парадигмата на Единството, са им необходими такива неща, за да се съсредоточат по-добре върху своите жизнени уроци.

Затова не искаме да смесваме потребността от уединение поради срам с времето и мястото необходимо за размишления, отработване и интеграция. В действителност, възнесението е изпълнено с размишление, отработване и интегриране на новото Единство, затова времето необходимо на възнасящите се за уединение, ще бъде вероятно много повече от това преди възнесението.

    При възнесението остава на втори план потребността от уединение по лъжливи причини. Срама и скромността си отиват и човек се учи да приема себе си и другите с почитание. Във възнесените общини на бъдещето, вероятно няма да има нито щори, нито огради, нито прозорци, нито врати, ако не са нужни за да опазят топлото на дома! Няма да има нужда от такива работи, тъй като всички останали на Земята хора ще се издигнат над мисъл-формата за уединение, изградена върху срама. И тогава ще се формира напълно различна култура, вероятно, напомняща повече полинезийската, до преди идването на белия човек.

Откъде е дошло понятието за уединяване? От Анунаките. Те са държали робите отделно, за себе си са имали прекрасни вили и храмове. В сегашния момент, тези със съответната наследственост, често са достатъчно богати, за да възпроизведат това в сегашния си живот и така да странят и да се уединяват от другите хора. Когато такава карма бъде освободена, ще стане връщане към Единството и Почитанието. Завръщането към обществото, основано на равенство, споделяне и радост. Предвиждаме го като нова ера на човешката цивилизация.

    6. Изключителност (изключителни права и привилегии)

Както и в случаите с обособяването, Анунаките се смятали за превилигировани, а робите не. Фактически, Анунаките държали всички богатства и ресурси за себе си и не смятали, че робите заслужават същото. Анунаките са създали класовата система и практически и до днес, класовата система на съвременната ви цивилизация се крепи на тази мисъл-форма. Привилегията или изключителността е основана на съперничеството, когато някой се смята за по-добър от другите.

В парадигмата на Единството отсъства съперничество и се предполага, че всички са Бог/Богиня в човешка форма и затова са равни. Само основавайки се на мисъл-формата за изключителност, някои хора, които са в родство с Анунаките, могат да натрупват толкова, че другите гладуват на улицата или да нямат покрив над главата си. Такива хора се стискат за богатството си, за да подържат чувството си за изключителност.
 

    7. Власт

    Мисъл-формата за властта създава йерархическа система, в която има управляваща класа и такива, които трябва да бъдат управлявани. В действителност, историята на вашия вид е историята на конкретна група, наречена Анунаки, тъй като, притежавайки цялата власт, смятайки себе си за богове в човешка форма, създали расата на робите, доказвайки този факт и управлявайки ги. Тези, които имат родство с Анунаките, често се смятат за богове, а останалите за подчинени и основавайки се на това се издигат високо над другите и ги управляват.

На ниво група, властта подбужда една нация да унищожава друга във война. На ниво планета, властта кара хората да използват ресурсите без да се интересуват от интересите й, още от времето на Анунаките. По аналогичен начин потомците на Анунаките се отнасят с другите, мотивирани от разбирането си за абсолютната власт, понякога достигайки до крайности: насилие, мъчения или смърт чрез физическо унищожение. Също така продължават да злоупотребяват със Земята и да я замърсяват и до днес.

    Земята е съзнателно същество, а не вещ, която може да се използва. Всички хора също са съзнателни същества и не трябва някой да властва над другите. Приемайки с напредването на възнесението парадигмата на Единството, хората отново ще си припомнят, как се живее в равенство и уважение един с друг и със всички жизнени форми.

Ако човек уважава, той се разпорежда само със себе си, само със своята истина и еволюция като представител на човешкия вид. Когато останат само възнасящи се хора, а ние предвиждаме това да стане след около четвърт век – господството на наследниците на Анунаките ще изчезне от живота на вашата цивилизация. Когато това се случи, сред хората изобщо няма да се проявява господството и абсолютната власт.

    8. Използвачество

    Използвачеството и властта са свързани помежду си, но не са едно и също нещо. Използването е в резултат на властта, защото, когато един държи друг в ръцете си, последния заприличва на собственост и може да бъде използван. Действително, по времето робовладелството на Анунаките, робите са били тяхна собственост и се отглеждали за използването им (в рудниците, като войници, за удоволствия). Във връзка с тази карма съвременната мисъл-форма за използване се е запазила в живота на хората. Използването прилича на проституцията. Проституцията е интересна. Мъже и жени искат секс и често не могат да намерят партньор за удовлетворяването на желанията си.

Тези, които искат да предлагат услугите си, когато го правят, удовлетворяват желания и фантазии. Сегашното правителство често поставя подобни услуги извън закона, като ги смята за не етични! Но заедно с това, тези хора предоставят някаква услуга и дават нещо на някого. Дават себе си по някакъв начин, което се заплаща. Това е баланс на даването и получаването, макар и построен на липсата на любов. Любовта изисква да се дава безкористно, а при проституцията често е в състояние на пълно безразличие поради липсата на любов или желание. Това е жалко, но няма нищо лошо в него.

    По подобен начин в съвременния живот мнозина търгуват със себе си, но не го смятат за незаконно. Мнозина търгуват със себе си, като с часове работят работа, която ненавиждат – заради пари за съществуване, за издръжка на семейството и заплащане на жилището. Мнозина се занимават с проституция като се подмазват на началника и премълчават истината. Мнозина се занимават с проституция като боготворят моден актьор или актриса, звезда на теле-шоу, милионер или духовен пастир, като по този начин търсят истината извън себе си.

Проституцията си е проституция, легална или не. Всяка проституция е основана на използвачеството. Нима някога не са били роби използваните за секс и създали сегашната ви сексуална проституция? Нима не са умирали роби в шахтите, които са породили сегашната проституция в сферата на труда? Човек се занимава с проституция всеки път, когато не следва своята истина и с това дава възможност другите да го използват.

    Използвачите разглеждат хората като собственост. Нима проститутката не може да бъде използвана от клиентите и сутеньора, защото е собственост? Служителя не е ли използван, защото е собственост на работодателя? Нима жената, детето, мъжа не са използвани, защото са собственост? Ако ученика не е собственост на гурото, той ще може ли да го използва? Използвачеството е в основата на цивилизацията ви.

Мнозина си мислят, че това не е истина, защото завесите на илюзиите са непроницаеми. Те карат човека да вярва, че използването е от любов. Използването не е любов, защото лишава от свобода. В базираната на използвачеството любов е основана на притежаването и едва след това е любовта. Любовта приема и позволява. В съвременната парадигма любовта не е приемане, тя е пълна с разни условия, на които трябва да отговаря всеки или ще бъде отхвърлен, зарязан или още по-лошо, унищожен, разпънат или убит.

    Преодолявайки използването, хората ще се гневят. Гнева идва следствие осъзнаването, че са се продавали, че са били използвани. Ще се гневят на използвачите. Напълно е възможно, когато човечеството преодолява използвчеството, едно след друго да избухват въстания, демонстрации на протест против всички форми на използвачесто или проституция, независимо от характера им. Виждаме го като част от човешкото бъдеще.

  9. Догма

    Догмата е основана на понятието за добро и зло (правилно и неправилно). В съвременната ви цивилизация, в основата на всеки закон, лежи разбирането за добро и зло. Но независимо от това, понякога законите са в полза на управляващата класа или на богатите. Затова законите ви не са абсолютни. Но има хора, на които им се иска да вярват в тяхната абсолютност и най-често това са вашите най-пламенни и догматични религиозни лидери.

Подобни хора рядко се ръководят от собствените си убеждения за абсолютното в законите, като ги нагаждат в живота си, но независимо от това ги проповядват като абсолютни. От време на време такива хора изпадат в гузна ситуация или правят това, което проповядват на другите като зло, и тогава ги свалят от пиедестала.

    В основата на понятията за добро и зло е ограниченото разбиране на истината. Истината е толкова сложна, че от гледна точка на душата, не съществува добро и зло, само опитност, осъзнаване, еволюция или възнесение. Но с деградацията на човешката генетика е било загубено разбирането за сложността и многостранността на истината в съзнанието на хората, а са останали понятия с крайна полярност – добро и зло (правилно и неправилно, хубаво и лошо).

    В миналото убежденията в доброто и злото са ставали причина за войни между народите ви. Нито една нация не е добра или зла. Нито една религия не е по-истинска от другата. Повечето религии са построени върху догмата за Бога и Дявола и затова не дава реална възможност за каквато и да е духовна еволюция. Затова религиите и духовните практики, такива, каквито са през последните 30 000 години от човешката цивилизация, водят в задънена улица истинската цел на духовността.

Истинската цел на духовността е еволюция чрез осъзнаване уроците на душата във всяка физическа инкарнация. За да бъде разбрана душата, човек трябва да притежава чист контакт с не физическите царства и да чува, вижда и усеща реалността на сънищата. Способността да се живее на сън е била генетично премахната от расата на робите и това е станало причина за възприемане само на физическия свят. Поради липсата на осъзнаване на не физическите светове възниква дееволюцията.

    Самите Анунаки също са страдали от този проблем. Те са се стремели към безсмъртие основавайки се на погрешно разбиране целта на душата. Своето погрешно разбиране са предали и на робите, които са били произведени от собствения им генетичен материал. В много отношения робите са отражение на деградацията на Анунаките. Защото не може да бъде поробен някой, без да станеш роб на системата, която си създал. Догмата поробва. Тя позволява човек да чувства, че има „право” да убива човек или група хора. В края на управлението си Анунаките се смятали толкова „прави”, че можели в битка да унищожат цялата Земя.

Това е сигнал, че са станали жертва на собствената си мисъл-форма за догмата и на всички мисъл-форми присъщи на робите. Как могат да разработват мисъл-форма за робите и после да не попаднат под нейното въздействие? Няма начин. По този начин Анунаките са предизвикали собственото си падение, предполагайки, че са Бог/Богиня във форма, и затова са предполагали, че задачата им е да „създават живот”. Следвайки тази мисъл, са създали живот във вид на роби. Целта на човешкото битие не е да създава живот, а да получава практически опит от живота и да дава възможност на душата да усвоява уроците. Това също така е истинската цел на духовността – душата да получава знания, да израства, да се развива и да се възнася. От гледната точка на Великото Централно Слънце, няма друга цел на съществуването.

    10. Самонадеяност/Високомерие

    Мисъл-формата на самонадеяността е свързана с убеждението за своето всезнание. Когато хората предполагат, че знаят всичко, спират еволюцията си. Еволюцията започва само когато смятат, че знаят малко и искат да узнаят повече. Тя започва с търсенето, с опита да се разбере, да се издигнеш над вече известното. Самонадеяността е силата, която се противопоставя на еволюцията, което е заложено в самата й природа: да смята, че няма какво повече да учи и да израства.

Човешките записи на съвременното ви метафизично и духовно движение, до които е получил достъп Великото Централно Слънце, сочат, че в подобни случай еволюцията е незначителна. Но хората често проповядват, че еволюират, че се движат към друго измерение, развиват се, израстват и се възнасят. Така ли е в действителност? В основата на много метафизични учения лежи голяма самонадеяност или самомнението за всезнание. По какъв начин може да се движите към неизвестното, ако вече всичко е известно? Невъзможно е.

    Разбираме, че много такива движения са формулирали самопроизвеждаща се мисъл-форма, която задържа привържениците си в застинало състояние, маскирано като пробуждане в ход. Истинското пробуждане изисква човек да се откаже от самонадеяността и да разбере, колко малко помни в действителност човешката форма на Земята. Помните толкова малко, че от гледна точка на Великото Централно Слънце, е абсурдно да смятате, че знаете всичко.

    Догма може да бъде създадена на основата на всяко нравоучение. Затова препоръчваме на пробуждащите се да не се настройват на чужда догма, а на собствения си вътрешен свят и да започнат възнесението. Възнесението е вътрешен труд, за който е нужно отсъствие на самонадеяност и разбирането, че знаете малко и сте готови да се откажете от това, което вече знаете и да приемете нова организация на мисъл-формите.

Възнасящите се водачи се променят през цялото време, постоянно ще дават различна информация и споделят ново ниво на разбиране за човешкото битие. А тези, които не се възнасят, ще повтарят отново и отново вече известното и дават една и съща информация, все едно това е единствената истина. Възнасящите се могат да се научат да разпознават информацията за възнесението и не-възнесението.

    11. Фантазия

    Мисъл-формата за фантазията е един от начините, чрез които Анунаките са препятствали пробуждането на робите и осъзнаването на обкръжаващите не физически царства. Те са обявили на робите, че тези неща не са реални и са плод на фантазията. Това е било направено за да се предотвратят бунтове. След време робите станали милиони и ако поискат лесно могат да вземат властта от Анунаките. Но без да се пробудят никога няма да въстанат и действително не са го направили.

За сдържане на робската еволюция, Анунаките измислили множество несъществуващи реалности. Такива се използват сега в театралното творчество, в киното, в песните, танците, в най-различни книги, телевизионни предавания и във всички форми на развлечения. Но изброените развлечения, заедно с реалностите, за които става дума, също имат за цел да сдържат еволюцията като подлагат на съмнение информацията, която се смята неподходяща за робите.

    12. Сляпо доверие

    Анунаките не искали да им бъдат задавани въпроси. Затова възпитали в робите сляпо доверие към тях при всички обстоятелства. Заради мисъл-формата на сляпото доверие е толкова затруднено пробуждането на човешкия вид, защото хората преживяват живота си на доверие – вярвайки сляпо, че всичко ще бъде както винаги е било. Сляпата вяра на хората е толкова голяма, че не могат да забележат тъмните намерения на другия или на тези, които управляват живота им.

    Частично проблема със сляпото доверие е резултат от нежеланието да видят своята безсъзнателност или да надникнат зад завесите на илюзиите, запълващи реалността ви. В действителност, Анунаките не са искали да се прозрат през завесите вътрешния механизъм на манипулиране и господство. Затова са били внушени страшни и тероризиращи същности, за да държат робите в страх, ако започнат да надничат в царството на безсъзнателното или вътре в себе си. Ето защо възнасящите се се плашат толкова често от навлизане в безсъзнателното или във вътрешния си свят. Но щом премахнете същностите, внушени на предците ви от Анунаките, ще откриете, че няма от какво да се плашите в себе си.

    В действителност, такива същности, които се опитват да ви пречат да проникнете в безсъзнателното, са доста много. Нашия канал се е сблъсквал с тях многократно, особено по време на пътувания, тъй като тези райони е възможно да не са очистени толкова много, както там където тя живее. Тези същества и сами са много плашливи и ако реагирате рязко на присъствието им, те просто се разбягват. На физическо ниво във взаимоотношенията сте се научили сляпо да се доверявате на родители, приятели, съпрузи или други важни за вас хора. Понякога сляпо вярвате и сте удивени, ако ви предадат. Сляпото доверие ви пречи често да видите скритите мотиви на другите.

    При възнесението можете да попаднете в капана на сляпото доверие към своето не физично ръководство. Продължавайки да му вярвате сляпо, няма да се издигнете над мисъл-формата на сляпото доверие и няма да можете да се възнесете. Затова често се създават ситуации, когато не физическото ръководство ги предава, за да могат да се избавят напълно от сляпото доверие.

    13. Вяра

    Сляпото доверие и вярата са свързани помежду си, но не са едно и също. Вярата се основава на сляпото доверие, доверявайки се на някой друг, вярвайки, че е в негов интерес или, че другия знае по-добре от него. Расата на робите е знаела само за богове, които в действителност са смъртни и не са богове изобщо, а изкривена човешка форма. За да продължат робите да вярват в боговете, които са се провъзгласили за такива, робите е трябвало да вярват, че е така. Затова е била добавена тази мисъл-форма при създаването на робите в колективната мисъл-форма.

При възнесението човек престава да се съобразява с очакванията и исканията на другите. Той става самия себе си. Когато придобива своята автентичност, изчезва парадигмата на очакването. При възнесението човек отхвърля не само очакванията на семейството си, но и на обществото като цяло. Това не означава, че ще извърши престъпление, което е наказуемо по вашето законодателство, а че преодолява потребността от тези закони, постигайки състоянието за Не причиняване на вреда.

    14. Надежда

    Ако не съществуваше мисъл-формата на надеждата, робите биха водили мрачно съществуване. Затова Анунаките генетично са програмирали робите да имат надеждата, че утре живота ще бъде чудесен, утре е деня, когато всичко ще се уреди. И действително, това е заставяло робите, трудещи се в подтискащите условия на шахтите, да се събуждат всяка сутрин с надежда – само така могат отново да работят в отвратителните условия. А колко хора сега отиват на работа в същите условия, събуждайки се сутрин с надеждата, че някой прекрасен ден всичко ще се промени и ще стане като в мечтите им! Но това не се случва никога.

    За да се промени нещо в живота, трябва да се предприеме нещо. Истинската промяна е възможна само при възнесението от съвременната парадигма и приемането на нова базова мисъл-форма. Когато стане истинската промяна, човек престава да преживява сложните минали ситуации. Защо? Мисъл-формите имат холографска природа и привличат към човека жизнени ситуации в зависимост от неговите убеждения. Когато те се променят, променят се и жизнените обстоятелства. Следователно, човек може да преодолее мисъл-формата за абсолютната власт, а след това да се раздели с грубия партньор и да започне да създава вместо него партньор, който подкрепя и обича.

    В съвременното метафизично движение много е основано на надеждата. Надеждата за новото утре, което вместо вас ще промени Бог или ще се спуснат извънземни и ще престоят цивилизацията, или ще слязат ангели и ще вземат всички на небесата, където всичко е толкова прекрасно, като във фантазиите ви. Скъпи мои, никой, освен вас, няма да ви избави от вашата мисъл-форма – нито Бог, нито извънземните или ангелите. Вярата за спасителя, който го прави вместо вас, е пряко свързана с Анунаките, които са възпитали робската вяра, че те са боговете и като такива „ще се погрижат за всичко”.

15. Съвършенството

    Мисъл-формата за съвършенството на Анунаките била необходима за да бъдат смятани за богове. Като богове са съвършени, а робите не. От това произлиза концепцията за „първородния грях”: робите се смятали по рождение несъвършени поради съответната генетика. Но боговете били също такива смъртни, само дето са знаели много повече от робите, но недостатъчно, за да съществуват в единство и любов с Земята и всеки друг вид. Затова съвсем не са съвършени. В действителност, такова понятие като съвършенство не съществува в някой друг език на Великото Централно Слънце, също както и всички останали разглеждани тук от нас мисъл-форми.

    По силата на своята природа, хората разкриващи за себе си вътрешния си свят и започващите възнесение, често продължават да смятат Бога съвършен. Нито една душа не е съвършена, в това число и Великото Централно Слънце. Великото Централно Слънце представлява група души, които са създали сценарий за получаване на опит в това творение и трупащи знания и опит. В движението на еволюцията понякога някой греши, създава проблем, който изисква решение. Такава е природата на еволюцията.

Такава грешка не се смята за зло, това е част от играта. Щом грешката е осъзната и поправена, повече не се повтаря, защото допусналия грешката се е развил в съзнанието си. В съвременния ви живот, човек се надява, че вожда, гуруто или учителя са съвършени. Но докато са съвършени, не могат да еволюират, да израстват, да се променят. Защото еволюцията предполага, че човек е несъвършен и има нужда от промяна и трансформация на съзнанието и биологията.

Съвършенството, както и самонадеяността, може да спре еволюцията ви, ако не успеете да преодолеете тази самовъзпроизвеждаща се мисъл-форма. Съвършенството заставя човека да слага маска или да създава завеса, за да скрие истинския си аз. Хората често носят една маска в една сфера от живота си, а друга в друга сфера. Ето защо един човек може да се държи по различни начини на работата и в семейството. Когато човек се издигне над понятието съвършенство, премахва всички маски и е сам себе си във всички обстоятелства, независимо с кого общува. В такива условия, между възнасящите се хора, могат да се установят нови отношения.

    Възнасящите се водачи няма никога да придават значение, че не изглеждат съвършени. Те ще се стремят да изучат собствената си тъмнина и да я преодолеят, защото не съществува друг път за възнесение. Също така ще се стремят да признаят грешките си и да извлекат от тях поука, променяйки съобразно дейността си. Нашият канал го е демонстрирал в своята организация, където в процеса на еволюцията е станал преход от неуспехи към успех, като дава възможност на 90% от привържениците си да си идат, които не успяват да се включат в новата парадигма. Тя разбира, че е несъвършена, може да допуска грешки, може да се учи и да променя курса, ако това е нужно за да се продължи възнесението и да предостави такава възможност на групата.

    16. Външния Бог

    За да запази абсолютната си власт над робите, Анунаките трябвало да им внушат вярата, че Бог не е вътре в тях, а такива са Анунаките. Тази мисъл-форма породила вярата във външния Бог, залегнала в основата на всички съвременни религии, независимо дали са възникнали на Изток или на Запад. Външния Бог е този, на когото възлагат надежди, че ще направи нещо вместо вас или ще ви спаси от собствената ви тъмнина и демоните, породени от вашите мисъл-форми. Ето вероятно защо, човешкия вид в масов мащаб, търси спасител, който да избави хората от сътвореното от тях.

Никой не може да спаси човешкия вид, той сам трябва да избере възнесението проодолявайки мисъл-формите, които са сътворили съвременните условия и тогава ще се спаси сам. Докато всеки един човек търси Бога извън себе си, не може да се възнесе. Защото Бог не е вън, а вътре, вътре във всеки живот на Земята, във всички измерения, във Всичко, Което Е. Когато търсенето на Бога е насочено навътре, могат да се разтворят вратите на несъзнателното, давайки на хората достъп до нефизическите царства.

Когато това се случи, ще открият, че са обкръжени от Бог в най-различни форми: от Бог в природните царства, до Бога във вид на ангели, делфини и китове, Бог във форма на хора. Завръщането към Божественото единство не означва – както някои предполагат, - че всички ще станат едно същество, предпочетено във вид на човек, което притежава абсолютната власт над всяко творение и ще ги съди за техните грешки. Напротив, Единия е само множество души от различен вид и форма, завръщащи се към едно и също измерение, от което са произлезли, за да споделят изминалия път, практическия опит и да съставят план за следващото пътешествие или предстоящия експеримент.

    17. Гордост

    Гордостта е мисъл-форма внушена на робите, за да имат усещането, че нещо са постигнали и се гордеят от нещо. Фактически Анунаките са създали прецизно разработени ритуали, които се провеждали в храмовете за оказване на почести на робите за някакви постижения. Съвременната ви цивилизация е пълна с фалшиви форми на постижения. Корпорациите ви също като Анунаките, провеждат церемонии за награждаването на служителите за годините служба или постигнати цели, които се използват от корпорациите за трупане на печалби.

Света на развлеченията ви е пълен с церемонии и премии за други фалшиви постижения: „най-добър филм”, „най-добра песен” и т.н. и т.н. От гледната точка на Великото Централно Слънце, подобни достижения са безсмислени, както и всяко достижение, което не е съставна част на еволюцията. Следователно, при такъв подход, гордостта може да бъде разглеждана като лъжлива форма на почитание – уважават човека за изкуствени постижения, които нямат отношение към еволюцията или истинското съвършенство.

    Такова постижение като славата, никога не носи истинска радост. Славата, богатството и успеха предизвикват лъжлива радост или „полет” в момента на успеха, но след това състоянието е краткотрайно и човек изпада в същата депресия, както и преди успеха. Навярно затова много преуспяващи хора са пристрастени към наркотиците, алкохола или секса, тъй като това временно премахва депресията. Но единственото ефикасно средство против депресията е преодоляването на мисъл-формата, която я предизвиква.

 Действителността е такава, че самовъзпроизвеждащата се мисъл-форма поражда скука и депресия. Много хора не се смятат стойностни поради липсата на успех или нереализирана кариера. Това е заблуждаващо мнение, тъй като нито един човек не е повече от всеки друг, а ценността се определя от простата истина, че всички хора са въплъщение на Бога/Богинята във форма. Отхвърляйки лъжливото чувство за постижение, човек може да се завърне към обикновения живот, който дава радост не благодарение на успехите, а благодарение постигането на вътрешен мир. Тази радост не може да се сравни с радостта от успеха и тези, които я познават, знаят за какво говорим.

    Когато хората престанат да смятат богатството или собствеността за успех и започнат да виждат успеха във вътрешния процес и постижения, ще престанат да се стремят към богатствата или изкуствения успех като постижения в преживяния живот. Когато се случи това през бъдещите десетилетия, ще е следствие от вътрешните промени на мисъл-формите в човешкия вид. Само по себе си това ще сложи край на глада в света и ще доведе до такова преразпределение на ресурсите, че всички ще бъдат сити, обезпечени и ще имат покрив над главата си.

    18. Покорност

    Покорността е мисъл-форма, която заставя робите да се подчиняват на Анунаките при всички случаи. Също така изключва възможността робите да се обединят и да свалят Анунаките. Мисъл-формата на послушанието води до подчинение, когато един човек се жертва заради друг. И действително, робите се принасяли в жертва като добивали злато, което прави Анунаките богати. Жертва ли са се също така в многочислените сражения, когато между Анунаките избухнала война.

И сега много хора продължават да се жертват убедени силно в послушанието. Те се жертват заради децата или съпрузите: мъже или жени. Други, заради своите правителства (държави), постъпвайки в армията или участвайки в сражения, предизвикани от войнствеността на собствената си нация.