БЛУЖДАЕЩИЯТ УМ

Всеобщо оплакване на тези, които започват да се упражняват в съсредоточаване е, че самият опит за съсредоточаване прави умът им още по-неукротим. В известна степен наистина е така, защото и тук, както и навсякъде, работи законът за действието и противодействието. Но допускайки това, в същото време трябва да отбележим, че усещането за увеличена своеволност е по-скоро лъжливо.

Усещането за увеличаване на своеволността се дължи главно на взаимодействието между Аза, който иска да овладее ума, и самия ум, с неговото характерно състояние на подвижност. През дълга поредица животи Азът е бил увлечен от ума в следване на неговите бързи, непрестанни движения тъй, както човекът е носен в пространството от Земята, следваща своя космичен път.

Ние не усещаме движението на Земята, не долавяме, че се движи - до такава степен сме станали част от нея. Ако бяхме в състояние да се отделим от нея и да спрем собственото си движение, без да се самоунищожим, тогава бихме разбрали, че Земята се движи с огромна скорост.

По същия начин, докато вътрешният човек се поддава на всяко движение на ума, той не схваща непрестанното му движение и неспокойност, но когато поиска и спре да се движи, ще отчете тази подвижност на ума, за която дотогава само е слушал.

Ако начинаещият има предвид този факт, не би се обезсърчил още в самото начало на своите усилия от срещата си с това всеобщо явление, а приемайки го като неизбежност, спокойно ще продължи напред по пътя си. Накрая той просто ще потвърди с опита си казаното още преди пет хиляди години от Арджуна:
 
Нима е възможно, о, Мадхусудана,
такава йога на трайно съединяване?
 Умът е непостоянен, подвижен
и му е трудно в покой да остане.
 
Неуморният ум, о, Кришна,
се движи бързо, буйно, неспирно.
И да се овладее е толкова трудно,
колкото е трудно да се спре буря1.
 
Все още е в сила отговорът, който сочи едничкия път към успеха:
 
Да, наистина, о, Мощноръки,
не е лесно ума да владееш.
Но с дълго упорство, о, Каунтея,
и с безпристрастност ще успееш2.
 
Веднъж овладян, умът трудно може да бъде досяган и разконцентрирван от странстващите наоколо мисли, създадени от други умове и търсещи непрестанно подслон - тълпа от блуждаещи мисъл-форми, които сноват постоянно край нас. Веднъж приучен да се съсредоточава, той запазва в себе си положителната нагласа, в която трудно можем да бъдем обезпокоявани от нежелани гости.

Всеки, който се е заел да обучава своя ум, трябва да поддържа в себе си неотклонна бдителност по отношение на мислите, които "идват в ума", и да упражнява над тях постоянен подбор. Съзнателното усилие да отказваме подслон на лоши мисли, бързо да ги изхвърляме навън, когато се опитват да влязат, и мигновено да ги заместваме с добри с времето така ще настрои ума, че не след дълго той сам ще действа по такъв начин - сам ще изхвърля лошото навън.

Хармоничните и ритмични трептения отхвърлят нехармоничните и неритмичните; те отскачат от ритмично трептящата повърхност подобно на хвърлен върху бързо въртящо се колело камък. Живеейки сред такъв постоянен приток на добри и лоши мисли, за нас е необходимо да развиваме избирателната способност на ума така, че вече от самосебе си доброто да бъде пропускано, а лошото - изхвърляно.

Умът наподобява магнит, който привлича и отблъсква, и тази негова характерна особеност може съзнателно да се моделира от нас. Ако разгледаме мислите, идващи ни наум, ще установим, че те са от вида на онези, които обикновено насърчаваме.

Умът привлича мислите, сходни с неговата обичайна дейност. Ако за определен период от време упражняваме целенасочен подбор, той скоро ще започне сам да извършва подбора в очертаната му вече посока; така лошите мисли няма да ни гостуват, а за добрите домът ни винаги ще е отворен.

Наистина повечето хора са твърде възприемчиви, но тази възприемчивост се дължи на слабост, а не на съзнателна работа в определена посока. Затова е добре да се научим как постоянно да сме настроени да възприемаме и как да се настроим отрицателно, когато това е необходимо.

Навикът да се съсредоточаваш сам по себе си ще засили ума, така че той с готовност ще започне да упражнява контрол и подбор по отношение на мислите, идващи отвън. Може би е добре да се добави към вече казаното, че в случаите, когато една лоша мисъл влезе в ума, е по-добре да не й се противопоставяме директно, а да използваме факта, че умът може да мисли само за едно нещо в даден момент - нека веднага го насочим към някоя добра мисъл и така лошата по необходимост ще бъде изхвърлена.

Когато се борим против нещо, самата сила, която употребяваме за целта, предизвиква съответна реакция и така увеличава нашето безпокойство, но ако обърнем погледа на ума към образ в някое друго направление, то тогава първият по необходимост ще излезе от полезрението му.

Много хора губят години в борба с нечисти мисли, докато спокойното занимание на ума с чисти мисли само по себе си ще отстрани нечистите. И тъй като по този начин умът привлича към себе си материя, неспособна да възпроизвежда грубите трептения, той постепенно става невъзприемчив и устойчив към този род мисли.

Това е тайната на правилната възприемчивост. Умът отвръща според природата си; той отговаря на всичко, което хармонира с неговата природа. Ние го правим възприемчив за добрите и невъзприемчив към лошите мисли, задържайки през по-голяма част от времето вниманието си върху възвишени идеи и мисли, с което привличаме за изграждането на ума ни материали, способни да възпроизвеждат добрите мисли и да отхвърлят лошите.

Трябва да насочваме мислите си към онова, което желаем да стане част от нашата мисловна същност и да отвръщаме поглед от онова, което не желаем да е част от нея. Такъв ум, в океана от заобикалящи ни мисли, привлича към себе си добрите, отблъсква лошите и така постепенно расте все по-чист и по-силен в същите тези мисъл-условия, които карат друг да запада.

Възможността за заместване на една мисъл с друга е такава, че може да бъде използвана за възвишени цели по много начини. Ако си помислим нещо лошо за дадено лице, можем веднага да се освободим от нежеланото отрицание, като насочим мисълта си към някоя добра черта на характера му, която сме забелязали или към някое добро дело, което знаем, че е извършило.

Ако умът е измъчван от безпокойство, можем да го насочим към размисъл за смисъла на живота, за добрия Закон, който "мощно и грижливо предвожда всички неща". Ако се случи някоя особено нежелана мисъл настоятелно да ни се натрапва, тогава хубаво е да си изберем любим стих или фраза с противоположно съдържание и когато неприятната мисъл дойде, да започнем да си повтаряме и обмисляме избраното.

Хубаво е постоянно да подхранваме ума си с някоя възвишена мисъл, радваща дума или стремеж към благороден живот. Всеки ден, преди да се спуснем отново ЕНОТречки в съсредоточаванетов борбите на ежедневието, трябва да въоръжаваме своя ум със защитната броня на добрата мисъл. Достатъчни са няколко думи от някое свещено писание, които преповтаряни сутрин, скоро ще започнат сами да се връщат в ума през деня, изплувайки в него винаги, когато не е зает с друга умствена дейност.

ОПАСНОСТИ ПРИ СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО

Съществуват известни опасности при съсредоточаването, за които начинаещият трябва да бъде предупреден.

Тялото лесно може да пострада от незнание и невнимание. Когато човек се съсредоточава, тялото му се напряга, без той да забелязва и въпреки неговото желание. Тялото се напряга по подобие на ума, което може да се забележи в някои дребни детайли. Усиленото старание да запомним води до набръчкване на челото, присвиване на очите и смръщване на веждите. В продължение на векове умственото усилие е предизвиквало напрежение в тялото, защото умът се е занимавал изцяло с удовлетворяване на телесните нужди с помощта на тялото и по този начин се е установила автоматична връзка помежду им.

Когато започнем да се съсредоточаваме, тялото ни по навик се напряга, мускулите се стягат и нервите се обтягат. Ето защо се появява голяма физическа умора, мускулно и нервно изтощение и остро главоболие, които карат мнозина да преустановят заниманията си, приемайки, че тези лоши последствия са неизбежни.

В действителност те могат лесно да бъдат избегнати. Начинаещият трябва от време на време да прекъсва своето съсредоточаване, за да отбележи състоянието на тялото си и ако установи, че е напрегнато, трябва да го отпусне.
Когато повторим това няколко пъти, неправилната връзка помежду им ще се разпадне и така тялото ще почива, докато умът е съсредоточен.

Патанджали казва, че при медитация тялото трябва да се чувства "леко и приятно"; то не може да помогне на ума, ако се напряга, но може да навреди на себе си.

Вярвам, ще бъда извинена, ако илюстрирам казаното с пример от личния си живот. Един ден, като ученичка на Елена Блаватска, бях помолена от нея да направя известно усилие на волята и аз направих това ентусиазирано - така, че чак ми се издуха вените на главата.
- Мила моя - каза ми тя сухо - недей да прилагаш воля със своите вени.

Една друга физическа опасност от неправилното съсредоточаване е последствието, което може да има за нервните клетки на мозъка. С усилване на съсредоточаването и умиротворяване на ума Азът започва да работи през ума, и да изисква много повече от мозъчните клетки. Тези клетки са съставени от атоми със стени от спирали, през които тече жизнена енергия.

Споменатите спирали са 7 на брой (една в друга), като 4 от тях работят, а останалите 3 все още не (те са един вид зачатъчни органи). Когато висшите енергии слизат надолу, търсейки канал за протичане в атомите, те активират тези спирали, които ще служат в бъдеще за техния излив. Ако вървим натам бавно и внимателно, спиралите няма да се повредят, но едно свръхусилие е опасно за деликатния им строеж. Докато не се използват, тези тънки и фини тръбички са сплеснати така, сякаш са от мека гума и ако изпълването им стане прекалено бързо, възможно е да се повредят.

Сигнал за опасност е усещането за тъпа болка и тежест в главата, които могат да прераснат в остра болка и още по-лошо - да се появи неизлечимо възпаление, ако не им обърнем навреме внимание. Следователно опитите за съсредоточаване още от самото начало трябва да се правят внимателно и в никакъв случай не бива да се стига до мозъчна преумора. Като начало няколко минути са достатъчни. С времето постепенно можем да удължим упражняването си.

Трябва обаче да се упражняваме редовно, колкото и малко да е времето, което успяваме да отделим за това. Ако пропуснем дори един ден, атомите се връщат в първоначалното си състояние и работата трябва да започне отначало.

Постепенното и системно упражняване осигурява най-добри резултати с най-малки рискове. В някои школи по хатха-йога учениците са обучавани да си помагат в съсредоточаването, като задържат погледа си върху черна точка на бяла стена дотогава, докато изпаднат в транс. Ще изтъкнем поне две причини, поради които такова нещо не бива да се прави. Първо, това упражнение след известно време поврежда очите, т.е поврежда зрителния ни орган. Второ, то предизвиква един вид мозъчна парализа.

Парализата започва с умора в клетките на ретината, при което точката се изгубва от погледа, защото мястото в ретината, където тя е имала своя образ, става безчувствено в резултат от продължителното й възприемане. Тази умора се разпространява навътре по нервните клетки, докато настъпи нещо като парализа и човекът изпадне в хипнотичен транс. Наистина, превъзбудата на някой сетивен орган се признава на Запад като средство за хипноза - въртящо се огледало, електрическа светлина и др. се употребяват за тази цел.

Но мозъчната парализа не само прекратява мисленето на физическа основа, но прави мозъка безчувствен и за нефизически трептения, така че Азът става неспособен да изрази себе си във физическото поле; тя не го освобождава, а го лишава от неговия инструмент. Човек може да остане седмици в транс, достигнат по този начин, а когато дойде на себе си няма да е с нищо по-мъдър, отколкото е бил преди.

Той не придобива знание, а просто си губи времето. Такива методи не водят към духовно израстване, а само до физическа разруха.