Любовта, подобно на силата, е нещо, което всички желаем и от което имаме нужда. Малцина са тези, които чувстват, че имат достатъчно от нея.

 
Мнозина живеят в страх от нея. Почти никой не я разбира. И все пак всички я търсим и измерваме живота си с нея, когато я открием. Каква е тази мистериозна сила? Защо притежава такава сила над живота ни?

В сърдечната чакра любовта се разглежда като комбинация от отношение, привличане и равновесие. На нивото на четвъртата чакра излизаме извън малките цикли на долните чакри и имаме възможност да видим как те функционират заедно.

Материя, движение и техните вечни взаимодействия са едно единство от определени, неслучайни системи от отношения. Тези взаимодействия са ключът към непрекъснатите им цикли - те са фиксирани чрез определен космически порядък, построен върху познаваеми закони и сили.

Ограничението на нашата низходяща сила и освобождението на възходящата ни сила на това ниво са взаимосвързани в еднаква степен - взаимно се държат под контрол и създават сърцевината на колелото, което представлява център на еманация не само за тази чакра, но и за цялото ни същество.

Успешното отваряне на този център изисква не борба, а обединяването на тези две сили, което позволява на всяка от тях да се усили с помощта на другата и да продължи към крайната цел на своето пътуване в другия край на спектъра.

Нека прегледам строежа на нашата структура до този момент: първа чакра описва нивото на материалните обекти - "нещата" разделени, разграничени и неизменни. Тези неща могат да варират по своя размер от субатомни частици до звезди и планети.

Във Втората чакра наблюдаваме как тези "неща" се движат чрез силите, които въздействат върху тях. В третата чакра наблюдаваме реорганизацията, която настъпва в резултат на това ДВИЖЕНИЕ.

Тук променяме структурата и освобождаваме енергията. След това установяваме, че всяко нещо притежава в себе си тези цикли, действащи като помощни програми по отношение на по-големите структури.

Тези функционални цикли продължават само, когато се намират в определен вид отношения. Полюсите не се привличат, когато са прекалено далече един от друг.

Съществува по-голяма сила, която поддържа функционирането на помощните програми - силата на четвъртата чакра, която е сила на равновесие, сила, която изживяваме като любов.

Тя притежава едновременно както гравитация, така и радиация. Тя не функционира върху основата на полярността, а върху същността на равновесието и баланса. Свързва ги в едно без да ги ограничава.

Както при всяка друга чакра и тук основната разлика между третата и четвъртата е разликата в осъзнаването. Активността на долните чакри е създала съзнание. Ние сме действали в съответствие с нашите инстинкти и емоции, учейки се от грешките си.

Учението ни се усложнява още повече от преживяното и се съхранява в горните центрове под формата на понятия, памет и логика, за да се спусне отново надолу там, където съзнанието ни започва да въздейства върху нашите действия.

Всяка стъпка, която правим по посока на горните чакри, ни доближава до съзнателния край на нашия спектър. Това съзнание възниква от сложността, която е резултат от действието на долните чакри, но винаги си остава неразделна част от него.

ОТНОШЕНИЕТО Е СФЕРАТА, В КОЯ­ТО СЕ СРЕЩАТ МАТЕРИЯТА И ИНФОРМАЦИЯТА, и има своята роля във всички нива, които лежат между тях. Единствено познанието на моделите ни дава възможност изобщо да притежаваме някакво средство, посредством, което да станем съзнателни.

Тези модели ни дават понятията, които формират основната структура на нашите мисли, общуване и възприятия. Те са основата на това, което сме ние.

Равновесието вътре в нас ни позволява да възприемем и да влезем в равновесието на подредения модел на мандалата. Нито умът, нито тялото, нито която и да е чакра или аспект на личността може да направи това сама. То трябва да бъде извършено с пълнотата на сърцето като център на живота.

Когато волята съзнателно е регулирала и удовлетворила нашите потребности, умът ни може много по-добре да разбере това отношение и ние можем да открием това, което китайците наричат наше "подходящо място". От това място всички наши отношения, както и тяхното начало и край, са в хармония с един по-голям модел.

Тези, в които има по-голямо равновесие и поради това - по-голяма привлекателност, по необходимост ще бъдат по-дълготрайна Онези, които са преходни, представляват стъпала, в спираловидното създаване на по-всеобхватния модел.

Но дори и намесата на волята трябва да води началото си от разбирането, че за целта на развитието ни ние винаги се намираме на нашето подходящо място.

Осъзнаването на сърдечната чакра е радостното приемане на съвършенството на това място. Така отваряме сърцето, за да възприема.

Главният енергиен път на тялото е вертикалният поток, протичащ през гръбначния стълб.

Всяка чакра получава своя заряд от енергия благодарение на това, че е подредена по централната колона. Ако не сме в равновесие със себе си, нашите чакри вече не са подредени.

Сърдечната чакра като абсолютен център на индивидуалната мандала страда от най-голямата загуба и предизвиква най-голямата вреда, ако бъде изместена прекалено много от своето правилно място.

Тъй като мандалата представлява променлив танц, които се движи непрекъснато около променлив център, дисбалансите на сърцето могат да извадят от равновесие цялата система.

Необходимо е равновесие не само между горните и долните чакри или между ума и тялото, но и между вътрешното и външното, между Аза и трансцеденталното. За да се обича, трябва да има известна трансцендентация на егото и загуба на отделността, което ни позволява да изживеем едно по-голямо единство.

Да се живее в равновесие, означава да се живее с грациозност, с деликатност, с мекота. За да поддържаме равновесието си, трябва да сме наясно с всички наши части на тялото. Това не е нещо, което се осъществява по интелектуален начин, като да откриеш нещо ценно в килера.

Напротив, то възниква от динамичното изживяване на нашия център - самото сърце, което организира и балансира по ограничен начин, ако му е представена свободата да го прави.