За да настъпи мечтаният и знаменателен миг за пълното екстернализиране на Висшата Духовна Йерархия, е необходимо всеки един от човешките индивиди да извърви „Пътя на посвещенията".

За целта е необходимо духовно просвещение за излизане от „заслепението", до момента в който индивидът бива осенен от Просветлението. Едва тогава човекът тръгва по „Пътя на Посвещенията", където има седем основни нива.

Обикновено човекът във физическото си тяло стига до четвъртото, това на архата. Архатът е междинното състояние, от което вече започва изкачването в нивата на Божественото царство, т.е Петото царство.
„Заслепението" цари предимно в низшите духовни сферите на обикновения не-осъзнаващ себе си човек.

То се проявява предимно в аспекта на човешката гордост и лично задоволство. Така например обикновеният човек е тъне в блатото на заблудата на криворазбрания морал и отсъствието на действителна етика на всички равнища. Той не различава доброто от злото и обратното. Така учи Духовният Учител ТИБЕТЕЦЪТ. Духовният упадък се диктува от следните основни „заслепения":

- САМОСЪЖАЛЕНИЕТО е първото основно засле­пение, което забулва и скрива истината зад воала на чувството и емоционалната реакция. То е с уникален и ужасен потенциал.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА СЪДБАТА - това е заслепението, което показва на контролирания от него, че има да върши важна работа, и че трябва да говори и да действа, както е предопределено. То подхранва една гордост, която всъщност е безпочвена и абсолютно илюзорна.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА СТРЕМЕЖА - подвластните нему в повече от случаите при обикновеният човек са ангажирани и задоволени единствено със собствените си лични стремежи, където преди всичко преобладават материалните реализации, граничещи с неоправдан егоизъм.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА САМОУВЕРЕНОСТТА- това е убеждението, при което обикновеният индивид смята, че единствено неговата гледна точка е напълно правилна. Подобна черта в характера на човека подхранва гордостта му и го кара да вярва, че е авторитет и е безпогрешен.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА ЗАБЛУЖДЕНИЯТА - то води до особеното наблягане на чувството за „лъжливата" отговорност, пораждащо напразни движения и подчертаване на незначителното.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА ЗАОБИКАЛЯЩАТА СРЕДА - води често до усещането на разочарование, без­помощност и пълно безсилие за справяне с личните задачи.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА УМА - това е заблудата на ефективността и способността човека да се справя с всички и всякакви проблеми. То неминуемо води до изолация и пълна самота.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА ПРЕДАНОСТТА - води до прекомерна стимулация на астралното тяло. Мъжът или жената , подвластни нему, виждат само една идея, един човек, един авторитет и една страна на истината. Това подхранва фанатизма и духовната гордост.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА - действието му рефлектира върху физическото тяло. То неизменно води до обстоятелства, свързани с борба и вълнения. Отрича всякакъв мир и плодотворна дейност.

- ЗАСЛЕПЕНИЕТО НА ЛИЧНАТА АМБИЦИЯ - тя ражда желанието за реализирането на определено намерение на всяка цена и води в повечето случаи до погибел.

Тук вече искам да спомена, че човешкото „заслепение" е продиктувано единствено от ОКУЛТНАТА СЛЕПОТА. Тя е основната преграда за Просветлението.

Но не трябва да се забравя, че „слепотата" е прелюдия към самото Посвещение, независимо от коя степен е то. Едва при последното и най-висше Посвещение „склонността към слепотата" приключва напълно.

Ще отбележа, че окултната слепота е духовно предизвикана и „затъмнява" блясъка и обещаното постижение и възнаграждение, в което преди всичко тъне невежият индивид. Защото човекът е ограничен от самия себе си.

Той може да вижда единствено собствения си проблем, малката си сфера или област на преживявания и немощни и ограничени дадености...

Но това, което засяга предимно човешкия индивид, е постоянното пробуждане за онова, което ВЕЧНО СЪЩЕСТВУВА и присъства винаги около нас, а субектът не го съзнава поради своето късогледство...
Затова и занапред в следващите броеве ще продължа да разяснявам на читателите темата „Пътя на Посвещенията.

Когато човекът стъпи на този път, той първо тръгва по Пътя на Страданието. За да разбере в какво се изразява Пътя на Страданието, индивидът трябва да излезе от заслепенията и заблужденията си като осъзнае и отреагира личната си ОКУЛТНА СЛЕПОТА.

Според Тибетеца, окултната слепота е духовно предизвикана и "затъмнява" блясъка, обещаното постижение и възнаграждение. Човекът е ограничен единствено от самия себе си. Той може да вижда единствено собствения си проблем или малката си област на преживява ния от немощни и ограничени човешки дадености.

Ето, по този начин булото на заслепението и заблуждението изпълняват своята задача. Слепотата възпитава и закриля, при условие, че е присъща и естествена, наложена от Душата или предизвикана духовно. Но ако тя е преднамерено самоналожена, осигурява единствено алиби за усвоеното познание.

Окултната слепота може да бъде и допусната, за да се избегне отговорност. В този случай в житейския план на личността навлиза грехът и следват редица затруднения на развитието й във високо духовния и морален аспект.

Това, което трябва да се проумее, е че ВСИЧКО, КОЕТО СЪЩЕСТВУВА Е ВИНАГИ НАЛИЦЕ.

Нещото, засягащо човешкия индивид, е постоянното пробуждане за онова, което съществува вечно. То присъства винаги около нас, но субектът не го съзнава именно поради своето късогледство и нежелание за просвещение в дадената област.

За да преодолее и излезе от окултната слепота, индивидът трябва да се пребори с ПАЗИТЕЛЯ НА ПРАГА. Той е последното изпитание за човешката смелост. Представлява гигантска мисъл-форма или е фактор, който трябва да се премахне, преди да се достигне до Посвещението.

Пазителят на прага е огромна елементална форма, която препречва пътя към СВЕЩЕНАТА ПОРТА НА ПОЗНАНИЕТО. Топ представлява общата сума от грешките на човека, на злата му природа, препречваща способността му да върви по ПЪТЯ НА СВЕТОСТТА, водещ до вдигането на булото на окултната слепота.

Пазителят на Прага е илюзия, привидна реалност, заслепение или така наречената МАЙЯ. Тя е осъзната от физическият мозък и оценена като "онова, което трябва да бъде преодоляно", като пречка за духовното извисяване.

Майя е объркващата мисъл-форма, посрещаща човешкия индивид, в стремежа му да проникне през натрупано то от древността заслепение и да открие истинския си дом там, където е Светлината.

Пазителят на Прага присъства винаги и навсякъде, но преминава в действие едва на Пътеката на Последователя -степен в духовното развитие.

Едва тогава, човекът осъзнал окултно себе си и условията, предизвикани в него от вътрешната му илюзия, от астралното му заслепение и от майя, е изцяло ограден от Пазителя на Прага.

Пазителят на Прага не се появява от мъглата на илюзията и заслепението, докато Последователят не се приближи до ВРАТИТЕ НА ЖИВОТА.

Само когато той може да зърне бегло ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО и случайни проблясъци светлина от АНГЕЛА НА ПРИСЪСТВИЕТО, който стои и чака до тази врата, ще може да се справи с принципа на дуалността (двойствеността), който за него се олицетворява от Пазителя или от Ангела.

Пазителят на Прага често е смятан за нещастие, за ужас, който трябва да се избегне, и за последното върховно зло. Въпреки това Пазителят е "стоящият пред вратите на Бог", който живее в сянката на Портата на посвещение, стоящ пред Ангела на Присъствието с широко отворени очи.

Пазителят може да се дефинира също така като общата сума на низшата природа, изразена от Личността преди Просветлението, Вдъхновението и Посвещението. Той олицетворява всички психични и ментални сили, които през вековете са се разгръщали в човека и са били грижливо отглеждани.

Пазителят на Прага е всичко, което е човекът, отделно от по-висшата духовна същност. Той е третият аспект на Божествеността, която се проявява във и чрез човешкия механизъм. Този трети аспект трябва в края на краищата да бъде подчинен на втория аспект - душата.

Тук вече иде реч за Паметта, която по своята същност е съзидателна сила. В основата си тя е аспект на мисълта и когато се съчетае с въображението, е творческа сила, тъп като мислите са предмети по принцип.

И именно от древните ниши на паметта излиза наяве онова породено в минали животи и преживявания, което е общата сума на всички инстинктивни наклонности, на всички наследени заслепения и на всички фази на погрешно умствено отношение.

Точно на тях, (тъй като те представляват една съчетана цялост) се дава името ПАЗИТЕЛЯ НА ПРАГА. Този Пазител е общата сума от всички лични характерни черти, които са останали непреодоляни и неусмирени, като те най-накрая трябва да се превъзмогнат, преди да може да се приеме Посвещението.

Непревъзмогнатите остатъци и древните предразположения са многобройни и изключително влиятелни. И едва, когато се осъществи задоволителна връзка с Душата, следва живот, в който високо развитата и силна Личност сама се превръща в Пазител на Прага.

Тогава Ангелът на Присъствието и Пазителят се изправят един срещу друг. Тогава по-голямото великолепие заличава по-малкото. Това обаче е възможно, едва когато Личността осъществи връзката с Ангела, разпознае себе си като Пазителя и като Последовател започне битката между двойките противоположности.

Последователят сам полага началото та проверките и изпитанията, като се поставя в подходяща и обуславяща среда, в която проверките и дисциплината са неизбежни и неминуеми.

Едва когато умът достигне относително висока степен на развитие, аспектът на Паметта се пробужда по нов и ОСЪЗНАТ начин, след което всяко спящо предразположение, всеки расов и национален инстинкт, всяка непреодоляна ситуация и господстващ недостатък се издига до повърхността на съзнанието, и започва "битката".

МАГ (Мъдрец) СЕЛЕНА