Това били гигантски безполови същества с въздушна форма и височина 173 фута или 53 метра. Първата Раса станала Втора Коренна Раса без да я породи, или да я създаде, или да умре“.
ПЪРВАТА КОРЕННА ЧОВЕШКА РАСА
В съответствие със Закона за подобието би могло да се предположи, че както всяка планета в тази материална вселена съществува отначало на финия план, а после се проявява на физическия план, като постепенно става все по-плътна и по-плътна, точно същите закономерности са присъщи и на развитието на човека. Отначало съществува Божествената монада, която постепенно се облича във все по-плътни и по-плътни тела.
„И накрая, във всички древни Писания и Космогонии е посочено, че отначало човекът е еволюирал като светеща, безплътна форма, върху която, подобно на разтопен бронз, вливан в модела на ваятеля, била построена физическата форма на неговото тяло, посредством и от низши форми и типове животински земен живот. Зохар твърди :
„Душата и Формата, спускайки се на Земята, се обличат в земни одежди“.
Авторите на „Тайната Доктрина“ дават разбиране за това, как се е развивало човечеството от Първата и следващите Раси по Книгата Дзиан и Коментарите към нея, с които те са били запознати.
В различни древни учения, на които библията е само бледо отражение, се споменават Висши Духове, Същности, Дхиан-Когани, Логоси (ако се придържаме към терминологията на Учението на Възнесените Владици, можем да говорим за Висши Ангели), които се явяват „първосъздадени“ на Брама, родени от Разума. Тези същества се подразделят на различни класове. Сега ще стане понятен смисъла на Стансата от Книгата Дзиан, приведена в „Тайната Доктрина“:
Великите Когани призовали Владиците на Луната за Въздушните Тела: “Създайте Хора, Хора с вашето естество. Дайте им техните вътрешни Форми. И тя ще организира външните Обвивки . Мъже-Жени ще бъдат те. Владици на Пламъка също...“
Отишли те, всеки в предназначената му Земя; Седем от тях, всеки в своята Зона. Владиците на Пламъка останали назад. Те не поискали да отидат, не пожелали да творят.
Седем Воинства, От-Воля-Родени Владици, устремени от Духа Живото-Даващ, отделили Хората от самите себе си, всеки в своята Зона.
В съответствие със Закона за Космическите Цикли, настъпило времето да се появи човечеството на този, четвъртия кръг на планетата Земя. Съдейки по всичко, това събитие е могло да стане преди 200-300 милиона години.
Имало Същности, принадлежащи към лунните Духове или Питри, които се съгласили да творят и имало други, наречени Владици на Пламъка, които отказали. Това дало повод, отказалите се да творят Ангели да бъдат обвинени в „бунт“ против Бога.
Обаче тези Същности, „лишени от по-груб „творчески огън“ и затова неспособни да създадат физически човек, а също не притежаващи Двойник или Астрално Тяло, за да го проявят, защото нямали каквато и да било „форма“, в екзотеричните алегории са показани като Йоги, Кумари (непорочни Юноши), които се превърнали във „въстанали“Асури, сражаващи се и противодействащи на Боговете и т.н”.
Трудно ни е да съдим, какво в действителност е станало. Но по някакъв начин това събитие е създало карма или условие за последвалото слизане на тези Висши Същности в телата на хората от Третата Раса. Сега за да не прекъсваме повествованието просто ще запомним, че е имало в Ангелската еволюция същества твърде чисти и духовно независими, които поели риска да отстояват своето мнение и отказали „да творят“.
„Там, където няма борба, там няма и заслуги. На човечеството, „земното и от Земята“, не било съдено да бъде създадено от Ангели от Първично Божествено Дихание. Затова е и казано, че те се отказали да създават и човекът трябвало да бъде оформен от по-материални създатели, които от своя страна могли да дадат само това, което било присъщо на собствената им природа и нищо повече“.
Послушните Ангели отделили от своите астрални тела сенки (Чхая), които станали тела на хората от Първата Раса.
„Първата Раса хора, следователно, били просто подобия, Астрални Двойници на Отците си, които били пионери или най-напреднали Същности от предидущата, макар и по-ниска Сфера, обвивка на която сега е нашата Луна“.
Това били гигантски безполови същества с въздушна форма и височина 173 фута или 53 метра (за сравнение статуята на Свободата в Ню-Йорк е висока 105 фута или 34 метра).Тези форми не познавали смъртта и в продължение на милиони години влачели безсъзнателно съществуване, подобно на сън.
„Затова Първата Коренна Раса на хората, безполова и безсъзнателна, трябвало да бъде отхвърлена и „скрита до известно време“; тоест, Първата Раса вместо да умре, изчезнала във Втората Раса, както някои низши животи и растения преминават в своето потомство. Това било всеобщо преобразяване. Първата Раса станала Втора Коренна Раса без да я породи, или да я създаде, или да умре“
ВТОРАТА КОРЕННА ЧОВЕШКА РАСА
Втората Коренна Раса е произлязла чрез пъпкуване или делене от Първата Раса.
„Как иначе биха могли да възпроизведат себе си тези Чхая; тоест да породят Втората Раса, ако те са били етерообразни, асексуални и даже лишени засега от носител на желанията или Кама Рупа, който се е развил едва в Третата Раса? Те развили Втората Раса безсъзнателно, както правят това някои растения. Или може би като амебата, само че в по-етерообразен, значителен и по-голям мащаб. Старата или Първичната Раса била погълната от Втората Раса и станала единна с нея.
Това е тайнствен процес на трансформация и еволюция на човечеството. Материята на първичните Форми – облачна, етерообразна и негативна – била притеглена или погълната и по такъв начин станала допълнение към Формите на Втората Раса. Коментарите обясняват това, като казват, че тъй като Първата Раса била съставена просто от Астралните Сенки на Прародителите-Творци и разбира се нямала нито свои собствени астрални, нито свои физически тела, то тази Раса не е умирала.
Нейните „Хора“ постепенно се разтваряли и бивали поглъщани от телата на своето собствено „После създадено“ Потомство, по-плътни от техните собствени. Старата форма се изпарявала, тя бивала погълната и изчезвала в Новата Форма, по-човешка и физическа.
Смъртта не съществувала в онази епоха, по-блажена отколкото Златния Век; но първичната или родителската материя била употребена за създаването на ново същество, за построяването на Тяло и даже на вътрешни или низши Принципи или Тела на потомството“.
Втората Раса била по-плътна, но тя както и преди нямала физическо тяло. Ръстът на тази Раса бил 120 фута или около 37 метра.
Тайната Доктрина говори за мястото, обитавано от тази Раса, като за втори Хиперборейски континент. Той бил разположен в района на Северния Полюс. Всяка Раса имала свой континент, на който тя се развивала. За континента на Първата Раса се казва само, че той ще съществува в течение на всички Раси от тази манвантара. Континентите на останалите Раси се образуват, когато Расата започва своето развитие и изчезват с изчезването на Расата.
Затова континентът на Втората Раса – Хиперборейският – е загинал заедно с болшинството от тази Раса. Неотдавнашните изследвания в района на Нова Земя косвено потвърждават казаното в Тайната Доктрина. При сондирането на дълбочина над 1000 метра било открито, че преди 55 милиона години (именно по това време би трябвало още да е съществувала Втората Раса) в района на Северния Полюс е имало средиземноморски климат.
„ Първата Раса, „Сенките“ на Прародителите, не можели да бъдат повредени или унищожени от смърт. Бидейки толкова етерообразни и толкова малко човешки по своя строеж, те не можели да бъдат повредени от никаква стихия – нито вода, нито огън. Но техните „Синове“, Втората Коренна Раса, можела и затова и била така унищожена“.
„Вечно цъфтящите страни (между тях и Гренландия) на Втория Континент били последователно превърнати от Едеми с тяхната вечна пролет в хиперборейски Хадес. Това превращение станало следствие разместването на великите води на Планетата, на океаните, които променили руслото си; болшинството от Втората Раса загинало при този първи гърч на еволюцията и втвърдяването на Планетата по време на човешкия период“.
(продължение)
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|