ВЕЧЕН ЖИВОТ И ПРЕРАЖДАНЕ

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 6:06 pm Заглавие :

Факта, че има доказателства за спомени от минали животи, както и смъртта, не ви ли стига на вас двамата с Аудан, та стигнахте чак до извода, че само можем да предполагаме "и за смъртта, и за прераждането"?!

Предполага този, който не знае ... Shocked

А до колкото виждам и ... знам, аз знам, че знаете ... Cool

Или нещо съм се объркала?! Sad

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 6:08 pm Заглавие :

Всъщност по-скоро знаем. Smile

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 6:09 pm Заглавие :

В кое по-точно? Very Happy

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 6:11 pm Заглавие :

Малка грешка ... само ако си изпълнен с безкрайно разбиране и любов!

Но ... да си лишен от емоции и желания от всякакъв род - ДА.

А чувствата са някъде поизмежду тях - емоциите и желанията - и когато тези двете ги няма, то ги няма и чувствата, които са несъстоятелни като проявление.

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 6:26 pm Заглавие :

В кое по-точно? Very Happy

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 6:30 pm Заглавие :

Вярно,права си!Има,но моят случай не е такъв.

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 9:11 pm Заглавие :

Аз не мога да нося тежестта на всичко това.Имам някакви много смътни "спомени" от преди.Гледам да не мисля за това.Живея сегашния си живот.Просто понякога /особено от това изпълнение на Фреди в комбинация с кадрите от филма/ нещо прещраква у мен и ми става ужасно тежко.Толкова спомени, толкова мъка, толкова самотност.Ако духът ми се преражда и в състоянията между преражданията, си спомня всичко това, не знам как го понася.Ще взема да го съжаля направо.

Пуснато на: Сря Сеп 26, 2007 9:23 pm Заглавие :

В това състояние духът сигурно си преосмисля уроците /май на това му викат "Чистилище"/ и си избира следващия живот,а може пък да става без всичките натоварващи емоции. Cool

Ех,Фреди... Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Сеп 27, 2007 12:22 pm Заглавие :

Тук опираме до един съществен момент. Прав си, че е възможно, но освен това трябва да е и до много висока степен вероятно, за да се случи Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Сеп 27, 2007 12:35 pm Заглавие :

Недей ... защото твоя Дух не е лично твой, той е част от Божествената субстанция и когато е в състоянието между преражданията, наречено "бардо" той е в много по-близко и компактно единение с Бога, отколкото когато е във физическото си тяло, защото тогава не бива ограничаван от ума си и голямото си его ...

А Бог понася всичко ... без да съжалява когото и да било, тъй като всичко е взаимосвързано и самопородено от него!

Как ни понася такива и толкова безумни, когато сме във физическите си тела, и когато най-много грешим в тях, и причиняваме най-много зло в този интервал от духовното си развитие?!

А когато сме в безплътно състояние сме много по-хармонични с Бога, защото не сме подчинени на ума и егото си, а съблюдаваме неизменно вселенските закономерности.

Пуснато на: Чет Сеп 27, 2007 12:48 pm Заглавие :

А как родителите понасят простотиите на децата си? Smile

Ми казва си:
"Те са малки и не разбират" Cool

Пуснато на: Чет Сеп 27, 2007 12:52 pm Заглавие :

...Което е много погрешно,въпреки,че и аз съм го правила...
Истината е,че разбират много повече,отколкото предполагаме,но така ни е по-удобно на нас като че ли,когато не знаем как да подходим. Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Сеп 27, 2007 1:01 pm Заглавие :

Браво на вас двамата - правилно сравнение и ... още по-правилно тълкувание!

Радвате душата и сърцето ми. Very Happy

Пуснато на: Чет Сеп 27, 2007 1:33 pm Заглавие :

Преди години бях чела поредицата книги на една известна дама,бивша певица,в последствие интересуваща се от окултното и разни паранормални явления,която ибщувала с разни медиуууми и контактьори.Та тя беше описала следния случай,разказан и от един такъв човек:

Общувал с духа на едно починало 12-13 г.момче,което в един момент се преродило,но контактът с духа му бил възможен все още,докато не започне да забравя предишната си телесна същност и навлезе в новата.В процеса на разговорите детето се раздвоявало между двете и на моменти реагирало като малко бебе,в чието тяло било."Започвам да се страхувам от тъмното,не мога да си го обясня,преди не ме беше страх.Искам да кажа нещо на родителите си,опитвам се,но не мога,излиза само рев.

Много се дразня понякога,като не разбират защо плача,опитвам се да им обясня кое не ми е комфортно,но те не могат да ме разберат.И тази непохватност на крайниците ми,нищо не мога да направя с ръцете си,не ме слушат,направо побеснявам и затова рева понякога от яд и безсилие,че се чуватвам толкова безпомощен в това малко телце,не мога да се изправя,да ходя,не виждам добре.И като почнат да ми се лигавят насреща,държат се като олигофрени с мен.

Понякога ми е приятно."и все неща от този род,напомня на филма "Виж кой говори".По-нататък детето все повече навлиза с бебешката си същност и забравя предишната и контактът с него се затормозява,докато става невъзможен.

Не знам това това което разказват наистина ли е или е плод на нечие въображение,но беше много забавно и поучително. Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Сеп 27, 2007 1:54 pm Заглавие :

Ти ме разсмя ... прочети го още веднъж този пасаж и съобрази някои неща - така например, ако някой има спомени от онова си време, за което говори в действителност, то той ще говори чрез изразните средства на бебето, за което става въпрос ... в противен случай някой много бурно си играе с въображението си.

Още повече, че става въпрос точно пък за книгата на тази певица, която определено е имала тежко детство и съвсем тенденциозно е подбирала подобни случки за нея.