УЖАС

Пуснато на: Пет Юни 22, 2007 8:32 pm Заглавие :

Тези писания са много интересни за някои хора,обикновено такива,които преживяват някаква криза в личния си живот и като че ли търсят да нaмерят решение на ситуацията си чрез чужд пример или само успокоението,че не са единствени,дето им се случват неудачи,трудни ситуации и т.н. Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Юни 22, 2007 8:35 pm Заглавие :

Да, ама са заблуждаващи и единствено утешителни - може би!

Те не разрешават проблемите на тези хора по никакъв начин, само им дават емоционална храна ...

Пуснато на: Пет Юни 22, 2007 8:43 pm Заглавие :

Точно така е,понякога утешително и преди всичко емоционална храна.И мисля,че не е добре човек да е "гладен" за такава и да я поема.

Пуснато на: Съб Юни 23, 2007 8:30 am Заглавие :

тази емоционална храна вместо да дава "пример" че на еди кого си му се е случило почти същото нещо и затова ти не трябва дасе отчайваш,май понякога вкарва хората в още по-големи заблуждения и нещата стават плачевни и още по-песимистични.явно всичко на моменти опира от това колко ще приемеш нещата каквито са а не както искаш да са били Crying or Very sad

според мен в такива ситуации трябва да си научиш урока/колкото и да е кофти/за да можеш смело да продължиш все пак напред.

Пуснато на: Съб Юни 23, 2007 10:31 am Заглавие :

Някои търсят подсказки как да си решат собствените сходни проблеми,черпене на чужд опит и как реагират другите в подобни ситуации,или утешението,че "има и по-зле от нас" - дори може и да ги настрои отимистично за себе си, за други е просто като гледане на сапунени сериали.

Пуснато на: Съб Юни 23, 2007 11:10 am Заглавие :

"Умният се учи от своите грешки.Мъдрият -от чуждите!"

Тъъй че да черпиш опит не е зле само по себе си.Работата е в осмислянето,разбирането и промяната в мислене и постъпки след това.
Иначе ставаме подвижни библиотеки,а кармата се трупа ли тупа...

Пуснато на: Съб Юни 23, 2007 11:18 am Заглавие :

Въпроса е в това, че никой не отчита кармата като действащ фактор в собствения му живот, щото да се стигне до осмислянето и разбирането за него!

Когато нещата опрат до там, всички вдигат рамене и викат: "Ми що се на мени ми съ случват тия лошите неща, значи?! Е, на, дитету ми съ ръзбуля от рак, мъжа ми осъкътя с единия крак, майка ми съ спънъ на един праг и падна, и си счупи тазъъъ ... Кой ми нъпраи тия върли черни мъгии?! Къжети ми саму именатъ му, пък той ще види кък ще си отмъстя аззз ..."

Това е мисленето, виждането и разбирането на така наречения стандартен човек!!!

Пуснато на: Съб Юни 23, 2007 12:40 pm Заглавие :

На времето един много известен тв.водещ се беше обадил по телефона в печатницата на мъжа ми да говори с него,че "аз такова интервю никога не съм давал за Вашия вестник и въобще никъде".А въпросният вестник просто се печташе там.Отговорът беше "ние печтаме,не списваме,аз дори не съм чел какво пише вътре,дават ни материал за печатане и толкова,разберете се с издателите,редактора или журналистите,ние сме просто изпълнители"."Но в него са дадени само Вашата фирма и координати,други няма,затова на Вас се обаждам".Съчинителите на клюкините дори не са се легитимирали в собственото си издание,не застават зад това,което са написали,може би за да затруднят търсенето на съдебна отговорност,нали един друг популярен тв.водещ поде публична кампания да ги съди.А въпросните издатели действаха и чрез посредници при възлагане на печатането,та се чувстваха неуловими като Левски,ама в техните среди не е толкова трудно да се узнае кой - кой е и какви ги сътворява.

Пуснато на: Съб Юни 23, 2007 12:50 pm Заглавие :

Защо същото това не го копи/пейстнеш и го сложиш в темата на маг Живин: "Да ви се похваля! Имам още един имитатор!"

Ама много е подходящо ... без майтап!!!

Пуснато на: Съб Юни 23, 2007 12:51 pm Заглавие :

Ей това е най-трагичното и страшното...дай да мъстим,да правим лошо,а не си даваме сметка,че всичко се връща - и на този,който ни е навредил,/не е нужно да му "помагаме"/,и на нас после като тръгнем по същия начин се завъртаме в порочен къг,който излизане няма,а затъваме още повече и си навличаме нещастията.И после кой ни е крив?... Rolling Eyes